Решение № 1578 от 11.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1578

Пловдив, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXI Касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

Членове:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ

При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА и с участието на прокурора МАРИН НИКОЛОВ ПЕЛТЕКОВ като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ канд № 20257180702782 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от Ж. И. И., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], [улица], ***, чрез адвокат И. М., срещу Решение № 91/06.10.2025г., постановено по а.н.д № 350 по описа за 2025 г., на Районен съд – Асеновград, IV – ти наказателен състав, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от „Закон за пътищата“ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на жалбоподателя за извършено нарушение по чл. 139, ал.5 и ал.6 вр.чл. 102, ал.2 от Закон за движението по пътищата е наложена административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Претендира се неговата отмяна ведно с издадения електронен фиш, поради изтичане на предвидената в закона давност. Иска се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът по касационната жалба – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез юрисконсулт И., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на съдебни разноски и възразява срещу размер на разноските на другата страна.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че жалбата е неосновтелна.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от „Закон за пътищата“ № **********, издадена от Агенция „Пътна инфраструктура“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

Според данните в електронния фиш, на 19.02.2021 г. в 12:48 часа било установено нарушение, извършено с ППС лек автомобил „Мазда“ с рег. № [рег. номер], с обща технически допустима максимална маса 1745, брой оси 2, категория ППС, в община Асеновград, по път 86 км.28+570, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Нарушението е установено с устройство № 30861, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 86 км.28+570. Нарушението е квалифицирано по чл. 139, ал. 5 и 6 във вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а, ал.1 във вр. с чл.179, ал.3 от ЗДвП на Ж. И. И. е наложена глоба от 300 лева, като собственик/ползвател, на когото е регистрирано ППС. Електронният фиш е връчен на нарушителя на 09.05.2025г.

7. Според справка от електронната система за събиране на пътни такси, ППС с рег. № [рег. номер] е собственост на Ж. И. И..

8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление.

ІV. От правна страна:

9. Според задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност за преследване. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН, която разпоредба препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лица за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които законодателят, с цел защита на особено важни обществени отношения - живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Наред с това се избягва в максимална степен субективизмът от страна на контролните органи. От съдържанието на § 1 от ДР на ЗАНН следва, че електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност, при който АУАН следва да се състави в присъствието на нарушителя. Разпоредба на чл. 34 ЗАНН, установяваща сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, не намира приложение в така регламентираното специално производство по издаване на електронните фишове.

Процесното нарушение е извършено и установено на дата 19.02.2021 г., от който момент е започнала да тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Следващото действие по преследване – връчването на електронния фиш, е извършено на 09.05.2025г., т.е. извън рамките на общата давност, поради което същото не може да породи и предвидения в закона ефект по прекъсване на срока. Абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК не подлежи на спиране и прекъсване, но тя няма самостоятелно битие, в случай че е изтекла общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

В случая към момента на връчване на процесния електронен фиш се установява абсолютна пречка за провеждане на административнонаказателно преследване, поради изтекла обща погасителна давност.

От горното следва, че като е потвърдил обжалвания пред него електронен фиш, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

V. По съдебните разноски.

10. Предвид изхода на делото и правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Разноските се доказват в размер на 800 лева/409,03 евро. Съгласно чл.18, ал.2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. /ДВ, бр. 10 от 05.02.2016г./ минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес при интерес [рег. номер]./511,29 евро е 400 лв./204,52 евро В случая претенцията на ответника е за присъждане на разноски в размер на 400 лв./204,52 евро за всяка съдебна инстанция или общо 800 лева/409,03 евро. Настоящият състав на съда намира, че размерът на претенцията отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от защитника процесуални действия, поради което не са налице основания да бъде прилагано намаление. При това положение възражението на жалбоподателя за прекомерност на претенцията се явява неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в заявения и доказан размер.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 91/06.10.2025г., постановено по а.н.д № 350 по описа за 2025 г., на Районен съд – Асеновград, IV – ти наказателен състав.

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от „Закон за пътищата“ № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на Ж. И. И., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], [улица], ***, сумата от 409,03 евро (четиристотин и девет евро и три евроцента), представляваща съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: