Определение № 395 от 12.01.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395

Пловдив, 12.01.2026 г.

Административният съд - Пловдив - III Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

Като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20257180702925 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал.4 от Административно-процесуален кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по жалба на И. Н. З., с [ЕГН], с адрес: [населено място], обл. Пловдив, [улица], депозирана чрез адвокат А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ-*****г. на старши полицай към СДВР РУ 03, с която на основание чл.171 т.1, б. б от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложена на И. Н. З., с [ЕГН], принудителна административна мярка-временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Заповедта за прилагане на ПАМ е съобщена на И. Н. З. на 19.11.2025г., което се установи от разписка към заповедта за налагане на ПАМ. Жалбата е входирана чрез административния орган до Административен съд – София град на 25.11.2025г.,чрез пълномощник с приложено пълномощно, следователно е подадена в срок.

С жалбата се претендира отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна.

Иска се спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ-****** на старши полицай към СДВР РУ 03, тъй като изпълнението на оспорената заповед би довело до значителни и труднопоправими вреди за И. Н. З..

Иска се спиране на ЗПАМ на основание чл. 166, ал.4 от АПК.

Съдът намира, че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по закон на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ-*******г. на старши полицай към СДВР РУ 03, е процесуално допустимо, подадено от страна, имаща правен интерес.

От фактическа страна Съдът установи следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ-******г. на старши полицай към СДВР РУ 03, с която на основание чл.171 т.1, б. б от ЗДвП е наложена на И. Н. З., с [ЕГН], принудителна административна мярка-временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Административният орган е наложил тази принудителна административна мярка след като е установил, че е съставен АУАН GА №*****г. по чл. 174, ал.3 пр.2 от ЗДвП, с който е иззет СУМПС [номер].

Констатациите, обективирани в АУАН № GА №*******г. служат като основание за издаване на оспорената заповед.

Съгласно чл.171 т.1 б. б от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Следва да се посочи изрично, че в искането за спиране предварителното изпълнение на оспорената заповед не са посочени конкретни факти и обстоятелства, които да водят до извода, че прилагането на ПАМ би довело до значителни и труднопоправими вреди. Не е изяснено в какво се състои труднопоправимата вреда.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно приложимата разпоредба на 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр ал. 4 от АПК.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Респективно следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В случая Съдът установи, че към жалбата не са представени нови писмени доказателства, обосноваващи извод, че предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.

Законът предвижда временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач при наличие на предпоставките по чл. чл.171, т.1, б. б от ЗДвП, т. е. законовата разпоредба предпоставя засягане на правата на управляващия МПС, в защита на особено важния обществен интерес за осигуряване на безопастността на движението по пътищата. При сравняване на значимостта на защитения от закона обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с оглед на който е допуснато предварителното изпълнение на акта по силата на закона и интереса на жалбоподателя / без доказателства ангажирани от жалбоподателя/, съдът намира, че превес има обществения интерес. В случая да се спре предварителното изпълнение на принудителната административна мярка би означавало да се осуети изпълнението на принудителната мярка, която е наложена за защита на особено важен обществен интерес.

Жалбоподателят излага оплаквания относно незаконосъобразност на оспорената заповед, но не изяснява в какво се състои значителната и труднопоправима вреда.

Съдът намира, че в случая предварителното изпълнение не е прекомерно, тъй като не преминава рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия. Не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси, което води до извода, че е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 ал.1 от АПК.

Налага се изводът, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед се явява неоснователно.

С оглед на горепосоченото и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. Н. З., с [ЕГН], за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ-*******г. на старши полицай към СДВР РУ 03.

Определението може да се обжалва с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд.

Съдия: