Решение № 270 от 23.06.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Несебър, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Мария Й. Янакиева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско дело № 20252150101332 по описа за 2025 година

Производството по делото образувано по повод исковата молба от *** с ЕИК*** срещу Д. Д. украински гражданин с ЛНЧ-**********. Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр.чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД досежно съществуването на вземане на ищеца по сключен между страните договор за наем. Отправено е искане, да бъде прието за устновено по отношение ответника, че съществува вземането на ищеца за сума от 1215,18лева с ДДС, представляваща незаплатен остатък от дължима на 23.10.2024г. наемна вноска по сключен между страните договор с рег.№ ***г. за наем на складово помещение * с площ от 110кв.м., находящ се в сграда с инв.№ ***/склад капитално строителство/, ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от подаване на заявлението пред съда до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена Заповед по чл.410 ГПК № 398/25.07.2025г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №741/202г. по описа на РС-Несебър.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответника, представляван от назначения особен представител, не е представил по делото писмен отговор.

В о.с.з. процесуалния представител по пълномощие на ищеца поддържа заявената претенция и пледира за нейното уважаване като доказана по своето основание и размер. Претендират се съдебни разноски.

В о.с.з. се явява назначеният особен представител на ответника, който заявява, 1 че по делото са представени от ищеца достатъчно по обем и убедителни доказателства, че търсената сума действително се дължи от ответника на основание валидно възникнало наемно отношение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От 09.06.2025г. е издадена по чл.410 ГПК № 398/25.07.2025г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №741/202г. по описа на РС-Несебър срещу ответника Д.

Д. за сумата от 1215,18лв., представляваща неплатен остатък от наемна цена по договор с рег.№ ***г. за наем на складово помещение * с площ от 110кв.м., находящ се в сграда с идентификатор № ***, с инв.№ ***, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2025г.-датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 25лв. за заплатена д.т. и 400лв. за заплатено адв.възнаграждение.

От приетите писмени доказателства се установява, че ищцовото дружество е провело процедура по отдаване под наем на собствени търговски обекти, в която е участвал ответника Д.. Последния е подал на 21.04.2024г. заявление за участие в търг с тайно наддаване/л.52/ в което е посочил свои контакти-ел.поща, тел.№ и адрес на територията на България. В резултат между страните е сключен договор с рег.№ ***г. за наем на складово помещение * с площ от 110кв.м., находящ се в сграда с идентификатор № ***, с инв.№ ***/склад капитално строителство/. Страните са уговорили срокът на наемния договор да е три години, а годишната наемна цена да е в размер на 5280лв.без ДДС или 6336лв. с ДДС, като наемателят заплаща на наемодателя сума от 440лв. като гаранция за изпълнение на поетите задължения по договора и която може да бъде задържана при финансово неизпълнение на договора /арг. от чл.3, чл.4 и чл.6 от наемния договор/. Уговорено е годишната наемна цена да бъде заплащана на две равни вноски- първата в 7-дневен срок от оповестяване на решението за резултатите от проведения търг, а втората-в 6-месечен срок от началото на действието на договора. С чл.17 страните са уговорили, че при забава с повече от два месеца на плащането на вноска по наемния договор, последният се прекратява без предизвестие от страна на наемодателя. Ответникът наемател е заплатил на ищеца наемодател уговорената гаранция от 440лв. при предаване на наетия обект и сума от 3425,04лв. по ф-ра № ***г., като плащането на двете суми е извършено на 22.04.2024г., съгласно представените платежни нареждания. Втората наемна вноска за 2024г. е била дължима в срок до 23.10.2024г., но тъй като не е постъпило плащане от наемателя, ищцовото дружество е изпратило на посочения от наемателя административен адрес и ел.поща уведомление от 25.11.2024г. за дължимата вноска, покана за плащането й в срок до 14.12.2024г. с предупреждение за прекратяване на наемното правоотношение, съгласно чл.17 от наемния договор. На 13.01.2025г. ищецът е отправил второ уведомление за неплатена наемна вноска и съобщение, че наемодателят ще задържи 2 гаранцията по договора поради неизпълнение от страна на наемателя. Твърди се, че и към датата на предявяване на исковата молба пред съда и към датата на приключване на съдебното дирене, посоченият остатък от 1215,18лв.с ДДС от наемната цена не е заплатен от ответника, а ищецът счита наемния договор за прекратен на осн.чл.17 от същия.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Предявен са установителни претенции с правно основание по чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр.чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По заявление на ищеца *** срещу длъжника и ответник по настоящото дело Д.

Д. е издадена Заповед по чл.410 ГПК № 398/25.07.2025г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №741/202г. по описа на РС-Несебър за сумата от 1215,18лева, представляваща остатък от неплатена наемна цена по договор за наем с рег.№ ***г. на имот- складово помещение * с площ от 110кв.м., находящ се в сграда с идентификатор № ***, с инв.№ ***, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-06.09.2025г. до изплащането й, както и разноски от 25лв. за държавна такса и адв.възнаграждение от 400лева по заповедното производство.

Заповедният съд е констатирал, че съдебните книжа по заповедното производство са връчени на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Сложената за разглеждане тук искова молба е предявена в срока по чл.415, ал.4 ГПК, поради което е допустима. Разгледани по същество, предявените с нея главен и акцесорен иск са основателни по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.232, ал.2 ЗЗД наемателят е длъжен да заплаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на наетата вещ.

