Решение № 260062 от 14.12.2020, Окръжен съд - Силистра

Р

Е Ш

Е Н

И Е

№ 260062 гр. Силистра, 14.12.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Силистренският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДОБРИНКА СТОЕВА мл.с-я ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ при секретаря Мирена Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Д.

Стоева в.гр. дело № 353 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 392/07.08. 2020 г., постановено по гр. дело № 87/2020 год. по описа на СРС, е предоставено упражняването на родителските права над детето ИСКРЕН ЗВЕЗДОМИРОВ С., с ЕГН **********, на неговата майка Е.П.В., с ЕГН **********, и е определен режим на лични отношения с бащата З.С. КУНЕВ, с ЕГН **********, през първите 6 месеца от прилагане на режима всяка първа и трета събота от месеца от 9.00 ч. до 18.00 ч., а след това всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9.00 ч. в събота до 16.00 ч. в неделя с преспиване при бащата, както и през всяка четна година за първата половина от Коледната ваканция и втората половина от Великденската ваканция и 20 дни от лятната ваканция всяка година. Определил е местоживеенето на детето Искрен при местоживеенето на нейната майка. Осъдил е З. Кунев да заплаща на детето Искрен месечна издръжка в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева, считано от 23.01.2020г. до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като е допуснал предварително изпълнение на решението в тази част. Осъдил е З. Кунев да заплати на Искрен Кунев издръжка за минало време, считано от 23.01.2019г. до 22.01.2020г., в размер на 1680 лева, заедно със законната лихва, считано от 23.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, да заплати на Е.П.В. сумата от 530 лева- разноски по делото, както и да заплати по сметката на Районен съд Силистра сумата от 174.80 лева- ДТ по делото.

Недоволен от решението, е останал З.С. КУНЕВ, който в законоустановения срок го обжалва. Счита, че решението е неправилно и моли съда да го отмени, като вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените от ищцата искове и уважи, предявените от него насрещни искове. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответната страна по жалбата Е.П.В. счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, чл.143 от СК и чл.149 от СК.

Не се спори по делото, че ищцата и ответникът са живели съвместно, без сключен граждански брак, и на 22.10.2013г. се е родило детето им Искрен /Уд-е за раждане на стр.4 от делото/. Безспорно е установено, че след раздялата на родителите, през месец април 2015г., детето е останало да живее при своята майка, която и до момента полага грижи за отглеждането му, като срещите на детето с бащата са били епизодични и поради това между тях не е била изградена емоционална връзка. При раздялата на родителите детето е на по-малко от 2 години и няма спомен от съвместен живот с тях, а година след раздялата Е.В. заживява с друг мъж, когото детето припознава за свой баща.

Правилно СРС е приел, че това развитие на взаимоотношенията по повод родителските права над детето очевидно е било прието от З. Кунев, тъй като до предявяване на исковата молба от Е. на 23.01.2020г., той не е предприел действия по регулирането на правоотношенията, свързани с детето. Едва в отговор на претенциите на ищцата той предявява претенции за родителски права над детето, заявявайки че тя не притежава необходимите качества и битови условия да го отглежда и възпитава, както и че тя и обкръжението ѝ са заплаха за физическото и емоционално здраве на детето.

Твърди се, че майката на детето употребява наркотици. Брат ѝ, който съжителства с нея и детето, също употребява и разпространява наркотици, за което деяние дори е излежал присъда и е бил лишен от свобода. Бащата на ищцата, който също съжителства с нея и детето, е зависим от алкохол, обстоятелство, което също влияе негативно на детето. Освен това, майката отчуждава детето, препятствайки съзнателно контактите му с бащата до степен, че то нарича свой баща лицето, с което тя съжителства.

СРС правилно е съобразил, че в хода на процеса не са събрани доказателства, че Е.В. употребява наркотици. Единствено майката на Кунев -Виолета Иванова, дава показания в този смисъл, но показанията ѝ се явяват пристрастни, предвид родствената ѝ връзка с ответника, а и изолирани в съпоставка с останалия доказателствен материал. Свидетелката е категорична, че Е. употребява наркотици, тъй като я е виждала в неадекватно състояние- от 30 м.се виждало, че очите ѝ /на Е./ „светят“, от което Иванова преценила, че тя е в неадекватна. Показанията на свидетелите Р. и Маринов обаче са в обратен смисъл. Съобразявайки всичко това, СРС правилно е приел, че не е доказан фактът, че майката на детето употребява наркотици, а и липсват доказателства в подкрепа на твърденията на Кунев, че бащата на В. злоупотребява с алкохол. Пред СОС е представено и писмо от ОблДМВР-Силистра /стр.33/, от което е видно, че няма данни в информационната система на МВР за наличие на криминални регистрации и прояви на лицето Е.П.В..

