Решение № 112 от 27.01.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 3905/2021
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 27.01.2022
- Състав
- Елизабет Петрова, Мария Райкинска, Катерина Рачева
Цитирани разпоредби
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 459, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 461 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 462, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 463, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 495 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 и 9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 67, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 6 и 9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 2 до т. 6 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 2 до т. 6 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 2 до т. 6 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 2 до т. 6 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136, ал. 1, т. 7 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Елизабет Петрова
Членове:
Катерина Рачева
Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20211000503905 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 463, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 317700/17.05.2021 г. по описа на СГС, депозирана от „Пробив“ АД, присъединен взискател по изп.д. № 20088380400352 на ЧСИ М. Б. и по частна жалба вх. № 320826/26.06.2021 г. по описа на СГС, депозирана от „8-ви март“ АД – длъжник по изп.д. № 20088380400352 на ЧСИ М. Б. и двете срещу решение № 262536/16.04.2021 г. по ч.гр.д. № 3958/2021 г. на СГС, IVд въззивен състав.
Частният жалбоподател „Пробив“ АД поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон. Поддържа, че съдът неправилно приел, че ЧСИ Б. правилно е изчислил таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ на 7 407.06 лева, вместо на 6 193.12 лева, като също поддържа, че тук приложима е и нормата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС и ДДС допълнително не следва да се начислява. След приспадане таксата по т. 20 ТТРЗЧСИ в размер на 770.40 лева с ДДС, ако това бил верният размер на тази такса, то вярната такса п от. 26 била 5422.72 лева с ДДС.
Неправилно съдът приел и че ЧСИ Б. правилно е определил сумата 1028.62 лева с ДДС като такава за полезно направени разноски по изпълнението. Не било ясно как ЧСИ е определил сума в размер на 222.22 лева по т. 31д ТТРЗЧСИ, сума в размер ан 770.40 лева с ДДС по т. 20 от ТТРЗЧСИ за „Топлофикация София“ ЕАД. Още по неясно било как е определена сумата 36 лева с ДДС по т. 13 ТТРЗЧСИ. Съдът не направил самостоятелни изчисления, а приел на доверие изчисленията на ЧСИ. Тук също не следвало върху таксите да се начислява ДДС.
Неправилно съдът приел извода на ЧСИ че следва да се разпредели сумата от 148 656 лева и как същата следва да бъде разпределена. ЧСИ незаконосъобразно извършил разпределение, макар че имало висящи искови производства относно сумата, предмет на обезпечително производство и не било ясно каква сума ще бъде 1 присъдена накрая. Разпределението било предварително изготвено.
Неправилно съдът приемал и че ЧСИ е посочил каква сума следва да се приспадне от вземането на „Пробив“ АД – 7455.37 лева. Не била посочена и сумата, която дружеството следва да плати – дали дружеството следва да прихване тази сума или да внесе пълната цена, а ЧСИ да му върне неговата част. Моли обжалваното решение да бъде отменено.
Частният жалбоподател „8-ми март“ АД е изложил идентични оплаквания, като допълнително е твърдял още, че съдът неправилно приел, че не са извършени процесуални нарушения от ЧСИ. Нарушена била процедурата по опис на продавания недвижим имот. Дружеството не било уведомено за извършвания опис. На описа не присъствал и кредитора „Топлофикация София“ ЕАД. „8-ми март“ АД било лишено да предприеме действия в защита на своите интереси. Дружеството не било уведомено своевременно и за насрочената публична продан в периода 12.10.2020 г.- 12.11.2020 г.
Отговори на двете частни жалби са подали взискателят „Топлофикация София“ ЕАД и присъединения взискател Е. Б., които са изложили доводи за неосноватлност на частните жалби.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М. Б. е представил мотиви, в които излага подробни съображения за неоснователност на депозираната жалба, като основно сочи, че държателят, какъвто е взискателят Н. не може да се ползва от привилегията по чл.
