Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1119 от 30.04.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 996/2023
Вид
Определение № 1119
Подписан
30.04.2024
В сила
30.04.2024
Състав
Боян Балевски, Анжелина Христова, Кристияна Генковска

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1119 гр. София, 30.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20238002900996 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. К. П. против решение №117/13.03.2023г., постановено по в.гр.д. №699/2022г. на Окръжен съдВелико Търново, с което е потвърдено решение №792/06.07.2022г., постановено по гр.д. №695/2021г. на Районен съд- Велико Търново в частта, с която е уважен предявеният на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД иск, като е осъден касаторът да плати на „ТД-Транс 2019“ ЕООД сумата от 7 590.46 главница, представляваща стойността на дължимата, но незаплатена сума за действително извършена работа по договор за СМР от 25.06.2020г., за която е издадена проформа фактура №179/13.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на иска- 01.03.2021г. до окончателното изплащане, както и съответна част от разноските по делото.

Касаторът намира, че обжалваното решение е недопустимо и очевидно неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Излага доводи за неправилна правна квалификация и произнасяне по непредявен иск, като счита за недопустимо, че при констатация на съда за прекратена договорната връзка между страните е уважен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, който предполага действително и налично облигационно правоотношение. Поддържа, че въззивният съд в нарушение на чл.236, ал.2, чл.269 и чл.272 ГПК не е изложил свои мотиви и не се е произнесъл по оплакванията в жалбата, включително не се е произнесъл по оспорване на приет в първоинстанционното производство документ, респ. не е открил 1 производство по оспорване, което щяло да доведе до искане за събиране на доказателства. Свързва очевидната неправилност с необоснованост на изводите на съда относно установените факти и противоречие между фактите и приложената материалноправна норма, като навежда и оплаквания за допуснати процесуални нарушения при разпределение на доказателствената тежест и преклузията за събиране на доказателства. Счита, че въззивното решение противоречи и на материалния закон досежно разпоредбите за сключване, форма, съдържание и разваляне на договора, неговото неизпълнение и задълженията на страните по същия съгласно правилата на ЗЗД и ЗУТ. Моли да бъде отменено решението и да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК.

Касационният жалбоподател поддържа, че съдът се е произнесъл по следните правни въпроси, обусловили изхода на спора: „1/ Длъжен ли е въззивният съд с решението си да изложи собствени мотиви и обсъди оплакванията, изложени във въззивната жалба? - в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2013 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС; решение № 17/04.06.2021г. по гр.д. № 2145/2020г. на 1-во г.о. на ВКС, решение № 181/12.07.2016г. по гр.д.№ 360/2016г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 120/04.04.2013г. по гр.д.№ 964/2012г. на 4-то г.о. на ВКС, решение № 191/25.07.2013г. по гр.д.№ 63/2013г. на 3-то г.о. на ВКС, решение № 268/21.11.2011г. по гр.д.№ 191/2011г. на 2-ро г.о. на ВКС, решение № 140/08.03.2021г. по т.д.№ 2601/2019г. на 1-во т.о. на ВКС.; 2/ Длъжен ли е въззивният съд служебно да се произнесе по нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор?- в противоречие с ТР №1/2020 от 27.04.2022г. по т.д. №1/2020г. на ОСГТК на ВКС; 3/ Недопустим или неправилен е съдебният акт, в който решаващият съдебен състав приема, че е отпаднала договорната връзка между страните, но въпреки това квалифицира правния спор по чл.79, ал.1 ЗЗД за договорна отговорност? При разваляне на договора допустим ли е иск по чл.79, ал.1 ЗЗД?- с твърдение, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 4/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по направено с въззивната жалба оспорване на представено пред първата инстанция писмено доказателство, което оспорване не допуснато и не са ангажирани в тази връзка доказателства в нарушение на процесуалния закон?- с твърдение за противоречие с ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 50143/07.04.2023г. на 1-во г.о. на ВКС, решение № 72/09.07.2012г. по т.д.№ 398/2011г. на 2-ро т.о на ВКС, решение № 253/07.08.2018г. по т.д.№ 2382/2017г. на 2-ро т.о. на ВКС.; 5/ Кой носи доказателствената тежест при липса на двустранно подписан протокол обр.19 по иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД?- с твърдение за противоречие с решение № 76/10.08.2015г. по т.д.№ 729/2014г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 127/20.12.2016г. по т.д.№ 1907/2015г. на 2-ро т.о. на ВКС, решение № 2

