Решение № 322 от 14.10.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Разлог, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20221240100407 по описа за 2022 г.

Производството по делото е образувано по ИМ, подадена от В.И.М., ЕГН*, от г.Р., о.Б., ч/з адв. Д.Б. – САК, съд. адрес: г.С., у.„Г.С.Р.“№99, е.6, о.14, против О.Р., представлявана от Кмета, с адрес: г.Р., у.„С.С.“№1.

Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 12`103.12 лева неизплатена част от допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за придобит трудов стаж за периода от 05.04.2019 г. до 05.04.2022 г., както и сумата от 1`500.00 лева - мораторна лихва в/у главницата за периода от 05.04.2019 г. до датата на завеждане на ИМ пред съда, както и законна лихва от тази дата до окончателното изплащане на задължението, ведно с законната лихва, считано от падежа на всяко месечно трудово възнаграждение до окончателното изплащане на сумата.

С ИМ ищцата претендира и сторените по делото разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника е представен писмен отговор. С него представителя на ответното дружество възразява досежно основателността на исковете, поради нищожност на КТД и образувано гр. дело пред РС-Пк.

В хода на производството по делото, ответникът ч/з пълномощника си, представя влязло в сила Решение №1377/16.12.2022 г., постановено по гр. дело №93/2022 г. по описа на РС-Пк, с което е обявена нищожността на КТД, подписан м/у О.Р. и СО на СБМС.

В СЗ ищцата - редовно призована, не се явява но изпраща представител, който поддържа предявените искове.

В СЗ ответникът - ч/з процесуалния си представител, поддържа направеното в писмения отговор оспорване на предявените искове.

По делото са приети множество писмени доказателства, изслушано е заключение по назначена ССчЕ.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

По делото е безспорно, че м/у ищцата и ответника са налице трудови правоотношения.

Трудовото правоотношение възникнало със сключване на трудов договор и допълнително споразумение към трудов договор от 01.04.2010 г., съгласно които е уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 336.00 лв. и ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит – 28%. При сключване на трудовия договор ищцата е имала общ трудов 1 стаж, такъв и по специалността – 28 г., 4 м. и 24 дни.

С допълнителни споразумения в периода от м.04.2010 г. до м.04.2012 г., месечното трудово възнаграждение на ищцата е актуализирано, съответно е актуализирано и ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит от 28% на 30%.

С допълнителни споразумения в периода от м.03.2014 г. до м.01.2022 г. е актуализирано месечното трудово възнаграждение на ищцата, без обаче да е начислявано ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит.

С допълнително споразумение от 18.01.2022 г. месечното БТВ на ищцата е определено на 1`167.00 лв. за пълно работно време и 38% клас за придобит трудов стаж и професионален опит, на 38 г, 6 м и 1 ден.

Според заключенията на приетите и неоспорени от страните основно и допълнителни ССчЕ.

От заключенията на ВЛ по приетите основно и допълнителни ССчЕ, които съдът кредитира като компетентно изготвени, даващи отговор на поставените задачи и неоспорени от страните се установява, че ищцата има сключен трудов договор с О.Р. от 2010 г. и към 05.04.2019 г. има 35 години трудов стаж. ВЛ е представило 3 варианта на допълнително възнаграждение за ТСПО в брутен размер, а именно:

Първи вариант - по 0.6% според годините трудов стаж за исковия период;

Втори вариант - по 1% за периода от 04.05.2019 г. до 15.07.2021 г. и по 0.6% в периода от 16.07.2021 г. до 01.01.2022 г. ;

Трети вариант – по 1% за исковия период.

Третият вариант на изчисления ВЛ е изготвило съблюдавайки чл.18 от ВПРЗ на работещите в О.Р., утвърдени от Кмета на Общината през 2015 .

При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените осъдителни искове за допустими, а по същество – основателни, предвид следните съображения:

Рг.РС е сезиран с иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него – от страна на работника или служителя – предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя – заплащане на уговореното трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила.

Съгласно чл.66, ал.1, т.7 от КТ, трудовото възнаграждение се формира като сбор от основно и ДТВ с постоянен характер. По аргумент от чл.6, във вр. с чл.12 от НСОРЗ, допълнителното възнаграждение за прослужено време е с постоянен характер и се заплаща в процент в/у основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор (чл.12, ал.1 от НСОРЗ). Нещо повече, допълнителното възнаграждение за прослужено време има императивен характер и се дължи на работника на основание обективния факт на натрупан трудов стаж и професионален опит на същата или сходна длъжност по смисъла на чл.12 от НСОРЗ. Предвид задължителния му характер, заплащането му не може да се изключи по волята на страните ч/з нарочна клауза в трудовия договор, нито знанието на работодателя за наличието му е елемент от правопораждащия го фактически състав.

По делото се установява, че м/у страните е сключен трудов договор и допълнително споразумение №РД-19-096/01.04.2010 г., по силата на който ищцата е назначена на длъжността "Мед. сестра" в АбА, о-л"ОКЗС", Д.я.-с.Б. В трудовия договор е посочено уговореното ОТВ, както и ДТВ с постоянен характер за прослужено време.

По делото са представени и утвърдени от Кмета на Общината ВПРЗ на работещите по трудови правоотношения в О.Р., които не са включени в структурата на администрацията, приета с решение на ОбС-Р., не са регламентирани в друг вътрешен нормативен акт на О.Р. и не заемат изборни длъжности, в сила от 01.04.2015 г. В чл.18, ал.1 от цитираните вътрешните правила е посочено, че за придобит трудов стаж и професионален опит и а прослужено време, на работниците и служителите се заплаща ДМВ от 1% в/у основната заплата.

Изключването на правото на получаване на допълнително възнаграждение в 2 допълнителните споразумения след 2012 г. е в пряко противоречие с императивната уредба относно дължимостта на това възнаграждение. На следващо място от ответната страна не бяха ангажирани никакви доказателства, че във вътрешните му правила за организация на работната заплата са уговорени някакви изключения за дължимостта на допълнителното възнаграждение за прослужено време за минал период. Напротив, съгласно чл.18 от утвърдените вътрешни правила, ясно е посочен размерът допълнителното възнаграждение.

От ответната страна не се въведоха никакви оспорвания относно придобития от ищцата стаж. За установяването на неговия размер съдът цени събраните по делото писмени доказателства и заключението на ВЛ по приетите без оспорване от страните ССчЕ. От тях се установява, че на длъжността "мед. сестра" и на сходни длъжности, ищцата към 05.04.2019 г. е имала трудов стаж от 35 години.

Съдът счита, че размерът на ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит следва да се определи по силата на трудов договор и допълнително споразумение №РД-19096/01.04.2010 г., чл.18 от ВПРЗ на О.Р., влезли в сила от 01.04.2015 г., чл.12 от НСОРЗ и трети вариант от заключението на ВЛ, а именно 1% ДТВ за ТСПО за всяка прослужена година в периода от 05.04.2019 г. до 05.04.2022 г. – 11`808.18 лева.

Размерът според съда на дължимото, неизплатено ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 05.04.2019 г. до 05.04.2022 г., които суми ответникът следва да заплати на ищцата, е 11`808.18 лева. Сумата над уважения от съда размер на иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ, до първоначално претендираните с ИМ, следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвид уважаването на предявения главен иск, на ищеца следва да се присъди и законната лихва от депозирането на ИМ в съда – 07.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.

Изводът за основателност на основния иск обуславя уважаването и на акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. Дължимата се лихва за забава в/у неизплатеното ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 05.04.2019 г. до 07.04.2022 г., съгласно заключението на ВЛ, възлиза общо на 1`765.79 лв.

Предвид обаче, че ищцата не е направила изменение на иска, следва да й бъде присъдена първоначално претендираната с ИМ сума, а именно 1`500.00 лева.

Относно разноските по делото:

С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 1`440.00 лв. - сторени по делото разноски за адв. хонорар.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответникът дължи заплащане по сметка на Рг.РС на държавна такса от 532.33 лв., съразмерно с уважената част от предявените искове и сумата от 865.78 лв., съставляваща изплатеното от бюджетната сметка на съда възнаграждение на ВЛ, както и държавна такса от 5.00 лева в случай на издаване на ИЛ.

На основание чл.242, ал.1 ГПК, следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението за присъдените суми по чл.128, т.2 от КТ, и мораторна лихва, без присъдената сума за разноски, по отношение, на която не са налице предпоставките по чл.242, ал.1 ГПК, за допускане на предварително изпълнение.

Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА О.Р., представлявана от Кмета, с адрес: г.Р., у.„С.С.“№1, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.М., ЕГН*, от г.Р., о.Б., СУМАТА от 11`808.18 лв. - ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 05.04.2019 г. до 05.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ - 07.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.59 от КТ, вр. чл.128, т.2 от КТ, както и СУМАТА от 1`500.00 лв. - общ размер на мораторната лихва в-у главницата, за периода от 05.04.2019 г. до датата на подаване на ИМ - 07.04.2022 г., к а т о ОТХВЪРЛЯ исковете в неуважената част като 3 недоказан и неоснователен.

ДОПУСКА на основание чл.242, ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на решението за уважения размер от предявения иск с правно основание чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.242 от КТ, като УКАЗВА да се издаде ИЛ.

ОСЪЖДА О.Р., представлявана от Кмета, с адрес: г.Р., у.„С.С.“№1, ДА ЗАПЛАТИ на В.И.М., ЕГН*, от г.Р., о.Б., СУМАТА от 1`440.00 лв. за направените от нея разноски по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА О.Р., представлявана от Кмета, с адрес: г.Р., у.„С.С.“№1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Рг.РС сумата от 1`398.11 лв. - държавни такси и разноски за ВЛ, както и 5.00 лева в случай на издаване на ИЛ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок (чл.259, ал.1 от ГПК), считано от датата на обявяване на настоящото решение - 14.10.2024 г. (чл.315, ал.2 от ГПК).

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4