Присъда № 19 от 17.07.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 73/2024
- Вид
- Присъда № 19
- Подписан
- 17.07.2024
- В сила
- 17.12.2025
- Състав
- Мартин Данчев Данчев
Цитирани разпоредби
- чл. 100 · Закон за движението по пътищата
- чл.100 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.137а ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.2 изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.42 ал.1 т.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343 ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.37 ал.1 т.6 и 7 · Наказателен кодекс
- чл.37 ал.1 т.6 и 7 · Наказателен кодекс
- чл.49 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.56 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.58а ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.59 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.100 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.373 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
М
О
Т
И
В
И към присъда № 19/17.07.2024 г. по нохд № 73/2024 г. по описа на СлОС Съдебното производство е образувано по повод на внесения от Окръжна прокуратура - Сливен обвинителен акт п.д. № 11/24 г. от 01.02.2024 г. против С. Т. Р. от гр.******* за престъпление по чл.343 ал.3 предл.2 и 4 б.“б“ предл.1 /в редакцията на ДВ бр.60/2012 г./ вр.чл.342 ал.1 от НК.
Производството пред СлОС е по реда на глава двадесет и седма от НПК т.е. с проведено съкратено съдебно следствие пред първата инстанция.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура – Сливен заявява, че поддържа обвинението против подсъдимия С. Т. Р. така както същото е било повдигнато и предявено с обвинителния акт. Намира, че същото е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства /които подкрепят и направеното от подсъдимия самопризнание/ и настоява подсъдимият С. Т. Р. да бъде признат за виновен по него и съответно осъден.
Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.58а ал.1 от НК /с оглед на разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК/, като съответно да му бъде определено наказание при отчитане на наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността му обстоятелства т.е. в размер между минималния и средния предвиден в закона, а именно шест години лишаване от свобода, което да бъде редуцирано с една трета т.е. да му бъде наложено реално наказания четири години лишаване от свобода. С оглед на този размер и наличните по делото обстоятелства имащи отношение към отговорността се обосновава извод за наличие на законова пречка за приложение на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК и в тази връзка прокурорът настоява наложеното на подсъдимия С. Т. Р. наказание четири години лишаване от свобода /след редукцията по чл.58а ал.1 от НК/ да бъде търпяно ефективно. Предлага подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Настоява за присъждане на направените разноски, както и за връщане на вещественото доказателство.
В настоящото наказателно производство пострадалите С. А. Ч., А. А. С. и А. А. Ч.
– съответно син, дъщеря и съпруг на починалата Я. К. Ч., по тяхно искане бяха конституирани единствено като частни обвинители. Същите не бяха конституирани в качеството на граждански ищци, тъй като не предявиха граждански искове против подсъдимия за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от деянието, предмет на настоящото наказателно производство.
Конституираните частни обвинители С. А. Ч., А. А. С. и А. А. Ч., чрез упълномощения си повереник, заявяват, че поддържат повдигнатото от прокурора обвинение против подсъдимия. Намират, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, както и от самопризнанието на самия подсъдим. Настояват подсъдимият да бъде признат за виновен по него и да бъде осъден като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в среден или максимален размер, който да бъде определен от съда по справедливост съобразно наличните по делото предимно отегчаващи отговорността обстоятелства, което да бъде редуцирано по реда на чл.58а ал.1 от НК. По отношение на наказанието лишаване от право да се управлява МПС настояват размерът на същото да не бъде по-малък от размера на наложеното наказание лишаване от свобода и да бъде увеличен с дотри години.
Подсъдимият С. Т. Р., лично и чрез упълномощените си защитници, не оспорва обвинението, още повече, че прави признание по реда на чл.371 т.2 от НПК т.е. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Заявява, че не е искал да стане произшествието 1 респ. резултата от него и се изразява съжаление за случилото се. Основната теза на защитата на подсъдимия е свързана с обосноваване на необходимостта на подсъдимия да бъде наложено наказание при наличие на преобладаващо смекчаващи отговорността обстоятелства т.е. в размер на минималния предвиден в закона, който да бъде редуциран по реда на чл.58а ал.1 от НК с една трета. Обосновава се наличието на законовите предпоставки изпълнението на така наложеното наказание да бъде отложено по реда на чл.66 от НК за подходящ изпитателен срок. По отношение на предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС, защитата на подсъдимия обосновава тезата, същото да бъде наложено в размер, който да бъде съобразен с размера на наложеното наказание лишаване от свобода след неговата редукция, като не се възразява и да бъде увеличен. Самият подсъдим изразява съжаление за случилото се и също настоява евентуално наложеното му наказание да не бъде търпяно ефективно поради изложените от защитата му съображения.
От извършения внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени по отделно и в съвкупността си, Сливенският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият С. Т. Р. е роден на ******* в гр.С.. С поС.ен и настоящ адрес е в гр.*******. Български гражданин е. Има завършено средно образование. Женен е. Работи в „М.“ ЕООД гр.Сливен. Не е осъждан.
Подсъдимият притежавал валидно до 29.03.2021 г. свидетелство за управление на моторно превозно средство, категории В и АМ. Наказван е многократно по административен ред за нарушения, основно по чл. 100 от ЗДвП, за които са му налагани наказания „глоба“ в различен размер.
Лек автомобил „Пежо 306“, с peг. № *******, ползван от подс. С. Р., е собственост на тъста му Д. И. Д..
Пострадалата Я. К. Ч. живеела апартамент на у******* със съпруга си - свид. А.
Ч. и сина си - свид. С. Ч..
В близост до жилището на пострадалата живеела свид. Ц. Д.. Двете с пострадалата, освен съседки, били пенсионерки, близки приятелки и почти ежедневно излизали сутрин на разходка в града.
Рано сутринта на 28.07.2022 г. свид. Ц. Д. и постр. Я. Ч. излезли отново на разходка и тръгнали в северна посока към кв. „КФ“, вървейки по тротоара от западната страна на пътното платно на бул. „ХБ“. Както обикновено напред вървяла свид. Д., а на няколко метра след нея, тъй като вървяла по-бавно, се движила постр. Ч.. В този ред двете подминали заведение „М“ до ** на булеварда, когато постр. Ч. предложила да пресекат пътното платно и по моста да преминат от другата страна на реката и да продължат на север по тротоара, успореден на пътното платно към т.нар. „Новоселски мост“.
Пътното платно на булеварда, което искали да пресекат, в посока „РГ“ е еднопосочно, с една лента за движение. Дясната част от платното била заета от паркирани автомобили, като свободна за движение била само лявата лента.
Въпреки наличието на пешеходна пътека до моста над реката, свид. Д. решила да пресече пътното плътно навлизайки на него между паркираните автомобили, на метри преди пешеходната пътека. Не забелязала дали постр. Ч. тръгва да пресича между същите два автомобила, но чувала стъпките й.
Около 07.30 часа на същия ден подс. С. Р. потеглил за работа от дома си на ул.
******* с лек автомобил „Пежо 306“ с peг. № *******. Бил облечен в зелена тениска и къси панталони от дънков плат.
Движейки се по бул. „ПХ“, подсъдимият завил наляво и продължил движението 2 си по бул. „ХБ“ в посока „РГ“.
Достигайки средата на пътното платно на бул. „ХБ“ свид. Д. забелязала приближаващия от ляво лек автомобил, управляван от подс. С. Р.. Тъй като автомобилът бил много близо, свид. Д. просто спряла на място незнаейки какво да предприеме.
Подс. С. Р., забелязвайки в последния момент навлизащата на платното пешеходка, извил рязко наляво волана на автомобила и успял да заобиколи свид. Д., преминавайки пред нея и връхлетял върху идващата след нея пострадала Я. Ч..
Ударът е настъпил на разС.ие от около 1,8 м. от левия край на пътната лента, като в резултат на удара тялото на пострадалата попаднало в лявата част на автомобила, достигнало с главата си предното панорамно стъкло и се повдигнало леко нагоре, след което от инерционните сили тялото е било отхвърлено напред на разС.ие от около 14 метра. При предприетите от подс. С. Р. действия за спиране на автомобила, тялото на пострадалата се завъртяло и паднало на пътното платно в близост до левия тротоар.
Веднага след като спрял и тялото на пострадалата изпаднало на пътното платно, подс. С. Р. потеглил с автомобила и с висока скорост завил по първата пресечка вдясно по посока на движенето му - ул. „Д.“.
