Решение № 164 от 08.12.2021, Районен съд - Бяла

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към

Решение №164

№304/2021г. по описа на БРС от 08.12.2021г. по НАХД

Производството е по чл.375 и сл. от НПК.

Против Г. Б. ОБР. е водено досъдебно производство за това, че на 07.10.2019г. в гр.Б., обл.Р. по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на малолетно лице – И. Б. Р. от гр.Б., обл.Р., роден на *******г., изразяваща се в увреждане на лигавицата на горната устна в ляво, ритник с крак в лявото бедро, дърпане на косата и удар с глава по челото, които са му причинили болка и страдание-престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК

Обвиняемият О., редовно призован, не се явява в с.з.

Представителят на РП-Русе, ТО-Бяла пледира за налагане на наказание глоба в средния размер, предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, критично отношение на дееца спрямо деянието, при отчитане личността на пострадалото лице и мястото на извършване на деянието.

След като се запознах с материалите по делото установих следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Г. Б. ОБР. е роден на ******г. в гр.Б., обл.Р., живущ в с.В., обл.Р., ул. „Ц. С.“ № .., български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН **********.

Пострадалият И. Б. Р., роден на******г. и синът на обв.

Г.О. - А. О., били съученици в 5-ти клас през учебната 2019/2020г. в ОУ „Св.Климент Охридски“ - гр.Борово. Заради възникнал в училището инцидент между двете деца, разказан от сина му А., обв. О. изпитвал неприязън към св. И. Б..

На 07.10.2019г. св.И. Б. бил болен и не посетил учебните занятия в ОУ „Св.Климент Охридски“ - гр.Борово.Сутринта отишъл при личния си лекар, за да вземе бележка и тръгнал към училището, за да я предаде. Пред входа на училището се намирали обв.Г.О. и сина му А. О.. Обвиняемият го попитал дали се казва И., като след потвърждението от негова страна, го хванал за косата и започнал да го дърпа, нанесъл му удар с глава по челото, а след това изгасил цигарата, която пушел в лява част на горната устна, при което пострадалия изпитал силна болка и се уплашил.Тогава обв.О. отново го хванал за косата и заплашително му казал да спре да се занимава със сина му, след което го ритнал с крак по лявото бедро. Действията на обвиняемия станали достояние на ученици от училището, които били по време на междучасие и наблюдавали случващото се. Сред тези ученици били св.Г. М. и св.В. А.. Св.Б. избягъл от мястото и се прибрал в дома си, където веднага разказал на баща си –св.В. Й. Р.. Последния отишъл в училището, за да 1 разговаря с директора за случилото се.

Впоследствие св. И. Б. бил прегледан в Отделение „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „Канев“ - гр.Русе, от където му било издадено съдебномедицинско удостоверение за получените телесни увреждания, след което за инцидента били уведомени органите на МВР.

По случая била извършена предварителна проверка, като след приключването й било образувано досъдебното производство.

От заключението на приетата и неоспорена по делото СМЕ се установило, че на инкриминираната дата пострадалия е получил увреждане на лигавицата на горната устна в ляво, което следва да се преценява по медико-биологичния признак болка и страдание. Посочено е, че при прегледа на пострадалия не са установени видими следи от травматични увреждания, които да могат да бъдат получени от ритник с крак в лявото бедро, дърпане на косата и удар с глава по челото. Отразено е, че тези действия могат и да не оставят следи от травматични увреждания. Експертизата сочи още, че ако се приеме, че така посочените действия са довели до усещане на болка, същите могат да се квалифицират по медико-биологичния признак болка и страдание.

Изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средстваот признанията на обвиняемия и изразеното съжаление за стореното в досъдебното производство, от показанията на свидетелите Д. В., Н. Д., В. Р., И. Б., Г. М., М. М. и В. А., както и от приложените писмени доказателства и доказателствени средства - съдебно медицински експертизи, справка за съдимост, биографична справка, декларация и останалите писмени доказателства по делото.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели- Д. В., Н. Д., В. Р., И. Б., Г. М., М. М. и В. А., тъй като са последователни, непротиворечиви помежду си и взаимно допълващи се. В тяхната съвкупност установяват по безспорен начин времето, мястото, начина на извършване на инкриминираното деяние и участието на обвиняемия в него. Показанията на тези свидетели кореспондират на заключението на СМЕ досежно вида, характера и механизма на получаване на телесните увреждания на пострадалия Б., както и на останалите писмени доказателства. Заключението на СМЕ съдът счита за пълно, ясно и обективно, изготвено съобразно събраните доказателства, поради което няма основание да не го кредитира. Установява се по категоричен начин от събраните гласни доказателства, че на инкриминираната дата пострадалия е получил увреждане на лигавицата на горната устна в ляво, ритник с крак в лявото бедро, дърпане на косата и удар с глава по челото, които увреждания според СМЕ са му причинили болка и страдание. Несъмнено от заключението на СМЕ се доказва, че посочените увреждания могат да бъдат получени на инкриминираната дата. В обясненията си обвиняемия е признал вината си и е изразил съжаление за стореното.

2

Така отразената в постановлението на прокурора фактическа обстановкаи приета за безспорно установена от съда, не е оспорена от страна на обвиняемия О..

При така установената фактическа обстановка и анализ на доказателствата, съдът достигна до следните правни изводи:

Обвиняемият Г.О. е пълнолетно и вменяемо лице, поради което е субект на наказателна отговорност.

От обективна страна обв.О. е осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 07.10.2019г. в гр.Б., обл.Р. по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на малолетно лице – И. Б. Р. от гр.Б., обл.Р., роден на *******г., изразяваща се в увреждане на лигавицата на горната устна в ляво, ритник с крак в лявото бедро, дърпане на косата и удар с глава по челото, които са му причинили болка и страдание. Безспорно причинената на св.Б. телесна повреда е такава по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК, което се установява от заключението на СМЕ и останалите доказателства по делото. Деянието е осъществено с действие, изразяващо се изгасяне на цигара върху горната устна в ляво на пострадалия И. Б., нанасяне на удар с крак в лявото му бедро, дърпане за косата и нанасяне удар по челото с глава. Налице е пряка причинноследствена връзка между инкриминираните действия на обвиняемия и настъпилия от тях противоправен резултат-причиненаната телесна повреда.

Налице е квалифициращия признак по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 от НК- телесната повреда е причинена на малолетно лице, тъй като пострадалият И. Б. към момента на деянието-07.10.2019г. е бил на 11години-роден е на ******** г.

Налице е квалифициращия признак по чл.131, ал.1, т.12 от НК-телесната повреда е причинена по хулигански подбуди. Касае се за непристойни действия, нагли, непредизвикани, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Извършени са на публично място-пред училище, в присъствието на други лица, включително малолетни и непълнолетни ученици и са били унизяващи за личността на св.Б.. Тези действия не са били предизвикани от страна на пострадалия към момента на инкриминираното деяние, въпреки това обвиняемия е взел решение да извърши непристойните действия по демонстративен начин, използвайки присъствието му в училището, заради породена неприязън към детето.

От субективна страна, при осъществяването на деянието обвиняемия е действал с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е конкретните общественоопасни последици от деянието си и е искал настъпването им.

Съзнавал е, че извършва противоправни действия спрямо малолетно лице и че същите нарушават грубо обществения ред, и изразяват явно неуважение към обществото. Умисълът на обвиняемия се извежда и от признанията му още по време на досъдебното производство.

Съдът като съобрази, че за престъплението по чл. 131, ал.1, т.4, пр.2 и 3 т.12 вр. чл.130, ал.2 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до една година или пробация, ч е към момента на извършване на деянието обвиняемият е пълнолетен, не е осъждан за престъпление от общ характер, освобождаван е от наказателна отговорност по реда на Раздел IV на Глава VIII от НК, но е реабилитиран, поради изтичане на абсолютната изпълнителска давност по ДОПК за изпълнение на административното наказание глоба по НАХД №1001/2006г. по описа на РС Бяла и на срока по чл.86, т.3 от НК, от престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, от престъплението не е причинено увреждане, представляващо тежка телесна повреда, деецът не е бил в пияно състояние и липсват доказателства за извършени множество престъпления и не са налице и други отрицателни предпоставки по чл.78а, ал.7 от НК, намира че са налице кумулативните предпоставки на чл.78а от НК за освобождаване на О . от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства-оказаното съдействие в хода на досъдебното производство, признаването на вината и изразеното съжаление за извършеното в досъдебното производство . Отегчаващи отговорността обстоятелства- наличието на две квалифициращи обстоятелства и лошите характеристични данни.

Съобразявайки относителния превес на смекчаващите над отегчаващите обстоятелства, както и липсата на имущество и доходи у обвиняемия, но и това, че е в трудоспособна възраст, съдът намира, че на О. следва да бъде определено наказание глоба под средния, предвиден в закона размер, а именно 2000лв.

С така определеното наказание съдът счита, че ще се постигнат целите на наказанието и най-вече на личната превенция и обвиняемият занапред ще съобразява поведението си с установения в държавата правов ред.

На основание чл.189, ал.3 от НПК обвиняемия О. следва да заплати разноските по делото в размер на 275 лв. - разноски на досъдебното производство, по сметка на ОДМВР гр.Русе.

В този смисъл съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Бяла, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова в присъствието на прокурора Ива Георгиева Христова (РП-Русе) като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20214510200304 по описа за 2021 година РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия Г. Б. ОБР. - роден на *********г. в гр.Б., обл.Р., живущ в с.В., обл.Р., ул. „Ц. С.“ № .., български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 07.10.2019г. в гр.Б., обл.Р. по хулигански подбуди причинил лека телесна повреда на малолетно лице – И. Б. Р. от гр.Б., обл.Р., роден на ********г., изразяваща се в увреждане на лигавицата на горната устна в ляво, ритник с крак в лявото бедро, дърпане на косата и удар с глава по челото, които са му причинили болка и страдание, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.4, пр.2 и т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК и чл.78а, ал.1 от НК, го

ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му

НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 (ДВЕ ХИЛЯДИ) ЛЕВА в полза на държавата, платими по сметка на Р айонен съд гр.Бяла.

1

ОСЪЖДА обвиняемия Г. Б. ОБР., със снета по-горе самоличност да заплати сумата в размер на 275,00 лв. /двеста седемдесет и пет лева/ разноски на досъдебното производство, по сметка на ОДМВР гр.Русе.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в петнадесет дневен срок от днес пред Окръжен съд гр.Русе.

Съдия при Районен съд – Бяла: _____/п/__________________ 2