136, ал. 1, т. 4 ЗЗД, а от нея се ползва само добросъвестният владелец, на когото в процес, имащ за цел отнемане на владението върху недвижим имот от собственика, добросъвестният владелец противопоставя възражение за право на задържане.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от материалите по делото изпълнителното производство по изп. дело изп.д. № 20088380400352 на ЧСИ М. Б. с рег. № *** на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е образувано по молба на „Топлофикация София“ ЕАД да бъде преобразувано изп.д. № 3224/2011 г. на ДСИ срещу „8-ми март“ АД въз основа на изпълнителен лист от 14.11.2001 г. по гр.д. № 5884/2001 г. на СРС, 71 състав.
С молба от 27.11.2019 г. „Топлофикация София“ ЕАД е поискало насрочване на опис, оценка и изнасяне на публична продан на няколко вече възбранени недвижими имоти, сред които и 41.70% ид.ч. от административна сграда- Дирекция, находяща се в гр. София, бул. „Рожен“ № 2.
На 11.12.2019 г. е извършен опис на девет недвижими имота, видно от съставения Протокол (стр. 640-643 от изп.д.) Извършени са няколко оценки на недвижимите имоти от вещо лице, първата от които на 11.12.2019 г., според която процесният недвижим имот е с цена 34 240 лева.
С уведомление от 16.12.2019 г. ЧСИ уведомил взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, че във връзка с извършения на 11.12.2019 г. опис дължи такса по т. 20 в размер на 42 490.80 лева с ДДС, такса по т. 31д в размер на 2000 лева с ДДС, такса по т. 5 в размер на 264 лева, такса по т. 10 в размер на 18 лева с ДДС, държавна такса за налагане на възбрана в размер на 15 лева, държавна такса за данъчни оценки в размер на 34 лева и държавна такса за издаване на удостоверения за вещни тежести в размер на 90 лева. (л.654 от изп.д.)
С платежно нареждане от 20.12.2019 г. „Топлофикация София“ ЕАД е заплатила на ЧСИ общо 42 913.80 лева – дължими такси по изпълнението.
Насрочена е публична продан на деветте възбранени имоти за периода 12.10.2020 г. – 12.11.2020 г.
2
По молба на „Пробив“ АД от 05.11.2020 г. това дружество е конституирано като присъединен взискател.
С протокол за обявяване на купувач от 13.11.2020 г. за купувач на 41.70 % ид.ч. от административна сграда – Дирекция е обявен присъединения взискател „Пробив“ АД, за сумата 148 656 лева.
На 28.01.2020 г. е изготвено Постановление за разпределение на тази сума, което е предварително и изготвено на основание чл. 462, ал. 1 ГПК, за да бъде определена дължимата от присъединения взискател и купувач по публичната продан „Пробив“ АД.
В реда по чл. 136, ал. 1, т. ЗЗД са разпределени 6 636.66 лева с ДДС, които да се преведат на ЧСИ и представляващи такса по т. 26 ТТРЗЧСИ (7 407.06 лева с ДДС след приспадане на таксата по т. 20 ТТРЗЧСИ в размер на 770.40 лева с ДДС).
В реда по чл. 136, ал. 1, т. ЗЗД са разпределени и 1028.62 лева с ДДС – полезно направени разноски за изпълнението, от които 222.22 лева с ДДС по т. 31 д, 770.40 лева с ДДС – пропорционална част от т. 20 и 36 лева с ДДС по т. 13 за „Топлофикация София“ ЕАД.
В редовете по чл. 136, ал. 1, т. 2 до т. 6 ЗЗД не са разпределени суми, тъй като няма вземания в тези редове.
В реда по т. 136, ал. 1, т. 7 ЗЗД са разпределени общо 140 990.72 лева, от които пропорционално на вземанията на взискателите 126 949.61 лева за „Топлофикация София“ АД, 7 455.37 лева за „Пробив“ АД, които да се приспаднат от вземането му и 6 585.74 лева за няколко физически лица взискатели, посочени в обезпечителна заповед от 08.11.2018 г. по в.гр.д. № 279/2003 г. по описа на САС, които да им се предадат след представяне на изпълнителен титул.
Разпределението е предявено на взискателите и длъжника.
