Определение № 5097 от 07.11.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5097 гр. София, 07.11.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня А.

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002104163 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. Р., с ЕГН [ЕГН], Р. Г. Р., с ЕГН [ЕГН] и Е. Г. Р., с ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], обл. С., [улица], чрез пълномощник адв.

Б. К. против въззивно решение № 147 от 16.07.2024 г. по гр.д. № 223/2024 г. на Смоленски окръжен съд, с което е потвърдено Решение № 30/04.04.2024г., постановено по гр.д.№ 137/2023г. по описа на Районен съд-Девин. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите иск по чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответниците Н.

К. С., ЕГН [ЕГН], Руска Р. С., ЕГН [ЕГН] и А. К. П., ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], обл. С., [улица], че те са собственици на основание покупко-продажба и наследство на реална част от ПИ [№] с площ от 52 кв.м., защрихована в кафяво в скицата, неразделна част към решението, с граници: ПИ [№] и ПИ [№] по имотни граници, подпорна стена и улица „Гимназиална и ПИ [№], съставляваща част от УПИ[№], [№] по ПУП от 2003 г., одобрен със Заповед №101/14.03.2003г и за осъждане на ответниците да предадат владението върху тази част.

Със същото решение е уважен предявеният от ответниците Н. К. С., Руска Р. С. и А. К. П. насрещен иск по чл. 54, ал.2 ЗКИР, като е признато за установено по отношение на М. А. Р., Р. Г. Р., Е. Г. Р., че Н. К. С., Руска Р. С. и А. К. П. са собственици на посочената реална част с площ от 52 кв.м., защрихована в кафяво в скицата, неразделна част към решението, с граници: ПИ [№] и ПИ [№] по имотни граници, подпорна стена и улица „Гимназиална и ПИ [№], съставляваща част от УПИ [№], [№] по ПУП от 2003 г., която е заснета в границите на ПИ с идентификатор [№] и че при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], със заповед №РД -18-90/18.12.2009г. на ИД на АГКК е допусната грешка при заснемане на тази част от 52 кв.м., която е заснета в очертанията на 1

ПИ [№], вместо в очертанията на имот с идентификатор [№], която реална част попада в УПИ [№], [№] по ПУП от 2003 г., одобрен със Заповед №101/14.03.2003г.

Без да е необходимо, в диспозитива на решението съдът е посочил, че имот с идентификатор [№] е с площ 371 кв.м., а имот с идентификатор [№] е с площ 245 кв.м. по одобрената КК.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост на изводите относно това имот с каква площ и граници е закупила всяка от страните и, че в действащата КК е допусната грешка при заснемане на спорната площ.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните материално правни и процесуални въпроси: 1.По какъв начин се индивидуализира недвижим имот и какви са признаците за доказване на идентичност между два имота? 2.

При установяване различие между документална площ на един недвижим имот и реалната площ, заключена в неговите граници, кой от индивидуализиращите признаци следва да получи приоритет и коя площ следва да се счита за меродавна? 3.Когато при изменение на регулационния план, извършено преди одобряване на КК на населеното място, посочената в заповедта на изменение площ на един УПИ не съвпада с действителната площ, измерена от вещото лице, следва ли съдът да възприеме записаното в заповедта или е необходимо да съобрази получената със специални знания информация за площта, измерена в посочените граници на имота? 4.Как следва да се преценяват събраните в хода на производството доказателства относно индивидуализацията на недвижими имоти при наличие на разминавания в техните площи в отделните доказателства – писмени и заключения на вещи лица? 5.Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора? 6.Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въведени във въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение?

Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като първата група въпроси се отнасят до индивидуализацията на имота, когато измерената площ се разминава с тази по документи за собственост, но съдебната практика приема, че площта не е индивидуализиращ белег, а границите, местоположението и сигнатурата на имота и по този въпрос въззивното решение не противоречи на съдебната практика. Площите на двата имота са почти еднакви според одобрения по волята на страните регулационен план през 2003 г., а КК не е заснела имотите по парцелните граници, но тя няма вещно действие. По процесуалните въпроси се оспорва допускането до касационно обжалване, тъй като съдът е обсъдил доводите на касаторите във въззивната жалба, а те не сочат в изложението кой въпрос не е обсъден.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено:

С договор от 12.11.1982г е отстъпено на Г. И. Р. право на строеж на върху държавен недвижим имот, съставляващ 1/2 от парцел IX, кв.91, с обща площ 320 кв.м. Касаторите 2

/първоначални ищци/ М. А. Р., Р. Г. Р. и Е. Г. Р. са наследници на Г. И. Р., починал на 04.11.2007г. С договор от 30.11.1999г. той купува дворно място, съставляващо 1/2 идеална част от парцел IX-1176, кв. 91 по плана на [населено място], с площ на целия парцел 640 кв.м., при граници: от две страни – улица, парцел X-1520, VIII -1520, XV-1520. На 22.11.2011г. е подписан с наследниците на Г. И. Р. анекс, към договор от 30.11.1999г., с който чл.1, т.1 от договора се изменя така: „идеална част от парцел IX-1176 да се чете „идеална от част парцел IX. В останалата си част договора остава непроменен.

Ответниците са наследници на К. А. С., който придобива отстъпено право на строеж върху държавна земя, съставляваща парцел IXа, кв.91 с площ 320 кв.м. на основание Заповед № 407/22.10.1982г. и договор за отстъпено право на строеж 12.10.1982г. на ОБНС - Д..

От заключението на вещото лице А. С. се установява, че по плана на [населено място], одобрен със Заповед РД1004/06.10.1980 г., парцел IX, кв.91 е с графично измерена площ 624 кв.м. и в него участват два имота: имот пл. №1176 записан на Г. И. Р. и имот пл. №1177 записан на К. И. С.. /Имот 1520 се появява единствено на цифрен план на [населено място] от 1980 год., но не е открита заповед за одобряването и приемането на този цифрен план./ Със Заповед № 101/14.03.2003г. е одобрено изменение на действащия план на [населено място] като от парцел IX, кв.91 се обособяват два самостоятелни „лавностойни“ парцела, парцел IX - 1520, 177 – с площ 305 кв. м. и парцел X.-1520,1176 – с площ 320 кв. м.

Променена е и уличната регулация поради промяна трасето на улицата пред двата парцела.

Със Заповед РД-18-90/18.12.2009г. са одобрени КК и КР на [населено място], която заснема имотите със значително различаващи се площи и конфигурация от тези на двата УПИ – [№] от кв. 91. Имот е идентификатор [№] е заснет по-голяма площ - 371 кв.м., вклучваща и процесната реална част от 52 кв.м., а имот с идентификатор [№] е с площ 245 кв.м. и не вклучва процесната част. Процесната площ от 52 кв.м. е част от УПИ [№]0,1177 по рег. План от 2003 г., но е заснета в очертанията на ПИ с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрена 2009 г. Не е намерен окончателен договор за прехвърляне на собствеността на от Общината на ищците процесните 52 кв.м. Ищците са купили 1/2 ид.ч. от бившия парцел ІХ от кв. 91 с площ 640 кв.м.

След изменението на рег. план със заповед № 101/14.03.2003г., е съставен на 08.05.2003г. Акт № 250 за частна общинска собственост на недвижим имот в [населено място], на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС за новия УПИ [№] - кв.91 по ПУП на [населено място], но е записан с площ 263 кв.м. при граница на имота изток УПИ [№]., запад УПИ [№] юг УПИ [№]. С договор от 27.05.2003г. Община - Д. продава на К. А. С. УПИ [№], кв.91, с обща площ 263 кв.м., при описаните граници. Ответниците Руска Р. С., А. К. П. и Н. К. С. са наследници на К. А. С. починал на 25.06.2008г. При графично измерване, вещото лице е установило, че след изменението на регулационния план от 2003 г. УПИ [№], 177 от кв. 91 е с площ 305 кв. м., а парцел X.-1520,1176 – с площ 320 кв.м. В КК, одобрена със заповед № 90/18.12.2009г.

ПИ [№] е заснет с площ 371 кв.м. – към него е включена процесната площ, въпреки, че тя е извън отредения за него УПИ [№] по плана, одобрен 2003 г. ПИ с идентификатор [№] е заснет с площ 245 кв.м., като в него не е включена процесната площ, която е част от отредения за него УПИ [№].

3

В отговор изх. № 94Е-114-1 #1/14.03.2019г. изготвен от [община] до ищеца Ем. Г. Р. относно искане за одобрение на проект за обект „Пристройка към жилищна сграда в УПИ [№]6, кв.91“, разгледан на заседание на Общински експертен съвет по устройство на територията, състояло се на 19.02.2019 г. е посочено, че съгласно изискванията на параграф 8, ал.5 ПР на ЗУТ, строителство в урегулирани поземлени имоти с неприложена регулация може да се разреши едва след изменение на Плана за регулация в една от посочените възможности в параграф 8, ал.2 от ПР на ЗУТ. След одобряване на ПУП-ПР за промяна регулацията, съгласно ЗУТ, процедурата по одобряване на проект за обект „Пристройка към жилищна сграда“ в УПИ [№], кв. 91 [населено място] ще продължи. Подадената от ищците данъчна декларация е за ПИ [№] е посочена площ по кадастралната карта - 371кв.м.

С Решение № 126/09.07.1998г. по ГД № 75/1998г. на PC – Д. е разпределено по реда на чл.32, ал.2 ЗС ползването на незастроената част от парцел IX - 1177, 1176, кв.91 по ЗРП от 1980г.

На К. А. И. е предоставена за ползване част от 214 кв.м., оцветена в жълт цвят на скица, неразделна част от решението, а на Г. И. Р. - частта с площ 214 кв.м., оцветена в оранжев цвят на скицата, която е неразделна част от решението.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че страните спорят за реална част от имот зад къщата, който бил шкарпа и разчистен от Е. Р. – зет и дядо Г., Била направена от тях подпорна стена, тъй като зад къщата има река, която през 2000 година ги наводнила.

Подпорната стена е в техния имот, а мястото, което остава между двете подпорни стени е до 2 м. широко и дълго. Комшиите от тяхна страна имат една врата и си направили свинарник, за да гледат прасета, а след жалбата от ищците, вече не гледат прасета, но има засята леха.

Има голяма шахта, която е пълна с мръсотии и е на общината. Шахтата е залепена за голямата подпорна стена. Общината направила втора подпорна стена. След 2000 г. е направена подпорна стена. Когато общината направили улицата и голямата подпорна стена, тогава ответниците започнали да ползват мястото, защото от тяхната страна имат врата имат. Имали са спор за имота. Съседите ползват лехата, а Р. нямат достъп до спорната част.

/св. М./. Според показанията на св Ш. Х., в имота на Р. има врата и Н. излиза от тази врата и използва мястото пред къщата, а мястото е на Р.. Подпорната стена, пред къщата е направена да не влиза вода, а другата подпорна стена е общинска. Между общинската и тяхната подпорна стена, тази земя, която е зад къщата на Р., се използва от Н.. Той има врата от горната страна, от страни и пред къщата. Малката подпорна стена я построил Р., но това място се използва от съседите като градина. Входа на Р. е от долната страна на реката, не е от спорната част. Входа на Н. е от трите страни, но той излиза през вратата. Св. К. установява, че страните спорят за градина, около 50 - 60 кв. м., в която има построен свинарник и градина, Има изход от механата, от където се слиза в тази градина. градина се ползва от семейство С. и засаждат зеленчук. Свинарникът също е там, не се ползва, но постройката съществува още. Свинарникът е построен от семейство С., от бащата на Н. - К.