Определение № 334 от 15.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 334 гр. София, 15.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Касационно търговско дело № 20238002901030 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Община Пловдив срещу решение № 116 от 31.03.2023г. на Апелативен съд Пловдив по в.т.д.№ 492/2022г. Въззивният съд е потвърдил решението по т.д. № 864 /2019г. на Окръжен съд Пловдив, с ко ет о на основание чл.266,ал.1 и чл.86 ЗЗД Община Пловдив е осъдена да заплати на „Запрянови - 03” ООД, гр. Асеновград сумата 77 342.23 лв. с ДДС - дължимо и неплатено възнаграждение за изпълнени допълнителни, непредвидени и нови строителни работи, за които е съставен Акт обр. 19 от 20.06.2019г., по сключен между страните в резултат на процедура по възлагане на обществена поръчка Договор № 18ДГ 977 от 08.11.2018г., ведно със законната лихва, както и сумата 1 095.68 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 27.08.2019г. до 15.10.2019г . Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответника „Кима Конслут“ЕООД, гр.Пловдив.

В касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК с искане за отмяната му и постановяване отхвърляне на исковете. Акцентира се, че договорът е сключен след спечЕ. от „Запрянови - 03“ ООД процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на строителство за обновяване на ДЯ „Детски смях“ - гр. Пловдив, в рамките на проект „Образователна 1 инфраструктура - изграждане и обновяване на училища, детски градини и ясли в гр. Пловдив“, в който не се съдържа възможност за заплащане на непредвидени разходи . Посочва се, че в съответствие с чл.5 общата стойност в размер на 1 643 307.91лв. е лимитна и е за цялостно извършване на дейностите, включени в предмета на поръчката. Поддържа се, че не е обсъдено възражението на ответника, че претендираните от ищеца допълнителни СМР нямат характера на непредвидени. Счита, че не е обсъдено възражението на общината по чл.83,ал.1 ЗЗД - че ищецът е имал възможност още към момента на сключването на договора да ограничи размера на твърдените от него вреди, но не го е сторил, напротив - след запознаване с документацията по обществената поръчка е подал оферта, каквато е преценил, а претендираните с исковата молба дейности надхвърлят предмета на възложеното. На следващо място в условията на евентуалност се поддържа, че дори да бъде счетено, че претенциите на ищеца, основани на чл.79 ЗЗД, са основателни, размерът за който те са уважени е недоказан.

Оспорва се и правилността на извода, че ответната община е приела работата и е изпаднала в забава.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „Задължен ли е въззивният съд да обсъди и да вземе становище по всички правнорелевантни и своевременно отправени доводи и възражения на страните, както и по доказателствата, на които те се позовават и които имат значение за решаване на делото, като изведе свои самостоятелни, изрични и ясни фактически констатации и правни изводи, които да намерят отражение в мотивите към решението?” при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК с позоваване на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и на цитирана практика по чл.290 ГПК .

Твърдението е, че не са обсъдени възраженията на ответника, че претендираното и присъдено възнаграждение за изпълнени допълнителни, непредвидени и нови строителни работи не намира подкрепа в приетите единични и тройна СТЕ в частта за ценообразуването; че не е разгледано възражението на община Пловдив възражение по чл.83,ал.1 ЗЗД 2/„Длъжен ли е съдът да пристъпи към тълкуване на договорна клауза, без да е налице спор между страните или съмнение относно нейното 2 съдържание, и ако извърши тълкуването, трябва ли да вземе предвид всички кумулативно предвидени критерии в чл.20 от ЗЗД като търси действителната обща воля на страните, при съобразяване на отделните клаузи във връзка едни с други и всяка да се схваща в смисъла, произтичащ от самия договор, с оглед целта му, обичаите в практиката и добросъвестността?“ при допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1, предл. последно ГПК, с позоваване на решенията на ВКС по т.д.№ 92/21 г. на 2 т.о. , по т.д.№ 1883/18г. на 1 т.о., по гр.д.№ 4088/17 г. на 3 г.о. и др.