Срещу разпределението са депозирани жалби от взискателя „Пробив“ АД и длъжника „8-ми март“ АД, по които е образувано ч.гр.д. № 3958/2021 г. на СГС, IVд въззивен състав, който, с решение от 16.04.2021 г. ги е оставил без уважение. Това решение е връчено на жалбоподателите съответно на 10.05.2021 г. и 19.05.2021 г. и същите са депозирали частни жалби срещу него.
При така установената фактическа обстановка, съдът прима от правна страна следното:
Частните жалби са депозирани от легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което са допустими.
Разгледани по същество същите са неоснователни предвид следното:
С акта си на разпределение по чл. 460 ГПК, съдебният изпълнител определя реда за удовлетворяване на вземанията на взискателите, както и какви суми се определят за пълното или частично погасяване на всяко едно от тях, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели или вземания. Съдебният изпълнител следва да определи на първо място суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, съобразно реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД, като степента на удовлетворяването им се определя от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземанията с еднакъв ред. Останалата след това удовлетворяване сума се разпределя между другите вземания по съразмерност.
Предмет на производството по обжалване на разпределението на постъпили по изпълнителното дело суми е редовността на процедурата, правилното изчисление от страна на ЧСИ на постъпилите суми, както и дали е спазен редът за удовлетворяване на кредиторите по чл. 136 ЗЗД. Всички други доводи са извън предмета на преценка от 3 съда по настоящото производство.
По отношение законосъобразността на извършеното разпределение, настоящият съдебен състав намира следното:
Правилно в първия ред на специалните привилегии ЧСИ Б. е включил изцяло необходимите разноски на първоначалния взискател „Топлофикация София“ ЕАД по осъществяването на изпълнителния способ, в т.ч. такса за опис на продадения имот, хонорара на вещо лице – оценител и такса за изготвяне и предявяване на разпределение, в съответствие с приетото в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, с което се внесе яснота относно това кои точно разноски влизат в хипотезата на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и се ползват с право на предпочтително удовлетворяване, а впоследствие намерило и законодателно изражение в разпоредба на чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК.
Правилно са определени и техните размери.
Видно от посоченото по-горе уведомление на ЧСИ за дължими такси по описа от 11.12.2019 г. взискателят „Топлофикация София“ ЕАД е дължал възнаграждение за вещото лице, изготвило оценка на описваните имоти в размер на 2000 лева – т. 31д ТТРЗЧСИ и такса по т. 20 ТТРЗЧСИ за опис в общ размер на 42 490.80 лева с ДДС и същите са платени на 20.12.2019 г. Последната такса е в размер на 1.5% от пазарната оценка на имотите в общ размер на 2 360 600 лева, която несъмнено е по-малка от размера на вземането, което е близо 6000000 лева. Оценката само на процесния недвижим имот е в размер на 42 800 лева или 1.5% върху нея са 642 лева, а с ДСС – 770.40 лева.
От общо платените 2000 лева за вещо лице на „Топлофикация София“ ЕАД се дължи такава част, която е пропорционална на оценката на процесния имот, доколкото 2000 лева са платени общо за оценка на девет имота. Или на един имот се падат точно 222.22 лева като възнаграждение на вещото лице.
Съгласно т. 13 от ТТРЗЧСИ за изготвяне на разпределение и предявяването му се дължат 30 лева, а с ДДС – 36 лева.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че върху таксите на ЧСИ не следва да се начислява отделно ДДС, защото приложим бил чл. 67, ал. 2 ЗДДС, според който, когато не е уговорено, че върху задължението отделно се начислява ДДС, то счита се, че ДДС е включено в договорената цена. В случая таксите на ЧСИ не са предмет на договорни отношения. Същите се дължат по силата на закона, поради което и чл. 67, ал. 2 ЗДДС е неприложим. В същото време и на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Тъй като извършваните от ЧСИ доставки на услуги, във връзка с които се събират определените в тарифата такси не попадат в изключенията, посочени в Глава четвърта “Освободени доставки и придобивания” от ЗДДС, те са облагаеми доставки на услуга по смисъла на ЗДДС. Предвид това, когато доставчикът -ЧСИ е регистрирано по ЗДДС лице, за него възниква задължение за начисляване на данък по чл. 86 от данъчния закон.