Решение № 528 от 15.03.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Варна , 12.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100503684 по описа за 2020 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод две въззивни жалби, както следва:

1/ на Л. М. С. срещу Решение № 260683 от 15.10.2020г. по гр.д. № 3244/2019г. по описа на ВРС, XXI-ви състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД въззивницата, в качеството й на правоприемник на починалата в хода на съдебното производство страна М.Здр.Ахм. с ЕГН ..........., б.ж. на с. Старо Оряхово, Община Долни Чифлик е осъдена да заплати на А. А. А. с ЕГН ********** припадащата й се част от общата сума от 13000 лева, представляваща задължение за заплащане на задатък в двоен размер, произтичащо от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 12.06.2018г., представляващ имот № 402, включен в УПИ № ХІ-402, кв. 66, с площ от 525 кв.м. и при граници: улица, УПИ № Х-общински, УПИ № ХІІ-402, както и в УПИ № ХІІ402, кв. 66, с площ от 690 кв.м. и при граници: улица, УПИ ХІІІ-394, УПИ № VІ-101, УПИ № ХІ-402, ведно с построената в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Изложените доводи са в смисъл, че въззивницата е конституирана по делото в качеството й на законен наследник на своята майка, починала след завеждане на делото. Наред с нея, по делото са конституирани и останалите наследници 1 на починалата страна. За да се ангажира отговорността на наследниците на починалото лице за негови задължения, е необходимо наследниците да са приели наследството. В случая по делото не са налице доказателства, установяващи приемане на наследството от въззивницата. Същата не е приела наследството на майка си изрично, нито мълчаливо. Ето защо тя не е материалноправно легитимирана да отговоря по иска. Със Заявление с нотариална заверка на подписа от 29.10.2020г. изрично се е отказала от наследството на своята майка и депозирала заявлението за вписване на отказа. Обстоятелството, че се е защитавала по предявения срещу наследодателя иск е действие на управление и охрана на наследственото имущество. Моли на това основание решението в обжалваната част да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният срещу нея иск бъде отхвърлен.

Евентуално поддържа доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната взаимна връзка, както и с оглед всички наведени доводи и възражения, които в съвкупност обосновават извод, че Д.Д. и неговата майка не са се отклонили от задължението си да изповядат продажбата в нотариална форма, както и че липсват категорични доказателства за готовност на ищеца да сключи окончателен договор в нотариална форма за процесните имоти, както и че причина за неизпълнение на договора към 12.12.2018г. и след този момент е поведението на ищеца. Отправила искане за произнасяне в този смисъл.

В отговор на жалбата А. А. А. оспорил доводите в жалбата. Изложил съображения, че въззивницата е била конституирана като правоприемник на починалата в хода на делото страна, депозирала е отговор на исковата молба, оспорила е предявения иск, участвала е в преговори за уреждане на спора. Всички тези действия от страна на въззивницата са активни, конклудентни такива по приемане на наследството. От същите несъмнено се предполага намерението за приемане на наследството и не са действия по управление на наследствено имущество, целящо неговото съхраняване по смисъла на чл. 58 от ЗН.

Готовността на наследника да се разпореди с един от имотите за определена цена е действие, което пряко засяга обема и размера на правата включени в наследствената маса и може да бъде приравнено на фактическо разпореждане с наследствено имущество, което е същинско конклудентно действие по приемане на наследството. От момента на конституирането й по делото, въззивницата е манифестирала правата си на наследник, поради което последващите действия по отказ от наследството са недействителни. Отказът от наследство е възможен, само ако преди това наследникът не го е приел. Факт е, че М.А. въобще не е била собственик на обещания за продажба имот; легитимирала се е със стар нотариален акт № 54/16.05.2008г., затаявайки, че две години след придобиването му се е разпоредила чрез дарение в полза на сина си Д.Д. по НА № 150/09.09.2010г., нито е станала собственик към 12.12.2018г. Факт е също, че уговорената като задатък сума от 6500 лв. е заплатена от купувача и с договора е уговорено връщането й в двоен размер. В този смисъл отправил искане за потвърждаване на обжалваното решение, като правилно.

2

2/ жалба на А. М. А., Е. М. К., М. М. А. и Д. Н. Д. срещу Решение № 260683 от 15.10.2020г. по гр.д. № 3244/2019г. по описа на ВРС, XXI-ви състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД въззивниците, в качеството им на правоприемници на починалата в хода на съдебното производство страна М.Здр.Ахм. с ЕГН ..........., б.ж. на с.

Старо Оряхово, Община Долни Чифлик са осъдени да заплатят на А. А. А. с ЕГН ********** припадащата се на всеки част от общата сума от 13000 лева, съставляваща задължение за заплащане на задатък в двоен размер, произтичащо от предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 12.06.2018г., представляващ имот № 402, включен в УПИ № ХІ-402, кв. 66, с площ от 525 кв.м. и при граници: улица, УПИ № Хобщински, УПИ № ХІІ-402, както и в УПИ № ХІІ-402, кв. 66, с площ от 690 кв.м. и при граници: улица, УПИ ХІІІ-394, УПИ №VІ-101, УПИ №ХІ-402, ведно с построената в дворното място жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м.

Жалбата е основана на оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност, постановяване при съществено нарушение на процесуални правила. Съдържа доводи, че решението е постановено по нередовна искова молба – липса на посочена банкова сметка, по която да се плати исковата сума, опорочило решението до степен на недопустимост. Не е посочено от друга страна дали конституираните наследници на починалата по висящия процес страна са приели или не наследството й. Неправилен на следващо място е изводът на ВРС, че ищецът е изправна страна по договора. Ищецът не е изпълнил и не е бил готов да изпълни задълженията си по чл. 2 от договора към 12.12.2018г., а и след тази дата. Не е разполагал със сумата от 6500 лв., с които да доплати продажната цена. Поради това не е бил готов да изпълни задълженията си по чл. 5 от договора; не е избрал нотариус и не е поканил продавача да се яви на определената дата. Следователно ищецът е неизправна страна по договора. Наред с това в с.з. от 02.10.2020г. първоинстанционният съд в нарушение на процесуалния закон е допуснал като доказателства документи, приложени към молби от 17.01.2020г. и от 11.02.2020г., които като представени след преклудиране на възможността за ангажиране на доказателства от ищеца, следва да се изключат от доказателствата по делото. Доколкото и двете страни са били неизправни по отношение на поетите с договора задължения, следва да се приеме, че ищецът има право да му бъде върнат задатъка в дадения размер от 6500 лв., а не и в двоен размер. С оглед на изложеното отправил искане за обезсилване на решението, за цялостна отмяна, респ. за отмяна на решението в частта за сумата над 6500 лв.

В отговор на тази жалба А.А. оспорва доводите в нея, като поддържа други, с които обосновава правилност на решението, което моли да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно 3 нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от А. А. А. срещу М.Здр.Ахм. осъдителен иск с правно основание чл. 93, ал. 2, пр. II от ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 13000 лева, представляваща двойният размер на получения задатък по предварителен договор за покупко продажба на недвижим имот от 12.06.2018г., развален поради виновно неизпълнение на продавача, ведно със законната лихва върху сумата считано от предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: на 12.06.2018г. страните са сключили предварителен договор за покупко продажба, по силата на който ответницата, като продавач обещала да прехвърли на ищеца, като купувач, правото на собственост върху собствените й недвижими имоти, находящи се в с. Старо Оряхово, общ. Долни Чифлик и представляващ ПИ № 402, включен в УПИ № XI-402 и УПИ XII-402, кв. 66, ведно с изградената в имота жилищна сграда, за продажна цена 13 000 лева.

Продавачката се е легитимирала като собственик на имота, предмет на продажбата с КНА № 54/16.05.2008г. В деня на подписване на предварителния договор купувачът платил 6500 лева, а остатъка от продажната цена уговорили да се плати в срок до окончателно прехвърляне, което уговорили да е на 12.12.2018г. при представяне от продавача на всички необходими документи за сключване на окончателен договор, оформен по нотариален ред.

Съгласно уговореното в чл. 17 от договора, ако продавачът се откаже неоснователно от изпълнението му, купувачът има право да развали предварителния договор, като продавачът дължи връщане на дадената сума в размер на 6500 лв. в двоен размер. При извършена проверка в Агенция по вписванията, ищецът установил, че с НА № 150/09.09.2010г. ответницата дарила обещания имот на сина си Д. Н. Д.. Т.е. към момента на сключване на предварителния договор обещаният имот не е бил собствен на продавача по него.

Последният не е придобил собствеността и към момента на уговорения краен срок за финализиране на договора, както и към настоящия момент, поради което е налице неизпълнение на договорното задължение за прехвърляне на собствеността на купувача. Ето защо отправил изрично изявление за разваляне на сключения между страните предварителен договор. Съобразно клаузите на чл. 14 и чл. 17 от договора, при виновно неизпълнение, продавачът дължи връщане на внесения от купувача задатък в двоен размер. Отправил искане по тези основание за положително произнасяне по предявения иск.

В отговор на исковата молба /30.04.2019г./ ответницата оспорила иска по основание и размер. Признала факта на сключения между страните предварителен договор при описаните параметри, както и този на платения от ищеца – купувач задатък и че уговорената крайна възможна дата за сключване на окончателен договор е била 12.12.2018г.

При подписване на предварителния договор, синът й Д. Н. Д., като собственик на УПИ XII402, кв. 66 от 690 кв.м. и жилищна сграда в него, е бил съгласен да продаде собствения си 4 имот поради нужда от финансови средства. Към момента на подписване на договора, на ищеца е било известно, че собственик на имота е бил синът на ответницата, който поради отсъствие от селото не е могъл да подпише договора. Поради това предварителният договор бил подписан от ответницата, на основание притежавано от нея право на ползване върху имота. В началото на м. декември поканила ищеца да определят дата за изповядване на продажбата, в отговор на което ищецът заявил, че не разполага с остатъка от продажната цена. С оглед близката родствена връзка между страните, същите уговорили, че ще се снабдят с актуални документи след Нова година щом ищецът ги уведоми за своята готовност за приключат продажбата. На отправени последващи покани от нейна страна, ищецът заявил, че все още не е готов със средствата. Ето защо причина за неизпълнение на договора и за окончателно оформяне на сделката към 12.12.2018г. и след това е поведението на ищеца. Не е налице виновно поведение на ответницата, което да попада в хипотезите на чл.