Решение № 641 от 29.10.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 641 гр. София, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20211001000561 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260047 от 07.04.2021 г., постановено по търг. дело № 65/2020 г., Окръжен съд София, Търговско отделение е отхвърлил предявените от „АЛС България“ЕООД/н/ срещу „Суисмод“ООД иск за признаване за установено, че „АЛС България“ЕООД/н/ е собственик на дизелов генератор марка „Perin“/“Перин“/, модел GЕРD275 и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху същия, както и евентуалния иск за осъждане на ответника да заплати на „АЛС България“ЕООД/н/ сумата от 77 662,08 лв., представляваща стойността на собствения на „АЛС България“ЕООД/н/дизелов генератор, марка „Perin“/“Перин“/, модел GЕРD275, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата от 77 662,08 лв., считано от датата на завеждане на искова молба в съда до окончателното й заплащане, в случай че движимата вещ не е налице, не се намира у ответника или е развалена.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „АЛС България“ЕООД/н/, с която се обжалва първоинстанционното решение с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове- главен и евентуален да бъдат уважени, така както са предявени.

Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при 1 съществени нарушения на съдпроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на поискани от страната писмени и гласни доказателства в резултат на което страната е била лишена от възможността да докаже твърденията си за основанието на което вещта е била оставена на съхранение при ответника, което да поражда отговорността на последния при нейното погиване или изгубване.

Иска се отмяната на първоинстанционното решение и вместо него да се постанови друго с което предявенните искове да бъдат уважени. Претендират се и направените в производството пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото е постъпил писмен отговор от „Суисмод“ООД, подаден от процесуалния му представител адв. Н., с който се оспорва основателността на жалбата поради съображения, изложени в писмения отговор.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „АЛС България“ЕООД/н/ срещу „Суисмод“ООД, в която са изложени твърдения, че на 28.11.2013г. между ищцовото дружество в качеството му на наемател и ответникът, като наемодател, бил сключен Договор за наем от 28.11.2013 г., по силата на който „Суисмод“ООД е предоставил на „АЛС България“ЕООД за временно ползване срещу заплащане на наемна цена недвижим имот, находящ се в землището на гр. Ихтиман, ЕКАТТЕ 32901, община Ихтиман, област София, представляващ поземлен имот с площ от 10,294 дка, с начин на трайно ползване: производствен терен, в местността „***", съставляващ имот № 063013 по плана за земеразделяне на същото землище, ведно с построената в имота текстилна (шивашка) фабрика, с подобекти, подробно описани в Договора. Договорът бил сключен за първоначален период от 3 години, като впоследствие с подписани срокът на договора бил продължаван многократно, последно до 30.11.2019г.

Ищецът излага още в исковата молба, че договорът за наем бил прекратен , като имотът,предмет на наемното правоотношение, бил предаден на наемодателя на 04.09.2019 г.,с изключение на част от офис-оборудването и намиращ се в същия дизелов генератор марка „Perin“/“Перин“/, модел GЕРD275, който бил собственост на наемателя.

Твърди се, че между „АЛС България“ЕООД/н/ и „Суисмод“ООД била постигната договорка дизеловият генератор да бъде съхраняван от „Суисмод“ООД до 20.09.2019г., която дата била първата свободна дата за извършване на демонтаж и транспортиране от 2 страна на третото за спора лице „Алкор“ООД, което представлява доставчика на генератора.

Последното дружество било единственото лице, оторизирано да извършва демонтаж и монтаж на дизелови генератори с марката „Perin“. Твърди се, че на 20.09.2019 г. представители на „Алкор" ООД уведомили ищеца, че находящият се в имота дизелов генератор е различен от притежавания от „АЛС България“ЕООД, поради което демонтаж и транспорт не можело да бъде извършен. Освен това, представителите на „Алкор" ООД заявили, че находящият се в базата дизелов генератор бил с разкачени кабели и същият, за разлика от собствения на ищеца дизелов генератор, не бил свързан с електрическата инсталация. За посещението на служителите на „Алкор" ООД била съставена Работна карта № 010272 от 20.09.2019 г., като в същата били отразени горните обстоятелства.

Ищецът сочи, че многократно отправял устни покани до „Суисмод" ООД за предаване на собствения му дизелов генератор, оставен му за пазене в собствения на ответника недвижим имот.

До настоящия момент обаче генераторът не бил предаден, нито пък била заплатена сума, равняваща се на стойността на същия, поради и ищецът моли да бъде постановено решение, по силата на което на осн. чл.108 от ЗС и по чл.57, ал.2 от ЗЗД /последният при условията на евентуалност/ да бъде признато за установено, че „АЛС България“ЕООД/н/ е собственик на дизелов генератор марка „Perin“/“Перин“/, модел GЕРD275 и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху същия или в случай че движимата вещ не е налице, не се намира у ответника или е развалена, за осъждане на ответника да заплати на „АЛС България“ЕООД/н/ сумата от 77 662,08 лв., представляваща стойността на собствения на „АЛС България“ ЕООД/н/дизелов генератор марка „Perin“/“Перин“/, модел GЕРD275, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава върху сумата от 77 662,08 лв., считано от датата на завеждане на искова молба в съда до окончателното й заплащане.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът „Суисмод" ООД не е представил отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. Н. е оспорил предявените искове. Заявил е становище, че не оспорва факта, че след прекратяването на договора за наем дизеловият генератор е бил оставен временно в имота докато наемателят организира демонтаж и преместването му, но оспорва твърдението на ищеца, че се е задължил да го съхранява. Тези фактически твърдения се поддържат от него и в производството пред настоящата въззивна инстанция и по така изложените съображения се прави искане предявените искове- главен и евентуален да бъдат отхвърлени като неоснователни.

От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното :

Между страните не се спори, а и от представените по делото и приети като доказателства договор за наем от 28.11.2013г. и анекс към него от 28.09.2016г. се 3 установява, че ответното търговско дружество е предоставило на ищеца за временно ползване срещу заплащане, собствения си недвижим имот, находящ се в землището на гр.Ихтиман и представляващ ПИ с площ от 10. 294 дка, ведно с построената в имота Текстилна /шивашка/ фабрика с подобекти към нея.

Не се спори, а и от представения по делото протокол с дата 03.12.2013г., че „Суисмод“ ООД е предало на „АЛС България“ЕООД владението върху наетия имот, както и оборудване за употреба от наемателя, с изключение на архивната стая.

Не се спори, а и се установява от представените по делото и приети като доказателства фактури с №№ 518/16.01.2014г. и 523 от 10.02.2014г., че ищцовото дружество е закупило от „Алкор“ ООД дизелов генератор с марка Перин и модел GEPD275.

Дружеството продавач се е задължило да достави, монтира и въведе в експлоатация процесния генератор. „Алкор“ ООД е доставило на ищеца закупения генератор, видно от приемо-предавателен протокол с дата 11.02.2014г., като няма спор и се установява, че още на същата дата съоръжението е било въведено в експлоатация.

Страните по делото не спорят, че договорът за наем, сключен на 28.11.2013г. е прекратен, както и че на 04.09.2019г. наемателят е предал на наемодателя имота, предмет на договора за наем. Отразено е в представения по делото Приемателен протокол от 04.09.2019г., че „….Следното имущество на „АЛС България“ЕООД остава във Фабриката : а)Дизелов генератор; б) офисно оборудване;….“, както и че съсъщото следва да бъде преместено преди 30.09.2019г.

Не се спори, че на 20.09.2019г. служители на дружеството „Мундус Сървисиз“ АД по възлагане от доставчика „Алокор“ ООД посещават Завод за седалки под Мотела в Ихтиман, за да демонтират и транспортират генератор и АВТ от Ихтиман до с. Мусачево, но констатират, че генераторът не е Pierin., както и че са различни силовите и оперативните кабели. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото и приети като доказателства работна карта № 010272 и фактура № 1214/05.09.2019г./.

Видно е от представените от ответника постановление за образуване на досъдебно производство от 04.11.2019г. и постановление за спиране на наказателно производство от 03.09.2020г., че РП-Ихтиман е образувала и впоследствие спряла наказателно производство с предмет кражба от неизвестен извършител на процесния дизелов генератор. Видно е още от постановлението за образуване на досъдебно производство, че сигнал за извършеното престъпление е подал Ш. Д. Б., който е бил представляващ ищцовото дружество към този момент. Прието е в постановлението, че на 13.09.2019г. около 21.00 часа от двора на Фабрика до мотел Ихтиман е била отнета от владението и без съгласието на Ш. Д. Б., чужда движима вещ, а именно процесния дизелов генератор.

Установява се от заключението на допусната и приета по делото съдебно-оценителна експертиза, че пазарната стойност на процесния дизелов генератор към месец септември 4

2019г. е в размер на 47 720 лева без ДДС. Последното е уточнено в съдебно заседание от 08.12.2020г.

По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите В. и П..

Свидетелят В. /свидетел на ищеца/ установява, че процесният генератор е бил в имота на ответника към датата 04.09.2019г., когато е бил предаден имота от наемателя на наемодателя. Друг генератор в имота нямало. След като отишли представители на дружеството ищец на 20.09.2019г. да си вземат генератора установили, че бил заменен с друг генератор – по-малък, който обаче не бил собственост на ищеца. Ищецът нямал достъп до имота на ответника след датата 04.09.2019г. Докато ползвал имота и до датата на предаването му – 04.09.2019г. ищецът ползвал жива охрана на имота и имуществото в него.

Свидетелката П. /свидетел на ответника/ излага, че работила за „Суисмод“ ООД като административен ръководител и отговаряла за дейността на фабриката – производствено и административно. След като дейността на „Суисмод“ ООД приключила фабриката била отдадена под наем на ищеца „АЛС България“ЕООД. Свидетелката излага, че се занимавала по това време с това да освободят сградата от всичко, което било там налично и да се предаде сградата. Ищцовото дружество престанало да ползва сградата още в началото на 2019г. От „АЛС България“ЕООД на 4-ти септември сградата се предала на „Суисмод“. На предаването присъствали свидетелката, г-н Ш. Д. Б. и една дама, на която свидетелката не помни името. За генератора свидетелката излага, че разбрала докато обикаляли фабриката, за да се предаде и приеме. Ш. Д. Б. заявил, че се налага да оставят техен генератор, защото не са успели да организират изнасянето му от фабриката, както и офис-мебелите, и помолил да останат в сградата докато успеят да го организират, като поел ангажимент в срок до един месец това нещо да се случи, устно бил поет ангажимент. Генераторът се намирал в парцела, не в самата сграда, самият генератор се намирал извън сградата. Свидетелката сочи още, че в дните след 20.09.2019г. е ходила в имота с полиция, видяла е генератор, който се е намирал там, но дали е другият генератор или този, за който се води делото тя не може да каже.