Решение № 792 от 12.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 792 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Ангелина Бл. Фиркова като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330200431 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен Фиш за налагане на глоба Серия К № 4261393, с който на Х. Е. В., ЕГН **********, в качеството на законен представител на „**“ АД, ЕИК **, е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по чл. 21, ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят Х. Е. В., по съображения, подробно изложени в жалбата и в допълнителна молба, моли съда да отмени процесния електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноските по делото. Редовно призован, жалбоподателят не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. От същия е постъпила молба да бъде даден ход на делото и излага доводи по същество.

Въззиваемата страна, ОД на МВР -Пловдив, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище чрез процесуалния си представител, с което иска потвърждаване на обжалвания електронен фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до минимума, определен в Наредбата, при евентуално уважаване на жалбата.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана 1 страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 09.11.2020 г. в 08:52 часа в гр. Брезово, ул. „Георги Димитров“ до

№ 2, било заснето и установено с автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M № 648, управлението на лек автомобил „Дачия Лоджи“, с рег. № ** с установена скорост от 76 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч в населено място. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 79 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч в полза на водача, била установена стойност на скоростта на движение от 76 км/ч в, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч.

Установено било, че процесното МПС е притежание на „**“ АД, ЕИК **.

Жалбоподателят Х. Е. В., в качеството на законен представител на посоченото акционерско дружество, бил ангажиран с административнонаказателната отговорност за установеното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като бил издаден процесният Електронен фиш серия К № 4261393, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш, удостоверение за одобрен тип на средство за измерване, протокол за изпитване, протокол за употреба на АТСС, справка за регистрация на МПС, справка за намерени фишове, снимка на разположението на АТСС на служебния полицейски автомобил, както и фотоснимка на заснетото МПС в нарушение. Последната, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира всички писмени доказателства по делото като обективни и непротиворечиви, служещи за установяване на обективната истина.

Правилно обжалваният ЕФ е издаден по отношение на Х. Е. В., в качеството на законен представител на „**“ АД, ЕИК **, чиято собственост е процесният автомобил. Това обстоятелство не се оспорва и се доказва от приложената по делото справка за регистрация на МПС и по силата на чл.188, ал.2 от ЗДвП. От съда е извършена и служебна справка в публичния Търговски регистър, от която се потвърждава,че именно жалбоподателят е законен представител на конкретното акционерно дружество.

Жалбоподателят не се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП и не е предоставил в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство „TFR 2

1- М“ № 648, представляващо мобилна система за видеоконтрол, която се монтира в служебния автопатрул. Техническото средство е от одобрен тип, видно от приложения Протокол № 2-33-20 за последваща проверка след ремонт на АТСС от дата 10.04.2020г., с валидност една година, т.е. до 10.04.2021г. Нещо повече, предвид изтеклият срок на приложеното удостоверение № 10.02.4835 към датата на нарушението, следва да се отбележи предвиденото в разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с № 648, тъй като тя е била в употреба към 09.11.2020 г. и е отговаряла на одобрения тип. В тази връзка и по отношение на възражението,че процесното АТСС е едновременно с два номера, съдът следва да отбележи, че № 648 е идентификационен номер, а № 4835 е № от ДР, така че няма нищо противоречиво, засегнало правата на наказаното лице.

Що се отнася до компетентността на лицето да борави с процесното АТСС, в чл.9 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. е посочено, че работата на контролния орган е да въведе техническото средство в работен режим, без възможности за въздействие върху измерването, регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява автоматично.

Поради това какви компетентности е имал конкретният орган, поставил и включил АТСС, остава извън предмета на доказване доколкото няма индиция за неправилно сработване на АТСС. Нито пък са представени доказателства за намеса на полицейските служители в процеса на работа на мобилната система.

Налице е и Протокол по смисъла на чл.10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., в съответствие с изискванията за мобилните технически средства. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на ограничението на скоростта и на техническото средство, което го е заснело. Посочени са правилно режим на измерване и посока за задействане, номерата на свалените статични изображения. Индивидуализиран е и служебният автомобил, преминатата метрологична проверка. По делото са налични снимков материал на заснетия в нарушение автомобил, както и на служебния автомобил. В случая типът АТСС „TFR 1- М“ не се отнася до тези, които се има предвид в хипотезата на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., поради което не се изисква снимков материал за него.

Издаденият ЕФ съответства на изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДП, чийто образец е утвърден от министъра на вътрешните работи. Действително съобразно разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Това приравняване обаче е само, относно последиците, с които се ползват влезлите в сила НП и 3 електронните фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата, относно процедурата за съставяне и изискването за задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН, както и пренасяне, респ. прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл не се ползват като реквизити издателят на ЕФ, датата на издаването му, пред кой и в какъв срок следва да се обжалва акта. Не се прилагат и сроковете за съставяне на АУАН. Би имало значение единствено абсолютната давност от извършване на нарушението, на основание чл.81, ал. 3 от НК във вр. чл. 80, ал.1 т.5 от НК във вр. чл.11 от НК, която давност към момента очевидно не е изтекла. Що се отнася до връчването на ЕФ и направеното в тази връзка възражение, то този въпрос засяга допустимостта на жалбата, която в случая е приета и разгледана от съда като допустима.

По-нататък описанието на нарушението за скорост е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят много добре е разбрал за какво свое деяние е санкциониран. Липсата на отразена посока на движение не е съществен елемент, който би оказал влияние върху отговорността на жалбоподателя, видно е от протокола за използване на АТСС, към процесното време и място, че контролът се е осъществявал в двете посоки.

Действително на приложената по преписката снимка на заснетото в нарушение МПС не се вижда регистрационен номер, но долу вдясно от същата е отразена изрична бележка, че се отнася до лек автомобил с рег. № ** – процесният такъв. А що се отнася до наведеното твърдение и съмнение от жалбоподателя, дали се е движило МПС-то, житейски погледнато, за съда, трудно един автомобил би развил скорост от 76 км/ч при преустановено движение.

По отношение на твърдението, че координатите в ЕФ не съответствали на процесното място, съдът го намира за неоснователно, като следва да отбележи следното: съгласно чл. 6 ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., местата за разполагане на техническите средства се определят съгласно критериите, посочени в същата разпоредба. Точното местоположение на АТСС се индивидуализира, чрез посочване на съответните GPS координати в изготвеното по всяко дело статично изображение, което съгласно чл.

16 ал. 3 от същата Наредба представлява годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Доколкото обаче разчитането на конкретните GPS координати изисква наличие на специален софтуер, с който не всеки нарушител разполага, с оглед гарантиране правото на защита на санкционираните лица, практиката съвсем законосъобразно е наложила в електронния фиш мястото на контрол да се обозначава с посочване на най-близкия километър от пътния участък до конкретните географски координати, на които е разположено техническото средство, както в случая – гр.Брезово, ул. Георги Димитров до № 2. Отделно от това не всички координати, посочени в статичното изображение на ЕФ могат да се въвеждат автоматично в „Google Maps”, защото АТСС и „Google 4

Maps” използват различни градусови системи, които едва след използване на съответен конвертор, резултатите от двете системи се приобщават. С други думи посочените в ЕФ координати не са конвертирани за нуждите на „Google maps“, тъй като процесното техническо средство работи с друга координатна система.

Не може да се сподели възражението за неизправност на средството за измерване поради обстоятелството, че последващата проверка е извършена от Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към сектор Управление на собствеността – Полицейска техника при Главна дирекция „Национална полиция“ и не са спазени изискванията на Закона за измерванията, касаещи оправомощаването на трета независима страна да извършва проверките. Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗИ председателят на ДАМТН може да оправомощава лица, които да извършват първоначалните и последващи проверки на средствата за измерване.

Условията, на които следва да отговарят тези лица, са посочени в чл. 47 от ЗИ - да са регистрирани по Търговския закон или са създадени по силата на нормативен акт; да са трета независима страна за проверките, за които кандидатстват; да отговарят на изискванията на чл. 46. Преценката за основанията да се предоставят права на лице извън структурата на ДАМТН се прави от председателя на агенцията. Оправомощаването става със заповед на председателя, която по характера си е индивидуален административен акт.

Оттук и съдът не разполага с принципната възможност за косвен съдебен контрол на административен акт в административнонаказателното производство, каквато възможност е предвидена в ГПК. Затова съдът следва да се съобрази с преценката на председателя на ДАМТН и да зачете наличието на основанията за издаване на заповед за оправомощаване извършването на проверки и включването под № 8 в Списък на лица, оправомощени за проверка на средства за измерване и на компоненти и допълнителни устройства към тях на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери към сектор Управление на собствеността – Полицейска техника при Главна дирекция „Национална полиция“, включително и затова да е трета независима страна по смисъла на пар. 1, т. 30 от ДР към ЗИ.