Решение № 46 от 10.03.2025, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Бургас, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Х. Диамандиева

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря Марина Д. Д. като разгледа докладваното от Събина Н. Х. Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500420 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 420/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на С. Й. Д. и К. Й. Й. чрез пълномощника адв.Б., против решение № 1285/13.12.2023г.по гр.дело № 701/2021г. по описа на Бургаския окръжен съд. Възразяват, че по отношение на тях решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено в тази част, тъй като деликтната отговорност е лична и не е налице правоприемство с техния наследодател по отношение на деликта. Излагат доводи, че тяхната майка – делинквент С. Д. Й. е починала преди началото на производството и за ответника не съществува възможността да ангажира отговорността на нейните наследници. Намират решението за неправилно и незаконосъобразно. Сочат, че механизмът на процесното ПТП и причините за настъпването му са установени с влязла в сила присъда по ВНОХД № 222/2021г. по описа на БАС, задължителна за гражданския съд. Вината на починалия водач В. Е. А. е установена по несъмнен начин, а ищците в настоящото производство не са доказали твърденията си, че ПТП е било с участието на три автомобила и, че виновен за катастрофата е водачът на „Фиат Пунто“. Според страните, съдът не е зачел действието на влязлата в сила присъда и неправилно е приел, че виновна за настъпилото ПТП е С. Д. Й., поради виновно извършените от нея 1 противоправни действия. Решението, при условията на евентуалност, се атакува като неправилно относно размера на присъдените обезщетения. Сочат се изискуемите според съдебната практика и тълкувателната практика на ВС и ВКС обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при определянето му. Навеждат се оплаквания, че съдът не е изследвал конкретните връзки между починалия и неговите деца и не е обсъдил отношенията им.

Неоснователно според жалбоподателите е отхвърлено възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, поради липса на причинно – следствена връзка между поведението му и противоправния резултат.

Претендират разноски.

В отговор на въззивната жалба, подаден от Д. Я. Д., чрез адв.С. и С. Я.

Н., чрез адв.Н., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Оспорват се твърденията в нея, че въззивниците не са надлежна страна в производството с доводи, че отговорността за вреди е имуществена, а не лична и съгласно чл.558, ал.7 КЗ задължението на починалия попада в наследството и в съответствие с чл.60 ЗН преминава върху неговите наследници съобразно техния дял и въззивниците са надлежно конституирани по делото. Неправилно се твърди и, че гражданският съд е игнорирал влязлата в сила присъда на наказателния съд. Решението относно вината и механизма на ПТП е основано на приетите в производството експертизи. При съобразяване на техните изводи съдът е достигнал до извода за наличие на независимо съизвършителство, т.е настъпване на ПТП в резултат на противоправното поведение на двамата водачи, до който извод е достигнал и наказателният съд.

Намират определеното обезщетение за правилно и законосъобразно определено, при отчитане на конкретните относими обстоятелства и отношенията между загиналия и неговите деца. Оспорват твърденията за съпричиняване като неоснователни.

Останалите страни по делото не вземат становище по жалбата. В писмена молба в съдебно заседание пред въззивната инстанция ответникът изразява съгласие с въззивните оплаквания и моли съда да отмени решението.

Страните не са направили доказателствени искания.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:

С обжалваното решение, постановено при участието на въззивниците, като трети лица-помагачи на ответника (надлежно конституирани с определение № 1968 от 13.12.2021г. по делото), окръжният съд е осъдил Гаранционен фонд, Булстат 121446665, със седалище град София, да заплати на С. Я. Н. и Д. Я. Д., сумата от по 70 000 (седемдесет хиляди лева) лв., представляваща обезщетение за претърпените от всяка от тях неимуществени вреди, настъпили в резултат на смъртта на баща им Я. Б., починал при 2 пътнотранспортно произшествие на 24.06.2017 година, ведно със законната лихва върху присъдения размер главница, считано от 26.09.2019 година до нейното окончателно изплащане.

За да приеме решението си, съдът изложил съображения ,че отговорността на ответника е ангажирана, доколкото е установено по делото причиняване на увреждането от неколцина, като един от участниците в ПТП е водач на МПС, без задължителна застраховка ГО. По отношение на обема на вредите и основанието за тяхното обезщетяване, съдът отчел доказателствата за родство на ищците – дъщери на пострадалия, понесените от тях негативни изживявания и като приел за неоснователно искането за намаляване на обезщетението, поради недоказаност на възражението за съпричиняване от страна на починалия пътник, присъдил горепосочените суми.

По направеното въззивно оплакване, за недопустимост на решението по отношение на въззивниците, съдът, на основание чл. 269 ГПК, приема следното:

Въззивниците са деца на починалата при ПТП С. Д. Й., която е управлявала лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № *. В него е имало пътници, единият от които е пострадалият баща на ищците по делото.

Привлечени са да помагат по искане на ответната страна, за която е налице правен интерес от установяване на приноса на всеки от водачите в настъпването на пътнотранспортното произшествие.

Неоснователен е довода на въззивниците, че вследствие на наследяването не са правоприемници на задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане, тъй като деликтната отговорност е лична и е погасена със смъртта на техния наследодател.

Не поражда спор в доктрината и съдебната практика, че отговорността по чл.45 ЗЗД е имуществена и в този смисъл задължението на наследодателя да обезщети вредите, възникнало от деня на увреждането, е включено в наследствената маса – чл.1, чл.5 и чл.60 ЗН. Именно в хода на гражданския процес страните, съобразно доказателствената тежест да установят фактите с правно значение, доказват пред съда действителното правно положение, от което следват изводите относно отговорните за увреждането лица. Ето защо постановеното при участие на въззивниците съдебно решение не е недопустимо на основанието, въведено с въззивната жалба.

По същество на въззивните оплаквания:

Предявен е иск за обезщетение на неимуществени вреди от наследниците на пострадал при ПТП, като насочването на иска против ответника се дължи на липсата на застраховка ГО на един от автомобилите, участници в произшествието – чл.499, ал.7 КЗ.

В конкретния случай е установен механизма на произшествието, при което е настъпило увреждането.

3

При излизането си от кв.“Ветрен“ на 24.06.2017 година, водачът на лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № *, наследодател на въззивниците, погрешно е навлязъл в лентата за насрещно движение (старото платно). Оттам, без да съобрази, че е в насрещното платно, навлязъл по платно ПП І-6, който се явява път с две платна с по две ленти за движение за всяка посока. Водачът се е движил в лявата лента (лентата за изпреварване) по посоката на движение от град Бургас- кв.“Ветрен“. В същото време водачът на лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“ с рег. № * В. Е. А. е приближил л. а. марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № * с водач Я. Д. С. и е предприел маневра изпреварване, като е навлязъл в лявата лента за движение. В момента, в който се е изравнил с л.а. марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № *, водачът на лекия автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“ с рег. * В. Е. А. е забелязал пред себе си, в своята лентата за изпреварване автомобил, който се е приближавал бързо и се е движел срещу него в неразрешената посока за движение. Водачът А. е решил да се прибере в дясна лента след л.а. марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. №*, с който се е изравнил. В това време, водачът на изпреварвания автомобил също е намалил скоростта,за да даде възможност на изпреварващия го автомобил да се прибере пред него и да избегне сблъсъка с насрещно приближаващия л.а. марка „Фиат“, модел „Пунто“, но след като и двамата водачи са намалили скоростта си, водачът на л.а. марка „Рено“, модел „Сценик“ с рег. №* В. Е. А. не е успял да се прибере и се е блъснал с предната си лява част в насрещно движещия се и приближилия го л.а. марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № * Вследствие на удара и възникналите сили от това л.а. марка „Фиат“, модел „Пунто“ се е завъртял по таван, а л.а. марка „Рено“, модел „Сценик“ се е завъртял на около 270 градуса, където л.а. марка „Опел“, модел „Корса“ го е ударил с предната си част около средата и е дозавъртял л.а. марка „Рено“, модел „Сценик“, като се е преустановил в дясната лента за движение, откъдето по-късно е бил преместен.

В съдебно заседание експертът по назначената от съда САТЕ е пояснил, че ако не е имало навлизане в насрещната лента за движение от автомобил Фиат, модел „Пунто“, то тогава изобщо е нямало да се стигне до настъпване на произшествието, т.е. основното, определящо за неговото настъпване е нарушението на правилата за движение по пътищата, представляващо навлизане на превозното средство в насрещната лента за движение. Посочил е също така, че не е в състояние да определи степента на вина на всеки един от участниците в него.

По въззивното оплакване, че решението е постановено при нарушение на чл.300 ГПК, доколкото не е съобразено със задължението на гражданския съд да зачете постановената и влязла в сила присъда на наказателния съд:

Вярно е, че с влязла в сила присъда № 1 от 10.05.2022 година, постановена по ВНОХД № 222/2021 година, Бургаският апелативен съд е 4 отменил присъда № 4 от 28.04.2021 година, постановена по НОХД № 894/2020 година по описа на Бургаския окръжен съд в частта, в която подсъдимият В. Е.

А.в е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.„б“, предл. 1-во във връзка с ал.1, б. „в“ във връзка с чл.342, ал. 1 от НК и вместо това е постановил друга, с която е признал подсъдимия В. Е. А.в за виновен в това, че на 24.06.2017 година в град Бургас, на ГП І-6, в района на км. 488, при управление на МПС лек автомобил марка „Рено Меган Сценик“ с рег. № * нарушил правилата за движение, визирани в чл.20, ал.2, изр. 2-ро от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а именно на С. Д. Й., И. Г. В., Я. Н.

Б., А. И. А. и И. С. И., поради което и на основание чл.343, ал.3, б.„б“, предл.

1-во във връзка с ал.1, б. „в“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане в сила на присъдата. С Присъдата е оправдан по обвинението за нарушаване правилата на движение по пътищата по чл.42, ал.2, т.3 от ЗДвП, чл.42, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.20, ал.1 от ЗДвП.

Следва обаче да се посочи, че гражданският съд, разглеждащ последиците от непозволеното увреждане е обвързан единствено от въпросите разрешени с присъдата, така както са изчерпателно посочени в чл.300 ГПК, като наличието на принос на други лица за причиняване на увреждането не е между тях.

В хода на делото, от събраните пред съда доказателства, най-вече експертно заключение по САТЕ, е установено, че наследодателят на въззивниците С. Й., управлявайки превозното средство, в което като пътник е бил пострадалия наследодател на ищците, също е допуснала нарушение на правилата за движение по пътищата и това нарушение е в пряка причинна връзка с настъпване на ПТП, при което са загинали посочените по- горе пътници и тя самата.

Съгласно разпоредбата на чл.53 ЗЗД, след като увреждането е причинено от повече лица, те отговорят солидарно, но отношенията помежду им се уреждат независимо от определяне на обезщетението на увредените лица в настоящия спор, които имат право да насочат иска си срещу всеки от тях.

Разпечатката съдържа 40 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae26576f-9e72-4f85-8040-d1b123e0fb75