Определение № 2112 от 13.09.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2112 гр. Пловдив, 12.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502009 по описа за 2023 година Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД чрез юрк.Г.С.-К. против разпореждане

№1 5333/18.06.2023г. по ч.гр.д.

№7749/2023г. на ПдРС, 21 гр.с., с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя по чл.410 ГПК против Т. Г. С., ЕГН ********** по отношение на сумите от 1509,81 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит от 27.02.2020 г. и анекси от 28.05.2020 г. и от 12.10.2021 г., сумата 429,83лв.- неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода от 20.09.2022 г. до 20.04.2023 г., сумите 222,16 лева – за услуга „Фаст“, дължимо до 20.04.2023 г.; 466,76 лева – за услуга „Флекси“, дължимо до 20.04.2023 г.;

5,25 лева – лихва за забава от 21.04.2020 г. до 20.04.2023 г.; 16,74лева законна лихва от 20.04.2023 г. до 29.05.2023г., както и законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане; иска се неговата отмяна в обжалваната част и и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за претендираните суми срещу длъжницата.Претендира за разноски в размер на 15 лв. –ДТ и юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв.

– не е обжалвано и е влязло в сила.

В частната жалба са изложени оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел за недействителен на основание чл.22 от 1

ЗПК сключения между страните договор за потребителски кредит. Погрешни били констатациите на районния съдия за несъответствие на съдържанието на договора с изискванията по чл.11, ал.1, т.10 и т.11, вр. чл.19, ал.1- 4 от ЗПК.

Във ЧЖ са изложени съображения, че не са налице неравноправни клаузи в договора за кредит; че заповеднят съд няма правомащия да се произнася по валидността на сделката; че при постановяване на обжалваното разпореждане не била отчетена разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценката относно наличието на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. Изложени са подробни мотиви за това, че годишният лихвен процент от 41% /размерът на договорното възнаграждение/ не противоречи на добрите нрави, а ГПР от 49,03% е в съответствие със закона – чл.19,ал.1 ЗПК.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№7749/2023г. на ПдРС, 21 гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за посочените по-горе суми, дължими по договор за потребителски кредит №3004286107/27.02.2020 г. и 2 бр.анекси към него, по отношение на които заявлението е отхвърлено.

Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит от 27.02.2020г., ведно с общите условия на дружеството кредитодател. Видно от завереното копие от договора, дължимата сума по кредита е посочена в размер от 8639,40 лева, включващи размера на отпуснатия кредит- 5000 лева и възнаградителните лихви, при ГПР от 49,03%. Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са описани в т.15 от общите условия към договора, като същите предвиждат възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час, както и за промяна от страна на кредитополучателя на погасителния план по договора, чрез отлагане или намаляване на погасителни вноски или промяна на падежа им. В т.15.2 е записано, че закупилият 2 допълнителна услуга „Флекси“ клиент може едностранно да променя погасителния си план. В т.15.2.3, вр. т.15.2.1, б.“а“ и б.“б“ и т.15.2.1.1 обаче е предвидено, че за желаната промяна клиентът следва да подаде заявление до кредитодателя, при което промяната може да бъде допусната по негова преценка и съобразно с приложени към заявлението доказателства относно причината за исканата промяна. Допълнителната услуга „Фаст“ по т.15.1 се изразява в „приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит“. Като цяло практическата полза от горепосочените услуги е нищожна или поне твърде съмнителна, тъй като приоритетното разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит би имало смисъл само в случай, че не всички искания на кандидатстващи за кредити могат да бъдат разгледани в рамките на един час от подаването им, а промяната на погасителния план не може да бъде осъществена с едностранно изявление от кредитополучателя, а с одобрението на кредитодателя и след преценка от същия на наличието на определени условия и доказателства за тях.

Видно от погасителния план към договора за потребителски кредит, възнаграждението за допълнителните услуги е в общ размер от 3100 лева, т.е. в размер на 62% от отпуснатия кредит. Това възнаграждение оскъпява кредита и очевидно не е отчетено при определяне на ГПР от 47,78%, тъй като същият е изчислен единствено на база на посочения в договора годишен лихвен процент от 40,90%. Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва, ГПР и общ размер на плащанията са некоректни и в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави. В случая е налице достатъчно основание да се счита, че договорът за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, не отговаря на изискванията на закона и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, при което дължима се явява единствено чистата стойност на кредита. В заявлението е посочено, че длъжницата е заплатила по сключения договор общо 9990,80лв., т.е. повече от размера на кредита. Ето защо, обжалваното 3 разпореждане ще следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит

България“ЕООД частна жалба против разпореждане №15333/18.06.2023г. по ч.гр.д.№7749/2023г. на ПдРС, 21 гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4