Определение № 1093 от 19.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1093 гр. Ловеч, 19.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ТЕОДОРА АС. ДОНЕНЧЕВА

ТЕНЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500747 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.4 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт Мартин Недков, срещу Разпореждане №2700/18.10.2024г., пост.по ч.гр.д. №1724/2024г. по описа на РС-Ловеч.

Счита, че е неправилно и незаконосъобразно в отхвърлителната част. Излага,че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката отговаря на изискванията на чл.417,т.2 от ГПК,тъй като съдържа достатъчно данни за индивидуализацията на длъжника и вземането,редовно е от външна страна и съответства на предвиденото в чл.60,ал.2 от ЗКИ.Ясни са основните елементи на вземането. В чл.7 от договора за кредит в „Общ размер на кредита и условия за усвояването му ясно е посочено,че размерът на посочения финансов ресурс включва и предоставената сума като кредит в размер на 3365.23лв., индивидуализирана като „общ размер на кредита“ и включва 2849лв.-предоставена на кредитополучателя сума и 17.09лв.-предоставена в кредит за заплащане на задължение за застрахователна премия „Bank пакет 1 уред“ и 499.14лв.-за застраховка „Bank пакет 1 кредит“, които суми са преведени на кредитополучателя. Сумата 4334.45лв. включва размера на отпуснатия финансов ресурс и уговорената между страните възнаградителната лихва от 25.59%. Възразява,че кредитополучателят сам е пожелал да сключи застраховка и изявлението му е обективuрано в Заявление-декларация за установяване на договорни отношения. Твърди,че разходът за застраховки следва да се включва в общите разходи само когато сключването на застрахователния договор е задължително условие за получаване на кредита. Твърди,че в случая няма задължителни застраховки,като клиентът може да ги сключи по своя преценка. Незадължителният характер на застраховките е причината разходите за тези премии да не се включват в разходите по кредита. Развива,че застраховките осигуряват спокойствие при евентуално настъпване на застрахователно събитие.Те са рационален начин за компенсиране на финансови затруднения,поради което заключава, че не противоречат на добрите нрави. Независимо 1 дали кредитополучателят е заявил желание за отпускане на парична сума, за да заплати стойността на стока или за да се финансират застраховки, средствата по кредита се отпускат по негова изрична воля и формират стойността на отпуснатия кредит. Възразява, че ГПР е посочен в договора съгласно изискванията на ЗПК. Представя уточнение на направените плащания по договора- на 08.03.2024г. е платена сумата 180.60лв.,от която за погасяване на главницата е отнесена сумата 108.84лв.,а на договорната лихва- 71.76лв.

Моли да се отмени разпореждането и да се уважи заявлението изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 30.10.2024г., а жалбата е подадена на 06.11.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№1724/2024г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 26.09.2024г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№1724/2024г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу А. М.

М. от гр.Угърчин, за следните вземания - главница от 3256.39лв., възнаградителна лихва от 353.41лв. за периода от 05.04.2024г. до 21.08.2024г., обезщетение за забава от 73.57лв. за периода от 05.04.2024г. до 11.09.2024г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането.

Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № 4054108758 от 01.02.2024г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски-държавна такса 73.67лв.,и юрисконсултско възнаграждение от 150лв.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №4054108758 от 01.02.2024г., Декларация от 01.02.2024г., Информация по застрахователна програма,Сертификат №1400541087582024 по застрахователна програма,Общи условия по застраховка, Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, Уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчване на 21.08.2024г., пълномощни.

С Разпореждане №2530/02.10.2024г. съдът е оставил заявлението без движение,с указания за уточняване как е формирана претендираната главница и възнаградителна лихва,има ли извършени погасявания по кредита.

С молба в срок заявителят е уточнил,че в посочения „общ размер“ на кредита от 3365.23лв., са включени : 2849лв.-предоставена на кредитополучателя сума, 17.09лв.-предоставена в кредит за заплащане на задължение за застрахователна премия „Bank пакет 1 уред“ и 499.14лв.-за застраховка „Bank пакет 1 кредит“. Посочил е,че сумите за застраховките също са предоставени в кредит на лицето. Така общата сума по кредита е в размер на 4334.45лв. включва размера на отпуснатия финансов ресурс(3365.23лв.) и уговорената между страните възнаградителната лихва от 25.59%.Уточнил е,че е извършено погасяване със сумата 180.60лв.от която за погасяване на главницата е отнесена сумата 108.84лв.,а на договорната лихва- 71.76лв. Посочил е ,че от претендираната по заявлението главница от 3256.39лв., стойността на главницата,преведена на продавача на стоката,избрана от кредитополучателя, е 2756.86лв., 483лв.е финансирането на 2 застраховката „Bank пакет 1 уред“ и 16.53лв.-за застраховка „Bank пакет 1 кредит“.

С обжалваното Разпореждане 2700/16.10.2024г. РС-Ловеч е приел,че заявлението е редовно от външна страна,но в договора за потребителски кредит са налице неравноправни клаузисключените застраховки. Приел е,че противоречат на чл.143-148 от ЗЗП. Невключването им в ГПР също е прието за порок,водещ до нищожност на клаузата,поради което съдът е приложил правилото на чл.23 от ЗЗП,като е присъдил размера на уточнената главница- 2756.86лв.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението-27.09.2024г.до окончателното изплащане,както и разноски съразмерно с уважения размер-115.02лв. В останалата част съдът е отхвърлил заявлението.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Ловеч по отношение претенцията за застраховки,съотв. отражението й върху договорното правоотношение.

Клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна на основание чл.143,ал.2,т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка.Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя,тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит.

На следващо място се установява, че този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по кредита,които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. Видно е,че при формиране на общия размер на кредита кредиторът е включил и застрахователната премия и върху този размер е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане,което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно,което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата,съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен и като разход и така посоченият ГПР не е обективен-не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до съществена промяна и надвишаване на законовия лимит за ГПР от 5 –кратния размер на законната лихва, съгл.чл.19,ал.4 от ЗПК. Договорено в този вид задължението е неясно, не се знаят вида и размера на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и 3 усвоена от него главница. Нарушено е изискването ГПР да е посочен ясно с всичките му компонентите- съгласно чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК- какво включва и с какви размери, по който начин потребителят е в невъзможност да прецени реалния размер на задължението му.При произнасянето си съдът съобразява и приетото в Решение от 21.03.2024г. по Дело С-714/22 на СЕС по отношение неточното посочване на всички разходи, включени в ГПР,с което потребителят се лишава от възможността да определи обхвата на задължението си, при което санкцията, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски,се явява оправдана и пропорционална От значение е също, че от представените документи не става ясно за какво са сключени застраховките - озаглавени са идентично и не са конкретизирани покритите рискове по конкретната застраховка с потребителя.

По правилото на чл.23 от ЗПК-при наличие на неравноправните клаузи, претенцията по застраховките, договорната лихва и обезщетението за забава са отхвърлени.

При съобразяване на приложения погасителен план става ясно, че вноските по клаузата за застраховки е включена като стойност в общия размер на дължимата месечна вноска и служи за база за формиране на дължимата главница, лихви – като акцесорни задължения - на договорната, лихвата за забава и законната след предсрочната изискуемост. Независимо от направеното уточнение за реално погА.ата част от главницата(180.60лв.), с оглед невъзможността в рамките на настоящето едностранно заповедно производство да се правят преизчисления, заявлението е следвало да се отхвърли изцяло.

Заповедният съд е присъдил главницата – в уточнения размер от 2756.86лв., което с оглед забраната да се влошава положението на обжалващия, настоящата инстанция не може да ревизира, поради което следва да го потвърди по изложените по-горе съображения в обжалваната отхвърлителна част.

По изложените съображения въззивният състав приема,че обжалваното Разпореждане №2700/16.10.2024г.,пост.по ч.гр.д.№1724/2024г.на РС-Ловеч, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Затова ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2700/16.10.2024г., пост.по ч.гр.д. №1724/2024г. на РС-Ловеч, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров,чрез юрисконсулт Йордан Тошков Тодоров, заявление по чл.417 от ГПК срещу А. М. М. с ЕГН **********,от гр.Угърчин, за вземане, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №4054108758 от 01.02.2024г.,в частта за - възнаградителна лихва от 353.41лв. за периода от 05.04.2024г. до 21.08.2024г.и обезщетение за забава от 73.57лв. за периода от 05.04.2024г. до 11.09.2024г., като правилно и законосъобразно.