Решение № 480 от 13.05.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. София , 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20201000502598 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Алианц Банк България“ АД срещу решение от 17.02.2020г.на СГС, ГО, 22 състав, постановено по гр.д. № 13123/18г. , с което е уважен иск по чл.49 от ЗЗД.

Жалбоподателят твърди, че атакуваният от него съдебен акт е неправилен. Налице е погрешна правна квалификация. Съдът в отклонение от заявеното от ищеца търсене на отговорност по чл.507 и чл.508 от ГПК е разгледал и уважил иск по чл.49 от ЗЗД. Допуснати са съществени процесуални нарушения поради необсъждане на доводи, аргументи и приети по делото доказателства със съществено значение за изхода на правния спор.

С оглед твърденията в исковата молба в тежест на ищеца е да докаже, че е бил титуляр на валидно възникнало и непогасено вземане в размер на 196 000лв., че има валиден договор за особен залог, сключен за обезпечаване на вземането и законосъобразно образувано и водено изпълнително производство. Жалбоподателят поддържа, че е представил доказателства и убедителни аргументи, че тези предпоставки не са налице. Направил е възражение, че вземането на ищеца не фигурира в нито един документ, че 1 договорът за особен залог и споразумението за извършени правни услуги са симулативни. Въззивникът излага, е към датата на сключване на договора за особен залог залогодателят не е имал право да се разпорежда с вземането от НАП от 147 445, 91лв., тъй като върху него има наложени запори по реда на ГПК. Неправилен е изводът на съда, че банката не е уведомила „М тех“ ЕООД за наложените запори. Освен , че разменя доказателствената тежест, той е в явно противоречие с чл.451 от ГПК. Посоченото от съда е невярно, тъй като във всяко едно извлечение по сметка автоматично се генерира запис за блокирана сума. По банковата сметка на „М – тех“ ЕООД са наложени запори на 01.08.2011г., 13.09.2011г., 19.09.2012г., 26.04.2013г., а договорът за особен залог е сключен на 22.07.2013г. Въззивникът твърди, че доводите му не са разгледани от съда, включително и този за недействителност на договора за особен залог. Счита, че изпълнителното дело пред ЧСИ М. М. не е законосъобразно, тъй като в молбата за образуването му не е посочен размера на вземането, което трябва да се събере. Посоченото в запорното съобщение значително го надвишава.

За това моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск.

АД „ Т. и съдружници“ в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивна жалба. Счита я за неоснователна. Поддържа, че не е налице погрешна правна квалификация дадена от първоинстанционния съд на предявения иск.

Последният е изложил подробни мотиви относно всички елементи от фактическият състав на чл.49 от ЗЗД.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД. В исковата молба ищецът АД „Т. и съдружници“ , поправена с молба от 15.09.2021г. и в съдебно заседание на 09.04.2021г. твърди, че е заложен кредитор на „ М- тех“ ЕООД на основание договор за особен залог от 22.07.2013г., вписан в ЦРОЗ. Обезпеченото вземане е в размер на 196 000лв. Като обезпечение служи вземане на 2 залогодателя в размер на 150 000лв. срещу ответната банка за суми по банкова сметка **********, SWIFT BUINBGSF. Длъжникът не е изпълнил в срок задължението си към него, поради което ищецът е пристъпил към изпълнение по учредените особени залози. Въз основа на удостоверение от ЦРОЗ е образувано изпълнително дело № 20137860401867 при ЧСИ М. М..

Със запорно съобщение от 07.10.2013г. той е уведомил ответника за образуването на изпълнението и е наложил запор върху вземанията на „Мтех“ ЕООД по горната сметка. Въз основа на чл.508, ал.3 от ГПК съдебният изпълнител е наредил на банката в случай, че не оспорва задължението си да преведе запорираната сума. Банката не е изпълнила това свое задължение, поради което ЧСИ е изпратил допълнително съобщение, получено от банката на 22.10.2013г. В отговор банката го е уведомила, че върху вземанията на „Мтех“ ЕООД има наложени запори на 01.08.2011г. от ЧСИ Д. М., на 19.09.2012г. от ЧСИ И. Х. и наложен запор с постановление от 25.04.2013г., наложен на 26.04.2013г. от НАП Бургас. Запор от страна на ЧСИ Г. Д. не е споменат в съобщението. На 09.10.2013г. с два банкови превода ответникът е превел сумата от сметката на „М- тех“ ЕООД в размер на 30 428, 24 лв. по сметка на ЧСИ Г. Д. и сумата от 21 485, 14 лв. по сметка на ЧСИ Х.. На 31.01.2014г. по сметка на НАП- Бургас е преведена сумата от 62 522, 64 лв.

Въпреки допълнителните покани от съдебния изпълнител остатъкът от средства по сметката в размер на 31 130, 34 лв. е останал и не е преведен към ЧСИ М. М. и до момента. Ищецът твърди, че служители на ответната банка с противоправно поведение са му нанесли имуществена вредапретърпяна загуба, той като не са изпълнили задължението по чл.508, ал.1 от ГПК да уведомят съдебния изпълнител дали банката като трето задължено лице признава вземането на кредитора и дали има претенции, наложени запори от трети лица и какви. Банката не е оспорила вземането, но не е пристъпила към плащането му, каквото задължение й е вменено от закона. Вместо това служители на банката са пристъпили към плащания по други изпълнителни дела като са се ръководели от поредността на наложените запори. Към настоящият момент ответникът задържа сумата от 31 130, 34 лв. по запор, наложен през 2011г. Служители на ответната банка като са извършили плащанията към други изпълнителни дела и по сметка на НАП са лишили ищеца от възможността да бъде служебно присъединен по тези изпълнителни дела и да участва в разпределението, както и да упражни 3 всички права на присъединения кредитор. Ищецът твърди, че вземането му е изискуемо и привилегировано и съставлява актив за имуществото му. Поради действия на служители на ответната банка той е бил лишен да се удовлетвори и е претърпял загуба. Затова моли съда да осъди ответника „ Алианц Банк България“ АД да му заплати сумата от 62 913, 38 лв. като частичен иск от 147 566, 36лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди, изразяващи се в загуба на имущество, в едно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „Алианц Банк България“ АД в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК оспорва иска. Сочи, че на 01.08.2011г. във връзка с изп. д. № 990/11г. на ЧСИ Др. М.-Т. с взискател „Франкщал България“ в банката е постъпило запорно съобщение за налагане на обезпечителна мярказапор върху всички сметки на длъжника „М- тех“ ЕООД за сумата от 31 022, 23 лв. На 13.09.2011г. във връзка с изп.д. № 188/11г. на ЧСИ Г. Д. с взискател „Кльокнер Металснаб“ АД в банката е постъпило запорно съобщение за налагане на запор върху вземанията на „М- тех“ ЕООД в размер на 26 035, 19 лв. и законна лихва върху главницата. На 19.09.2012г. във вр. с изп.д. № 631/2009г. на ЧСИ И. Х. с взискател „Синтранс“ ЕООД е постъпило запорно съобщение за налагане на запор върху всички вземания на длъжника „М тех“ ЕООД. Превод не е извършен поради липса на наличност в сметката. На 26.04.2013г. е постъпило запорно съобщение от 25.04.2013г. на ТД на НАПгр. Бургас за налагане на запор на всички налични и постъпващи суми по сметките на „М- тех“ ЕООД за публично вземане от 323 647, 37лв. На 08.10.2013г. е постъпило ново запорно съобщение от НАП за налагане на запор върху сметки на „М- тех“ ЕООД за публично вземане в размер на 693 930, 93лв. На 10.05.2013г. по сметката на „М- тех“ ЕООД е постъпил превод от ТД НАП- Бургас в размер на 122 993, 28лв. и превод от 24 452, 63лв.