158/30.09.2013г. по т.д.№ 679/2012г. на 2-ро т.о. на ВКС, както и за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 6/ Каква е доказателствената стойност на представения по делото документ „Стокова разписка”, който е неподписан и без придружаващ платежен документ /фискален бон или фактура/?; 7/ Спазена ли е писмената форма за действителност на договор, чийто предмет, като част от същественото съдържание на сделката, не е посочен в материалния носител на същата, а е обективиран друг неподписан от страните документ? От значение ли е за правния спор индивидуализацията на строителните дейности?- с твърдение, че последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 8/ Неизпълнението на нормативните изисквания на ЗУТ, което води до невъзможност в осъществяване на административните процедури по въвеждане на строителния обект в експлоатация, неизпълнение ли е по смисъла на чл.265, ал.2 ЗЗД? Неточно изпълнение /неизпълнение/ ли е извършването на СМР в нарушение на строителните правила и норми?- с твърдение за противоречие с решение № 23/04.08.2014г. по т.д.№ 1938/20132г. на 1-во т.о. на ВКС и решение № 48/31.03.2011г. по т.д.№ 822/2010г. на 2-ро т.о. на ВКС, както и за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК; 9/ Допустими и годни ли са свидетелски показания относно обема и качеството на извършените СМР при нормативно изискване на ЗУТ за писмено документиране на тези факти и обстоятелства?; 10/ С какви доказателства и доказателствени средства следва да се докаже фактът на закупуването и доставката на необходимите за изпълнение на СМР съоръжения и материали, като се има предвид актуалната нормативна уредба на ЗУТ?“ – с твърдение, че последните два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът „ТД -Транс 2019“ ЕООД не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 7 590.46 лева, въззивният съд приема за установено, че са извършени част от договорените между страните СМР, за които след отчитане на направените частични плащания се дължи възнаграждение в размер от 9 312.46 лева, като уважава възражението на ответника за прихващане с насрещно вземане за обезщетение за вреди от некачествено 3 изпълнение в размер на 1 722 лева. Решаващият съдебен състав споделя и препраща към мотивите на първоинстанционния съд по чл.272 ГПК, с които е прието за установено, че с договор за поръчка от 16.05.2019г. Величка П.а /собственик на имота/ възлага на ответника Г. П. да извърши от свое име и за своя сметка фактически и правни действия, свързани с изграждането на сграда в УПИ -402, кв. 22 по ПУП-ПР на с.Драгижево, Община Лясковец, като в изпълнение на възложената му поръчка П. сключва с „ТД-Транс 2019“ ЕООД договор за строително-ремонтни работи по Оферта Етап 1, подробно описани в Приложение 1, неразделна част от договора, при цена 23 740.36 лева без ДДС. Договорено е разсрочено плащане: при подписване на договора- аванс 30% от сумата по договора; второ плащане от 30% - при завършване на определен етап от СМР с подписан приемо-предавателен протокол от двете страни; трето плащане от 30% - при завършване на следващ етап от СМР с подписан приемо-предавателен протокол от двете страни и окончателно плащане от 10% - при приключване на СМР по договора с приемо-предавателен протокол. Съгласно чл. 3 от договора срокът за изпълнение е 80 работни дни, които започват да текат след извършване на авансовото плащане. Постигнато е съгласие приемането на СМР да се извършва с протокол, в който се описва извършената работа, количество, качество, стойност на работата и вложените материали , недостатъци, както и спазване на срока по договора. Предвидено е право на възложителя да развали договора, ако стане ясно, че изпълнителят ще просрочи изпълнението на възложената работа с повече от 20 работни дни след уговорения срок, или няма да извърши СМР с нужното качество и по уговорения начин /чл.17/.

