Решение № 250 от 23.06.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Плевен, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря Ц. ОЛ. Ц. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20224400100871 по описа за 2022 година

Производство по чл.2, ал.1, т.3, пр.1 ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Х. И. Н., от гр. П., подадена чрез адв. Н. Т. Я. против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на прокуратурата, както и за сумата 3500лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от същите действия, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на влизане в сила на решението на ПОС, с което е потвърдена оправдателната присъда на ищеца – 14.05.2018г. до окончателното им заплащане.

В исковата молба се твърди, че с постановление за привличане на обвиняем по ДП № 2235/2011г., по описа на РП-Плевен, ищецът Х. И. Н. е привлечен като обвиняем и му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 215, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Въз основа на внесен от РП - Плевен обвинителен акт, РС-Плевен е образувал НОХД № 3222/2014г. срещу Н.. Делото е приключило на първа инстанция с осъдителна присъда. След обжалването й ОС-Плевен е отменил присъдата и е върнал делото на РП-Плевен, поради допуснати процесуални пропуски в хода на разследването. Внесен е отново обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 3136/2015г. по описа на РС-Плевен, което отново е приключило с осъдителна присъда. След обжалването й, ОС-Плевен е отменил присъдата и е върнал делото на РС-Плевен, поради допуснати процесуални нарушения и постановяване на присъда по неповдигнато обвинение. След връщане на делото на РС-Плевен, същото е образувано под нов номер - НОХД № 603/2016г. Отново е постановена осъдителна присъда от РС, която при обжалване, за пореден път е отменена от горната инстанция, а делото 1 върнато на РП-Плевен, поради допуснати процесуални пропуски в хода на разследването.

РП - Плевен отново е внесла в съда обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 1349/2017г. по описа на РС-Плевен. С присъда № 230/23.11.2017г. Х. Н. е признат за невиновен. След протест на РП-Плевен, с решение на Плевенски ОС по ВНОХД № 114/2018г. от 14.05.2018г., присъдата е потвърдена, като решението на ПОС е окончателно.

Предвид изложената фактическа обстановка, ищецът твърди, че Районна прокуратура - Плевен е повдигнала срещу него неоснователно обвинение, за деяние, което не е извършил. Поради това счита, че има правен интерес от завеждането на настоящия иск, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за претърпените вреди, които представляват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни актове, неправомерните действия и бездействия на прокуратурата. Счита също, че на обезщетяване подлежат всички вреди, причинени от незаконното обвинение, включително и за периода през който делото е било на производство пред съда, както и че са налице всички предпоставки на закона за реализиране отговорността на държавата.

Обезщетението за имуществени вреди се претендира за: направените разходи за възнаграждение за адвоката, осъществил процесуалното представителство на обвиняемия по НОХД № 3222/2014г. в размер на 3 500лв., съгласно договор за правна помощ, прил. към исковата молба.Обезщетението за неимуществени вреди се претендира за следното:Неблагоприятното отражение на наказателното производство върху здравословното и ментално състояние на ищеца.През продължителният период на разследване и съдебна фаза на наказателния процес –повече от 7 години, ищецът е изживял сериозен стрес и напрежение, които се характеризират с голям интензитет и продължителност, рефлектирайки не само върху неговата физика, но преимуществено върху неговата психика. Преживяното е засегнало всяка сфера от личния и професионалния живот на Х. Н..В резултат от воденото неправомерно наказателно производство срещу ищеца, значително са се обтегнали отношенията между членовете на семейството му – съпруга Л. Н.а и син - И. Н., предвид липсата на спокойствие, сплотеност и сигурност за бъдещето.

Ищецът твърди, че повдигнатото обвинение не само е уронило престижа му на родител, но едновременно е послужило като основание за пораждане и поддържане на страх дали детето му няма да бъде лишено от баща, който да го напътства в живота, ако бъде отделен, по един или друг начин от него. Твърди, че това практически се е случило, за период от повече от седем години, през които срещу Х. Н. се е водило досъдебно производство и съдебно наказателно такова.Самата мисъл, че е възможно детето му да го помисли за престъпник, за ненадежден и провинил се човек засяга преди всичко неговото чувство за пълноценност. Това е така, защото мнението на близките му, най-вече това на неговият син, винаги е имало значение. Посочено е, че процесуалното качеството на обвиняем съдържа в себе си огромнен отрицателен заряд, интензитетът на който е годен да обърне всяка представа за това какъв в действителност е неправомерно обвинения в извършване на престъпления човек.

2

Ищецът твърди, че вследствие на незаконното обвинение здравословното му състояние се е влошило, като нивата му на кръвно налягане критично са се увеличили до състояние на артериална хипертония. Развил е и хиперхолестеринемия, изразима в увеличено количество на холестерол в кръвната плазма, предпоставяща сърдечно-съдови заболявания и хипертония втора степен. Предписана му е била кардиоактивна терапия.

Ищецът е изпаднал в продължително състояние на тревожност и уплаха, които водят до крайно и драстично ограничаване на социалните му контакти и самоизолация. Твърди се, че дори към настоящия момент е невъзможно тези душевни преживявания и психически състояния да бъдат заличени с обратна сила, доколкото споменът за процеса не избледнява.

Объркали са и представите му за понятието справедливост и нейното проявление в обществения живот.

Твърди се, че ищецът е бил изключително деен човек, който е добре познат на общността, сред която живее. Той е сред основателите на Ротари клуб Плевен, като през периода 2017-2018г. е бил негов президент. Член е на Съюза на българските командоси, както и на Националния съюз за безопасност и охрана. През 2007г е основал Регионален клон на национално дружество „Т.“ в гр. П. и е негов първи управител и член на клоновия съвет. Също така е секретар и касиер на „Нумизматичен клуб - С." - гр. П. от 1994 г. Твърди се, че неоснователно повдигнатите обвинения са уронили пристижа му в личен и професионален план и са се отразили пагубно върху самочувствието му. На съмнение са били подложени всички негови добродетели, което е довело до нарушаване на хармонията и разбирателството в семейството му и до ограничаване на приятелския му кръг.В исковата молба се изтъква и обстоятелството, че относно повдигнатите му обвинения е имало медийни публикации, с което вредоносните последици от незаконното обвинение са се разпространили и и е бил злепоставен пред неограничен кръг граждани.Така последиците са били по-тежки от обичайните за подобни случаи.

В заключение, ищецът твърди, че цялостното негативно влияние на неоснователно повдигнатото и поддържано спрямо него обвинение трудно може да бъде описано така, както го е преживял и продължава да го преживява. Незаконосъобразни действия на разследващите органи и на прокуратурата са засегнали личното достойнство и себеуважение на ищеца, отрицателно са променили отношението на семейството, близките и околните, накърнени са основни човешки права, при липса на законно основание, което счита за недопустимо. Моли да бъде постановено решение, с което, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във връзка с чл. 86 ЗЗД, да бъде осъдена Прокуратурата на Република България да му заплати сумата 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди и сумата 3500 лева за претърпени имуществени вреди - всичките, изразяващи се в повдигане и поддържане на неоснователно и недоказано обвинение, ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 14.05.2018г. до окончателното й заплащане.Моли, да му бъдат присъдите направените съдебно-деловодни разноски, представляващи адвокатски хонорар, в размер на 9 550 лева.

Към исковата молба са приложени като писмени доказателства, в заверени от 3 пълномощника копия, следните документи: Договор за правна защита и съдействие от 10.12.2014 г. по НОХД № 3222/2014 г. по описа на РС -Плевен; Договор за правна защита и съдействие от 15.12.2014 г. по НОХД № 3222/2014г. по описа на РС -Плевен; Кръвни изследвания направени на 20.04.2021 г. към Медицински център „Екзакта Медика", гр. П.;

Резултати от кардиологична консултация от 21.04.2021г.; Доказателства за социално значимата дейност в полза на обществото на ищеца Х. Н. - членства в споменатите в обстоятелствената част на исковата молба обществени организации. Приложени са НОХД № 3222/2014г. на Плевенски РС, ведно с приложените към него НОХД № 3136/2015г., НОХД № 603/2016г. и НОХД № 1349/2017г.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурора от Плевенска ОП Нанка Рачева, в който се излага становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. Изложени са следните съображения:

Прокуратурата счита, че в исковата молба не е посочен периода, през който ищеца е търпял твърдяните от него неимуществени и имуществени вреди вследствие на повдигнатото му обвинение. Това обстоятелство не позволява на прокуратурата да ангажира адекватни доказателства по иска. Освен това иска е неоснователен, поради твърденията на ищеца, че по внесения срещу него обвинителен акт е имало постановени осъдителни присъди по НОХД 3222/2014 г., НОХД 3136/2015 г. и НОХД №603/2016 г. на Районен съд - Плевен, т.е. твърдяните от него търпени вреди не са само в резултат на действия и актове на Прокуратурата. Искът е оспорен и по размер, тъй като не съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. В конкретния случай исканото обезщетение в размер на 100 000 лева за неимуществени вреди е крайно завишено и явно несправедливо. Според възприетото в точка 2 от ППВС № 4/1968г. и константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2, ал.1 ЗОДОВ, от значение е как воденото наказателно производство се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения, личността. Паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и да съответства на стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване. В тази връзка твърденията на ищеца за търпени вреди от публикации в местните медии не са подкрепени от никакви доказателства, както и дали, ако има такива публикации, те са вследствие действия на прокуратурата. Прокуратурата е изложила и довода, че представените от ищеца писмени доказателства за влошено здравословно състояние са от по-късен период, много след периода на воденото наказателно производство и няма доказателства за причинно-следствената връзка с него.Претенцията за неимуществени вреди е изключително завишена и с оглед несъответствието с икономическия стандарт на живот в страната през исковия период, както и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.

4

Оспорен е и предявения иск за търпени имуществени вреди в размер на 3 500лв., поради липса на доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения защитник, както и дали същите са представяни по делата. С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на законната лихва, считано от 14.05.2018г. С оглед датата на подаване на исковата молба, която е постъпила в съда на 14.12.2022г., се прави възражение за погасяване по давност на вземането за лихви за периода от 14.05.2018 г. до 14.12.2019г., съгласно чл.111, б.»в» пр. второ от Закона за задълженията и договорите. Възразява се и относно искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9550лв., като ответникът моли то да бъде редуцирано като прекомерно и надвишаващо минималния размер, определен в Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, поради това, че делото не е нито с фактическа, нито с правна сложност.