Общата сума е 147 445, 91лв. На 09.10.2013г. при нуждата от отбелязване на нов запор банков служител е установил, че при наличие на парични средства не са изпълнени два запора, подлежащи на изпълнение- този, наложен от ЧСИ Г. Д. и другият, наложен от ЧСИ Ив. Х.. На същата дата са осъществени плащания по тези две изпълнителни дела, а именно на първия 30 428, 24лв., а на втория 21 485 14лв. И двата запора са заличени. Ответникът не оспорва, че на 07.10.2013г. е получил запорно съобщение от ЧСИ М. М. за запор на 4 всички вземания на длъжника „М – тех“ ЕООД по изп.д. № 1867/13г. с взискател Адвокатско дружество „Т. и партньори“ за вземане в размер на 297 445, 91лв. плюс такси и разноски. С писмо от 09.10.2013г. банката, в изпълнение на задължението си по чл.508 от ГПК , е уведомила ЧСИ, че запорът е наложен и че по банковата сметка има наложени предходни запори. На 22.10.2013г. е постъпило ново съобщение от ЧСИ М. М. с искане да бъдат преведени по изпълнителното дело всички подлежащи на плащане суми и да му бъдат изпратени преписи от всички наложени запори. С писмоотговор от 24.10.2013г. банката го е уведомила за тях. Във връзка с писмо от 26.11.2013г. на ЧСИ М. М. банката е уведомила останалите съдебни и публични изпълнители наложили запори, за наложения запор в полза на ищеца. Ответникът счита, че извършил всички изискуеми от него действия в качеството му на трето задължено лице. По отношение на ищеца не е налице неизпълнение на тези задължения. Сочи, че сключването на договора за особен залог е станало след налагането на описаните запори по банковите сметки на „М- тех“ ЕООД, които са подлежали на изпълнение преди възникване на заложното право. Поддържа, че чл.191 от ДОПК ясно урежда конкуренцията между взискатели в случаите, когато изпълнението по ДОПК и ГПК е насочено срещу едно и също имущество. Възможността за удовлетворяване на частноправни кредитори става след погасяване на вземанията на НАП. Ответникът счита, че учреденият залог в полза на ищеца е недействителен, тъй като длъжникът – залогодател, не е могъл да се разпорежда с вземанията, които е заложил – по чл.451 от ГПК. Договорът за особен залог е сключен при абсолютна симулация. С него се накърняват и добрите нрави.

Не се спори по фактите, изложени както в исковата молба, така и в отговора на исковата молба относно поредността на наложените запори върху сметките на длъжника „М- тех“ ЕООД.

Не се оспорва, че на 22.07.2013г. между АД „Т. и съдружници“ и „Мтех“ ЕООД е сключен договор за особен залог. С него е обезпечено вземане на адвокатското дружество в размер на 196000лв. по Споразумение за извършени правни услуги. Залогът е учреден върху вземане, което залогодателят има срещу НАП в размер на 147 445, 91 лв. и вземане срещу „Алианц Банк България“ АД по сметка с IBAN **********, SWIFT 5

BUINBGSF в размер на 150 000лв.

Във връзка с твърденията в исковата молба ищецът е представил Споразумение за извършени правни услуги, сключено между него и „М-тех“ ЕООД на 22.07.2013г. за вземане на адвокатското дружество в размер на 196 000лв. , представляващо възнаграждение за предоставени правни услуги. При извършената констатация в съдебно заседание съдът е установил идентичност между копието по делото и оригинала.

От удостоверение от ЦРОЗ се установява, че залогът е вписан на 06.08.2013г. От опис № 703135 се установява, че заложният кредитор е пристъпли към изпълнение и то е насочено срещу заложеното имущество.

От приетото удостоверение от ЧСИ Д. М. се установява, че наложеният от нея запор по изп.д. № 990/11г. е на основание обезпечителна заповед от 22.07.2011г. на ОС- гр. Сливен и е за сумата от 31 022, 23 лв.

Към гражданското дело е приложено изп. д. № 1867/13г. на ЧСИ М.

М..

СГС е уважил иска изцяло.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.49 от ЗЗД.

Въззивния съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.