Съдът констатира, че по делото не е прието като доказателство Приложение 1- описано като неразделна част от договора, но приема, че възложените на ищеца СМР са част от отразените в представения от ответника документ „Довършителни работи Етап 1 с възложител Вичка П.а, обект: Инвестиционен проект за промяна предназначението, реконструкция, разширение и надстрояване на съществуващи сгради в три етапа в УПИ VI-402, кв. 22 по ПР на с.Драгижево, Община Лясковец“, а именно- вътрешни стени, тавани, дюшеме изравняващо в спалня етаж втори, замазки, ВиК, електрическа инсталация на стойност 23 626.96 лева, описани в съставения от ищеца и изпратен на ответника Акт № 1 за действително извършени видове СМР/СРР/КРР към 28.09.2020г. на процесния обект с изпълнител „ТД- Транс 2019“ ЕООД.

Въззивният състав намира за неоснователни възраженията на ответника относно действителността на договора, като приема, че от събраните по делото доказателства сe установява наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, основано на сключения между тях договор за строително-ремонтни работи от 25.06.2020г. Счита, че договорът е породил действие между възложителя и изпълнителя, тъй като съдържа всички съществени елементи на договора за изработка- предмет, цена, срок, права и задължения на страните. Въпреки, че по делото не е представено Приложение №1, конкретно възложените СМР се съдържат в документ с наименование „Довършителни Работи Етап 1“, видно от който в частта вътрешни стени, тавани, дюшеме, изравняващо в спалня етаж втори, замазки, Ви К и електрическа инсталация сборът от сумите, които следва да се заплатят е точно 4 колкото цената на договора с ищцовото дружество, като съгласно изложеното от самия ответник, останалата сума се отнася за сключения втори договор с друг изпълнител - Ивайло Иванов. Предвид липсата на спор, че именно страните по делото са подписали договора, като по този начин са обективирали съгласието си с неговите клаузи, съдът счита, че причините, поради които заложените строителни дейности по документа „Довършителни работи Етап 1“ са били предмет на два отделни договора с различни изпълнители, са без значение за предмета на спора.

Решаващият съдебен състав, след анализ на доказателствата по делото, включително събраните гласни доказателства и трите заключения на съдебно-техническата експертиза, приема за недоказано възражението на ответника за разваляне на договора по реда на чл.17 от същия, вр. с чл.262 от ЗЗД, т.е. в хипотезата на вероятно неизпълнение- когато стане ясно, че изпълнителят ще просрочи изпълнението на възложената работа с повече от 20 работни дни след уговорения срок, или че няма да извърши СМР по уговорения начин и с нужното качество. Приема, че началният момент на изпълнение на договора е 01.07.2022г., когато е извършено първото авансово плащане, а крайният срок е 22.10.2020г., когато е проведен и огледът от пълномощника на възложителя, при който е констатирано, че има незапочнати и недовършени работи, некачествено извършена работа по замазката, шпакловката, стените и гипсокартона. С оглед гласните доказателства /показания на св.Иванов и св.Йорданов/, решаващият съдебен състав намира за установено, че работниците на ищцовото дружество са изпълнявали възложената им работа до края на м.септември, след което не са били допускани до обекта по нареждане на ответника, въпреки че е оставало да бъдат положени тръбите за чистата вода в баните, затварянето на целия таван с гипсокартон /след полагане на тези тръби/ и прекарване на кабел до захранващото табло, за което са били необходими няколко дни. Като съобразява, от една страна, обема на възложената, но несвършена работа по процесния договор, установена от съдебно-техническата експертиза, от друга страна, обема на извършените СМР от последващия изпълнител Веселин Бончев по договор от 03.12.2020г. с предмет недовършени и некачествено извършени работи на предходния изпълнител, както и срока за тяхното изпълнение- 29 работни дни, съдът стига до извод, че ищецът е бил във възможност да изпълни изцяло възложените работи, вкл. с отстраняване на недостатъците по замазката на подовете в дневната с кухня, котелното помещение и банята с тоалетна на първия етаж, като отчита, че е разполагал и с 20-те допълнителни работни дни съгласно чл.17 от договора. С оглед изложеното и като приема, че недостатъците на изпълнените строителни работи са поправими и не са толкова съществени, че да правят изработеното негодно за ползване по предназначението му, съдът намира, че за възложителя не е възникнало правото на разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията на изпълнителя.