Решение № 248 от 14.08.2023, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Административно наказателно дело 1080/2021
- Вид
- Решение № 248
- Подписан
- 14.08.2023
- В сила
- 06.12.2023
- Състав
- Стела Петрова Колчева
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.210в · Закон за защита на потребителите
- чл.68г, ал.2 · Закон за защита на потребителите
- чл.68л, ал.1 · Закон за защита на потребителите
РЕШЕНИЕ
№ 248 гр. Враца, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20211420201080 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.Образувано е по жалба на ”А1 България”ЕАД-София против НП № К-029160/21.10.21 г. на Директора на РД за областите Монтана, Видин и Враца при КЗП, с което на горепосоченото дружество за извършено нарушение по чл.210в, вр.чл.68л, ал.1 ЗЗП и на същото основание, е наложена имуществена санкция от 5000.00 лв. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание.
Алтернативно се поддържа искане за намаляване на наложената санкция в предвидения от закона минимален размер.
Ответната страна, чрез упълномощен процесуален представител ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, с молба за оставянето й без уважение и потвърждаване на постановлението.
След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 1 и сл.от ЗАНН.Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:
В КЗП – РД Монтана е постъпила жалба вх.№ М-03-190/30.06.2021 г. от потребителка на възраст 81 години относно сключен с дружеството-настоящ жалбоподател договор за мобилна услуга. В жалбата са изложени твърдения, че на 18.06.21 г. потребителката е посетила офис на търговеца в гр.Враца с цел да заплати месечната си абонаментна такса, както и да й бъде разяснена начислената с 1 лв. по-висока месечна такса от обичайно заплащаната.
Обслужващият я служител на търговеца не й дал никакво обяснение относно разликата в начислената месечна такса и е изготвил нов договор за мобилна услуга. Освен, че възразила с мотива, че има валиден такъв до 24.04.22 г., потребителката попитала какво налага подписването на нов договор, на което получила отговор, че ако не подпише новоизготвения договор от следващия ден няма да има валиден и активен мобилен номер. Притеснена от така подадената й информация, потребителката е подписала предложения й договор с месечна такса в размер на 21.99 лв., въпреки, че валидният й още 10 месеца стар договор е с по-ниска месечна абонаментна такса в размер на 16.99 лв.
Във връзка с подадената жалба, служители на КЗП-Враца между които и св.Г.Й. извършили проверка с КП № К-2727933/01.07.2021 г. в търговски обект, стопанисван от „А1 България” в гр.Враца, бул.”Никола Войводов” № 10. По време на проверката били изискани и представени подписаните с потребителката договори и приложения, издадените фактури, справка за начислени и извършвани плащания и др. Въз основа на анализ на представените документи проверяващите констатирали, че към датата на подписване на приложение №1 към договора на потребителката със срок на валидност 18.06.21-18.06.23 г., не е била налице необходимост за потребителката от подновяване на договора за услугите, предвид срока на действие на стария договор, условията и размера на месечната такса.Поконкретно, съгласно сключения на 18.06.21 г. договор, дължимата месечна такса е в размер на 21.99 лв., а според издадените фактури от м.09.20 г. до м.04.21 г. са за сума в размер на 16.99 лв., с изключение на м.11, когато сумата по фактурата е 17.34 лв., а за м.05.21 г.-17.99 лв., т.е. по стария договор от 24.04.20 г. са ползвани само услугите включени в него. Също така и в двата договора са включени „промоционални” минути и изходящи 2 разговори към всички национални мрежи „без ограничение”.
С горепосочения констативен протокол и във връзка с констатациите от проверката и установените обстоятелства, от търговеца е изискано становище.
Такова е подадено като след допълнителна проверка и преценка на заявеното в него, проверяващите констатирали, че същото е неоснователно и твърденията за липса на нарушение се опровергават от наличната писмена документация. Нещо повече, търговецът е отстранил нарушението като е възстановил на потребителката старите условия на ползване на услугата.
При така събраните при проверката доказателства, проверяващите констатирали, че оплакването на потребителката е достоверно, тъй като на 18.06.21 г. при сключването на новия договор за мобилна услуга, за нея не са били налице обстоятелства, налагащи подписването му, както и икономическа или финансова изгода, а от страна на служителите на търговеца са извършени нелоялни и некоректни действия спрямо нея и същата е останала заблудена относно наложителността точно в този момент да подпише такъв договор.
