Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 26.07.2019, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
150/2019
Подписан
26.07.2019
В сила
07.11.2019

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.92 · Закон за задълженията и договорите

Р

Е Ш Е Н И Е № 882

26.07.2019 г., гр. Сливен

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД

VІ-ти ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети април 2019г., в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИНЧО МИНЕВ секретар: ТАНЯ ИВАНОВА прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ

МИНЧО МИНЕВ гр. дело № 150 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

В исковата молба се твърди, че „А1 България“ЕАД и Н.Й.Н. *** са били обвързани от няколко договора, по силата на които дружеството му предоставяло мобилни услуги при съответни тарифни /и промоционални/ планове: по първия, от 2014-та година-за телефонни номера ********** и **********; по следващия- от 2015-та г.- за телефон с № ********** и по третия, от 2016-та г.- за телефон с № **********.

Освен това, бил сключен и договор, по който мъжа закупил на изплащане таблет.

Ищецът уточнява, че всички договори ставали неразделна част от последния и се идентифицирали с уникалния номер на абоната.

В изпълнение на своите задължения, вкл. и по т.26.4 от Общите си условия, търговското дружество издавало ежемесечни фактури за предоставяните на абоната услуги, но последния не изпълнявал своето задължение да ги заплати, което касае няколко фактури за задължения по договор № М4287935 от 11.11.2014г., а именно: фактура № ********* от 13.06.2016г. с падеж 03.07.2016г., на стойност 157.31лв.; фактура № ********* от 13.07.2016г. с падеж 02.08.2016г. на стойност 57.37лв.; фактура № ********* от 11.08.2016г. с падеж 31.08.2016г. на стойност 3.04лв. и фактура № ********* от 11.11.2016г. с падеж 01.12.2016г. на стойност 68.88лв.

В исковата молба се твърди още, че поради това неизпълнение „А1 България“ЕАД е прекратило действието на договорите, а на това основание и осн.чл.92 от Закона за задълженията и договорите, на Н. били начислени неустойки: 407.12лв.- за тел. № ********** по Договор за услуги от 19.02.2016г. и 62.50лв.- за тел.№ ********** по Договор за услуги от 13.05.2015г.

По този начин и като се прибави стойността на таблета, ответника задлъжнял със сумата 776,22лв., а върху нея дължал и лихва за забава в размер на 68.74лв.

Липсата на плащане мотивирало дружеството да се обърне за съдействие към съда-в т.н. заповедно производство, но Н. подал възражение по чл.414 от ГПК срещу издадената му заповед за изпълнение. Това го мотивирало да предяви установителни искове съда да приеме, че мъжа му ги дължи, като главницата-ведно със законната лихва, счита от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК.

„А1

България“ЕАД претендира и сторените от него разноски –както в настоящото дело, така и в заповедното производство.

На ответника бе връчен препис от исковата молба, но писмен отговор той не депозира. Н. не се и яви на насроченото съдебно заседание. В него ищеца, чрез писмено становище на процесуален представител, поддържа претенциите.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от документите, представляващи листи №№

35-41вкл., на 10.11.2014г. между „МОБИЛТЕЛ“ЕАД и

Н.Й.Н. е сключен Договор № ********* за електронни съобщителни услуги, предоставяни за мобилни телефони с №№ ********** и **********, по тарифен план Мтел смарт ХS, с промоционална месечна абонаментна такса от 7.74лв. Действието на договора е за периода 10.11.2014-10.11.2016г.

Видно от документите, представляващи листи №№

42-46вкл., на 13.05.2015г. между „МОБИЛТЕЛ“ЕАД и Н.Й.Н. е сключен Договор също с № ********* за електронни съобщителни услуги, предоставяни за мобилен телефон с № **********, по тарифен план Мтел Трансфер S 2 у, с промоционална месечна абонаментна такса от 15лв. Действието на договора е за периода 13.05.2015-13.05.2017г.

Видно от документите, представляващи листи №№

47-54вкл., на 19.02.2016г. между „МОБИЛТЕЛ“ЕАД и Н.Й.Н. е сключен още един Договор за електронни съобщителни услуги, също с № *********, предоставяни за мобилен телефон с № **********, по тарифен план Мтел моб.интернет Сърф ХL, с промоционална месечна абонаментна такса от 15лв. Действието на договора е за 24 месеца.

Видно от документите, представляващи листи №№

55-58вкл., на 19.02.2016г. между „МОБИЛТЕЛ“ЕАД и Н.Й.Н. е сключен и Договор за продажба на изплащане- на таблет HUAWEI Т1 7.0“ MediaPad, на цена 23.01лв., платима на 23 вноски. От приемно-предавателния протокол съда установява и че устройството е предадено от продавача на купувача.

Ищецът представя множество издадени от него фактури. Четири от тях са посочените в таблицата на стр.3 от исковата молба, за суми, представляващи месечни такси и разговори, данни, съобщения и други такси:

Първата от тях е с № ********** и е за периода 09.05.2016г.- 08.06.2016г., за задължения на стойност 157.31лв. с вкл.ДДС,

Втората

- № ********* от 13.07.2016г. с падеж 02.08.2016г. на стойност 57.37лв., за задължения в периода 09.06.2016г.- 08.07.2016г.

Третата-фактура № ********* от 11.08.2016г. с падеж 31.08.2016г. на стойност 3.04лв., за задължения в периода 09.07.2016г.- 08.08.2016г. и

Четвъртата-фактура № ********* от 11.11.2016г. с падеж 01.12.2016г. Тя е за задължения в периода 09.10.2016г.- 08.11.2016г. и е на стойност 89.86лв. с ДДС, като освен това включва и задължения за предходни периоди от 90.86лв., но според ищеца е на стойност 68.88лв.

Видно от материалите по ч.гр.д.№ 6225/2018г., то е образувано въз основа на подадено в СлРС заявление по чл.410 от ГПК. На заявителя- „А1 България“ЕАД, е издадена заповед за изпълнение- № 3565/ 09.11.2018г., с която на Н.Й.Н. е разпоредено да му заплати 776.22лв.- главница- незаплатени месечни такси за използване на услуги по Договор № М4287935 от 10.11.2014г., ведно със законната лихва, считано от 08.11.2018г. до окончателното й изплащане, както и 68.74лв.- - лихва за забава, изчислена върху сумата 306.60лв., за периода 04.07.2016г.- 07.11.2018г.

Така установените факти налагат следните изводи за правото:

Съдът е сезиран с установителни искове- положителни, за съществуването на парични вземания, дължими от ответника по сключен с ищеца договор. В исковата молба дружеството-ищец посочва няколко договора, но в крайна сметка вземанията му според съда са основани само на един от тях- Договор № М4287935 от 10.11.2014г. Така е, защото само той е цитиран в таблицата, онагледяваща издадените от него фактури, задълженията по които не са платени от ответника, а и само и точно той, е цитиран в издадената на търговското дружество заповед за изпълнение. Вземанията са три:

Първото- за главница, представляваща неплатени от ответника суми.

Второто-обезщетение за вредите от забавата, в която ищеца е изпаднал при плащането на сумите за главница- т.н. мораторна лихва и

Третото-неустойка, дължима от ответника поради това, че не е изпълнил първото задължение.

Ответника не отрича, че не е заплатил сумите по четирите фактури, посочени в табличен вид в исковата молба- стр.трета. Всички те представляват приложения на исковата молба, а освен това- и писмени по делото доказателства, като са на обща стойност 286.60лв. Съдът намира, че с ангажираните от ищеца доказателства той не успя да докаже твърденията си, на които основава тези вземания. Преди всичко трябва да се има предвид, че, съгласно задължителна практика на ВКС, е необходимо да е налице идентичност между заявеното в заповедното производство вземане и това по последващия установителен иск. В случая означава, че предмет на настоящото дело могат да са само вземания, произтичащи от Договор за услуги № М4287935 от 10.11.2014г.- защото точно той е записан в заповед № 3565/ 09.11.2018г., издадена от СлРС по ч.гр.д.№ 6225/2017г.- текста срещу първата от дължимите суми 776.22лв.

В исковата си молба „А1 България“ЕАД се позовава, а и ги представя, на четири договора- три за предоставяне на мобилни услуги и едни- за закупуване на таблет. Те обаче не са посочени в заявлението по чл.410 от ГПК- справка т.12 от него. Логично не са цитирани и в заповедта за изпълнение. А ищеца изрично акцентира в исковата си молба на това, че има вземания по всичките четири, тъй като всички те се считали неразделна част към последния сключен между страните – абзац втори от стр.трета, като при това всички се индивидуализират с уникалния номер на абоната.

Така също, в исковото производство кредитора не представи и самия договор. Последният, както в заявлението по чл.410 от ГПК, така и в исковата молба, е индивидуализиран с № М4287935 от 10.11.2014г. Той обаче не е сред приложенията на исковата молба.

Сред тях е договор от същата дата, но с № **********. Т.е., липсва нужното съвпадение.

Ето защо съда е на мнение, че ищеца не успя, а това той трябваше да направи в условията на пълно главно доказване, независимо, че ответника не подаде писмен отговор, да докаже, че има вземания по договора и фактурите, на които ги основава.

Щом няма вземания за тях, то той няма и за останалите заявени- за лихва за забава в размер 68.74лв. и неустойка от общо 469.62лв. /407.12лв.+62.50лв./. Те са акцесорни на главното вземане /което в случая е в общ размер 306.60лв. /286.60лв.+20лв./ и следват неговата съдба- не могат да съществуват/възникнат, щом не съществува главното вземане.

Впрочем, ищеца не може да търси двете неустойки и по друга причина- защото ги е начислил по договори, за които не твърди, че ответника не е плащал- видно от стр.четвърта от исковата молба, по-голямата по размер неустойка е по договор от 19.02.2016г., а по-малката- по договор от 13.05.2015г., докато твърдяното в исковата молба неизпълнение е по договор от 10.11.2014г.- него ищеца е цитирал в таблицата с фактурите на стр.трета от исковата молба.

Нещо повече, ищеца няма вземане за тези неустойки и тъй като по делото не бе установена предпоставката за тяхната дължимост. Видно от начина, по който ищеца е обяснил формирането на размерите им, те представляват сбора на оставащи месечни такси-за времето след прекратяване действието на съответния договор. Ищецът обаче не доказа, че това прекратяване е настъпило и кога.

При това положение съда ще отхвърли всички искове. Това пък означава, че не му се следват разноски- нито направените в исковия процес, нито пък в заповедното производство- по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 ГПК.

При изложеното, Сливенски районен съд

Р Е

Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като

НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ исковете на

„А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********; със седалище гр.София и съдебен адрес:***, пл.”Света Неделя”№4, етаж 4, на основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК да бъде прието за установено, че Н.Й.Н. с ЕГН ********** и адрес: *** му дължи сумите, за които на дружеството е издадена, в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 6225/2017г. на Сливенски районен съд, заповед за изпълнение- № 3565/ 09.11.2018г.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на „А1 БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК ********* да му бъдат присъдени направените от него разноски- както в настоящото дело, така и в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 6225/2017г. на Сливенски районен съд.

Решението подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин- пред Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която се подава чрез Сливенски районен съд, в 2-седмичен срок от връчването му на съответната страна.

РАЙОНЕН