Решение № 489 от 14.09.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. В.Т., 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Йордан Воденичаров

ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20214100500930 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 395 от 05.10.2021 година, постановено по гр. д. № 1140/2021 година РС – Г.О. е отхвърлил като неоснователен предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от П. Й. С. и Г. И. С. против М. А. А., с който се иска да бъде прието за установено, че ищците са собственици на основание давностно владение на недвижим имот, находящ се в село ***, община Г.О., обл. В.Т., ул. Р.“ № 1, представляващ застроено дворно място УПИ XIII-100 в кв. 17 по ПУП на селото с площ 1011 кв.м., заедно с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда – незавършено строителство в груб строеж.

Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 600,00 лв.

Против решението е подадена въззивна жалба от ищците П. Й. С. и Г. И.

С. чрез пълномощник адв. М. С.. Навеждат се оплаквания за неговата неправилност, поради необоснованост, нарушение на материалния закон и 1 нарушение на процесуалните правила. Районният съд не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и не е обсъдил изложените от ищците аргументи в писмените бележки. Извършена била неправилна оценка на доказателствата. Извършва анализ на гласните доказателства по делото, като прави извод за доказаност на изтекла придобивна давност в полза на ищците.

Отправя искане към въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на първата инстанция и да постанови ново, с което да уважи предявения от ищците иск. Претендира присъждане на разноските по делото.

От ответника по иска М. А. А. чрез пълномощник адв. М. Николова е подаден писмен отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва като неоснователна. Постановеното решение било правилно и обосновано. Съдът при постановяването му не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, правните изводи са правилни и в съответствие с доказателствата по делото. Фактическата обстановка е изяснена всеобхватно. Моли съда да постанови решение, с което жалбата да бъде оставена без уважение, а решението – потвърдено.

С въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства, не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание жалбоподателите Г. С. и П. С. се явяват лично и с адв. М. С., който заявява че поддържа възивната жалба и изложените в нея доводи. Жалбоподателите поддържат твърденията, че от 16 години живеят в имота и го поддържат и стопанисват.

Ответиникът по жалбата М. А. А. не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред въззивната инстанция. Представена е писмена молба, с която заявява, че поддържа представения отговор на въззивната жалба. Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита, че районният съд е направил правилни фактически и правни изводи. Моли съда да остави без уважение жалбата, а решението да бъде потвърдено.

Съдът като взе предвид становищата на страните, доводите изложени от всяка една от тях и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 2 59, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице процесуални нарушения при неговото постановяване, което да обуславят недопустимост на решението.

Съдът след като приема, че решението валидно и допустима, преминава към разглеждане въззивната жалба и делото по същество за извършване на проверка относно правилността на атакуваното решение.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Г.О. е бил предявен от ищците Г. И. С. и П. Й. С. – двамата съпрузи, против ответника М. А. А. иск с правно основание чл. 124 от ГПК, като претендират, че са собственици на основание давностно владение на недвижим имот, находящ се в село П., ул. Р., № 1, представляващ застроено дворно място с площ 1101 кв.м. с построената в него двуетажна еднофамилна жилищна сграда, представляваща незавършено строителство в груб строеж, включваща – първи етаж , състоящ се от четири избени помещения, гараж, коридор и стълбище; втори етаж, състоящ се от дневна, столова, кухня, три спални, коридор, дрешник, тоалетна-баня, перално помещение и три тераси, таванско помещение, състоящо се от четири складови помещения, стаи и коридор, който имот е неурегулиран от улица с о.т.143 през о.т. 25 към о.т. 153 и същия имот е урегулиран от страна на поземлен имот II – 97 север, кв. 17, поземлен имот ХII-99 – изток-кв. 17, поземлен имот I-100 запад кв. 17, при граници на имота – улица, поземлен имот I – 101, поземлен имот II – 97 и поземлен имот ХII-99. Твърдят, че с постановление за възлагане на недвижим имот през 2005 година на ЧСИ Диана Колева с район на действие ВТОС по ИД № *** притежавания от тях недвижим имот с административен адрес с.

П., ул. Р., № 1, представляващ застроено дворно място УПИ ХIII-100 в кв. 17 по ПУП на с. П. с площ 1101 кв.м. и с построената в него еднофамилна двуетажна жилищна сграда, представляваща незавършено строителство в груб строеж били възложена на ответника А.. Ищците твърдят, че владеят този имота от 1990 година непрекъснато, а ответникът никога не е предприемал действия, манифестиращи правото му на собственост, както и че те от 30.03.2005 година до момента упражняват в пълен обем правата на собственици върху имота с намерение да го придобият по давност. Никога не 3 са срещали пречка от страна на ответника. Поради това считат, че към 30.03.2015г. ответникът е загубил правото си на собствеността, тъй като те ищците са го придобили на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Ответникът М. А., чрез своя пълномощник адв. М. Николова, оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва всички твърдения на ищците.

Твърди, че след придобиване правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот по силата на постановлението за възлагане, издадено от ЧСИ Диана Колева, е осъществявал и манифестирал власт върху имота като негов собственик. Декларирал е собствеността си пред „Местни данъци и такси“ и всяка година е заплащал дължимите данъци и ТБО.

Посещавал е имота. Водил е кандидат купувачи на оглед. В нито един момент не е бил възпрепятстван от ищците да полза имота си. След като е придобил права върху имота, ищците доброволно са му го предали и поради тази причина не е извършван въвод във владение. В имота се намирала друга постройка, която ищците ползват и за която представят документ за собственост. Тази къща не е придобивана от ответника и той търпи ползване на поземления имот само в частта за преминаване и ползване на къщата, собственост на ищците. Ищците по никакъв начин не са манифестирали своене на процесния имот. Предвид това моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Първоинстанционният съд правилно е квалифицирал правния спор и предявения от ищеца иск по чл. 124 от ГПК – положителен установителен иск за собственост. Искът е допустим.