За основателността на този иск, съдът е разпределил с доклада по делото доказателствената тежест като е указал на ищеца, че следва да докаже възникването на облигационно отношение по договор за наем от 23.04.2024г. сключен между ищеца като наемодател и ответника като наемател, с предмет посоченото търговско помещение/склад/ * с площ от 110кв.м.; ищецът е изправна страна по наемния договор - че е предоставил и осигурил спокойното и безпрепятствено ползване на наетия имот; изискуемостта на вземанията и изпадането на длъжника в забава; размера на предявените граждански притезания.

От представените писмени доказателства безспорно се установява, че ответникът е подал заявление от 21.03.2024г. до ищцовото дружество за участие в търг с тайно наддаване за отдаване под наем на складово помещение * с площ 110кв.м., в склад капитално строителство, като е представил изискуемата за процедурата 3 документация, съгласно описанието на приложенията към заявлението - внесъл е депозит за участие, закупил е тръжна документация, осигурен му е оглед на обекта. В резултат е сключен между страните договор за наем с рег.№ ***г. на имот- складово помещение * с площ от 110кв.м., находящ се в сграда с идентификатор № ***, с инв.№ ***. По силата на този договор ищецът се е задължил да предостави за временно и възмездно ползване на ответника наетото помещение. Както се посочи по-горе страните са постигнали договореност срокът на наемния договор да е три години, а годишната наемна цена да е в размер на 5280лв.без ДДС или 6336лв. с ДДС, платим ежегодно на две равни вноски с конкретно посочени падежи, като наемателят е внесъл и гаранция в размер на 400лв.. Видно от представените писмени доказателстваплатежни нареждания гаранцията по наемния договор и първата наемна вноска за заплатени от наемателя. Поради незаплащане на втората годишна наемна вноска за 2024г. от наемателя в уговорения в договора срок до 23.10.2024г., наемодателят е изпратил две уведомления до наемателя, на обявените от последния административен и електронен адреси, но доплащане на дължимата наемна цена за 2024г. не е постъпило, поради което ищцовото дружество е задължало внесената от наемателя гаранция то 400лв. и е предявило претенциите си по съдебен ред за незаплатения остатък.

Следователно за наемателя е възникнало задължение за заплащане на остатъка от уговореното наемното възнаграждение в полза наемодателя за 2024г. в размер на 1215,18лв.. При липса на твърдения и на ангажирани от ответника доказателства за изпълнение на задължението му, предявеният иск се явява доказан по своето основание и размер с оглед принципа на диспозитивното начало в процеса.

Тъй като ответникът не е изпълнил точно в темпорално отношение задължението си за заплащане на наемната цена, последният дължи обезщетение за вредите от забавата в размер на законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ деня на настъпване на падежа на задължението-23.10.2024г., доколкото последният е установен – арг. чл. 84 ЗЗД, или от 24.10.2024г. Съдът определи служебно обезщетението за забава за периода от 24.10.2024г. д о датата на предявяване на вземането по заповедното производство-09.06.2025г. . Доколкото в случая мораторна лихва не се претендира, а се претендира само законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението в съда, то следва произнасяне само досежно поисканото с исковата молба.

По отношение отговорността за разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски. От представен списък по чл.80 ГПК и приложените към него писмени доказателства за действително извършени съдебни разноски се установява, че в заповедното 4 производство ищецът е сторил разноски в общ размер от 235,19евро/д.т.12,78евро и адв.възнаграждение-204,52евро/, а в исковото производство са сторени разноски в общ размер от 348,42 евро/ д.т.-12,78евро, възнаграждение за особен представител131,12евро и адв.възнаграждение-204,52евро/, които следва да бъдат присъдени в тежест на ответника.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК, вр.чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Д. Д. украински гражданин с ЛНЧ-**********, със заявен адрес в Р.България – *** дължи на *** с ЕИК-***, седалище и адрес на управление к.к.Слънчев бряг, общ.Несебър, представляван от изпълнителния директор ***, чрез адв.М. С. от АК-Бургас сумата от 621,31евро/1215,18лева, представляваща незаплатен остатък от наемна цена по сключен между страните договор с рег.№ ***г. за наем на складово помещение * с площ от 110кв.м., находящ се в сграда с инв.№ ***/склад капитално строителство/, ведно със законната лихва за забава върху главницата, начиная от 09.06.2025г. – датата на подаване на заявлението пред съда до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена Заповед по чл.410 ГПК № 398/25.07.2025г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №741/2025г. по описа на РС-Несебър.

ОСЪЖДА Д. Д. с ЛНЧ-********** да заплати на *** с ЕИК-*** сумата от 235,19евро, представляващи сторените съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №741/2025г. по описа на РС-Несебър.

ОСЪЖДА Д. Д. с ЛНЧ-********** да заплати на *** с ЕИК-*** сумата от 348,42 евро, представляващи сторените съдебни разноски в исковото производство по гр.д. №1332/2025г. по описа на РС-Несебър.

БАНКОВА СМЕТКА на ищеца, по която може да бъде внесена присъдената сума: