Решение № 1066 от 19.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1066 гр. Варна, 19.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20253110109582 по описа за 2025 година

Прозиводството е образувано по искова молба, подадена от Д. Ф. Д. срещу „***за прогласяне на Договор за кредит сключен между страните №***/23.05.2024г. за нищожен като противоречащ на закона, поради противоречие с чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК., на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД

Евентуален иск за прогласяването му за нищожен, поради заобикаляне на закона, тъй като заобикаля изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, на осн. чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД Евентуален иск за прогласяването му за нищожен, поради противоречие с добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, предл.3 ЗЗД.

В исковата молба се поддържа, че между страните е сключен договор за паричен заем №***/23.05.2024г., с който е уговорена кредитна сума от 400 лв. при ГПР от 65,55%.

В чл. 5 от договора били уговорени възможните обезпечения, които кредитополучателя може да предостави на кредитора и в чл. 11 е предвидено, че страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 122,55 лв., която е дължима заедно с погасителната вноска.

Ищецът намира договора за противоречащ на императивни правни норми – чл.22 ЗПК, който предвижда, че договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, тъй като в него е посочен само размер на ГПР без да се пояснява методиката на това как е определен, не е уточнено кои компоненти са включени в него и как същият възлиза на 65,55%, което задължение е изрично уредено в чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Намира, че уговорената в чл.11 неустойка по договора представлява разход по кредита и прикрито възнаграждение, поради което следва да се включи в ГПР. Посочва, че ако стойността на уговорената неустойка бе включена в ГПР, то би се надвишил максималния му размер, предвиден в чл.19, ал.4 ЗПК.

Изложени са и доводи за нищожност на договора, поради противоречието му с чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, който предвижда в него да бъдат посочени лихвеният процент по кредита и условията за прилагането му, което не е направено.

1

Счита, че е налице заобикаляне на изискването на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като с изискването за плащане на неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левова и във валута.

Твърди, че уговорената неустойка не притежава присъщите й функции, а единствено води до скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора. Намира, че условията на които поръчителя е следвало да отговаря са неизпълними.

При изложеното иска уважаване на претенцията.

Претендира направени по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск. Намира исковете за неоснователни, като счита, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК, поради разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД, която урежда, че нищожността на отделна уговорка от договора не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея, доколкото неуточнените клаузи визирани от ищеца не е част от съществените параметри от договора за заем. Посочва, че уговорения в договора ГПР не противоречи на чл.19, ал. 4 ЗПК, като 65,55§ не надхвърлят петкратния размер на законната лихва. Излага, че в договора ясно е посочен размера на възнаградителната лихва при фиксиран лихвен процент, като в договора ясно са посочи условията за прилагане на лихвения процент, с оглед на което не е нарушен чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Сочи, че ответникът е изпълнил задължението си да уточни необходимите параметри на заемния договор, като уговорената неустойка представлява гаранция за събиране на вземането, а не прикрито възнаграждение. Сочи се, че са спазени изисквания на ЗПК за посочване на ГПР и неговото формиране, както и че в последния не следва да се сключва процесната неустойка, за което се излага подробни съображения.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира и разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Предявени са: установителен иск за нищожност с правно основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, евентуален иск с правна квалификация чл.26, ал.1, предл. 2 ЗЗД и евентуален иск с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.

По главния иск по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД -В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване следните предпоставки: че е в договорни отношения с ответника, че договора е нищожен,поради противоречие със ЗПК- чл.11, ал.1, т. 9 и10 ЗПК, чл.19 ЗПК.

По евентуалния иск чл.26, ал.1, предл. 2 ЗЗД е тежест на ищеца е да докаже, че ако в размер на приложение ГПР се включи размера на неустойката, ГПР ще надхвърля петкратния размер на законната лихва

По евентуалния иск чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД е тежест на ищеца е да докаже, че уговорената неустойката не изпълнява присъщите й функции.

По искът за нищожност в тежест на ответника е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че сключеният договор е действителен, в това число и че клаузите на договора са договорени индивидуално, както и че уговорената неустойка е в рамките на присъщите й- обезпечителна и обезщетителна функции; да докаже и че договора отговаря на императивните изисквания на ЗПК.

Установява се също така, че в чл. 5 от Договора, кредитополучателят се е задължил да предостави на кредитодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на шест месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят кумулативно на условията в чл. 5, ал. 1, т. 2.1 – 2.6 от договора. Съгласно чл. 11, ал. 1 от същия договор е уговорено, че при непредставяне на договореното в чл. 5 обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, кредитополучателят дължи неустойка в размер на 122,55 лева.

Представен е и погасителен план към договора за кредит, съгласно който общо дължимата сума от потребителя е в размер на 427,45 лева, от които –400 лева главница и 27,45 лева – възнаградителна лихва, а при непредставяне на обезпечение по чл. 5 от 2 договора общо дължимата сума от потребителя е в размер на 550 лева, от които – 400 лева главница, 27,45 лева – възнаградителна лихва и 122,55 лева – неустойка.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 65,55%. Посоченото ГПР формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" е посочена в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Видно от съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него, сумата от 122,55 лева – неустойка за непредоставяне на обезпечение, е включена в общата дължима от потребителя сума като част от погасителната вноска по кредита, т. е. същата е дължима наред с взетата на заем сума в размер на 400 лева и възнаградителната лихва в размер на 27,45 лева.

Посочената сума от 122,55 лева настоящият състав намира, че следва да бъде включена при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита.

Това е така, доколкото неустойката за непредоставяне на обезпечение обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно уговорения погасителен план.

Така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението (вкл. е предвидена като размер от погасителните вноски), което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречи на принципа на добросъвестността. С оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а представлява скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР.

Доколкото самият ответник признава, че при изчисляването на ГПР не е била взета предвид уговорената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение, то в случай че същата бъде взета предвид при изчисляване на ГПР, процентът на същия ще надхвърли посочения в договора за потребителски кредит размер на ГПР.

Доколкото посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е от съществено значение, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент

Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията н а чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му.

3

С оглед на гореизложеното, оспореният в настоящото производство договор за потребителски кредит №***/23.05.2024г. се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради липса на посочване на реалния ГПР по кредита, приравняващо се на непосочването му.

Доколкото главният иск се явява основателен, то евентуалните искове не подлежат на разглеждане.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ***дължи на ищеца разноски за държавна такса в размер на 25,56 евро.

Претендира се адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.

Относно размерът на възнаграждение, което е дължимо за процесуалното представителство, съдът приема, че то следва да се определи, като се отчете спецификата на конкретния случай и действителната фактическа и правна сложност на делото и наведеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение, като не се счита обвързан от определените с Наредба № 1 за размера на адвокатските възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от 24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г. В случая не се касае за дело характеризиращо се с фактическа или правна сложност. Единственото извършено действие от адвоката е подаване на исковата молба, като последващите две уточни молби са подадени, поради указания на съда, доколкото исковата молба не е била ясна. Адвокатът не е представлявал ищеца в о.с.з.