Решение № 149 от 10.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Велико Търново, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛИНСКА

Членове:

РАДОСТИН П.

ЖЕНЯ И.А при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛИНСКА Въззивно гражданско дело № 20254000500237 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и се развива при ново въззивно разглеждане на делото след връщането му от Върховния касационен съд със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

С решение № 105/04.08.2021 г., постановено по гр. д. № 1008/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, община Свищов е осъдена да заплати на „Еди 91“ ЕООД сумата 71 420 лв., представляваща стойността (увеличената стойност) на извършените подобрения в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Свищов, изразяващи се в подробно описани седем самостоятелни обекта – офиси, като е отхвърлен предявеният от общината насрещен иск срещу „Еди 91“ ЕООД за сумата 65 419,77 лв., представляваща обезщетение, съизмеримо със средния месечен наем за процесните имоти за периода 23.12.2014 г. – 23.12.2019 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска.

С решение от 05.11.2022 г., постановено по реда на чл. 247 ГПК по същото дело, първоинстанционният съд е отхвърлил иска на „Еди 91“ ЕООД за разликата над присъдената сума от 71 420 лв. до пълния предявен размер от 114 475 лв.

Първоначално въззивното производство пред Апелативен съд – Велико Търново е било образувано по въззивна жалба на община Свищов срещу решение № 105/04.08.2021 г. в осъдителната му част по главния иск и в частта, с която е отхвърлен насрещният иск на общината, както и по насрещна въззивна жалба на „Еди 91“ ЕООД относно размера на 1 уважения главен иск. По тези жалби е постановено решение № 155/04.11.2022 г. по в. гр. д.

№ 183/2022 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново.

С определение № 3796/30.07.2024 г., постановено по реда на чл. 288 ГПК по к. гр. д.

№ 20238002100848 по описа на ВКС, II г. о., I състав, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение единствено в частта по произнасянето по насрещния иск на община Свищов срещу „Еди 91“ ЕООД за сумата 65 419,77 лв., като в останалата обжалвана част касационно обжалване не е допуснато.

С решение № 264/13.05.2025 г. по к. гр. д. № 20238002100848 по описа на ВКС, II г. о., I състав, е прието, че въззивното решение в частта по насрещния иск е постановено при нередовна насрещна искова молба, поради наличие на неясни и вътрешно противоречиви твърдения относно фактическото основание на претенцията – дали обезщетението се претендира от собственика срещу лице, което държи или владее чужда вещ без основание, или като обезщетение за пропуснати ползи вследствие неизпълнение на договор, което е довело и до несъответствие в дадената от съдилищата правна квалификация. ВКС е приел, че дължимата преценка за редовността на насрещната искова молба не е била извършена, поради което е обезсилил въззивното решение като недопустимо в тази част и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като е указал на същия да даде указания на ищеца по насрещния иск да изложи ясно и конкретно обстоятелствата, на които основава претенцията си, и да конкретизира петитума съобразно изложените фактически твърдения. Указано е също разноските за касационното производство да бъдат определени от въззивния съд при новото разглеждане на делото (чл. 294, ал. 2 ГПК).

Предвид постановеното от ВКС и пределите на допуснатото касационно обжалване по чл. 288 ГПК, предмет на настоящото въззивно производство е единствено насрещният иск на община Свищов срещу „Еди 91“ ЕООД за сумата 65 419,77 лв.

В останалите части – относно главния иск на „Еди 91“ ЕООД, отхвърлянето на иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер, както и останалите разрешения, които не са били предмет на допуснатото касационно обжалване – постановените съдебни разрешения са стабилизирани и не подлежат на повторно разглеждане в настоящото производство.

В частта, подлежаща на ново разглеждане, ищец по насрещния иск е община Свищов, а ответник – „Еди 91“ ЕООД, като настоящото въззивно производство се развива по въззивната жалба на общината срещу първоинстанционното решение в частта, с която насрещният иск е отхвърлен.

В относимата част от въззивната жалба община Свищов поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсата на въведена в експлоатация сграда препятства възникването на вземане за обезщетение за ползите, от които собственикът е лишен. Поддържа, че при държане или владение на чужда вещ без правно основание собственикът има право на обезщетение в размер на наемната цена, независимо дали вещта е била реално ползвана и дали са реализирани приходи. Излага още, че невъвеждането на сградата в експлоатация се дължи на неправомерното поведение на „Еди 2

91“ ЕООД като строител, отклонил се от техническите правила и императивните нормативни изисквания, поради което процесните обекти представляват незаконен строеж, а ответникът не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Иска се отмяна на решението в обжалваната част, уважаване на насрещния иск, както и присъждане на законната лихва и направените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК „Еди 91“ ЕООД е подало отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че сградата е изградена до етап „груб строеж“ и не е въведена в експлоатация, поради което не е било възможно реализирането на граждански плодове под формата на наем. Излага още, че въвеждането на строежа в експлоатация не зависи единствено от волята на изпълнителя, а е обусловено и от действията на възложителя и собственика, както и развива възражения, свързани с поведението на общината и с развитието на спора относно собствеността и владението върху процесните обекти. Претендира присъждане на разноски.

С оглед задължителните указания на ВКС, с определение № 405/17.07.2025 г. по настоящото въззивно дело насрещната искова молба е оставена без движение на основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като на община Свищов е указано да изложи ясно и конкретно обстоятелствата, на които основава насрещния иск, и да конкретизира петитума съобразно изложените фактически твърдения.