Придвижвайки се с автомобила по ненатоварени улички, подс. С. Р. се отправил към местността „С.“, където негов познат - свид. Д. Б., работел като автомонтьор в наети две гаражни клетки под жилището на свидетелите И. и И. И.и..
Преди да пристигне до автосервиза, подс. С. Р. спрял автомобила, слязъл от него и свалил двете регистрационни табели, които прибрал в багажника. След това продължил по пътя и открил свид. Б. в барче, близо до автосервиза. Извикал го при себе си и заявил, че иска веднага да приберат автомобила му в сервиза. На свид. Б. направило впечатление, че предното стъкло на автомобила е счупено /основно в дясната му част/, счупени били и десния фар и дясното странично огледало, липсвали и регистрационните табели.
Вкарвайки автомобила в левия гараж свид. Б. все пак попитал подсъдимия какво се е случило, но подс. С. Р. му отговорил просто да ремонтира повредените части и тръгнал по пътя към града.
Малко след като се отдалечил от гаража на свид. Б., подс. С. Р. бил застигнат от таксиметров автомобил, движещ се към центъра на града. Водачът на автомобила - свид.
А. И. забелязал вдясно на пътното платно, в същата посока, да се движи подс. С. Р., който му махнал с ръка да спре.
След като свид. И. спрял до него, подс. С. Р. го попитал дали ще го откара до новострояща се сграда до магазин „К.“ в кв. „Б.“. Свид. И. се съгласил и потеглил с подс.
С. Р. към посочения магазин, като маршрутът преминавал по бул. „ХБ“. На булеварда, пред **, свид. И. забелязал присъствието на полицейски автомобили на пътното платно, както и покрит с найлон труп. Опитал се да коментира видяното с подс. С. Р., но последният не му обърнал внимание.
След като пристигнали до уреченото място, подс. С. Р. заплатил на водача за услугата и слязъл от автомобила.
На инцидента, при който подс. С. Р. блъснал с автомобила си пострадалата Я. Ч., станали свидетели В. И., който вървял пеш към местоработата си, Г. В. и М. И., който работел на новострояща се сграда на метри от мястото на удара. Всеки един от тях сигнализирал на тел. 166 и тел. 112 за случилото се и се приближили до падналата жена.
На пристигналите на местопроизшествието служители на полицията и тримата свидетели категорично заявили, че ударът е причинен от водач на видима възраст около 30 години, управляващ червен на цвят стар модел „Пежо“.
3
Информацията за настъпилия инцидент била съобщена в дежурната част на ОД на МВР - Сливен е били предприети действия за разкриване на извършителя на деянието.
Свид. Х. П., служител на полицията, след като чул по радиостанцията в автомобила си, че се издирва лек автомобил „Пежо“, червено на цвят, чийто водач е напуснал местопроизшествие, предприел действия по издирването му, тръгвайки по ул.
„Д.“ в посока „Текстилен техникум“ и местността „С.“.
Пристигайки в м. „С.“ свид. П. спрял с автомобила до едно крайпътно заведение и попитал намиращите се отвън посетители дали не са забелязали по-рано през деня червен на цвят автомобил „Пежо“. Сред посетителите на заведението бил и свид. Д. Б., който обяснил на полицейския служител, че малко по рано негов познат му е оставил за ремонт именно такъв автомобил. Предложил на полицейските служители да ги отведе до гаражите, в които работи, отворил левия гараж и ги поканил да влязат и да огледат автомобила.
Свид. П. забелязал, че в гаража е паркиран малък, червен на цвят автомобил „Пежо 306“ без регистрационни табели, с вдлъбнато навътре в дясната му част предно панорамно стъкло със следи от кръв и кичур от тъмни косми. Счупени били също така предния фар и дясното странично огледало на автомобила.
Свид. П. уведомил ръководството на полицейското управление и докато изчаквал пристигането на колегите си, забелязал, че на фасадата на сградата, където се намира автосервиза, има монтирана видеокамера. Свид. Б. обяснил, че охранителната камера е поставена от собствениците на имота - сем. И.и. Свидетелите И. и И. И.и предоставили възможност на полицейските служители да се запознаят със съдържанието на видеозаписите от камерата, на които забелязали пристигането в 07, 44 часа на лек автомобил „Пежо“, червен на цвят, от който слязъл млад мъж, облечен със зелена тениска и къси дънкови панталони.