Поставянето на въпроса е аргументирано с неправилния според касатора извод на въззивната инстанция, която приела за дължими претендираните с у м и единствено на въз основа на бланкетния и немотивиран извод, че забраната за увеличаване на общата КСС, съдържаща се в чл.11, ал. 3 от процесния договор, е свързана с лимита на безвъзмездно осигурените по съответната програма средства, т.е. с договора за безвъзмездна финансова помощ, а не с ограничение на дължимите средства по договор № 18ДГ-977/ 08.11.2018г., сключен по реда на ЗОП. Според страната подобно тълкуване на клауза на договор, без да е налице неяснота и без в същия да е залегнала подобна изрична уговорка, съставлява изменение и недопустимо смесване на различни правоотношения, възникнали между различни страни. Касаторът счита за значимо и обстоятелството, че доводи, свързани с тълкуване на ограниченията по чл.11, ал.3 от договора като такива, относими към лимита на осигурените по програмата средства, не са изразявани от никоя от страните в процеса; че в исковата молба и в производството ищецът сочи само твърдения, че процесиите дейности са в изпълнение на предмета на договора, съответно за наличието на неформален договор за възлагане и заплащане на процесиите СМР.

Въведен е и довод за очевидна неправилност с аргументите, че въззивното решение е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалноправните норми, които са довели до явна необоснованост на направените фактически и правни изводи. Изложени са и доводи, че защитата търсена от ответника, е засегната поради неизпълнение правомощието на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да мотивира решението си и да се произнесе по всички своевременни възражения и изложени доводи от страните по съществени въпроси, 3 обуславящи изхода на делото ; че не са разгледани относимите по делото доказателства в частта за ценообразуването, не са изложени мотиви относно начина, по който в обжалваното решение е възприет изводът , че претендираната в процеса сума се дължи в пълен размер; че отсъства произнасяне по възражението на ответника по чл.83, ал.1 от ЗЗД.

Очевидната неправилност е обоснована и с твърдението, че апелативният съд е приложил неправилно закона и е извършил тълкуване на клаузите на процесния договор в нарушение на правилата на чл.20 от ЗЗД, приемайки, че предвидената в чл.11, ал.3 от договора забрана за увеличаване на общата КСС, е свързана единствено с лимита на безвъзмездно осигурените по съответната програма средства по договора за безвъзмездна финансова помощ, който извод е бланкетен и немотивиран. Сочи се, че възприетото от съда не може да се изведе при систематично тълкуване на договора, което по същество съставлява изменение и недопустимо смесване на различни правоотношения, възникнали между различни страни и е основание за очевидна неправилност на съдебното решение.

В писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.

В писмен отговор третото лице помагач счита касационната жалба за основателна и за обосновано искането за допускане на касационното обжалване.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Претенцията на ищеца е основана на изпълнени допълнителни, непредвидени и нови строителни работи, за които е съставен Акт обр. 19 от 20.06.2019г. едностранно подписан от изпълнителя по сключен с община Пловдив Договор № 18ДГ 977 от 08.11.2018г, обособени в 24 позиции.

Твърденията са, че извършените работи са били необходими и присъщи за правилното изпълнение на проекта и на договора с цел достигане на функционалното предназначение на обекта, в противен случай, работата не би могла да бъде изпълнена или би се стигнало до некачествено изпълнение.

Отграничил е, че част от претендираните за заплащане дейности са нови работи, но те са предвидени и конкретизирани за изпълнение в строителните книжа; втора част са допълнителни работи, но те са били възложени за изпълнение чрез вписване на заповед в заповедната книга на строежа от 4 лицата, изпълняващи строителен надзор, от проектанти и от възложителя, и се явяват технологично необходими за изпълнение на работите по договора.

