Присъда № 4 от 13.02.2024, Районен съд - Самоков

МОТИВИ към Присъда № 4 на Самоковския районен съд от 12.02.2024 г. по НОХД № 15/2024 г. по описа на същия съд

С обвинителен акт на Самоковската районна прокуратура Б. Г. Щ. от гр. С. е обвинен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.

28, ал. 1 от НК.

Пред съда подсъдимият заявява в присъствието на защитника си, че признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласието си за тези факти да не се събират доказателства.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението и отправя искане наказанието на подсъдимия да бъде индивидуализирано съгласно чл. 58а от НК предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, като му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца при първоначален общ режим на изтърпяване. Отправя и искане съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК да постанови отделно изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, определено като общо наказание по ЧНД № 136/2023 г. по описа на РС – С. за престъпленията по осъжданията на подсъдимия по НОХД № 250/2022 г. и НОХД № 391/2022 г., двете по описа на РС – С.. Счита, че разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.

Адвокат П. М. – защитник на подсъдимия, изтъква, че макар и да са налице основания на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ при ефективно изтърпяване за престъплението, в което е обвинен, по делото са налице доказателства, че той е съдействал на разследването и приносът му за разкриване на авторството на деянието е съществен. Счита, че това обстоятелство е смекчаващо наказателната му отговорност и следва да бъде отчетено от съда при нейната индивидуализация чрез налагане на възможно най-лекото наказание за това престъпление. Подсъдимият изцяло се солидаризира с речта на защитника си.

При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият изразява съжаление за деянието си и моли да му бъде наложено по-леко наказание.

Въз основа на доказателствата по делото и закона съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

Подсъдимият Б. Г. Щ., ЕГН **********, е роден на .. г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. С., ул. „З.“ № .., неженен, осъждан, с начално образование, не работи.

Въз основа на направените от подсъдимия самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство № 182/2023 г. на РУ – С., на основание чл. 373, ал. 3 от НПК съдът приема за установени по несъмнен начин обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, без да е нужно да ги преповтаря.

Въз основа на тези установени по този процесуален ред обстоятелства се налага извод, че на 07.06.2023 г. около 02,45 ч. в гр. С. на ул. „З.“ № ..подсъдимият е отнел чужди движими вещи, а именно: мъжки кожен портфейл на стойност 9,00 лв. и сумата от 400,00 лв., или всички вещи на обща стойност 409,00 лв. от владението на А. Я. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

1

Конкретните обстоятелства, при които подсъдимият е извършил деянието (в тъмната част от денонощието влязъл в къщата, обитавана от А. С., през прозореца на тоалетната на първия етаж и отнел вещите от помещение на втория етаж, в което С. по това време спял) изключват маловажност на случая по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК.

Макар стойността на предмета на престъплението да не е висока, дръзкият начин, по който подсъдимият е отнел вещите, допълнително се е отразил неблагоприятно на обществените отношения по защита на правото на собственост върху тези вещи. Това са вредни последици от деянието извън съставомерните такива и те не са незначителни.

Наред с това обективните и субективните характеристики на самото деяние не се характеризират с такива смекчаващи обстоятелства, с оглед които то да представлява по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на такъв вид престъпление.

Към датата на извършване на деянието подсъдимият е осъждан с влезли в сила присъди за други такива престъпления (кражби), които също не са квалифицирани като маловажни случаи.

С влязла в сила на 23.11.2022 г. присъда по НОХД № 250/2022 г. по описа на РС – С. на подсъдимия е наложено наказание „пробация“ за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

С одобрено на 01.12.2022 г. споразумение с последици на влязла в сила присъда от същата дата по НОХД № 391/2022 г. по описа на РС – С. на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК и на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на това наказание е отложено за срок от 3 години, считано от одобряване на споразумението.

С влязло в сила на 01.06.2023 г. определение по ЧНД № 136/2023 г. по описа на РС – С. на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е определено общо наказание за престъпленията по осъжданията му по НОХД №№ 250/2022 г. и 391/2022 г., двете по описа на РС – С. и му е наложено най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, е отложено за срок от 3 години.

Към датата на извършване на деянието изпитателният срок на условното осъждане по общото наказание на подсъдимия не е бил изтекъл, следователно 5годишният срок по чл. 30 от НК не е бил започнал да тече и възможността за квалификация на деянието като повторно извършено не е преклудирана.

Ето защо от обективна страна деянието на подсъдимия следва да се квалифицира като повторно извършено в немаловажни случаи – не са маловажни случаите на кражба, за които подсъдимият е осъден с влезли в сила присъди към датата на извършване на инкриминираното в настоящото производство деяние, както и то самото – по изложените по-горе съображения относно конкретната фактология на начина му на извършване – също не представлява маловажен случай.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – че отнема чужди движими вещи, като прекъсва чужда фактическа власт върху тези вещи и установява своя такава върху тях, без съгласието на лицето, което дотогава я е упражнявало, както и е съзнавал, че е осъждан с влезли в сила присъди за кражби, които не са представлявали маловажни случаи; предвиждал е общественоопасните последици на деянието – че с 2 деянието си засяга обществените отношения, защитаващи правото на собственост върху движими вещи, елемент от което е упражняването на фактическа власт върху тях и е искал тяхното настъпване, като е имал и намерение противозаконно да присвои вещите чрез разпореждане с тях в свой или в чужд личен интерес.

Ето защо съдът намира, че подсъдимият е извършил престъпление с правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. За това престъпление е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от една до десет години.

С оглед изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление при условията на чл. 58а от НК.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността му обстоятелства – невисоката обща стойност на предмета на престъплението; младата възраст на подсъдимия към датата на извършване на престъплението (19-годишен); ниския социален статус на подсъдимия, силно критичното отношение у подсъдимия към извършеното престъпление, израз на което е не само процесуалната му позиция, обуславяща прилагане на благоприятна за подсъдимия диференцирана процедура за съдебно разглеждане на делото, а и поведението му непосредствено след деянието, което дори е описано в обвинителния акт – по-късно същия ден след извършване на деянието подсъдимият посетил РУ – Самоков, където доброволно предал на полицейски служител отнетия портфейл, съдържащ банкнота от 100 лв. и личната карта на А. Я. С..

Всички тези обстоятелства не характеризират самото извършено от подсъдимия деяние като факт от обективната действителност с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази на обикновените случаи на престъпление от този вид и затова случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Те обаче се отнасят до личностните характеристики на подсъдимия и до поведението му непосредствено след деянието, поради което не може да се отрече характера им на смекчаващи обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказателната му отговорност. Наред с това, не се установяват отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, извън съставомерните, обуславящи правната квалификация на деянието му като немаловажен случай на кражба, извършена повторно след като същият е бил осъден с отделни влезли в сила присъди за реална съвкупност от кражби, които също не са представлявали маловажни случаи. Предвид изложеното, гореизброените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства се явяват в конкретния случай многобройни. Затова съдът счете, че при тяхното наличие и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление, а именно лишаване от свобода за 1 година (съгласно чл. 195, ал. 1 от НК), би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимия.

Тоест, налице са предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на подсъдимия да бъде определено наказанието „лишаване от свобода“ значително под този най-нисък предел – дори под средния му размер от 7,5 месеца, формиран в диапазона между общия минимум на лишаването от свобода съгласно чл. 39, ал. 1 от НК (3 месеца) и специалния минимум на това наказание съгласно чл. 195, ал. 1 от НК (1 година). С оглед конкретното съотношение между смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства съдът прие, че при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК най-адекватен на тези обстоятелства е срок от 6 месеца на наказанието „лишаване от 3 свобода“. Прилагането на тази разпоредба е по-благоприятно за подсъдимия в сравнение с редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК на наказанието лишаване от свобода с 1/3 при налагането му след неговото определяне. Затова и на основание чл. 58а, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК съдът наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца.

Към датата на извършване на деянието подсъдимият е осъждан на лишаване от свобода с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, намиращи се помежду им в реална съвкупност. Поради това не са налице предпоставките по чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изтърпяването на наказанието за това престъпление с определяне на изпитателен срок, а същото следва да бъде изтърпяно ефективно.

Съдът счете, че наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца при ефективно изтърпяване е справедливо и е от естество да постигне в пълнота целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК съдът приспадна при изпълнение на така наложеното на подсъдимия наказание времето, през което той е бил задържан по реда на НПК и по реда на ЗМВР, както и времето, през което по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в настоящото наказателно производство.

За престъпленията по НОХД №№ 250/2022 г. и 391/2022 г., двете по описа на РС – С., с влязло в сила на 01.06.2023 г. определение по ЧНД № 136/2023 г. по описа на същия съд на подсъдимия е определено общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от 3 години. Подсъдимият е извършил деянието, инкриминирано в настоящото наказателно производство, преди изтичане на този изпитателен срок. Това деяние също представлява умишлено престъпление от общ характер, поради което на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът постанови подсъдимият да изтърпи и отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца.