Решение № 32 от 03.02.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Нови пазар, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20253620100937 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба по чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, съдържаща общо три кумулативно обективно съединени иска – отрицателни установителни искове, за признаване спрямо ответника, че за вземанията, за които е издаден Изпълнителен лист от ***г. на РС Н. по ч.т.д. № ***г., по описа на РС Н. и за които е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д.З., с рег. №*** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд Ш. – не съществуват, поради погасяване на вземанията по давност.

Исковете са следните:

- 1799,21 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата;

- 318,62 лева – мораторна лихва за периода от ***г. до ***г.;

- 42,36 лева – разноски по заповедното производство, за ДТ.

Ищцата твърди, че на ***г. е получила уведомление по изпълнителен лист, издаден на ***г. от РС Н., на основание Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 1067 от 2010г., по описа на РС Н., с което била уведомена, че има наложен запор на банковите й сметки в „Уникредит БулБанк АД“, „ИзиПей“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, както и на следното моторно превозно средство нейна собственост: „***“ с рег. № ***.

Съгласно приложения изпълнителен лист, към полученото уведомление ищцата била осъдена да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606, СУМИТЕ от 1799,21 лв. – главница, 318,62 лв. – мораторна лихва за периода ***г.-***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението ***г. до окончателното изплащане както и направените по делото разноски от 42,36 лв. – държавна такса.

Ищцата твърди, че на ***г., по молба на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е било образувано ИД ***, при ЧСИ А.Т.. По изпълнителното дело не са били връчени съобщение на ищцата.

1

Ищцата посочва, че поради извършена цесия ответника по настоящото дело „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, е поискал да бъде конституиран по изпълнителното дело като взискател. Ищцата уточнява, че не е уведомявана за тази цесия.

Ищцата сочи, че с молба от ***г. към ЧСИ Д.З. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискал делото да бъде преобразувано от ЧСИ А. Т. към ЧСИ Д.З.. Според ищцата – със същата молба бил поискан опис и насрочване на дата на оценка на движими вещи на длъжника – ищец, което било последното валидно действие прекъсващо давността на Изпълнителният лист от ***г.

В ИМ се твърди, че съгласно ТР № 2 от *** г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, че давността се прекъсва с всяко поискано или предприето изпълнително действие срещу длъжника, т.е. че в рамките на изпълнителния процес тече давност, а изпълнителните действия по събиране на вземането я прекъсват, като от всяко такова поискано или предприето действие започва да тече нова давност. Със същото тълкувателно решение било прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Ищцата сочи, че именно от ***г., е започнала да тече нова 5–годишна давност на изпълнителното основание. След тази дата нямало друго валидно основание за прекъсване на давността на ИЛ, тъй като не било установено секвестируемо имущество на длъжника (ищец). На основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело било прекратено по силата на закона на 15.01.2019г. Давността била спряна на ***г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и започнала отново да тече на 21.05.2020г., следователно, според ищцата давността за процесното вземане била изтекла на 22.03.2022г.

Ищцата твърди, че новообразуваното ИД № *** по описа на ЧСИ Д.З., е стартирано по молба, подадена от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД на ***г. Към датата на подаване на молбата за образуване на изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д.З., рег. №***, Район на действие ШОС, е била изтекла погасителната давност за реализиране на принудителното събиране на вземането, присъдено по издадената заповед за изпълнение.

Така образуваното изпълнително дело било след изтичането на давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което и предприетите по него изпълнителни действия са недопустими.

Предвид изложеното, ищцата счита, че не дължи на ответника претендираните по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Д.З., рег.№***, Район на действие ШОС суми, въз основа на Изпълнителен лист от ***г. на РС Н. по ч.т.д. № ***г., по описа на РС Н..

Предвид на горното, ищцата, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че не дължи сумите по изпълнително дело *** по описа на ЧСИ Д.З., рег.№***, Район на действие ШОС суми, въз основа на Изпълнителен лист от ***г. на РС Н. по ч.т.д. № ***г., по описа на РС Н., както следва: 1799,21 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата; 318,62 лева – мораторна лихва за периода от ***г. до ***г.; 42,36 лева – разноски по заповедното производство, за ДТ, поради изтекла погасителна давност.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законоустановения срок, по чл. 131, ал. 1 от ГПК – писмен отговор е депозиран.

Ответникът сочи, че искът е допустим, но неоснователен.

Ответникът сочи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” EАД (предишно наименование „ДжетФайненс Интернешънъл” АД), с универсален правоприемник “БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, в качеството му на Кредитор, от една 2 страна, и С. А. З., в качеството на Кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № ***, съгласно който за С. А. З. е възникнало задължение срещу отпуснатата в заем сума, да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по същия. Поради неспазване на поетия от нея ангажимент по сключения договор за кредит, предишният взискател бил пристъпил към принудително изпълнение, за което е било образувано изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ А. Т., по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” EАД и е приведен в изпълнение изпълнителният лист, вземанията по който ищцата претендира да са погасени по давност.