От събраните в хода на първоинстанционното и тези в хода на въззивното производство се установява следната фактическа обстановка:

Видно от нотариален акт № **, том ***, нот. дело № ** от 1990 год. на РС Г.О. за дарение на недвижим имот Т. И. С. подарява на племенника си Г.

И. С. ½ идеална част от дворно място, находящо се в село П., цялото от 1000 кв.м. при граница: улица, И. К., Б. И. Г., за което е отреден парцел Х V -100 от кв. 17 на селото, а както и ½ идеална част от жилищна сграда и стопански посторйки, построени в това дворно място Видно от нотариален акт № ..., том .., нот. дело № ... на ГОРС, И.П. С. продава на сина си Г. И. С. собствената си ½ идеална част от дворно място, находящо се в с. П., цялото от около 1000 4 кв.м, за което е отреден парцел XV-100 от кв.17 по плана на селото, а също така и собствената си ½ идеална част от жилищна сграда и стопанските постройки, построени в дворното място, за срещу задължение за издръжка и гледане към продавача и неговата съпруга А. Д. С.. С констативен нотариален акт № 180, том V, рег. № 105 59, нот. дело № 710/2002г. на нотариус К. Боева с район на действие РС Г.О., Г. И. С. е признат за собственик на недвижим имот, находящ се в с. П. ул. „Р.“ № 1, а именно: двуетажна еднофамилна жилищна сграда/незавършено строителство в етап на груб строеж/, със застроена площ 130 кв.м., включваща - първи етаж, състоящ се от четири избени помещения и гараж, коридор и стълбище; втори етаж, състоящ се от дневна, столова кухня, три спални, коридор, дрешник, тоалетна-баня, перално помещение и три тераси; таванско помещение, състоящо се от четири складови помещения, две стаи и коридор, която сграда е построена в собствен поземлен имот, представляващ планоснимачен № 100, за който е отреден парцел ХIII-100 от кв. 17 по устройствения план на с. П. с площ 1014 кв.м., който имот е неурегулиран от улица с о.т. о.т253-о.т.252-о.т. 243 и същият е урегулиран от страна на поземлен имот I-100, поземлен имот –II-97, поземлен имот ХII-99, при граници на имота: улица, поземлен имот I-101, поземлен имот II-97 и поземлен имот XII-99.

През 2004 година е било образувано изпълнително дело № *** по описа на СИС на РС Г.О., по което длъжници са били ищците по делото П. Й. С. и Г. И. С.. По това изпълнително дело принудителното изпълнение е било насочено спрямо описания по-горе недвижим имот и е изнесен на публична продан от 24.02.2004г. до 24.03.2005г. Предмет на публичната продан е бил следния недвижимия имот, находящ в с.П. ул. „Р.” № 1, собственост на Г. И.

С. и П. Й. С. – дворно място УПИ ХIII-100 от кв. 17 по устройствения план на с. П. с площ 1011 кв.м., който имот е неурегулиран от улица с о.т. о.т 143 през о.т. 25 към о.т. 253 и същият е урегулиран от страна на поземлен имот I-100, поземлен имот –II-97, поземлен имот ХII-99, при граници на имота: улица, поземлен имот I-101, поземлен имот II-97 и поземлен имот XII-99, ведно с построената в него ДВУЕТАЖНА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, представляваща незавършено строителство в груб строеж, включващо - първи етаж, състоящ се от четири избени помещения и гараж, коридор и стълбище; втори етаж, състоящ се от дневна, столова кухня, три спални, коридор, дрешник, тоалетна-баня, перално помещение и три тераси; таванско 5 помещение, състоящо се от четири складови помещения, две стаи и коридор.

Имотът е продаден на публичен търг за сумата от 15 356р.00 лева за обявения за купувач М. А. А., на когото имотът е възложен с постановление за възлагане от 30.03.2005 година, издадено от съдебния изпълнител при РС Г.О.. Постановлението е влязло в сила на 28.04.2005 година.

На 22.11.2007 година ответникът М. А. е подал декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти и е декларирал процесния имот, легитимирайки се като собственик с постановлението за възлагане. Видно от представените по делото доказателства – хронология за задължения и плащания по партидата на А. към 29.06.2021 година редовно са заплащани данъците и таксите, дължими за спорния имот. По заявление от 15.06.021г. от М. А. А. е издадено удостоверение № 7/16.06.2021г. за груб строеж от община Г.О. в което е отразено, че „двуетажна еднофамилна жилищна сграда с гаражи“, находящ се в с.П. ул. „Р.“ № 1община Г.О., в УПИ XIII-100 в кв. 17 по ПУП на с. П., е завършен „груб строеж“ по смисъла на §5, т.46 от ДР на ЗУТ.

Към първоинстанционното дело е приложено изп. дело № 235/2021 година по описа на ЧСИ Диана Колева, рег. № 728 към КЧСИ, с район на действие Окръжен съд В.Т., което е образувано по молба на М. А. А. за извършване на въвод във владение на основание Постановление за възлагане на недвижим имот от 30.03.2005г., влязло в законна сила на 28.04.2005г. и вписано в Служба по вписвания към РС Г.О. под № .., том .., вх. №......г., на процесния спорен недвижим имот – дворното място с построената в този имот двуетажна еднофамилна жилищна сграда, подробно описани по-горе.