Определение № 104 от 11.02.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 104 гр. Ловеч, 11.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20224300500030 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 419 във вр. с чл. 279 във вр. с чл.

274 и сл. от ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА).

Производството е образувано по частна жалба от „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, бул.

„Освобождение“ № 3, офис 314, представлявано от управителя Д. П. СТ. и Д.

П. СТ., ЕГН **********, с.Дерманци, общ. Луковит, ул. „Христо Ботев №“ 3 против разпореждане № 47/15.01.2020г. по ч.гр.д. № 711/2020г. на РС – Луковит, с което се уважа молбата за незабавно изпълнение (разпореждането за издаване на изпълнителен лист).

В жалбата се излагат доводи, че след издаване на разпореждането са настъпили нови факти, които правят вземането неподлещажо на изпълнение.

Твърдят, че вземането не е изискуемо, налице са предпоставките по чл.18, ал.2 и ал.3 ГПК, с които не следва да се издаде заповед за незабавно изпълнение (разпореждане за издаване на изпълнителен лист). Представя слючено споразумение с кредитора от 21.08.2020г., по силата на което твърди, че кредиторът се задължава да не предприема действия по принудително събиране на задълженията си по договора за лизинг. Твърди, че е ипълнил задължението си по договора за лизинг и цитираното споразумение 1 като е направено плащане на 24.08.2020г. в размер на 20 000 лева, като след тази датата вноските били погасявани. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане като незаконосъобразно и да обезсили разпореждането, заповедта и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.д. № 11/2020г. по описа на РС – Луковит.

Кредиторът „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, гр.София, бул. „Черни връх“ № 32А, ет.6 чрез пълномощник юрк. Г. П. изразява становище по частната жалба. Първо, счита че същата е недопустима, тъй като длъжникът не е узнал да издадената заповед по чл.417 ГПК, тъй като същата му се връчва от съдебния изпълнител, а изпълнително производство не е образувано. При условията на евентуалност счита жалбата за неоснователна, поради следните съображения: основанията за издаване на заповед по чл.417 ГПК се преценяват от съда към момента на разглеждане на заявлението и постановяване на акта. Към момента на подаване на заявлението договорът за лизинг е бил изтекъл и същият удостоверява изискуемо вземане. Новонастъпилите обстоятелства не могат със задна дата да обособят отмяната на същия. Позовава се, че в самата жалба длъжниците са признали, че вземането е изискуемо. Позовава се на представеното споразумение, според което не е посочено, че сумите произтичащи от договора за лизинг, спират да са дължими, а само че лизингодателят се задължаа да не предприема последващи действия за принудително събиране на вземанията, докато се изплащат сумите, договорени в споразумението.

Твърди, че лизингодателят има право да пристъпи към принудително събиране на вземанията, в случай, че длъжниците не изпълнят задълженията си по споразумението. Твърди, че все още длъжниците не са изпълнили задълженията си точно. Твърди, че позоваването на разпоредбата по чл.418, ал.3 ГПК е неотносимо, тъй като вземането е изискуемо, което към момента на подаване на заявлението и настъпването на изискуемостта не е била обособена нито от изпълнение на насрещно задължение, нито от настъпването на друго обстоятелство. Моли да се отхвърли частната жалба като процесуално недопустима, като при условията на евентуалност като неоснователна, поради факта, че посочените в нея обстоятелства са правно ирелеватни по отношение на валидността на разпореждането. Претендира разноски в размер на 250.00 лева.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ КАТО СЪОБРАЗИ ИЗЛОЖЕНОТО В

2

ЖАЛБАТА, МАТЕРИАЛИТЕ ПО ДЕЛОТО, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО:

От фактическа страна:

На 13.01.2020г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ***, гр.София, бул. „Черни връх“ № 32А, ет.6 срещу „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК *** и Д.П. С., ЕГН ********** с адреси с.Дерманци, общ.

Луковит, ул. „Христо Ботев“ № 3. В заявлението е претендирано заплащане на сумата от 21 987.70 евро ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Посочена е банкова сметка, по която може да се плати. В т.12 от заявлението е упоменато, че вземането произтича от договор за финансов лизинг № 026356-RF-002 от 21.12.2013г. В заявлението с твърди кога е сключен договорът, какъв е бил неговият предмет. Илагат се факти и обстоятелства досежно изменението на договора с последващите анекси и предаване владението върху вещта. В заявлението се твърди, че след заплащането на вноскита до 01.08.2019г., лизингополучателят е спрял плащането на лизинговите вноски и разноските по застраховането на вещта, което представлявало неизпълнение на договора. Към момента на предявяване на вземането не са платени лизинговни вноски съответно: вноска № 63 с падеж 01.09.2019г. в размер на 3809.24 евро, вноска № 64 с падеж 01.10.2019г. в размер на 3808.10 евро, вноска № 65 с падеж 01.11.2019г. в размер на 3806.96 евро, 1 бр. вноска за застраховка „каско“ в размер на 413.74 евро с подеж от 28.09.2019г., както и остатъчна стойност на вещта в размер на 10 140.66 евро с падеж на 11.11.2019г. твърди, че към момента на подаване на заявлението падежите са настъпили, поради което вземането е изискуемо.

Претендира се разноски в заповедното производство, а именно: 859.74 лева, представляващи заплатена държавна такса и 350 лева, юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението е приложил договорите и анексите към тях с нотариална заверка на подписите. Позовава се на изпълнително основание по чл.417, т.3 ГПК. Моли съда да издаде заповед за незъбавно изпълнение и изпълнителен лист. Към заявлението прилага в оригинал и заверени копия от изпълнителните основания, справки от ТР, описаните погоре документи, пълномощно и документ за внесена държавна такса.Заявлението е направено с декларация, че предоставената информация е вярна.

По заявлението е образувано ч.гр.д. № 11/2020г. по описа РС – Луковит.

3

С разпореждане № 47/15.01.2020г. от закрито заседание, съдът е констатирал, че представените документи са редовни от външна страна, съдържат нотариална зоверка на подписите, установяват изискуемо вземане. Затова на основание чл.417, т.3 вр. чл.418, ал.2 ГПК съдът е разпоредил да се издаде в ползва на заявителя Заповед за изпълнение, на която съдът допуска незабавно изпълнение. Издал е разпореждане за издаване на изпълнителен лист, за което да се направи бележка върху приложените документи – договори и анекси (л.4-5 от първоинстанционното дело).

Изпратено е съобщение до РЛБГ, с което е връчена заповед за изпълнение по чл.418 ГПК и препис от разпореждане от 15.01.2020г. по ч.гр.д. № 11/2020г. по описа на РС – Луковит. Няма данни заявителят кога е получи заповедта (л.26 от първоинстанционното дело).

На 21.08.2020г. между РЛБГ, лизингополучателя („АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД), солидарният съдлъжник (Д. П. СТ. ) и трито лице „СТИЛИМПРЕС“ ООД (ПРИОБРЕТАТЕЛ), ЕИК 204408250, с. „Дерманци“, общ. Луковит, ул. „Христо Ботев“ №3, е сключено споразумение. С него страните си уреждат отношенията по договора за финансов лизинг. Страните се съгласяват РБЛГ да прехвърли на приобретателя собствеността върху вещите по Договор за финансов лизинг № 026356-RF-002 от 21.12.2013г., след пълно плащане на задълженията, което трябва да се извърши както следва: 20 000 лева при подписване на споразумението и до 31.10.2020г. – всички останали задължения по договора за лизинг. Страните са се уговорили, че спораземението влиза в сила при заплащане на сумата от 20 000 лева до 3 дни от подписване на споразумението и РЛБГ се задължава да не предприема действия по принудително събиране на задълженията си подоговор за лизинг. Съгласно чл.4, ал.4 от споразумението страните са се уговорили, ако лизингополучателят или приобретателят не заплатят някоя от уговорените в споразумението РЛБГ има право да предприеме действия по принудително събиране на задълженията си посредством издадените й от РС – Луковит 2 броя изпълнителни листове. Съгласно чл.10 от споразумението след заплащането на уговорените суми и прехвърляне на вещите, договорът по лизинг се прекратява (л.44 от първоинстанционното дело и л.17 от настоящото дело).

На 25.08.2021г. са внесени възражения по чл.414 ГПК с вх.№ 4

260772/25.08.2021г. и вх.№ 260774/25.08.2021г. в РС – Луковит от „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД и Д. П. СТ., с които възразяват срещу дължимостта на заповедната сума като се позовават на сключеното споразумение от 21.08.2020г. Правят възражение, че РЛБГ се е отказал от правото си да предприема действият по принудително събиране на задължениято си по договора за лизинт, както, че са заплащали парични суми по този договор.

Представят доказателства (л.39-48 от първоинстанционното дело).

На 25.08.2021г. е подадена частна жалба с вх. 260773/25.08.2021г. от „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД и Д. П. СТ. против разпореждане № 47/15.01.2020г. за издаване на заповед за незабано изпълнение по ч.гр.д. № 11/2020г. (л.11 от настоящото дело).

С разпореждане № 47/15.01.2020г. по ч.гр.д. № 11/2020г. по описа на РС – Луковит е изискана информация от заявителят РЛБГ при кой ДСИ или ЧСИ е изпълнителния лист по делото (л.49 от първоинстанционното дело).

На 11.10.2021г. е постъпила молба с вх.№ 260894/11.10.2021г. от „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , с което уведомява съда, че към онзи момент „РАЙФАЙЗЕН ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД не е образувало и не е взискател по изпълнително производство при ДСИ или ЧСИ за събиране на присъдените с издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист суми (л.50 от първоинстанционното дело).

От права страна:

ПО ДОПУСТИМОСТТА:

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.419 ГПК).

Жалбата е подадена от легимирани страни, солидарни съдлъжници „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД и Д. П. СТ.. Жалбата съдържа всички необходими ревизити и приложения на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.260-261 ГПК.

Внесена е авансово дължимата такса в размер на 25.00 лева (л.10 от настоящото дело и л.46 от първоинстанционното дело).

Съгласно чл.419 ГПК срокът за обжалване на разпореждането за 5 незабавно изпълнение е едномесечен от връчване на заповедта за изпълнение, като заедно с нея се подава и възражение по чл.414 ГПК.

Към материалите по делото са налични възражения от двамата съдлъжници, поради което изисканата процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на жалба по чл.419 ГПК е изпълнено.

Съгласно чл.418, ал.5 ГПК заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение, се връчва от съдебния изпълнител От този момент започва да тече преклузивния срок по чл.419, ал.1 ГПК. Разпоредбата по чл.419, ал.1 ГПК е императивна и не може да се дерогира с думата узнаване. Ирелевантно е кога длъжникът е научил за издадената заповед за незабавно изпълнение. От значение е момента на връчване й на него. По делото не е установено да е образувано изпълнително дело, поради което заповедта все още не е връчена и не е започнал да тече срокът по чл.419, ал.1 ГПК. Но същото не може да бъде основание да се влоши процесуалното положение на длъжника, който счита, че издаденият съдебен акт накърнява негови законни права и интересни. Ето защо, макар и не връчена заповедта, няма образувано изпълнително дело, частната жалба срещу заповедта за незабавно изпълнение винаги ще бъде подадена в преклузивния срок. На това основание възраженията на заявителят РЛБГ, съдът отхвърли като неоснователни.

Направена е проверка за аткутално състояние по ЗТРРЮЛНЦ.

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ПО ПРАВИЛНОСТТА НА ОБЖАЛВАНИЯ СЪДЕБЕН АКТ

Предмет на въззивен контрол е разпореждане № 47/15.01.2020г. по ч.гр.д. № 11/2020г. на РС – Луковит, с което и издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по заявление по чл.417, т.3 ГПК за сумата от 21 978.70 евро.