Решение № 15 от 12.01.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Плевен, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря Даниела В. Т. като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20254430201799 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 9369 от 22.05.2025 година на Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ София, с което на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предложение трето от ЗДП на Т.

П. Й. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 139, ал.1 т.2, ЗДП във вр.с чл.7 ал. 1 т. 4 б. А във вр. чл. 7 ал. 1 т. 3 б. Б от Наредба № 11/2001 година на МРРБ .

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован не се явява в съдебно заседание и не се представлява. В жалбата си, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН навежда доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, произтичащи от липсата на събрани доказателства подкрепящи констатациите в обжалваното постановление, както и липса на материална и процесуална компетентност на наказващият орган. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт В.. Последната моли съда да постанови решение, с 1 което да потвърди наказателното постановление.Намира, че същото е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Намира доводите, изложени в жалбата за не3основателни.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложените по делото два броя заверени ксерокс копие Заповед № РД-11-560 от 02.05.2025 година на Председател на управителния съвет на АПИ е, че Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ - София е овластен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП.

Жалбоподателят работи като *** на товарен автомобил в *** ***.

На 28.04.2025 година жалбоподателят управлявал съчленено ППС – МПС с две оси марка „ Скания“ модел З 410 с рег. № *** и полуремарке с три оси с рег. № ***. Движел се по републиканската пътна мрежа на главен път І-3 км 100+00 в посока от град Долни Дъбник към град Плевен. Превозвал пшеница въз основа на товарителница № 0090922/28.04.2025 година по маршрут Враца – Камено, възложен му от работодателя.

Непосредствено преди град Долни Дъбник, Плевенска област на отбивна площадка до бензиностанция „ Ромпетрол“ бил спрян за проверка от инспектори в Дирекция „ Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, на които било възложено извършването на контролни проверки на пътни превозни средства, движещи се по Републиканската пътна мрежа.

С помощта на електронна мобилна везна, модел DFW – KR № 118844 и ролетка № 1313/18/5 било извършено измерване на масата и поосовото натоварване на пътното превозно средство. В хода на измерването било установено, че натоварването на задвижващата / 2 ра/ единична ос на ППС е 2

12,815 тона. При измерено разстояние между осите от 1,36 м на полуремаркето било установено, че сумата от натоварването на ос на тройната ос на същото е 29,860 тона.

Въз основа на горните измервания, инспекторите констатирали, че пътно транспортното средство , управлявано от жалбоподателя е с осово натоварване, надвишаващо нормите, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11/2001 година за движение на извънгабаритни и / или тежки ППС на МРРБ. Надвишението на максимално допустимото натоварване на ППС било с 1, 315 тона, а на полуремаркето 5,860 тона.

За констатираното обстоятелство на жалбоподателят бил съставен акт за извършено административно нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 ЗДП във вр.с чл.7 ал. 1 т. 4 б. А във вр. чл. 7 ал. 1 т. 3 б. Б от Наредба № 11/2001 година на МРРБ, а именно: управлявал пътно превозно средство с натоварване на задвижващата / 2 ра/ единична ос на ППС от 12,815 тона при допустими по Наредбата 11,500 тона и натоварване на ос на тройната ос на полуремаркето от 29,860 тона при максимално допустимо според Наредба № 11 на МРРБ от 24 тона.

Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен му по надлежния ред. Същият го подписал без възражения.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателят с глоба в размер на 2 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 139, ал.1 т.2, ЗДП във вр.с чл.7 ал. 1 т. 4 б. А във вр. чл. 7 ал. 1 т. 3 б. Б от Наредба № 11/2001 година на МРРБ.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление № 9369 от 22.05.2025 година на Началник отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ - София; акт за установяване на административно нарушение № 0010724 от 28.04.2025 година на старши инспектор в АПИ - София, ведно с разписка за получаването му; заверено копие от пътен лист № 0567024 от 26.04.2025 година на автомобил „Скания R410“ с регистрационен № *** и полуремарке с 3 оси с регистрационен № 3

***; копие от свидетелство за регистрация част II на влекач „Скания R410“ с регистрационен № ***; копие от свидетелство за регистрация част II на полуремарке с регистрационен № ***; копие от товарителница № 0090922 от 28.04.2025 година; копие от трудов договор № 230 от 02.12.2022 година, сключен между *** и Т. П. Й.; Заповед № РД-11-560 от 02.05.2025 година на Председател на управителния съвет на АПИ; Заповед № РД-11-97 от 29.01.2025 година на Председател на управителния съвет на АПИ; заявление за проверка № 000029-18738 от 14.04.2025 година на електронна везна DFWKR с идентификационен № 118844 на Български институт по метрология, Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“; сертификат за съответствие DIN 50049-2.1 на един брой джобна ролетка, неръждаема, 5 метра; заверено копие от Удостоверение с изходящ № 344 от 08.09.2025 година, издадено от ***;

В подкрепа на възприетите от съда по горе факти са и гласните доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите Н. А. и А. А..

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато държавните органи искат да ангажират административно наказателна отговорност на конкретен субект, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.

Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата 4 на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право.

В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила, визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. В подкрепа на този факт е представената по делото в заверено копие Заповед № РД-11-560 от 02.05.2025 година на Председател на управителния съвет на АПИ. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от старши инспектор Н. А. рамките на неговата материална и териториална компетентност, в съответствие със Заповед № РД – 11-97/29.01.2025 година на Председателя на управителния съвет на АПИ град София. Ето защо съдът възприе като неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподаеля за липса на издаден акт от компетентен орган. Актът за установяване на административно нарушение е съставен непосредствено при констатирането на нарушението, в присъствието на нарушителя и връчен му лично срещу подпис.

Наказателното материалния закон. постановление е издадено и в съответствие с

Съдът прие за безспорно установено, че управляванОто от страна на жалбоподателя към датата на проверката ППС представлява моторно превозно средство с две оси с ремарке с три и повече оси.Съгласно разпоредбата на чл. 6 ал. 1 т. 2 б. А от Наредбата неговата допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване е 40 тона.

Направените от компетентните контролни органи, посредством сертифицирана електронна везна измерване на масата и поосовото натоварване на МПС с две оси марка „ Скания“ модел З 410 с рег. № *** и полуремарке с три оси с рег. № *** установили, че натоварването на задвижващата / 2 ра/ единична ос на ППС е 12,815 тона при максимално допустимо натоварване на аздвижващата ос от 11, 500 тона/ легламентирано в разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 4 б. а от Наредбата. Направените измервания 5 установило и това, че при разстояние между осите от 1,36 м на полуремаркето, че сумата от натоварването на ос на тройната ос на същото е 29,860 тона при максимчално допестимо натоварване на тройната ос на полуремаркето от 24 тона, регламентирано с радпоредбата на чл.7 ал. 1 т. 3 б .

Б от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ.

Несъмнено установено в хода на административно наказателното производство е, че управляваното от жалбоподателя превозно средство било с осово натоварване, надвишаващо нормите установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, регламентирани в раздел II от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ общо с 7 175 тона. При максимално допустимо натоварване на пътно превозното средство от 40 тона, превозваният от жалбоподателя товар – пшеница общо в размер на 42 675 тона.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението;

Събраните по делото доказателства установяват, че към момента на проверката, жалбоподателя е извършвал превоз с посоченият товарен автомобил надвишавайки общото тегло на автомобила-нарушение на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДП във вр. с чл. 7 ал. 1 т. 3 б. от Наредба № 11/2001 година на МРРБ във вр. чл. 7 ал. 1 т. 4 б. А от същата Наредба.

Предвид гореизложените съображения съдът намери, че атакуваното наказателно постановление, с което на Т. П. Й. от ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 2 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 139, ал.1 т.2, ЗДП е правилно и законосъобразно. Същото санкционира безспорно установено и правилно квалифицирано като нарушение по чл. 139, ал.1, т. 2 от ЗДП във вр. във вр.с чл.7 ал. 1 т. 4 б. А във вр. чл. 7 ал. 1 т. 3 б. Б от Наредба № 11/2001 година на МРРБ, осъществено от страна на жалбоподателя. Съдът намери, че наказателното постановление е издадено в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон, санкцията е определена в съответствие с тежестта на извършеното нарушение, поради което и наказателното 6 постановление следва да бъде потвърдено.