Решение № 139 от 29.07.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Несебър, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Административно наказателно дело № 20262150200185 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Е. А. с ЕГН-********** от *** срещу Наказателно постановление /НП/ № 26-0304-000136/13.03.2026 г. на Началник Група в ОД МВР –Бургас, РУ-Несебър, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на осн.чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба в размер на 25,56евро.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, поради маловажност на деянието, тъй като се е наложило да спре автомобила поради извънредна ситуация и поконкретно настъпило внезапно влошаване на здравословното състояние на 5-годишния й син, който започнал да повръща. Твърди, че в района е имало и други спрени автомобили, водачите на които не са били санкционирани. Счита, че санкцията й е избирателно наложена. Твърди, че не е създавала реална обществена опасност с поведението си.

В съдебно заседание в не се явява и не се представлява. След провеждане на о.с.з. по същество е депозиран на 18.06.2026г. документ, озаглавен пледоария, с който се поддържат становището и исканията, изложени в жалбата. Към писмената защита са приложени снимки, които са вече представяни както жалбата, така и с възражението срещу съставения фиш за глоба.

В съдебно заседание въззиваемата страна – началник Група при РУ-Несебър не 1 изпраща представител. В придружително писмо за представяне на окомплектованата АНП са изложени кратки писмени бележки за неоснователност на жалбата.

След провеждане на съдебното заседание на 10.06.2026г.-11,30ч., в което делото е обявено за решаване, е депозирана молба вх.№ 6563/10.06.2026г.-12,30ч. от жалбоподателя, изпълнена с ръкописен текст, с която е отправено искане съдът да осигури преводач на жалбоподателя.. В молбата е посочено, че жалбоподателя поддържа подадената жалба.

С оглед редовното призоваване за о.с.з. на жалбоподателя, външния вид и съдържанието на посочената молба, изпълнена със саморъчно изписан граматически правилен български език, както и с оглед на това, че не са отправени нито в жалбата, нито в молбата нови доказателствени искания, съдебният състав прецени, че не са налице основания за отмяна на определението за приключване събирането на доказателствата по делото и връщането му о.с.з., а постъпилата молба след о.с.з. с искане за назначаване на преводач на жалбоподателя не подлежи на разглеждане и като късно подадена, и като неоснователна.

Съдебният състав, като прецени становищата на страните, приложимите законови разпоредби и събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Н а жалбоподателя бил съставен фиш за глоба № 18491420, за това, че 21.12.2025г. в 11,20ч. в *** в качеството си на водач на МПС л.а. *** с рег.№ *** с пътен знак В27, забраняващ престоят и паркирането, като е паркирала управлявания от нея автомобил в зоната на действие на знака. Видно от приложена квитанция № 535511928963/л.26/ глобата е била незабавно заплатена от жалбоподателя на 21.12.2025г. в 11,31ч.. От съставената докладна записка/л.25/ от ***-мл.автоконтрольор при РУ-Несебър за съставения фиш за глоба се установява, че по време на наряд в екип с колегата му *** при обход като автопатрул по КАТ със служебен автомобил с посока на движение към *** са установени на *** общо три неправилно паркирани автомобила в зоната на действие на пътен знак В27, забраняващ престоя и паркирането. Тримата водачи на неправилно паркираните МПС са били установени и са им съставени общо три броя фиш по ЗДвП. Единият от водачите е била Е. *** с ЕГН-********** от ***, която разписала съставения й фиш без възражения, извинила се за допуснатото нарушение и заплатила глобата на место.

На 22.12.2025г. от Е. А. е депозирана молба/л.21/ за отмяна на наложената й глоба по горепосочения фиш с искане да й бъде възстановена заплатената глоба.

С оглед горното и по реда на чл.39, ал.3 от ЗДвП съставения фиш е анулиран и след извършена проверка и преценка на обстоятелствата по преписката и извод за извършено нарушение на ЗДвП, посочено във фиша/докладна от 22.01.2026г. л.24/, от св.*** е съставен АУАН № 4761304/04.03.2026г.. С посочения акт е изцяло възприета 2 фактическата обстановка, изложена по-горе, прието, че деянието съставлява нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП, тъй като жалбоподателя като водач на МПС не е съобразила поведението си с пътен знак В27, забраняващ престой и паркиране. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел-очевидец – мл.автоконтрольор *** и нарушителя. Препис от АУАН е връчен на нарушителя и подписан от него без възражения на место.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения против АУАН.

Възоснова на АУАН е издадено тук обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП на въззивника е наложено административно наказание на осн.чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП в размер на 25,56евро. НП е връчено на 19.03.2026г., а жалбата срещу него е постъпила на 24.03.2026г..

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежна страна, с интерес от обжалването, подадена е установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима, разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- началник група при ОДМВР, РУ-Несебър, съгласно т. 3.12 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – младши автоконтрольор при сектор "ПП, оправомощен съгласно същата заповед.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН. При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАННВ акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя съгласно документ за самоличност. Спазено е от страна на административно наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Предвид установеното, съдът намира, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до 3 ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Относно нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП.

С посочената разпоредба законодателят императивно разпорежда участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Проследяването на хронологията на действията на въззивника и събраните писмени доказателства не дава основание да бъде възприето твърдението поддържано от въззивника, че спирането на управляваното от нея МПС е било извънредно и принудително и то по посочените в жалбата причини. На първо место, видно от съставената докладна записка/л.25/ от съставителя на фиша за глоба и очевидец, в зоната на знак В27 са установени три паркирани автомобила. Автопатрула е установил водачите на трите автомобила, единият от които е била жалбоподателят. На същата е съставен фиш за глоба, която е била заплатена на место. От докладната записка се установява също, че жалбоподателя не е имала възражения по съставения й фиш/последният действително е връчен без възражения на место/, не е уведомила полицейския служител да има такива, като на место се е извинила за допуснатото нарушение. Едва с подаването на молбата за отмяна на съставения й фиш за глоба с исане да й бъде възстановена сумата е изложено твърдение за черезвичайно наложено спиране, тъй като синът й, който бил на задната седалка и „се почувства зле и каза, че иска да повръща.“ Следващият аргумент в тази молба, е че е имало и други паркирани автомобили, които не били санкционирани. В подадената срещу НП жалба защитната теза градира, като е посочено че е спряла на 21.12.2025г. поради внезапно влошаване здравословното състояние на малолетния й син, „който започна да повръща“. В молбата и жалбата също така се твърди, че жалбоподателя е спряла автомобила, включила е аварийните светлини, излязла е от него, като посочва: „в момента в който направих две крачки и се върнах назад до мен спря полицейски автомобил, след което ми бе казано, че трябва да ми бъде съставен фиш/глоба/ наказание за неправилно паркиране.“/л.21/ Ако се следва хронологията на твърденията на жалбоподателя в този именно момент/когато полицейските служители са пристигнали до жалбоподателката/ би следвало детето да повръща и това обстоятелство да бъде възприето от автопатрула, но подобни обстоятелства не се съдържат в преписката по издаденото НП. Напротив налице са данни за паркирани автомобили, водачите на които са били установени, сред които е и жалбоподателя. При тези съображения съдът намери изложените в жалбата твърдения за защитна теза, която не намира опора в събраните по делото доказателства, а и е логически непоследователна и недостоверна. Не на последно место следва да се отбележи, че предмет на настоящото производство са конкретните действия на жалбоподателя и съставляват ли те нарушение на 4 императивна правна норма, като административнонаказателната отговорност е лична и собственото незаконосъобразно поведение не може да бъде оправдавано с твърдения за незаконосъобразно поведение на трети лица.

Описаното в НП нарушение е правилно съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП. Посочената норма предвижда, че се наказва се с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно, т.е. размерът на предвиденото административно наказание е фиксиран от законодателя.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил критериите за определяне размера на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, в контекста на липсата на възможност за избор на различен от определения в закона конкретен размер. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от ЗАНН.

Нарушението не е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното нарушение". В случая конкретното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.

Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното на водача наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано.

Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора, разноски се следват в полза на АНО, но доколкото същият не е претендирал такива, то и съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 26-0304-000136/13.03.2026г., издадено от Началник Група в ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на Е. А. с ЕГН********** от ***, с което за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и на осн.чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба в размер на 25,56евро.

Разпечатката съдържа 36 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae27ff9d-d1d8-48bc-a0ce-796ca58046f0