В указания срок е постъпила уточняваща молба, по която ответникът е депозирал отговор.

Съдът приема, че с уточняващата молба констатираната нередовност е отстранена, поради което предявеният насрещен иск следва да бъде разгледан като иск с правно основание чл. 73, ал. 1 ЗС.

Съдът намира, че въззивната жалба в разглежданата част е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество в пределите на настоящото производство, ограничени до частта по насрещния иск.

Въззивният съд приема, че постановеното рeшение на Окръжен съд – Велико Търново е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

Въз основа на събраните по делото доказателства, включително приетите при новото разглеждане, се установява следната фактическа обстановка, релевантна за спора по насрещния иск:

Насрещният иск е предявен от Община Свищов по реда на чл. 211 ГПК в рамките на гр.д. № 1008/2019 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. С исковата си молба община Свищов е изложила твърдения, че през периода 23.12.2014 г. – 23.12.2019 г. е била лишена от възможността да ползва и отдава под наем седем самостоятелни обекта – офиси, находящи се в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Свищов, тъй като същите не са били въведени в експлоатация.

Поддържа се, че причината за това е виновното поведение на „Еди 91“ ЕООД като 3 строител, който се е отклонил от техническите правила и императивните изисквания на закона, поради което процесните обекти представляват незаконен строеж по смисъла на чл.

225, ал. 2 ЗУТ. Твърди се, че именно поради това дружеството не е изпълнило задълженията си да доведе строежа до състояние, позволяващо въвеждането му в експлоатация, с което е лишило общината от възможността да реализира гражданските плодове от имотите чрез отдаването им под наем. При тези твърдения е предявен насрещен иск за сумата 42 000 лв., представляваща обезщетение, съизмеримо със средния месечен наем за процесните обекти за периода 23.12.2014 г. – 23.12.2019 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска.

След приемане на заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза община Свищов е увеличила размера на насрещния иск от 42 000 лв. на 65 419,77 лв., представляващи определения от вещото лице среден пазарен месечен наем за процесните обекти за периода 23.12.2014 г. – 23.12.2019 г., като е поддържала останалите изложени в исковата молба фактически твърдения.

В отговора на насрещната искова молба „Еди 91“ ЕООД е оспорило изцяло претенцията като неоснователна. Поддържа, че общината не е изложила фактически твърдения, обосноваващи възникването на претендираното вземане, както и че не е била лишена от възможността да ползва процесните имоти през целия претендиран период, доколкото собствеността върху тях е призната с влязло в сила съдебно решение едва на 03.05.2019 г. Твърди още, че сградата е останала на етап „груб строеж“, като въвеждането и в експлоатация не е зависело единствено от строителя, а и от действията на възложителя и собственика, както и че след предявяването на ревандикационния иск дружеството е преустановило строителната дейност и е изгубило правен и икономически интерес от довършването на строежа. Поддържа още, че през процесния период не е съществувала правна възможност процесните обекти да бъдат ползвани или отдавани под наем, тъй като сградата не е била въведена в експлоатация, а е достигнала единствено етап „груб строеж“.

Според ответника при това положение не е било възможно да се реализират граждански плодове от имотите, поради което общината не е могла да бъде лишена от ползи под формата на наем, нито ответникът е могъл да получи такива.

В изпълнение на дадените от въззивния съд указания, постановени съобразно задължителните указания на ВКС, община Свищов е депозирала уточняваща молба, с която е заявила, че претенцията се основава на качеството на „Еди 91“ ЕООД като недобросъвестен владелец на процесните обекти, установено с влезли в сила съдебни решения. Поддържа, че като собственик е била лишена от ползите от вещта под формата на граждански плодове – средния пазарен наем, който е могла да получава през процесния период, както и от ползите, които недобросъвестният владелец е могъл, но не е получил поради собственото си поведение. Излага, че процесните обекти не са били въведени в експлоатация вследствие бездействието на „Еди 91“ ЕООД да предприеме необходимите действия за довършване на строежа и въвеждането му в експлоатация, с което общината е била лишена от възможността да ги ползва и отдава под наем. Позовава се на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗС и на съдебната практика относно отговорността на недобросъвестния 4 владелец, като уточнява, че претендира сумата 65 419,77 лв., представляваща обезщетение за ползите, от които е била лишена като собственик, както и за ползите, които недобросъвестният владелец е могъл да получи, но не е получил поради собственото си поведение, ведно със законната лихва от предявяването на насрещния иск.

В отговора на уточняващата молба „Еди 91“ ЕООД оспорва и така конкретизираната претенция като неоснователна. Поддържа, че община Свищов не е била лишена от възможността да отдава процесните имоти под наем през периода 23.12.2014 г. – 23.12.2019 г., тъй като е призната за техен собственик едва с влязло в сила съдебно решение от 03.05.2019 г., а сградата не е била въведена в експлоатация. Излага, че през релевантния период не е съществувала правна възможност да се реализират граждански плодове от процесните обекти, доколкото сградата е останала на етап „груб строеж“, а въвеждането и в експлоатация е зависело не само от строителя, но и от активното поведение на възложителя и собственика. Поддържа още, че не е получило и не е могло да получи добиви или наемни плащания от процесните имоти, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл. 73, ал. 1 ЗС.