Решение № 15291 от 08.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15291 гр. София, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110156529 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Производството е образувано по искова молба „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск срещу Столична Община за заплащане на сумата от 132, 83 лв., представляваща сбора от изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка на увреден автомобил и ликвидационни разноски.

В исковата молба се съдържат твърдения, че на 15.12.2022 г. в ********, при движение по ********************* е осъществено пътно-транспортно произшествие, при което застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото дружество лек автомобил „***************“ с рег. № ********, управляван от В. М. И. преминава през пълна с вода необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, в резултат на което са му причинени щети. Увредена е задната дясна гума и джанта на автомобила. Вследствие на произшествието пред застрахователя по имуществената застраховка е образувана щета, извършен е оглед и опис на щетите и е издаден ликвидационен акт, въз основа на който е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 117, 83 лв., представляващо платената на сервиза, отстранил ремонта, сума. Твърди се, че след изплащане на обезщетението „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД се е суброгирало в правата на увреденото лице спрямо причинителя на вредата. Според ищеца ответникът Столична община отговаря за причинените щети, защото не е изпълнил задълженията си по Закона за пътищата и не е поддържала в изрядно състояние пътната настилка. Сочи, че до Столична община е отправена регресна покана за заплащане на сумата от 132, 83 лв., включваща и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но изпълнение не е постъпило, с оглед на което е предявен настоящият иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК е подаден отговор на исковата молба чрез юрисконсулт М. Р., с който искът се оспорва по основание и по размер. Ответникът счита, че претенциите не са доказани. Оспорва твърдения механизъм, както и твърди, че въобще липсват категорични доказателства за настъпване на конкретното произшествие. Сочи, че не е приложен Протокол за ПТП, а съставянето му в такива случаи е задължително. Твърди, че 1 водачът не е положил всички дължими грижи за избягване на препятствието, а скоростта на движението му е причина за вредите в такъв обем. Прави възражение за съпричиняване.

Оспорва размера на претенцията, като твърди, че няма данни отремонтираните части да са били в изрядно състояние преди произшествието. Твърди, че не е съобразено овехтяването на автомобила Иска се отхвърляне на предявените искове и се претендират разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приета като доказателство Комбинирана застрахователна полица № 440122213042385 за автомобилна застраховка „Каско“, сключена на 03.05.2023 г., между застраховащият „ОББ ИНТЕРЛИЙЗ“ ЕАД по отношение на застрахован „ДЕВИН“ ЕАД със застрахователя „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД по отношение на л.а.

„***************“ с рег. № ********, при покрит риск „Пълно каско“. Видно от представената полица срокът на действие на застраховката е от 04.05.2022 г. до 03.05.2023 г.

От приетите като доказателства по делото Общи условия за автомобилна застраховка “Каско“ се установява от т. 2.3. , че клаузата „Пълно каско“ включва всички рискове , причинени от застрахователни събития по клауза „Супер“ и клауза „Кражба или грабеж на цяло МПС“, в т.ч. и всички пътно-транспортни произшествия по смисъла на ЗДвП.

По делото е прието като доказателство Уведомление за щета по застраховка „Каско“ полица № 440122213042385 от 16.12.2022 г., подадено от В. М. във връзка с настъпила увреда на л.а. „***************“ с рег. № ******** на 15.12.2022 г. в ********, *********************. Заявителят - водач е посочил, че по време на движение попаднал в дупка и увредил задна дясна гума на автомобила. Като начин за обезщетяване застрахованото лице е избрало „по фактура“.

Приети като доказателства са опис –заключение по щета № 44012132235081 от 15.12.2022 г., фактура от „РАДИАЛ ПЛЮС“ ЕООД за сумата от 225, 66 лв. с ДДС, като са описани стоки и извършени услуги, както и ликвидационен акт по щета № 20701568690 по преписка № 44012132235081, с който е одобрено изплащането на застрахователно обезщетение в размер на 117, 83 лв., както и платежно нареждане за заплащане на сумата в полза на „ДЕВИН“ АД.

Приети като писмени доказателства са регресна покана, разписка за връчването и отговор от Столична община, с който се отказва възстановяването на изплатеното застрахователно обезщетение по щетата.

По делото е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение е прието без възражения от страните и съдът го кредитира като обективно и компетентно изготвено, поради което въз основа на него изгражда фактическите си изводи. От заключението на експерта се установява, че на щетите по л.а. „***************“ с рег. № ********, отразени в описа на застрахователя и уведомлението за щетата се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 285, 72 лв. според експерта.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В. М. И. – водач на увредения автомобил „***************“ с рег. № ******** . Свидетелят си спомня за произшествието, тъй като му е било единствено, както и че е вследствие на навлизане в дупка на пътното платно, което довело до спукване на гумата. Спомня си, че шофирал с ниска скорост тъй като се движил по малки улици и се съобразявал, но дупката мила изненадваща и необособена, вследствие на което преминал през нея. Сочи, че спукал задна гума, но не помни коя точно. Заявява, че видял дупката в последния момент и успял да я избегне с предните гуми, но не и със задните поради траекторията на автомобила. След произшествието спрял и се наложило да смени спуканата сума с резервна такава.

2

Съдът приема, че показанията на свидетеля са обективни и ги кредитира с доверие, като възприема, че същите отразяват действително настъпилите събития. Водачът пряко е възприел обстоятелствата във връзка с настъпването на процесното ПТП и дава показания относно тях. Сведенията от разпита на свидетеля напълно се подкрепят от събраните писмени доказателства по делото. Липсват каквито и да било основания съдът да се съмнява в достовереността на показанията на свидетеля.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ встъпва в правата на увредения срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Още в т. 15 от Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.

Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца-застраховател; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

От събраните доказателства се установява, че на 15.12.2022. по време на действието на сключения между ищеца и застрахования валиден договор за застраховка „Каско” на л.а. л.а. „***************“ с рег. № ******** е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, а ищецът е заплатил застрахователно обезщетение. Наличието на дупка на пътното платно, обусловило настъпването на произшествието се установява както от събраните писмени, така и от гласните доказателства, а вещото лице потвърждава, че по описания механизъм могат да настъпят констаираните вреди – спукване на гума.

По повод възраженията на ответника следва да се отбележи, че настоящият случай не попада в хипотезите, при които задължително се съставя протокол за ПТП – настъпили материални щети при двама участници в ПТП или наличието на пострадало лице. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № I3-41 от 12.01.2009 г. не се посещават от органите на МВР–„Пътна полиция” и не се съставят документи за повреди на МПС, освен когато повредите са причинени в резултат на ПТП с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Ето защо и не се налага съставянето на протокол за ПТП, който да даде сведения за механизма на реализиране на ПТП-то. Още повече, съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон 3 или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от установяването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие.

Следователно правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетение е обусловено от наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Самото неизпълнение от страна на застрахования на установеното задължение по т. 58.1. от Раздел XII „Права и задължения на застрахования при настъпване на застрахователно събитие“ от общите условия да уведоми компетентните органи за пътно-транспортното произшествие не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за отказ на застрахователя да заплати обезщетение по щетата. Не се установява от ответника, който носи доказателствената тежест, неизпълнението на това задължение на застрахования да е значително с оглед интереса на застрахователя и да е довело до възникване на застрахователното събитие. Не се установи и причинно-следствена връзка между това неизпълнение на задължението на застрахования и настъпилото пътно-транспортно произшествие. Ето защо и това възражението на ответника е неоснователно.

Само по себе си неангажирането на протокол за ПТП, не представлява невъзможност за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ.

Дори при представен протокол и при липса оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава - решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о. От изложеното следва, че механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца, посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства.