Определение № 1218 от 13.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1218 гр. София, 13.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Соня Найденова Касационно гражданско дело № 20238002103620 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по допустима касационна жалба от Г. М. М., подадена чрез пълномощник адв.

С. Д. – САК, срещу въззивното решение № 1600 от 30.03.2023 г. по в. гр. д. № 13026/2021 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т.3 ГПК. Моли въззивното решение да се отмени и касаицонната инстанция да се произнесе по същество.

С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т.1 и ал.2, предл. последно ГПК.

Ответната страна по касационната жалба – ищца в производството Д. М. В. с писмен отговор чрез пълномощни адв. К. П. – САК, оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

С въззивна жалба на Д. В. е обжалвано решението на първостепенния съд само в частта, с която е допусна съдебна делба между Д. М. В. и Г. М. М. при квоти от по 1/2 ид. част за всяка от съделителките, на следния недвижим имот: Поземлен имот с площ от 600 кв.м., находящ се в [населено място], съставляващ поземлен имот с пл. № * от кв. 96 по плана на [населено място], местност М., при граници /съседи/ на поземления имот - улица, ПИ с пл.

№*, ПИ с пл. № *, ПИ с пл. № *, ПИ с пл. № *, ПИ с пл. № *, ПИ с пл. № *, ПИ с пл. № *, ПИ с пл. № *,от който имот с пл. № *, целият с площ от 600 кв.м., съгласно действащия регулационен план, одобрен със Заповед №4200/26.07.1977г., Заповед РД-09-50266/30.03.2001г. и Заповед №РД-50-10/21.02.08г., 362 кв.м. участват в УПИ * от кв. 96 по 1 плана на [населено място], с площ на УПИ по графични данни от 476 кв.м., при граници /съседи/ на УПИ: улица, УПИ * , УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ * и УПИ *, и 238 кв.м. участват в УПИ * от кв. № 96 по плана на [населено място], с площ на УПИ по графични данни от 403 кв.м. при граници /съседи/ на УПИ: улица, УПИ *, УПИ *, УПИ * и ПИ с пл. № *.

Решението на първостепенния съд, в частта, с която е допусната съдебна делба между Д. М.

В. и Г. М. М. при квоти от по 1/ 2 ид. част за всяка от съделителките на други недвижими имоти в [населено място], , и е отхвърлен иска за делба на три имота в [населено място], не е обжалвано и е влязло в законна сила.

С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 20230180 от 20.10.2020 г. по гр.д. № 22942/2020 г. по описа на РС – София в обжалваната му част, и е отхвърлен искът за делба предявен от Г. М. срещу Д. В., за Поземлен имот с площ от 600 кв.м., находящ се в [населено място], съставляващ поземлен имот с пл. № * от кв. 96 по плана на [населено място], местност М., при граници /съседи/ на поземления имот - улица, ПИ с пл. *, ПИ с пл. № *, ПИ с пл. № *, ПИ с пл. № *, ПИ с пл. № *, ПИ с пл. № *, ПИ с пл.

№ *, ПИ с пл. № *, представляващ реална част от имот с идентификатор № ***, целият с площ от 808 кв.м., по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на изпълнителния директор на АГКК, която площ от 600 кв.м. представлява съгласно действащия регулационен план, одобрен със Заповед № 4200/26.07.1977г., Заповед № РД-0950-266/30.03.2001г. и Заповед № РД-50- 10/21.02.2008г., реални части от следните УПИ: част с площ от 362 кв.м., представляваща реална част от УПИ * от кв. 96 по плана на [населено място], с площ на УПИ по графични данни от 476 кв.м., при граници /съседи/ на УПИ: улица, УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ * и УПИ *, и част с площ от 238 км.м., представляваща реална част от УПИ * от кв. 96 по плана на [населено място], с площ на УПИ по графични данни от 403 кв.м., при граници /съседи/ на УПИ: улица, УПИ *, УПИ *, УПИ * и ПИ с пл. № *, като процесните реални части са с граници по цифри 1 -2-3-4-13-1415¬16-17-18-1, означени на комбинирана скица № 1 към заключението на съдебнотехническата експертиза, изготвено от вещото лице Д. Ч. /л. 101 от в.гр.д. № 13026/2021г. по описа на СГС/, приподписана от съдебния състав и представляваща неразделна част от решението. Съответно на този изход са определени и разноските по чл.78, ал.1 ГПК.

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установено, че съделителите в производството са се легитимирали като съсобственици на процесния имот при равни квоти от по 1/ 2 ид. част, по наследяване от своите родители – М. Г. М. /починал на 15.08.1999г., видно от приложеното удостоверение за наследници от 06.12.2016г. и е оставил наследници по закон – преживяла съпруга И. Г. М. и деца – Д. М. М. и Г. М. М./ и И. Г. М. /починала на 14.11.2016г./, и въз основа на консаттивен с н.а. за собственост от 5.12.2008 г. по д.№ 1337/2008 г. С този нотар. акт е признато титулярството в правото на собственост на И. Г. М.

/за 4/6 ид. части/, Д. М. В. /за 1/6 ид. част/ и Г. М. В. /за 1/6 ид. част/, върху описания в него имот, предмет на иска - ПИ с площ 600 кв.м., пл.№ * по плана на [населено място], от който съгласно действащия РП 362 кв.м. и 238 кв.м. участват в посочените съответно УПИ * с площ 476 кв.м. и УПИ * с площ 403 кв.м. при посочени съседи на двете УПИ-та. Посочено е 2 в констативния нотариален акт, че той се издава въз основа на решение от 29.02.1986г. на СРС, ГК, 41 състав по гр.д. № 2590/1985г. за поставяне в дял на основание чл. 288, ал. 2 от ГПК /отм./, влязло в сила и вписано в Служба по вписвания гр. София и удостоверение за наследници на М. Г. М..

Въззивният съд е назначил служебно съдебно - техническа експертиза за да установи актуалния териториално-устройствен статут на делбения имот. От приетото и кредитирано заключение на вещото лице по тази съдебно-техническа експертиза /СТЕ/е установено, че за имот пл. № * /стар с площ от 1 074 кв.м./ при действието на ЗТСУ от 10.04.1973г. до 31.03.2001г. са изработени, обявени и одобрени общ застроително-регулационен и кадастрален план със Заповед № 4200/26.07.1977г. и частичен застроително-регулационен план, одобрен със Заповед № РД-09-50-266/30.03.2001г., който предвижда образуване на парцели в кв. 96, включително парцел * и *, отредени за част имот стар пл. № *, който планът не е бил приложен в срока по § 6, ал. 3 от ПЗР на ЗУТ и регулационните линии на УПИ не са трансформирани в имотни. Констатирано е, че в последния действащ ПУП-ИПР, одобрен със Заповед № РД 50-10/21.02.2008г., за реални части от имот с площ от 600 кв.м. – част от имот * /стар с площ от 1 074 кв.м./ са образувани: УПИ *, кв. 96 с графична площ от 475 кв.м. и УПИ *, кв. 96 с графична площ от 389 кв.м. Вещото лице е посочило, че последения дворищнорегулационен план, одобрен със Заповед № РД 50-10/21.02.2008г., е влязъл в сила, но не е приложен по отношение на имота, като за имота 600/1 074 кв.м. са отредени УПИ *, кв. 96 и УПИ *, кв. 96. Имот пл. № * участва в УПИ *, кв. 96 със собствени 362 кв.м. и придаваеми – 114 кв. м., а в УПИ *, кв. 96 – участва със собствени 238 кв.м. и придаваеми 165 кв.м. Вещото лице посочва, че сметните отношения за придаваемите реални части към УПИ * и към УПИ *. Вещото лице е посочило, че образуваните УПИ *, *, *, * и * не съдържат части от имот *, предмет на нотариален акт № 32 от 05.12.2008г. с площ от 600 кв.м. Вещото лице е установило още, че ненанесеният имот от 600 кв.м. с посочени в изготвената към експертизата скица граници по цифри 1-2-3-4-13-14-15-16-17-18-1, няма външна граница – лице към улица.

При защитата на заключението си по реда на чл. 200, ал.2 ГПК вещото лице е уточнило, че понастоящем по одобрената кадастрална карта процесният имот от 600 кв.м. е нанесен като част от имот с идентификатор № ***, целият с площ от 808 кв.м. В регулационните планове от 2001г. и от 2008г. имот пл. № * е заснет по одобрения кадастрален план от 1960г. Посочил е още въззивният съд, че според вещото лице процесните 600 кв.м. отговарят на минимално необходимата площ и лице за обособяване като самостоятелен имот УПИ по смисъла на ЗУТ, но към момента тази част участва в образувани два самостоятелни УПИ, които парцели /преди уреждане на сметките по регулация/ са с площи – съответно от 476 кв. за УПИ * и 403 кв.м. за УПИ *. Така индивидуализираните два УПИ с посочените площи не отговарят на изискванията за самостоятелни УПИ по смисъла на ЗУТ, тъй като изискването за площ е от минимум 500 кв.м., тъй като имотите се намират в [населено място]. Тези имоти са маломерни, затова предвижданията са да бъдат упълномерени с част от общински имот, която част е защрихована в зелен цвят на комбинираната скица № 1 към заключението, но това предвиждане обаче понастоящем не е реализирано.

3

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че в обективното ни материално право е предвидена възможност реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, които отговарят на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ и които не попадат сред изключенията на чл. 200, ал.2 ЗУТ да се придобиват чрез правни сделки или по давност, респективно могат да предмет и на съдебна делба.

Съдът е приел, че в процесния случай е установено, че процесните 600 кв.м. представляват реални части от УПИ * и УПИ *, тоест е част от новообразуваните два УПИ, съответно реална част от имот с идентификатор с идентификатор № ***. Към частта от 362 кв.м. /с която площ имот пл. № * участва в УПИ *, кв.96 по плана на [населено място]/ е придадена част от 114 км.м. от общински имот, а към частта от 238 кв.м. /с която площ имот пл. № * участва в УПИ *, кв. 96 по плана на [населено място]/ са придадени 165 кв.м. от общински имот. Доколкото при урегулирането на двата УПИ те не са образувани като съсобствени с трети за спора лица и няма данни регулацията да е приложена, то по принцип не съществува пречка частите от двата УПИ * и УПИ * /съответно 362 кв.м. и 238 кв.м./ да бъдат предмет на съдебна делба, ако отговарят на изискванията на ЗУТ за самостоятелни урегулирани поземлени имоти с посочените площи.

Прието е, че тези реални части от УПИ * и УПИ *, съответстващи на притежаваната от ищците площ от общо 600 кв., не отговарят на изискванията за минимално необходимите лице и площ, достатъчни за обособяване на самостоятелни урегулирани поземлени имоти по действащия регулационен план, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на населените места минималните размери са 16 м. лице и 500 кв.м повърхност.

Въззивният съд е приел посочил, че [населено място] e обявен за курорт /балнеолечебен курорт от национално значение/ с постановление на МС № 549 от 1970г., поради което следва да се спазват посочените минимални изисквания в чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. В случая процесния имот участва в УПИ *, кв. 96 със собствена площ от 362 кв. м., а в УПИ *, кв. 96 – със собствена площ от 238 кв.м., които очевидно са по-малки от минимално изискуемите такива по чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ.

По изложените съображения въззивният съд е отменил решението на първостепенния съд и е отхвърлил иска за делба на имот в [населено място] с площ от 600 кв.м. и подробното описание, посочено по-горе.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, но не е формулиран конкретен правен въпрос в противоречие на който въззивния съд се е произнесъл в своето решение, а са изложени оплаквания за процесуални нарушения по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС обективирана в Решение № 14/07.02.2014 г. по търг.д. № 1130/2013 г. на II – т.о. Липсата на формулиран правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, във връзка с твърдението за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС сочи на неосъществено изискването за обща предпоставка за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т. 1 от 4