Поддържал е, че са налице действия на ответника, с които манифестира възлагането и приемането на тези работи: те са установени с актове обр. 12 за установяване на СМР, подлежащи на закриване, а тези актове са съставени с участието на лицето, осъществяващо строителен надзор, както и лицето проектант за съответната част; че ответникът изрично е приел по стойност допълнителните СМР, описани в молба - предложение от ищеца от 26.07.2019г. до кмета на Община Пловдив, въз основа на която той е внесъл предложение до Общинския съвет за осигуряване на средства в бюджета на общината за заплащането им и е налице взето решение в този смисъл от Общинския съвет. Посочено е, че фактура ищецът не е издал по съображения, че ответникът не е подписал акта обр.19 от 20.06.2019г.

Ответникът е оспорил исковете с твърдения, че съгласно сключения между страните договор по реда на ЗОП, е опредЕ. лимитна цена от 1 369 423.26 лв. без ДДС съобразно представено ценово предложение и представена КСС, неразделна част от договора, която цена е изплатена от Община Пловдив за извършените работи. Допълнителни такива не са били възлагани, тъй като съгласно чл.160, ал.2 ЗУТ отношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори, а такъв вече има и разпоредбите на ЗОП не допускат изменянето му, освен в изчерпателно изброени хипотези, каквато в случая не е налице. Направил е и възражение, което квалифицира по чл.83,ал.1 ЗЗД с твърдение, че ищецът е имал възможност да ограничи размера на твърдяните от него вреди, но не го е сторил, а дори е допринесъл за тях, тъй като е могъл да извърши предварителен оглед на обекта, запознал се е с документацията по обществената поръчка и е подал оферта такава, каквато е преценил за достатъчна за осъществяване на работата, а с претендираните по делото дейности, изпълнителят е надхвърлил предмета на възложеното му, без да го съгласува предварително с възложителя. Поддържал е становището си, че страните не са постигали съгласие за извършването на допълнителни работи, а и това не е разрешено от сключения договор - в чл. 11 е предвидено, че изпълнителят няма право да иска увеличаване на общата стойност на КСС и не са допустими за плащане изпълнени нови позиции в КСС; че ищецът е спечелил обществената поръчка като е предложил цена, по-ниска от 5 заложената от Община Пловдив прогнозна стойност и това е било определящото за избора му; че претендираното допълнително заплащане е за работи, за които не е доказана необходимост от извършването им, нито са били възложени и приети от възложителя.

Въззивната инстанция е приела, че страните са били обвързани от валиден договор, сключен на 08.11.2018г. в резултат на обществена поръчка.

Неин предмет е строителство, включващо изпълнение на строеж на обект „Основен ремонт и реконструкция, внедряване на мерки за енергийна ефективност, реконструкция и благоустрояване на прилежащо дворно място н а детска ясла „Детски смях“ в гр.Пловдив за реализация на проект „Образователна инфраструктура - изграждане и обновяване на училища, детски градини и ясли в гр. Пловдив, с безвъзмездна финансова помощ на оперативна програма „Региони в растеж“ 2014г. - 2020г.“. Общата стойност е 1 643 307.91 лв. с включен ДДС - цената, оферирана в ценовото предложение на изпълнителя, която е за цялостното извършване на дейностите, включени в предмета на поръчката (чл. 5, ал. 2), която е заплатена на ищеца с оглед издадения на 01.07.2019г. констативен акт за установяване годността на строежа и издаденото удостоверение за въвеждане на строежа в експлоатация. Съставът на апелативния съд е приел, че извършването на описаните в исковата молба 24 позиции СМР се установява по вид, количество и стойност от приетите по делото строителни документи - актове обр. 12 и от заключенията на единична и тричленна съдебно-техническа експертиза, която е извършила оглед и измервания на място за видимите работи. Обсъдено е, че според заключението на тричленната СТЕ, спорните СМР се обособяват в следните групи: реално изпълнени СМР въз основа на КСС (заменителни таблици, включително и такива, представляващи надвишаващи договорените количества); изпълнени СМР въз основа на разпореждания, обективирани в заповедната книга на строежа; изпълнени СМР въз основа на инвестиционен проект /чертеж/детайл; изпълнени СМР, но непредвидени в инвестиционен проект/чертеж/детайл или неразпоредени чрез разпореждане или заповед, включени в заповедната книга на строежа.