Решение № 2110 от 26.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2110 гр. София, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело № 20231100504804 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано по жалба на „З.А.Д. ОЗК - З.” АД, ЕИК: ******* срещу Разпореждане с изх. № 22218/30.03.2023 г. по и.д. № 20238600400271, по описа на ЧСИ В.М., в частта, в която частният съдебен изпълнител е отказал да намали размера па адвокатския хонорар в полза на взискателя до сумата от 200 лева, както и съответно - определения по изпълнителното дело размер па таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Жалбоподателят намира адвокатския хонорар на взискателя за завишен спрямо минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно – и за неправилно определена въз основа на него пропорционална такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Тъй като счита за приложими в изпълнителното производство общите правила по отношение на разноските в ГПК, намира и че има право на възражение за прекомерност на възнаграждението по чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая, намира адвокатското възнаграждение за прекомерно с оглед броя и вида на извършените от адвоката действия в изпълнителното производство, правната и фактическа сложност, както и за неприложима нормата на чл. 10, т. 2 от Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Намира, че таксата по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ също не следва да се определя при включване на адвокатското възнаграждение в материалния интерес. Претендира разноски.

Взискателят не се ангажира със становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител намира жалбата за неоснователна.

Жалбата е допустима подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител. Доколкото предмет на обжалване е цитираното Разпореждане, съдът дължи разглеждането му по същество.

1

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист по молба на взискателя, представляван от адвокат, при уговорено възнаграждение по чл. 38, ал.

2 ЗА. С молбата за образуване на изпълнителното производство молителят е посочил начин на изпълнение по см. на чл. 426, ал. 2 ГПК. Други действия, целящи удовлетворяване на дължимите вземания не са извършвани. Видно от представените по делото доказателства, в срока за доброволно изпълнение /длъжникът е получил поканата на 27.03.2023 година/, на 29.03.2023 година, задължението по издадения изпълнителен лист е погасено изцяло.

Съдът намира жалбата за основателна по следните мотиви.

Конкретизиране начина на изпълнение е част от съдържанието на молбата за образуване на изпълнително производство по чл. 426, ал. 2 от ГПК, а както беше посочено други действия във връзка с изпълнителното производство не са извършвани от процесуалния представител на взискателя. Поради това, съдът намира, че възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба 1/2004 г. не е дължимо в конкретния случай. Дължимите минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в чл. 10 от Наредбата в редакцията на нормата, която е била действаща към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, както и на извършване на плащането на уговореното адвокатско възнаграждение /така Определение № 499/19.07.2019 г., постановено по ч. т. д.

№ 3019/2018 г. по описа на ВКС, II т.о./. Следователно, в конкретния случай, възнаграждение за образуване на изпълнително дело е в размер на 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредбата в ред. към ДВ, бр. 68 от 2020г./. Доколкото не се твърди длъжникът по изпълнителния лист да е погасил дълга преди образуване на изпълнителното производство, то той дължи сторените разноски за същото, вкл. тези от взискателя, но постановление следва да бъде отменено в обжалваната част и възнаграждението за адвокат намалено до размера от общо 200 лева.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.

Таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ се начислява служебно от съдебния изпълнител и е платима авансово и в случая е дължима в размер на 2252.57 лева с ДДС, изчислена при размер на адвокатското възнаграждение от 200 лева.

При този изход на спора в полза на З.А.Д. ОЗК - З.” АД следва да се присъдят разноските за настоящото производство от 505 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение с начислен ДДС.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „З.А.Д. ОЗК - З.” АД, ЕИК: ******* разпореждане с изх. № 22218/30.03.2023 г. по и.д. № 20238600400271, по описа на ЧСИ В.М., в частта, с която частният съдебен изпълнител е отказал да намали по искането на жалбоподателя определеното като разноски в изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на 2 пълномощника на взискателя за разликата от 480 лева до сумата от 200 лева, както и съответно да намали определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА дължимите разноски за адвокат по и.д. № 20238600400271, по описа на ЧСИ В.М. до размер от 200 лева и дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство - до размер от 2252.57 лева с ДДС.

ОСЪЖДА В.П.М., ЕГН: ********** да заплати на ЗАД ОЗК – З. АД, ЕИК: ******* сумата от 505 лева – разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3