Тези действия на свой ред са в нарушение на издадената спрямо търговеца Заповед№412/08.06.2015 г. на Председателя на КЗП, с която на основание чл.68л, ал.1 ЗЗП му е забранено да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.1, вр.чл.68г, ал.2 ЗЗП, а именно в противоречие с изискването за добросъвестност и професионална компетентност, да не полага очакваните грижи към една особено уязвима група потребители, каквито са възрастните хора и да променя съществено икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ начин информацията за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение. При така направените констатации, срещу дружеството жалбоподател е съставен АУАН№К-029160/29.09.21 г. за извършено нарушение по чл.210в, вр.чл.68л, ал.1 ЗЗП. Последвало е издаването на обжалваното НП, с което за това нарушение и на основание чл.210в ЗЗП, на дружеството е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 5000 лв.
Така изложеното от фактическа страна, съдът възприе на базата на св.показания на лицето констатирало нарушението и съставило АУАНГ.Й..Съотнесени към останалата доказателствена маса, тези показания са в пряка, логическа и безпротиворечива взаимовръзка, както по между си, така и 3 с всички приложени към административната преписка писмени доказателства- констативни протоколи за извършена проверка и проверка на документи, становище на дружеството, договори за мобилни услуги с приложения, фактури, жалба до КЗП от потребителя и др.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП са съставени от компетентни органи, съгласно представените по делото заповеди. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч. време и място на извършване на нарушението и конкретните обстоятелства, при които е извършено и констатирано. Налице е изчерпателно и надлежно описание на нарушението със съответните релевантни съставомерни признаци, както и коректна правна квалификация, съответстваща на това описание.
От материално-правна страна, обжалваното НП се явява и напълно обосновано: от събраните по делото доказателства безспорно се установиха фактите относно твърдяното нарушение, а именно, че при сключване на 18.06.21 г. с потребител на нов договор за мобилни услуги, дружеството е нарушило издадената Заповед №412/08.06.2015 г. на Председателя на КЗП за забрана за прилагане на нелоялна търговска практика спрямо възрастен потребител. С това си поведение, търговеца е нарушил задължението си и следва да понесе отговорност съгласно чл.210в, вр.чл.68л, ал.1 ЗЗП.
Съдът не споделя изложените в жалбата доводи за липса на нарушение.
В подкрепа на тези доводи не само не са представени никакви доказателства от търговеца, но и същите се явяват пряко опровергани от наличната и описана по-горе доказателствена маса, изводима от свидетелските показания и обемни писмени доказателства. Нещо повече и както вече се посочи погоре, дружеството фактически е признало нарушението като още в хода на проверката е възстановило старите условия на договора за мобилни услуги с потребителката.
Конкретното нарушение не се отличава с по-малка обществена опасност спрямо обичайната за този вид нарушения, поради което и доводите и исканията на жалбоподателя за приложение на чл.28 ЗАНН, също се явяват 4 неоснователни.
При определяне размера на следващата се санкция, наказващият орган не е допуснал нарушение на чл.27, вр.чл.83 ЗАНН.При предвидени лимитативно в чл.210в ЗЗП размери на санкцията от 3000.00 до 50 000.00 лв., наказващият орган е наложил такава близка до долната граница. От една страна следва да се отчете, че търговецът е отстранил вредните последици от нарушението, възстановявайки старите условия по договора с потребителката. От друга страна обаче, дружеството очевидно системно ползва нелоялни търговски практики, наложило и постановяването на заповедта на Председателя на КЗП по чл.68л, ал.1 ЗЗП. Наред с това към инкриминираната дата спрямо дружеството е имало и влязло в сила друго НП №К-0026511/10.09.20 г. за същото по вид нарушение на чл.210в ЗЗП. Всички горепосочени обстоятелства налагат на извод за законосъобразност на наложената санкция, като съобразена с обществената опасност на конкретното нарушение и на самия нарушител. Ето защо и процесното НП следва да бъде потвърдено изцяло.
При така изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №К-029160/21.10.21 г. на Директора в РД за областите Монтана, Видин и Враца със седалище Монтана към ГД”Контрол на пазара” при КЗП, с което на “А1 България”ЕАД-София, с ЕИК:131468980 за извършено нарушение и на основание чл.210в, вр.чл.68л, ал.1 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 5000.00 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5