Ответникът твърди, че съгласно ТР № *** г. по тълк. дело № *** г.на ОСГТК „погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на *** г. на ТР № *** г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС”, а за изпълнителни дела, които са образувани преди тази дата се прилага ППВС № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., което предвиждало, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Сочи, че с оглед правилото, изведено от ППВС № 3 от 18.11.1980 г., до датата на влизане в сила на ТР № *** г., независимо от предприетите или не изпълнителни способи, давност за вземането не тече, а такава започва да тече считано от *** г. - датата на влизане в сила на ТР № *** г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. Независимо от така изложената задължителната практика на ВКС, ответникът сочи, че след образуването на делото висящността на делото е била поддържана с действия, прекъсващи както сроковете по ЗЗД, така също и тези по ГПК: 1. На *** г. в кантората на ЧСИ А. Т. била входирана молба за образуване на изпълнително дело; 2. На 16.06.2011 г. била връчена Покана за доброволно изпълнение на длъжника чрез трето лице; 3. На 23.06.2011 г. била изходирано запорно съобщение до работодател „Телепол“ ЕООД; 4. На 27.01.2012 г. било изходирано напомнително съобщение до работодател „Телепол“ ЕООД; 5. На 02.02.2012 г. била направена справка в ТД НАП Ш. за трудови договори; 6. На 18.06.2014 г. бил наложен запор на трудово възнаграждение с работодател „***“ ЕООД; 7. На 24.06.2015 г. била изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника; 8. На 07.08.2015 г. била връчена призовка за принудително изпълнение до длъжника чрез трето лице; 9. На 08.06.2016 г. в кантората на ЧСИ Т. била входирана молба за конституиране на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД в производството, с което давността отново е прекъсната.

Ответникът твърди, че след датата *** г., давността отново е била неколкократно прекъсвана със следните предприети по делото действия: 1. На *** г. било изпратено съобщение до ЧСИ Д.З. за продължаване изпълнителни действия с вкл. искане за насрочване на дата за опис на движими вещи. Делото е преобразувано под № *** г. по описа на ЧСИ З.;

2. На *** г. била изготвена призовка за принудително изпълнение; 3. На *** г. била входирана молба за справка БНБ и налагане на запори; 4. На *** г. е бил наложен запор на банкови сметки в „Банка ДСК“ АД и е изпратено съобщение до длъжника; 5. На *** г. била изтовена призовка за принудително изпълнение до длъжника и е залепено уведомление от призовкар; 6. На *** г. била входирана молба за справка банкови сметки и насрочване дата за опис на движими вещи; 7. На *** г. бил наложен запор на банковите сметки в „Първа Инвестиционна Банка“ АД и е изпратено съобщение до длъжника, което не е връчено; 8. На 30.08.2022 г. била входирана молба за справка банкови сметки и насрочване дата за опис на движими вещи.

Отв, сочи, че след като изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ Д.З. е било прекратено, изпълнителният лист е бил изтеглен и е образувано ново изпълнително дело под № *** г. отново по описа на ЧСИ Д.З., по което са извършени следните действия: 1. На *** г. била входирана молба за образуване с искане за извършване на справки в регистрите на БНБ и НАП, налагане на запори, възбрани, както и искане за насрочване на опис на движими вещи.

Възложени са и правомощия по чл. 18 ЗЧСИ. 2. На *** г. било изходирано запорно съобщение до „Първа Инвестиционна Банка“ АД, както и до КАТ, вкл. и уведомление до 3 длъжника; 3. На *** г. била входирана молба за справка БНБ и налагане на запори; 4. На *** г. било изходирано запорно съобщение до „Изипей“ АД и до „Уникредит Булбанк“ АД, както и уведомление до длъжника.

По отношение оспорването на процедурата по уведомяването на длъжника, отв. сочи, че цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е упълномощен от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД да изпълни задължението на цедента по чл. 99, ал. 3 ЗЗД в качеството на негов пълномощник и да уведоми от името на цедента длъжниците по придобитите с Договора за цесия вземания за сключването му. В изпълнение на това задължение ответното Дружество, в качеството на пълномощник на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, било изпратило до С. А. З. уведомление за извършената цесия до адрес, което се било върнало с отбелязване „получателят отсъства“. Сочи, че цесионерът и цедентът не носят отговорност за неуспешното уведомяване на кредитополучателя, за извършената цесия, чрез писмо, тъй като последните били положили необходимите грижа и усилия да връчат всички документи, които е следвало да бъдат връчени. Моли отговорът на искова молба да бъде приет от съда като уведомление за цесия.

Ответникът счита, че всички гореизброени изпълнителни действия са прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, тъй като изтичането на същата било препятствано многократно с предприемането и/или осъществяването на горепосочените изпълнителни действия.

Предвид на горното, ответникът моли съда да отхвърли предявения иск на ищеца.

Прави доказателствени искания. Претендира разноски, като едновременно с това, в случай, че исковата молба бъде уважена – възразява срещу размера на адв. възнаграждение на пр. представител на ищеца.

В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа исковата молба. Настоява, че нововъзникналият факт, който обуславя предявяването на иска по чл. 439 от ГПК, е изтекъл петгодишен давностен срок съобразно разпоредбата на чл. 116 и чл. 117 от ГПК. Поддържа изцяло в исковата молба, като излага подробни съображения за основателността на исковите претенции. Претендира разноски, посочени в списък, приет в съдебно заседание.