Решение № 4796 от 14.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4796 гр. София, 14.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно гражданско дело № 20231100510138 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена жалба от „Софийска вода“ АД – длъжник в изпълнителното производство по изп.дело № 20238510401447 срещу постановление от 11.05.2023 г. на съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановление за разноски от 26.04.2023 г. и е приета за събиране такса по т. 4 от Тарифата на таксите към ЗЧСИ в размер на 12,00 лева.

Жалбоподателят сочи, че преди образуване на настоящето изпълнително производство е отправил покана до взискателя „Ф.С.М.“ ЕООД, в която е заявил готовност да плати доброволно вземането, но пощенската пратка е върната, че на адреса на управление на дружеството няма такава фирма. Сочи, че е налице недобросъвестно поведение на взискателя и неоказване на съдействие от страна на кредитора, поради което счита, че не е дал повод за завеждане на изпълнителното производство и не следва да понесе отговорността за разноски в изпълнителното производство. Твърди, че не дължи такса по т. 4 ТТРЗЧСИ, тъй като разпоредбата има предвид само изпращането по поща на документи, а с конкретното електронно писмо частният съдебен изпълнител е връчил още 14 свои акта, за всеки от които е начислил такса по 10,00 лева без ДДС или 12,00 лева с включен ДДС. Моли обжалваното постановление да бъде отменено.

Взискателят „Ф.С.М.“ ЕООД не взема становище по жалбата.

В мотиви на ЧСИ М.П., сочи, че за връчване на книжа по електронна поща е дължима такса по т. 4 ТТРЗЧСИ, тъй като изпращането на електронно 1 съобщение по електронна поща, представлява електронна съобщителна услуга, а и дейността му по водене на архив изисква разходи, за които следва да бъде начислена такса. Счита жалбата за изцяло неоснователна.

Съдът, след като взе предвид до водите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.

Частната жалба е срещу постановлението за разноски в изпълнителното производство, което постановление представлява по съществото си произнасяне по чл. 435, ал. 2, пр. последно ГПК, подадена е в срок и е допустима.

От представените материали по изп.д. № 20238510401447 на съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 КЧСИ, е видно, че производството е образувано по молба от 26.04.2023 г. на „Ф.С.М.“ ЕООД, представляван от Адвокатско сдружение „Ю.“, чрез адв. В.С., като взискателят се легитимира като цесионер на вземане по изпълнителен лист от 08.02.2022 г. за разноски за адвокатско възнаграждение в в размер на 300,00 лева, за която цесия длъжникът „Софийска вода“ АД е уведомен на 24.01.2023 г.

С постановление от 26.04.2023 г. са приети разноските в изпълнението.

В срока за доброволно изпълнение е постъпила жалба от длъжника „Софийска вода“ АД от 11.05.2023 г. срещу постановлението по разноските в изпълнителното производство с оплакване, че длъжникът не е станал причина за образуване на изпълнителното производство, тъй като от страна на взискателя е налице забава на кредитора и злоупотреба с права.

С постановление от 11.05.2023 г. частният съдебен изпълнител се е произнесъл по искането, като е отказал да отмени постановлението по разноските и са начислени разноски по т. 4 ТТРЗЧСИ в размер на 12,00 лева с ДДС.

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна и намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство. В този смисъл за сметка на длъжника са както разноските сторени от взискателя, в това число и за авансово внесени такси, така и допълнителните разноски и такси, които ЧСИ начислява – арг. чл. 31 ТТРЗЧСИ, които не са свързани пряко с реализиране на изпълнителен способ.

От представените към жалбата доказателства се установявава, че длъжникът „Софийска вода“ АД непосредствено след като е разбрал за извършената цесия, е изпратил писмо от 20.02.2023 г., с което е поканил новия кредитор „Ф.С.М.“ ЕООД да посочи банкова сметка, по която 2 вземането да бъде платено. Същото е изпратено препоръчано, с обратна разписка, до адреса вписан в търговския регистър като такъв за управление на дружеството, като съобщението е върнато с отбелязване, че такава фирма не е открита на адреса. Налице е манифестирана от длъжника, преди образуване на изпълнителното производство готовност, да се погаси вземането, както и недобросъвестно поведение от страна на кредитора, изразяващо се в неосигуряване на лице за контакт на адреса на управление и в този смисъл на неоказване на съдействие на длъжника за точно получаване на изпълнението.

Предприетите в последствие действия на взискателя по образуване на производството по принудително изпълнение за събиране на вземането сочат на злоупотреба с процесуални права от страна на взискателя „Ф.С.М.“ ЕООД.

Същият е създал пречки за получаване на предпочитаното, според добросъвестността, доброволно плащане и по този начин е станал причина за непредизвиканото от длъжника провеждане на производство по принудително изпълнение. Образуването на изпълнителния процес е последица от недобросъвестното поведение на кредитора, поради което на същия по аргумент от чл. 3 ГПК не следва да се репарират разноските, сторени в изпълнителното производство единствено по негова вина.

Предвид изложеното обжалваното постановление на ЧСИ М.П. следва да бъде отменено, наред с постановлението, с което той е първоначално е определил разноските в изпълнителното производство.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 11.05.2023 г. на съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановление за разноски от 26.04.2023 г. и е приета за събиране такса по т. 4 от Тарифата на таксите към ЗЧСИ в размер на 12,00 лева, както и постановление от 26.04.2023 г., на съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 КЧСИ, с което са определени разноски по изп.дело № 20238510401447.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3