Решение № 2715 от 11.10.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2715 гр. София, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско дело № 20221100510421 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на процесуалния представител на „Д.Л.“ АД срещу постановление от 23.09.2022 г., с което съдебният изпълнител по изп.д.

№ 20228490400903 по описа на ЧСИ, рег. № 849 на Камарата на ЧСИ е приел разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лева.

Обжалва и размера на пропорционалната такса.

В жалбата се твърди, че е налице прекомерност на адвокатския хонорар на взискателя от 400 лева. Действия, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, не са извършвани. Липсвали и данни адвокатският хонорар да е действително заплатен от възложителя.

Моли постановлението да бъде отменено, като се намали размерът на адвокатския хонорар и съответно таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Ответникът по жалбата И.В..Д., чрез адв. А. И. възразява срещу изложените от длъжника доводи, че адвокатският хонорар не е заплатен и че същият е прекомерен.

Частният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, според които 1 жалбата е неоснователна по изложените в нея съображения. Не подлежала на намаляване и таксата по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ, тъй като материалният интерес, върху който се определяла, включвал вземането по изпълнителния лист и разноските на взискателя.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20228490400903 по описа на ЧСИ рег. № 849 на Камарата на ЧСИ е образувано по подадена от адв. А. И., представител на взискателя И.В..Д. молба на 12.09.2022 г., към която е приложен изпълнителен лист от 01.09.2022 г., според който длъжникът „Д.Л.“ АД, чрез търговското си представителство в България, е осъден да заплати на Д. сумите от 325 лева разноски за исковото производство, 325 лева - за заповедното производство и 300 лева разноски за въззивното производство.

И.В..Д. е упълномощил Адвокатско съдружие „М. и И.“ за представителство пред съдебните изпълнители за образуване на производство по принудително събиране на присъдените суми и за получаване от негово име на събраните суми. Приложена е фактура № 0000000909/12.09.2022 г. за хонорар в размер на 400 лева, от които 200 лева за образуване и 200 – за водене на изпълнително дело. Съгласно разписка от 12.09.2022 г. адв. А. Н. И. е получил от И.В..Д. хонорар от 400 лева съгласно фактурата от същата дата.

В молбата за образуване на изпълнително дело е поискано изпълнение върху банковите сметки на длъжника.

На 12.09.2022 г. до „С.Е.“ АД – клон София е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху вземания по сметка до размера на посочените в съобщението суми.

На 14.09.2022 г. до „Д.Л.“ – търговско представителство, е изпратена покана за доброволно изпълнение за заплащане на следните суми: 950 лева по изпълнителен лист от 01.09.2022 г., 5 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 400 лева адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело, 66 лева разноски по изпълнението и 162.60 лева – такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Поканата е получена от длъжника на 14.09.2022 г.

На 20.09.2022 г. длъжникът е подал молба за намаляване на адвокатския 2 хонорар до размера на сумата от 200 лева.

Взискателят е възразил срещу това искане, тъй като 200 лева е минималният размер за образуване на изпълнителното дело, а 200 лева – за неговото водене.

На 21.09.2022 г. от „С.Е.“ АД – клон София е постъпил отговор, че пълният размер на сумата, посочен в запорното съобщение, е преведен.

С постановление от 23.09.2022 г. съдебният изпълнител е постановил отказ размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя да бъде намален от 400 лева на 200 лева.

На 30.09.2022 г. е постъпила жалба срещу отказа на съдебния изпълнител, за произнасяне по която е образувано настоящото производство.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Според нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. – 200 лв., и за вземания над 1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7. (чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.).

Адвокатското възнаграждение следва да се присъди в минималния размер от 200 лева, тъй като след подаване на молбата и превод на запорираната сума от „С.Е.“ АД – клон София взискателят се е удовлетворил.

Настоящият съдебен състав не споделя аргументите на взискателя, че му се дължи хонорар както за образуване, така и за водене на изпълнително дело. Настоящият съдебен състав съобразява мотивите по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, според които молба за образуване на изпълнително дело е нередовна, ако в нея взискателят не е посочил изпълнителен способ. Следователно, образуването на изпълнително дело имплицитно включва и посочване на изпълнителното действие, което 3 съдебният изпълнител да извърши. В случая взискателят го е посочил – запор на банкова сметка, и посредством този способ дължимата му сума е събрана от имуществото на длъжника.

Воденето на изпълнително дело включва действия, различни от образуване на делото

Други изпълнителни действия, освен подаване на молба за образуване на изпълнително дело, с направено в нея искане за налагане на запор по банкови сметки на длъжника, не са извършвани.

Делото не представлява фактическа и правна сложност. Необосновано е присъждане на разноски в полза на взискателя в размер, по-висок от този за образуване на изпълнителното производство – 200 лева.

Относно начислените такси и разноски съдът констатира следното:

По изпълнителното дело липсва съставена сметка за дължими суми, както и за авансово внесени от взискателя такси, които се събират от длъжника. Допълнително, за някои от начислените такси липсват доказателства съдебният изпълнител да е извършил съответни действия (съобщение до НАП, три справки, съобщения за прекратяване на делото и вдигане на запора, допълнителни разноски).

Разноски се дължат за тези суми, за които съдебният изпълнител е съставил сметки, съгласно нормата на чл. 79, ал. 1 от ЗЧСИ и за които са налице данни, че разходите действително са извършени. За да се начислят задължения за такси на Столична община, макар и несъбрани от взискателя И.Г., съдебният изпълнител следва да състави сметка, в която да посочи на какво основание и за какво действие се дължат сумите.

Що се отнася до таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тя се определя върху главницата, или по т. 26, б. „б“ от Тарифата – 95 лева, 114 лева с ДДС.

Таксата по т. 26 в размер на 162.60 лева неправилно е изчислена и върху суми, невключени в главницата, включително върху адвокатския хонорар за изпълнителното производство в размер на 400 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ на съдебен изпълнител рег. № 849 да намали приетите 4 по изп.д. № 20228490400903 разноски за адвокатски изпълнителното производство над сумата от 200 лева. хонорар в

О Т М Е Н Я определената от ЧСИ, рег. № 849 по изп.д.

20228490400903 таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ над сумата от 114.00 лева.

№

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5