Решение № 20209 от 08.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20209 гр. София, 08.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110125432 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Същото е образувано по искова молба на Ю. В. Р., ЕГН **********, срещу „Еос Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439 от ГПК за недължимост на сумите, посочени в Заповед за незабавно изпълнение от 28.06.2010 г. и по Изпълнителен лист от 29.06.2010 г., и двата документа издадени по ч. гр. д. № 28282/2010 г. на Софийски районен съд, 65 с-в, както следва: 1) 2 791,11 лв. - главница, ведно със законната лихва върху тази сума от 18.06.2010 г. до датата на плащането; 2) 420,25 лв. - възнаградителна лихва за периода 03.11.2007 г. - 27.04.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.06.2010 г. до датата на плащането; 3) 81,03 лв. - наказателна лихва за периода 05.11.2007 г. 27.04.2010год. , ведно със законната лихва върху тази сума от 18.06.2010 г. до датата на плащането; 4) 304,62 лв., представляващи разноски.

Ищецът твърди, че въз основа на посочените по-горе заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е образувано изп. д. № 125/2010 г. на ЧСИ Татяна Антонова Водиченска- Никитова, per. № 791 на КЧСИ. С договор от 18.01.2016 г. „Юробанк България“ АД прехвърлила вземането си на „Еос матрикс“ ЕООД. Поради бездействие на кредитора била настъпила перемпция и това изпълнително дело е прекратено на 31.05.2017 г. Сочи, че след изтичането на петгодишната погасителна давност (от 31.05.2017 г. до 31.05.2022 г.) с Молба вх. № 00961/04.02.2025 г. „Еос Матрикс“ ЕООД е поискало от ЧСИ Татяна Антонова Водиченска-Никитова, per. № 791 на КЧСИ да бъде образувано ново изпълнително дело - това дело е изп. дело № 26/2025 г. по описа на същата ЧСИ и да бъдат събрани погасените по давност на 31.05.2022 г. или на друга дата вземания. Твърди, че било образувано изп. д № 26/2025 г. на ЧСИ Татяна Антонова Водиченска - Никитова, per. № 791 на КЧСИ, по което било започнато принудително изпълнение и бил наложен запор върху заплатата на ищеца,за което му било връчено съобщение за образуването на изпълнителното дело. Към настоящия момент бил наложен запор на заплатата му, наложен бил запор и върху банковата му сметка за сума в размер на 7 407,72 лв. Подчертава, че правният му интерес от настоящото производство се обосновава от наличието на висящ изпълнителен процес, образуван въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 2010 година - изп. д.

1

№ 26/2025 г. по описа на ЧСИ Никитова, както и наличието на нововъзникнали факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното ооснование, а именно кредиторът не е извършвал действия от 31.05.2017 г. и погасителната давност е изтекла на 31.05.2022 г. или на друга дата. Моли съда да уважи предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Еос Матрикс“ ЕООД. В него се излага, че предявеният иск е частично недопустим, а именно за разликата над сумата от 2 791,11 лв. - главница, като сочи, че по силата на чл. 119 ЗЗД акцесорните претенции се погасяват по давност заедно с погасяването на главния дълг. По същество счита, че искът е неоснователен. Претендира в случая да намери приложение общата 5годишна погасителна давност. Посочва, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията преди обявяване на Тълкувателно решение 2 от 26.06.2015 г., давност за тези вземания не е текла, като последната е започнала да тече след датата на обявяване на посочения тълкувателен акт. Обяснява, че и след погасяване на вземането по давност, материалното право на кредитора продължава да съществува. Моли за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на сторените разноски, прави възражение по чл. 78, ал.

5 ГПК.

Съдът, като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Изложените от ищците фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с отрицателни установителни претенции с правна квалификация чл. 439 от ГПК.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че има правен интерес от релевирането на такива претенции, както и възраженията си срещу съществуването на спорните права, включително, че вземанията са погасени по давност.

Ответникът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че са налице обстоятелства, водещи до прекъсване и/или спиране на давността.

Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение.

Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата на неговото изтичане настъпва преклудиращото действие за сочене на възражения.

Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

На следващо място, както е изяснено в съдебната практика /Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и Определение № 513 от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/, длъжникът има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително 2 основание, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на длъжника да иска установяване, че вземането е погасено по давност.

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о., ГК, нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност.

В настоящия правен спор е безспорно между страните, че въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от 28.06.2010 г., издадена по ч.гр.д. № 28282/2010 г. по описа на СРС, 65 състав, е издаден изпълнителен лист от 29.06.2010 г., също по ч.гр.д. № 28282/2010 г. по описа на СРС, 65 състав. Не се спори също, че последният обективира следните вземания: 2791,11 лв. – главница; 420,25 лв. – договорна лихва за периода от 03.11.2007 г. до 27.04.2010 г.; 81,03 лв. – наказателна лихва за периода от 05.11.2007 г. до 27.04.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.06.2010 г. до плащането, както и 304,62 лв. – разноски. Изпълнителният лист е издаден в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД срещу Ю. В. Р..

Въз основа на посочения изпълнителен лист от 29.06.2010 г., издаден въз основа на заповед по чл. 417 ГПК от 28.06.2025 г., и двете издадени по описа на ч.гр.д. № 28282/2010 г. по описа на СРС, 65 състав, е образувано изпълнително дело № 125/2010 г. по описа на ЧСИ Татяна Антонова Водениченска – Никитова, рег. № 791 на КЧСИ. Това обстоятелство също се явява безспорно между страните в производството.

По делото е представен и подписан екземпляр от договор за възлагане на вземания, сключен през 18.01.2016 година между „Юробанк България“ – като прехвърлител АД и „Еос Матрикс“ ЕООД – като приобретател, видно от който всички вземания на прехвърлителя преминават в патримониума на приобретателя, в това число и процесните вземания, насочени срещу ищеца Ю. В. Р.. Фактът на извършената цесия, обективирана в договора от 18.01.2016 г., също така е отбелязан върху гърба на процесния изпълнителен лист, издаден на 29.06.2010 г. по ч.гр.д. № 28282/2010 г. по описа на СРС, 65 състав.

По делото са приложени и уведомления за извършено прехвърляне на вземания по чл.

99, ал. 3 ЗЗД с адресат ищеца Ю. В. Р..

Върху изпълнителния лист от 29.06.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 28282/2010 г. по описа на СРС, 65 състав, е инкорпорирано постановление на ЧСИ, изготвено в приложение на нормата на чл. 438, ал. 1, т. 8 от ГПК, с което е прекратено изпълнително дело № 125/2010 г. по описа на ЧСИ Татяна Антонова Водениченска – Никитова, рег. № 791 на КЧСИ. Установява се също така, че това постановление е влязло в законна сила на 31.05.2017 г.

В конкретния случай, в светлината на изведените принципни постановки, отнесени към конкретната фактология, се установява следното.

Както вече бе посочено по-горе, изпълнително дело № 125/2010 г. по описа на ЧСИ Татяна Антонова Водениченска – Никитова, рег. № 791 на КЧСИ е образувано по молба на цедента „Юробанк България“ АД с молба вх. № 01261/13.10.2010 г. С разпореждане на ЧСИ Никитова от същата дата формално е образувано процесното изпълнително производство. С разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е указал да се извършват следните действия: покана за доброволно изпълнение на процесните суми, запор върху трудовите задължения на длъжника и цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, 3 като и изпращане на писмо до НАП, с което се изисква информация досежно местоработата на длъжника Ю. В. Р., ЕГН ********** с изх. № 01776/25.10.2010 г. и на основание чл. 458 ГПК и чл. 191 ДОПК Националната Агенция за приходите е информирана за започнато принудителни изпълнение срещу посочения по-горе длъжник. Изпратено е и писмо с изх. номер 01774/25.10.2010 г. до Дирекция „ПАМДТ“, Столична община, с което е указано на Дирекцията незабавно да уведоми ЧСИ Никитова за недивижими имоти и превозни средства, притежавани от длъжника Ю. Р. с посочени в писмото пълни идентификационни данни. С писмо с изх. № 01775/25.10.2010 г. с адресат СДВР направление „Пътна Полиция“ – КАТ е поискано уведомяване за това кои са, ако има, моторни превозни средства, притежавани от длъжника Ю. Р..

В ответ на дадените запитвания, ЧСИ Никитова получава следните отговори. На 05.11.2010 г. получава писмо от Столична община, Дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси“, в което се сочи, че длъжникът Ю. В. Р. няма данни за подавани данъчни декларации от ЗМДТ за недвижимо и движимо имущество и съответно няма задължения към местния бюджет на територията на Столична Община. На 11.01.2011 г. е получено известие и от СДВР, отдел „Пътна полиция“, в което е отбелязано, че за Ю. В. Р. няма данни да притежава регистрирани МПС.

На 25.10.2010 г. е изпратено запорно съобщение до управителя на „И плюс И 91“ ООД върху вземанията за трудово възнаграждение на лицето Ю. В. Р.. Призовката е връчена на 16.03.2011 г. чрез работодателя „И плюс И 91“ ООД.

С разпореждане от 18.03.2016 г. и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК след като е сезирана с изрична молба, ЧСИ Никитова конституира „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като всикател по процесното изп. дело 125/2010 г. предвид сключения договор за цесия от 18.01.2016 г. между новоконституирания взискател и първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД.