Присъда № 16 от 30.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

МОТИВИ към ПРИСЪДА №16/30.04.2026г,постановена по НОХД № 1098/2025г по описа на Окръжен съд-К..

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от ОП-К. срещу К. Н. Д., ЕГН **********,от гр. К., с който е повдигнато обвинение за това, че на **** г. за времето от около 19.00ч. до към 19.27 ч. в град К., област К. отвлякъл И.В.С., от град К. с цел противозаконно да я лиши от свобода, като деянието е извършено при условията на домашно насилие престъпление по чл.142,ал.2,т.5а НК, вр. с чл.142,ал.1 от НК.

Производството по делото се разгледа по реда на глава 27 НПК,в хипотезата на чл.371,т.2НПК предвид направеното от подсъдимия признание на всички факти,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.С определение по реда на чл.372,ал.4 НПК, съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия признание и събраните на етап досъдебно производство доказателства, без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт, тъй като същите се подкрепени от тези, събрани в хода на досъдебната фаза на производството.

В качеството на частен обвинител е конституирана пострадалата И.В.С.,от гр.К..

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства.Счита, че престъплението се доказва както от обективна,така и от субективна страна.Акцентира на индивидуализацията на наказанието като пледира за определяне на наказание „лишаване от свобода“ под законовия минимум и счита за справедливо такова от три години с приложение на чл.66,ал.1 от НКизпитателен срок от пет години.Предлага през определения изпитателен срок да бъдат наложени пробационни мерки по отношение на подсъдимия,а именно първите две задължителни.По отношение на веществените доказателства счита,че следва да бъдат върнати на пострадалата,а направените по делото разноски да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

В качеството на повереник на частния обвинител И. В. С.,адв.Ю. изразява становище за пълна доказаност на обвинителната теза.Но за разлика от прокурора,пледира за налагане на наказание „лишаване от свобода“ срок от 4/четири/ години,което да бъде изтърпяно ефективно.Основание за поисканото наказание намира в тежестта на извършеното престъпно деяниенасила качена в автомобила на подсъдимия,отведена противно на волята й извън гр.К.,където е пребита.Повереникът не счита,че подсъдимият съжалява за извършеното, поради което намира,че личната превенция може да бъде постигната единствено с ефективно изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“.Претендира за заплащане на направените по делото разноски,за което представя договор за правна защита и съдействие в съдебната фаза на процеса.

1

Подсъдимият К. Н. Д. участва лично в съдебното производство и с упълномощен защитник-адв.П..Защитникът на подсъдимия не оспорва обвинението и фактите по същото като пледира за определяне на наказание „лишаване от свобода“ в размер,който да позволи приложението на чл.66,ал.1 от НК,като счита,че в казуса са налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства,поради което настоява наказанието да бъде определено по реда на чл.55 от НК като се отчете,че подсъдимият съжалява за извършеното и е извлякъл поука от случилото се.Въпреки признанието на фактите по обвинителния акт, поставя на вниманието на съда преценката дали деянието е извършено в условията на домашно насилие и дали посочения в обвинителния акт факт,че подсъдимият и пострадалата са живеели на семейни начала в Л. може да квалифицира извършеното като такова по чл.142,ал.2,т.5а от НК.Но въпреки възражението,пояснява,че не оспорват фактите по обвинението,тъй като са признати изцяло.По отношение на веществените доказателства, се съгласява със становището на прокурора,а по отношение на претендираните от частното обвинение разноски, не оспорва същите и счита че следва да бъдат възложени на подсъдимия.

Подсъдимият К. Д. призна всички факти,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.Изрази съжаление за извършеното, определяйки постъпката си за „грозна“ и посочвайки,че се срамува от нея.

В последната си дума моли съда за справедливо решение.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,установи за безспорно от фактическа страна следното:

Подсъдимият К. Н. Д. е на *** ,респ. бил е на *** към датата на извършване на престъпното деяние,със средно образование, не е осъждан .Живее в гр.К. ,на ул. „****,в семейството на свид.Н. К.ов Д./баща/ и свид.Ю. К. Д.а/майка/,има и брат.Подсъдимият Д. не е криминално проявен,няма криминалистична регистрация,срещу него не са постъпвали сигнали в участък –гр.К. за нарушаване на обществения ред,няма данни за злоупотреба с алкохол и наркотични вещества/виж характеристична справка,изготвена от полицейски инспектор- стр.62 от ДП/.Подсъдимият е трудово ангажиран-от 17.11.2025г работи в „Г.“АД като „лаборант“ при месечно трудово възнаграждение от 2 600лева,съгласно представения трудов договор.Преди този момент е бил ангажиран във фирмата на родителите си,които се занимават с дърводобив и които са определени в приложената характеристична справка от полицейския инспектор като уважавано и известно семейство в гр.К..

Пострадалата И.В.С. е родена на ****г./на *** към датата на деянието/.С подсъдимия се познават от 2021 година като през месец юли 2022 години **** През месец януари 2024г. двамата заживели заедно на съпружески начала в град Л., В..И. С. е родена там,живее заедно с баща си в апартамент в гр.Л.,майка й е починала.Частната обвинителка учи в гр.Л. ,но често се 2 завръща в гр.К.,който определя като нейното любимо място и в който град има много приятели. Подсъдимият също започнал да работи в град Л. и живеел заедно със св. С. в общ дом, заедно с бащата на последната.

Двамата /И. С. и К. Д./се завърнали в България през месец май 2024г и продължили да живеят заедно, като обитавали или къщата на бабата на св.С.,или къщата на родителите на подсъдимия.Но докато живеели в гр.К.,подсъдимият често излизал с приятели,което провокирало скандали между двамата.Отношението на Д. към св. С. започнало да се променя – прибирал се пиян в къщи,често вдигал скандали и посягал физически на И.

/****/. Започнал да й оказва психически и физически тормоз, отправял упреци за изневяра.

Това поведение на подсъдимия довело до раздяла между двамата като от 29.08.2024 г. св. С. се върнала да живее сама при баба й- св. З.Б.С. в град К., на ул. „П.“ ****, където пострадалата сочи като свой дом, в който обичайно пребивава.

Известно време след раздялата двамата не общували, но в периода след 20.09.2024г. подсъдимият отново започнал да търси св.С. и настоявал отново да се съберат. Ходил в дома на баба й,дебнел я, когато излизала навън с приятели, пишел й писма, опитвал се да контактува с нея в интернет и по различни мобилни приложения, обаждал се по телефона.

На 21.09.2024 г. през нощта подсъдимият отишъл в дома на И. С. в град К., ул.

П.“ № 69, искайки за говорят. След като той не си тръгнал доброволно св.С. се обадила на родителите му да го приберат. Същото посещение се повторило и на 22.09.2025 г., както и на 25.09.2025г.

На 03.10.2024 г. св. С. заминала при баща си в град Л.. В периода 14.10.2024 г.15.10.2024 г. зачестили телефонните обаждания към пострадалата от скрит номер. На едно от позвъняванията св. С. вдигнала и чула гласа на подсъдимия К.ов, казала му да престане и да я остави на мира, след което затворила.

На **** г. св. С. се завърнала в България.Преди това,за три дни гостувала на братовчедка си свид.Й. Д.а В. в А.,където последната учила и двете на ****г се завърнали обратно в страната.На летището ги чакал приятелят им – свд.К.И..По пътя от гр.София за гр.К.,автомобилът на свид.И. бил управляван от пострадалата като на пътя през Креснеското дефиле,се разминали с подсъдимия К. Д.,който ги видял.И. С. отседнала в дома на своята баба- св.

З.С. в град К., на ул. „П.“ № 63.След пристигането си,отишла на фризьор и около 19.00 ч. се намирала в стаята, която обичайно обитавала /пристройка тип лятна кухня/ заедно с братовчедка си- св. Й. Д.а В.. Баба й също си била в къщи и също дошла в нейната стая.

В стаята св. С. заварила на масата предварително оставени от подсъдимия писма, цветя и плюшено мече.Веднага след това, /около 19.00 ч.,/ в къщата дошъл и подсъдимият К. Д.. Влязъл в стаята на св. С. и поискал двамата да поговорят. Св. С. му отговорила, че не желае да говорят и започнала да го 3 гони, при което подсъдимият се ядосал. ****.Но започнал да блъска различни вещи в стаята,скъсал розите,които оставил за нея и последвали заплахи и обиди от рода на :“*****. В този момент,докато И. С. държала телефона в ръцете си,подсъдимият посегнал и успял да го вземе и излязъл от къщата.Тя го последвала,опитвайки да си върне телефона,но не успявала. Заедно с нея излезли братовчедка й св. Й.В. и баба й св. З.С..

Подсъдимият излязъл от двора на къщата и се качил в колата си – лек автомобил м.„Ленд Ровер Дискавъри“. Продължавал да държи телефона и да не го връща, опитвайки се да провери информацията в него.Седнал на шофьорското място на лекия автомобил от дясната страна,тъй като е с десен волан.И. С. го последвала в опит да си вземе телефона и в този момент,подсъдимият Д. с дясната си ръка издърпал св. С. към себе си и по този начин успял да я качи насила в скута си, при което краката й останали да висят навън. Въпреки, че пострадалата се дърпала и се опитвала да се освободи, подсъдимият не я пуснал и продължавал да я държи здраво с дясната си ръка, като тя останала притисната в него на шофьорското място.

Продължавайки да я държи и притиска с дясната си ръка, подсъдимият успял с другата ръка /лява/ да запали лекия автомобил и да потегли.

В този момент св. Й.В. се опитала да спре подсъдимия, стоейки пред колата.

Бабата на пострадалата св. С. стояла отстрани на автомобила, отвън до шофьорското място в близост до краката на внучката си, които продължавали да висят извън колата и се опитвала да я издърпа. Всички се молели на подсъдимия да пусне св. И. С., но въпреки това К. Д. потеглил с автомобила,независимо,че пътят му бил препречен от св. Й.В.,която едва успяла да се отдръпне, за да не бъде прегазена.

Подсъдимият се насочил с автомобила си в посока към с.В.. През цялото време, държал пострадалата в скута си, стискайки я с дясната си ръка. Вратата на лекия автомобил не била затворена, а краката на св. С. продължавали да висят навън.Стигайки до черен път в близост до гора в покрайнините на град К., на ул. „****“, подсъдимият спрял на безлюдно място, неосветено и без къщи наоколо, в близост до чешма. Там пострадалата успяла да се изправи и да слезе от колата. Подсъдимият също слязъл, държейки телефона на св. С. и опитвайки се да прочете изпращани съобщения и повиквания. Слизайки от колата веднага се насочил към пострадалата и със ****. След което Д. ****.

Св. С. се молела да престане, защото я боли, но п**** Около 19.27 часа подсъдимият се качил в автомобила си и потеглил, оставяйки св. С. сама на безлюдното и тъмно място. Преди това изхвърлил телефона й.

Тръгвайки, направил заплашителна маневра с лекия автомобил, при което пострадалата си помислила, че иска да я прегази. Тя успяла да се изправи и да скочи в един храст. Виждайки това подсъдимият обърнал колата и отново се върнал, като я хванал с две ръце и я издърпал. Ударил я още няколко пъти в областта на лицето /носа/, при което й потекло кръв. Пострадалата отново паднала на земята, след което подсъдимият я наплюл и си тръгнал.

4

Оставяйки сама, около 19.27 часа, св. С. се свързала по телефона със своя приятелка – св. И.У.. Обяснила й къде се намира и я помолила да дойде да я вземе. Последната дошла заедно със св. М.С., св. К.И. и св. Й.В., като намерили пострадалата на безлюдно място на черен път, отклоняващ се от ул.

„****“ в град К.. Пострадалата едвам ходела, била с наранявания по главата, облята в кръв в областта на лицето и с подутини, с разкъсана блуза, силно изплашена.