Решение № 22564 от 09.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22564 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110107230 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба вх. № 41648/06.02.2025 г., на И. К. Д., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.София, ПК: 1517, ул.,,КК“ №20, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „ДМ“ вписано в регистър БУЛСТАТ под № .............., фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св.

Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: бул. "АС № 1252, ет.5, оф. 5.3, представлявано от ДММ – Управител, e-mail: [email protected] Съдебен адрес за призоваване: гр. София, бул. "АС № 125-2, ет.5, оф. 5.3, e-mail: [email protected] против „БЕДК“ ООД, с ЕИК:

..........., със седалище и адрес на управление: гр., София, ул. Н № 25, ет.5, чрез юрк. ЮАБ, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл.

22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК за прогласяване за нищожността на клаузите на договор за кредит № ..........6/18.04.2023 г. и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сумата в лиментов Бонкин, да заплати на И. К. Д., с ЕГН:

**********, сумата в размер: 526,43 лв. представляваща платено при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва в полза на ответника по договор за заем № ..........6, ведно със законната лихва 1 върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 18.04.2023 г. И. К. Д. е сключил потребителски договор за кредит № .......... с „БЕДК” ООД за сумата от 2000,00 лева (две хиляди лева), като в чл. 5 от договора са посочени съответно годишен лихвен процент от 39,69% и годишен процент на разходите от 47,27%. Съгласно договора, след изтичане на неговия срок ищецът е следвало да върне 6260,64 лв., като в тази сума (без да са посочени от ГПР) се включват и следните такси: 1. такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на 1332,72лв. 2. такса за динамично плащане по кредита, в размер на 1998,96 лв.

Ищецът твърди, че установителният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10а, ал. 2 ЗПК във вр. с чл. 1, ал. 1, т. 7, т. 10 и т. 20 от ЗПК е основателен, по следните съображения.

Сочи, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит е действала извън рамките на своята професионална и търговска дейност.

Следователно приложимият нормативен акт е ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в Приложение 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи лихви, други преки и косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни 2 услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Сключеният между ищцата и ответното дружество договор е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради неправилно посочване на ГПР.

Аргументите на ищцовата страна за това са следните: В договора изрично е посочено, че ГПР е 47,27%, но в чл. 9 от договора – ал. 1 и ал. 2 са включени два вида такси – такса за бързо разглеждане на искането и такса за динамично плащане по кредита. Според ищеца, тези две такси представляват по естеството си такси за отпускане и усвояване на кредит, а на основание чл.

10а, ал. 2 от ЗПК не е допустимо в договори за потребителски кредит да се уговарят: „заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита“. Посочените клаузи следва да бъдат включени в ГПР, което автоматично води до неговото увеличаване, имайки предвид, че общият размер на двете такси възлиза на 3331,68 лв. (при отпуснат кредит с главница от 2000 лв.). Счита, че е налице неправилно посочване на ГПР, поради непосочване в договора на всички компоненти, които го формират. По този начин за потребителя се създава неяснота кои точно суми ще се включат в ГПР и съответно колко ще се оскъпи кредитът.

Иищецът се позовава на константната съдебна практика на всички съдилища в Република България и в Решение на СЕС (С 714/2022 г.), в които изрично се приема, че неточното посочване на ГПР в договорите за потребителски кредити се приравнява на непосочен ГПР и следователно това влече нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Твърди, че в съдебната практика се приема още и (Решение №1638/19.12.2022г. на ОС Варна по в.гр. д. №2218/22г. (влязло в сила), „че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл.10, ал.1 ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляването”, т.е договорът задължително трябва да съдържа яснота, кои точно разходи формират ГПР.

3

Ищецът счита, че Кредиторът е нарушил императивното правило на чл.11, ал.1, т.10 във вр.чл.19, ал.1 ЗПК да обяви и разпише действителния размер на ГПР, тъй като незаконосъобразно не е включил таксите – „Бързо разглеждане” и „Динамично плащане”, чиято обща стойност се равнява 3331,68 лв., много над размерът на отпуснатата главница по кредита. Поради това, че тези такси не са включени в размера на ГПР следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР, което е създало неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на уговорката относно размера на ГПР. Нищожността на клаузата относно размера на ГПР от спорния договор за кредит има, съгласно чл.22 ЗПК, за правна последица изначална недействителност на цялата кредитна сделка, също така представлява и заблуждаваща търговска практила по смисъла на чл.68д, ал.1 и 2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

По отношение на осъдителния иск, ищецът счита, че от изложеното било безспорно, че тежките пороци, налични в потребителски договор за кредит № ..........6, сключен между страните, водят до неговата нищожност. Това легитимира и правният интерес на ищеца да иска връщане на сумата заплатена за възнаградителна лихва по договора за кредит, тъй като при нищожен договор се връща това, което е получено. В случая платената възнаградителна лихва се явява платено при липса на основание и подлежи на връщане. Предвид изложеното, моли съдът да прогласи нищожността на клаузата, предвиждаща такса експресно разглеждане, както и да бъде осъден ответника за връщане на заплатените суми, платени при начална липса на основание. Претендира разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията в исковата молба като излага подробни съображения и цитира съдебна практика. Счита, че не е налице нищожност на сочените от ищеца клаузи на допълнителните услуги „Бързо разглеждане“ и „динамично плащане“, както и че тяхната цена не следва да се включва в ГПР, тъй като такива се включват разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Счита, че ищецът сам 4 е пожелал да ползва допълнителните услуги. Признава обстоятелството, че ищецът е заплатил по процесния договор за кредит за погасяване на възнаградителната лихва по кредита сумата от 526.43 лв. Моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:

Съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между страните е бил сключен валиден договор за кредит № ..........6/18.04.2023 г., като ищецът е погасил сума от 526.43 лв. за лихви по договора, на основание чл. 146 от ГПК.

При преценка на доказателствата по делото, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143–147б от ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Между страните по делото не е спорно и видно от представения по делото Договор за кредит № ..........6 с „БЕДК” ООД за сумата от 2000,00 лева (две хиляди лева) при договорен годишен лихвен процент от 39,69 % и годишен процент на разходите от 47,27 %. Съгласно договора, след изтичане 5 на неговия срок ищецът е следвало да върне 2928,96 лв. В чл. 9, ал. 1 от Договора е посочено, че при кандидатстването си за кредит кредитополучателят е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3. от Раздел Пети от Общите условия, при като сумата за това възлиза на 1332.72 лв., платима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка погасителна вноска на погасителния план на кредита. В ал. 2 от същия текст на Договора е посочено, че кредитоискателят изрично е заявил и желание да ползва Динамично плащане на кредита при условията на т.7.4. от Раздел Пети от Общите условия, като дължимата сума възлиза на 1998.96 лв., платима отново на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка погасителна вноска на погасителния план на кредита. Така размерът на общо дължимото по кредита е 6260.64 лв., което е над три пъти размера на главницата по кредита.