Решение № 3742 от 03.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3742 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100514810 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение №19112 от 23.10.2024г., постановено по гр.д. № 26017/2024 г. по описа на СРС, 128 състав, съдът е отхвърлил иска на М. А. Ч., с ЕГН: **********, адрес гр. София, ж.к. ****, насочен срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, за обявяване нищожността на договор за потребителски кредит № 961627/13.11.2023 г. Със същото решение съдът е прогласил по иска, предявен от на М. А. Ч., с ЕГН: **********, адрес гр. София, ж.к. ****, срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, за нищожна клаузата на чл.11 от сключеният между страните договор потребителски кредит № 961627/13.11.2023 г., поради противоречие на добрите нрави, като е осъдил М. А. Ч., с ЕГН: **********, адрес гр. София, ж.к. ****, да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 115Е, ет.5, сумата от 737.00 лв., представляваща част от пълния размер от 3121.63 лв. на дължимата галвница по сключения между страните договор потребителски кредит № 961627/13.11.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова молба – 20.06.2024 г., до окончателното плащане на дължимото, съответно е разпределил отговорността за разноски между страните съобразно изхода на делото.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищцата М. А. Ч., в частта, с която искът за прогласяване на нищожност на сключения договор между нея и ответното дружество е бил отхвърлен. В същата жалбоподателката е посочила, че сключеният договор е нищожен, доколкото същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочен начина на 1 формиране на ГПР, а само неговата абсолютна стойност. Отделно от това, сочи, че сключеният договор е нищожен и поради несъобразяване с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не е включено възнаграждението предвидено по допълнителни услуги- сумата по договора за поръчителство следва да бъде разгледана като общ разход. Също така е посочено, че в ГПР не е включен и размера на предвидената неустойка, поради което е налице заблуждаваща търговска практика. Жалбоподателката счита, че в конкретния случай намира приложение разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Моли да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение, в частта, с която е отхвърлен искът за прогласяване на нищожност и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде прогласена нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит. Моли ответника да бъде осъден да заплати направените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника „Сити Кеш“ ООД, в който същият е изложил съображения относно правилността на постановеното първоинстанционно решение. Посочва, че клаузата на чл.11, ал. 1 от сключения договор не е породила правни последици, доколкото същата е нищожна такава и именно поради това не следва да бъде включвана в ГПР, а също така, че в договорът е посочен годишния лихвен процент, годишния процент на разходите и общо дължимата сума. Излага доводи, че неправилното посочване на ГПР не влече след себе си нищожност на договора. Намира, че всички изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК са спазени, като твърди, че както в договора, така и в приложения към него Стандартен Европейски формуляр са посочени ГПР и начина на формиране на същия. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като претендира и разноски.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното:

По въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на неговата правилност на въведените с жалбата доводи настоящият съдебен състав намира следното:

Предмет на настоящото въззивно производство е твърдяната нищожност на договор за потребителски кредит №961627 от 23.10.2024г., сключен между жалбоподателката М. А.

Ч. и „Сити Кеш“ ООД, с който договор дружеството се е задължило да отпусне на жалбоподателката сумата от 5 100 лв. срещу поето от последната задължение за връщане при разсрочване на сумата на 23 броя месечни вноски от които първите три по 34,71 лв., а останалите 20- по 273,61 лв. В сключения между страните договор и приложения към същия Стандартен Европейски формуляр е посочен ГПР, а именно 42,42 %, както и общо дължимата сума по сключения договор.

Настоящият въззивен състав намира, че между страните не е спорно обстоятелството на сключване на договора, а също така и на усвояване на сумата от жалбоподателката.

Именно поради тази причина за същата е възникнало задължение за връщане на усвоената сума.

Предвид горното безспорно е обстоятелството, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение по силата на процесния договор. Същият формално отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК да е в писмена форма и на хартиен носител, като в изпълнение на поетите по силата на него задължения, заемодателят е 2 предоставил на жалбоподателката М. А. Ч. сумата от 5100 лв.

Между страните се явява единствено спорен въпросът дали сключеният договор за потребителски кредит отговаря на императивните изисквания на ЗПК и в тази връзка дали същият е нищожен. Доколкото жалбоподателката има качеството на потребител, то съдът следва да следи служебно за интересите на същата и без направени в жалбата или отговора оплаквания. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай подадената от М. А. Ч. жалба се явява основателна, доколкото не са спазени повелителните разпоредби на ЗПК, а именно чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата предвижда, че договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. Визираната норма е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити.

Съгласно чл. 4, б. "а" от Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на Съвета от 23.04.2008 г., ГПР трябва да се изчисли в момента, в който кредитният договор е сключен. Съгласно практиката на СЕС, целта на уредбата е потребителите да разполагат с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението, като това информиране има съществено значение за правата на потребителя.

В конкретния случай изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не е спазено, тъй като в договора са посочени единствено абсолютни стойности на годишния процент на разходите и на годишния лихвен процент, но липсва ясна методика как точно е формиран ГПР от 42, 42 %, респ. кои компоненти са включени в него. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в. т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно практиката на СЕС, в посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното отношение. В процесния договор не са посочени както компонентите на ГПР, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, с оглед на което е налице нищожност на договора на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Изложеното от ответника в отговорна на въззивната жалба, че начинът на формиране на ГПР е посочен в приложения Стандартен европейски формуляр не отгваря на действителността, доколкото в същия е посочен единствено ГПР 42,42% (стр.48 от първ. д.).

Отделно от това, следва да бъде посочено, че уговорената и начислена на ищцата съгласно представения по делото погасителен план неустойка за непредоставяне на обезпечение /чл. 11 от процесния договор/ представлява разход по кредита, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По арг. от цитираната норма, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

Общият размер на кредита не може да включва никоя от сумите, включени в общите разходи по кредита за потребителя /така Решения по дело № С-686/19 и С377/14/.

Именно в този смисъл, настоящият възззивен състав намира, че като в ГПР не е 3 включена и посочената в погасителния план неустойка е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК на собствено основание. Изложеното от ответника „Сити Кеш“ ООД, че неустойката не е следвало да бъде включвана в посочения размер на ГПР, тъй като същата е изначално нищожна е неоснователен, доколкото постигнатите между страните уговорки пораждат действие, па макар и нищожни такива, до момента на прогласяване на тяхната нищожност. Същото следва от правилото на чл. 20 ЗЗД, където е формирана свободата на договаряне между страните. Предвид на това, постигнатата между страните договорка е била действителна към момента на сключване на договора и е проявявала действие между тях, поради което е следвало да бъде включена в стойността на ГПР.

Посоченото от „Сити Кеш“ ООД в отговора на въззивната жалба, че неправилното определяне на ГПР не влече нищожност на договора е неоснователно твърдение, доколкото нищожността на договор за потребителски кредит сключен на 13.11.2023г. следва не от неправилното определяне на ГПР, а от неспазването на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК предвиждаща задължение на кредитодателя да посочи начина, методиката на изчисление на ГПР.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК сочи, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посоченото от ответника, че недействителност на една от клаузите на договор не влече след себе си нищожност на целия договор е действително така, но в случая е налице императивната разпоредба на чл.22 ЗПК предвиждаща именно нищожност на цялата сделка.

Предвид изложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и следва неговата нищожност да бъде прогласена, а в този смисъл да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен главният иск и същият да бъде уважен, както и в частта, с която е уважен евентуалният иск, доколкото при уважаване на главния иск, евентуалният не подлежи на разглеждане.