Определение № 134 от 24.02.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 134 гр. Смолян, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500070 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.121 от ГПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№ 238/08.01.2026г. от К. К.“ ЕООД с ЕИК ******* чрез пълномощника му адв.Е. Т. срещу Определение № 1006/05.12.2025 г.,постановено по гр. д. № 1552/2025 г. по описа на Районен съд — Смолян, с което е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Административен съд-Смолян. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че се касае за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и когато се търси отговорност на държавата за нарушение на административен орган, извършено при или по повод изпълнение на административна дейност редът за разглеждане е по АПК на основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ.

В случая с исковата молба ищецът претендира обезвреда на вреди от законодателна, а не административна дейност на Народното събрание на Република България с изложени доводи за противоречие на законова правна норма с правото на ЕС, които въведени фактически твърдения не попадат в хипотезата на чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, поради което и съгласно чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ исковете подлежат на разглеждане по реда на ГПК.Според чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, когато увреждащото нарушение е извършено при осъществяване на законодателната дейност на Народното събрание, делото е подсъдно на общия (граждански) съд и се разглежда по реда на ГПК.Сочи се, че с настоящият иск касае отговорността на държавата за вреди, причинени от акт на законодателната власт (Закона за пътищата), а не само от административната дейност на АПИ. В този случай водещ е критерият за законодателната дейност на НС, което определя подсъдността на общия съд.Съдът неправилно е приложил колизионната норма на чл. 2в, ал. 2 от ЗОДОВ, тъй като в случая не става въпрос за едновременно наличие на двете хипотези, а за превес на отговорността за законодателна дейност. Счита, че предявените искове подлежат на разглеждане от общите съдилища по реда на ГПК ,тъй като според практиката на ВКС (Решение № 72/31.03.2021 г. по гр. д. № 3006/2020 г., III г. о., Решение 71/06.04.2019г. гр.д. № 3804/2019г. IV г.о. и др.) държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на Народното събрание, като държавен орган и на народните представители, като длъжностни лица (чл.7 от Конституцията на 1

Република България). Прието е, че държавата може участва в съдебни производства по граждански спорове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ (чл. 7); по граждански спорове за обезщетение за вреди на общо основание (чл. 49 ЗЗД), както и по съдебни спорове за обезщетение за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз - чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 2019 г.) чрез процесуален субституент - органът, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, какъвто е и настоящия случай. Моли да бъде отменено обжалваното определение като неправилно.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията в частната жалба и след преценка насъбраните по делото доказателства счита, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Ищецът „К. К.“ ЕООД гр.З. с ЕИК ******* е предявил иск по реда на чл.2в от ЗОДОВ срещу Народното събрание на Република България и Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъдат осъдени солидарно да му заплатят обезщетение за имуществени вреди от нарушаване правото на Европейския съюз, изразяващо се в заплатена от него на Агенция „Пътна инфраструктура“ компенсаторна такса по чл.10,ал.2 от ЗП, в нарушение на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент на Съвета от 17 юли 1999 г. и в нарушение на Регламент за изпълнение (ЕС)2020/204, в размер на 750 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.

Въззивният съд счита, че правилно Районен съд –Смолян е приел, че спорът е родово и местно компетентен на Административен съд-Смолян, поради което е прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на Административен съд-Смолян.

Съгласно разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд.

Според подробните твърдения и доводи в исковата молба, увреждащите нарушения на правото на ЕС са извършени чрез действия и бездействия при осъществяването на законодателната дейност на НС (нехармонизиране на националното законодателство с европейското такова при измененията на Закона за пътищата и Закона за движение по пътищата, относно заплащането на фиксирани такси за тежкотоварни автомобили за използването на определени инфраструктури, респективно фиксирани имуществени санкции) и при управлението и експлоатацията на Електронната система за събиране на пътни такси (тол система и е-винетки) чрез Националното тол управление, по отношение на която дейност в съдебна практика няма съмнение, че е административна дейност на специализирана агенция към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Правилно също районният съд изхождайки от твърденията на ищеца, е приел, че в случая се касае за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, причинени на ищеца – юридическо лице от незаконосъобразни бездействия на ответниците в нарушение на правото на Европейския съюз при или по повод изпълнение на административната дейност, респективно от действието на незаконосъобразните текстове на чл. 10, ал. 2 и чл. 10б, ал. 5 ЗП, представляващи достатъчно съществени нарушения на правото на Европейския съюз.

С изменението на ЗОДОВ, обн. в бр.94/29.11.2019г. е установен ясен критерий по въпроса за процесуалния ред за разглеждане на исковете за отговорността на държавата и на нейните органи 2 за вреди, причинени при нарушение на правото на Европейския съюз , а именно, когато нарушението е извършени при или по повод изпълнение на административна дейност или при правораздавателна дейност на административните съдилища и ВАС , делото е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК (чл.2в,ал.1,т., във вр. с чл.1,ал.1 от ЗОЗОВ, като във всички случаи са приложими особените процесуалноправни разпоредби и тези относно държавните такси и разноските на специалния ЗОДОВ. Със същото изменение и новата ал.2 на чл.4 от ЗОДОВ е уредена и солидарната отговорност, съответно в чл.2в,ал.2 от ЗОДОВ е уредена и колизионната хипотеза, при която ответниците са няколко и твърдените от ищеца техни увреждащи нарушения на правото на ЕС попадат едновременно и в двете хипотези по т.1 и по т.2 на чл.2в,ал.1 от ЗОДОВ- т.е. поне едно от твърдените увреждащи нарушения е извършено от някой от ответниците - юридитески лица при или по повод изпълнение на неговата административна дейност или при правораздавателната дейност на административните съдилища-в тези случаи делото също е подсъдно на съответния административен съд и се разглежда по реда на АПК. В този смисъл е съдебната практика-Определение № 13/19.05.2022г. по гр.д№ 12/2022г. на 5-членен състав на ВКС, както и Решение № 535/19.01.2026г. по адм.д.№ 10252/2025г. на VІІ отд. На ВАС. Затова с Определение № 1/25.03.2021 г. по тълк. дело № 2/2015 г. на ОСС от ГК и ТК на ВКС и I-ва II-ра колегия на ВАС е отклонено искането за постановяване на тълкувателно постановление по въпроса:

"По кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз?", какъвто е и искът по настоящото дело, като в мотивите към това определение е прието, че на 29.11.2019 г. е обнародвано изменението на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), както и че в новия чл. 2в са посочени както компетентните съдилища, така и реда за разглеждане на делата.

Съгласно чл. 1, ал. 3 исковете по ал. 1 и 2 се разглеждат по реда на АПК, като според чл.7,ал.1 ЗОДОВ местната подсъдност се определя по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения. Правилно с оглед изборната местна подсъдност и родовата подсъдност районният съд е приел, че компетентният да разгледа делото е именно

Административен съд – Смолян.

С оглед изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно ще следва да бъде потвърдено. Неоснователни са твърденията в частната жалба, че неправилно районният съд е приложил колизионната норма на чл.2в,ал.2 от ЗОДОВ,тъй като безспорно нарушението е извършено от юридитеско лице (АПИ) при или по повод изпълнение на неговата административна дейност.

Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1006/05.12.2025 г.,постановено по гр. д. № 1552/2025 г. по описа на Районен съд — Смолян.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4