Що се касае до брата на В. - Димитър

П.Великов, то от представеното по делото свидетелство за съдимост на същия се установява, че той действително е осъден за незаконно държане на прекурсори за производство на синтетично високорисково наркотично вещество метамфетамин с цел разпространение, както и за държание на наркотични вещества, както и че са налице и други присъди на лицето- за управляване на МПС в нетрезво състояние и без свидетелство за правоуправление, които обстоятелства несъмнено правят обезпокоително присъствието му в близкото обкръжение на детето и го излага в риск, но от изявленията на майката пред окръжния съд, както и от социалния доклад, представен пред настоящата инстанция, се налага изводът, че В., новият й съжител и детето не живеят заедно с Димитър Великов, а са наели друго жилище, в което да отглеждат Искрен и очакваното второ дете в тяхното семейство.

Настоящата инстанция се солидаризира с извода на СРС, че детето е силно привързано към своята майка, а също и към съжителя й, като от показанията на последния в съдебно заседание пред районния съд се установява, че и той е привързан и загрижен за Искрен, от което следва, че емоционалната среда, в която детето се отглежда, е благоприятна за него.

От представения пред СОС нов социален доклад се установява също, че след петмесечна работа на екипа на ЦОП-Силистра, във връзка с установения риск за настъпване на родителско отчуждение на детето от баща му, е отчетено, че този риск вече е преодолян и детето осъществява редовни контакти с биологичния си баща в режима на лични отношения с него.

За пълнота следва да се отбележи, че този констатиран риск от родителско отчуждение не е вследствие на поведението на майката.

В раздел „Емоционални взаимовръзки и стабилност“ от социалния доклад изрично е посочено, че детето има силно емоционална връзка със своята майка. От свидетелските показания на св. Р. и св.

Маринов се установява, че то има добри отношения и с новия й съжител, като дори го нарича „тати“.

Съдът, съобразявайки всичко изложено до тук, включително тази силна привързаност на детето към своята майка, неговата крехка възраст, както и обстоятелството, че то едва сега се учи да общува със своя баща, с когото е нямало контакти след раздялата на родителите, счита че правилно СРС е присъдил родителските права над детето на неговата майка Е.В..

Съдът счита, че следва да се потвърди и определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения на детето с бащата. Той е съответен на възрастта на детето, на отношенията на бащата с него, а и последният не възразява изрично по така определения режим с въззивната си жалба.

По исковете за издръжка:

Съгласно чл.142,ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на детето и възможностите на родителя, който е задължен да я дава. В алинея 2 на същата разпоредба е предвидено, че минималният размер на издръжката е ¼ от размера на минималната работна заплата, установена в страната. Към настоящия момент минималният размер на месечната издръжка е 155 лева.

Детето е на 7 години и живее със своята майка и нейният съжител. Тя работи като технически секретар във „Вълком“ ЕООД и получава минимално за страната трудово възнаграждение, както е посочено в представения нов социален доклад по делото, като вече е в напреднала бременност, което е видно и от явяването й в последното съдебно заседание пред настоящата инстанция.

Бащата З. твърди, че е безработен.

Регистриран е като безработен в Бюрото по труда. По реда на чл. 176 ГПК е задължен да се яви лично пред съда и да отговори на въпроси във връзка със своята трудова заетост и доходи. В с.з. отново заявява, че няма постоянна работа, а работи от време на време и получава по 20 лв. на ръка, като месечно се събират около 200 - 250 лв. Заявява също, че финансово му помагат неговите родители, тъй като и приятелката, с която живее, е безработна.

Съдът, съобразявайки от една страна, че минималният размер издръжка е 155 лв., а от друга страна - вмененото от закона задължение на родителя да осигурява средства за издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, счита че СРС правилно е осъдил Кунев да заплаща такава в размер на 180 лв. считано от 23.01.2020г. /датата на предявяване на иска пред съда/ до настъпване на обстоятелство, изключващо плащането, като на осн. чл.146,ал.1 от СК е осъден да заплаща и обезщетение за забава в размер на законната лихва, в случай че просрочи заплащането на отделните вноски.

Основателна и доказана е претенцията за заплащане на издръжка за минало време - 1 година преди предявяване на иска, т.е. от 23.01.2019г. до 22.01.2020г. За този период една четвърт от размера на минималната работна заплата /МРЗ/ и респективно минималната издръжка е, както следва: от 01.01.2019 МРЗ е 560.00 лв., т.е. 140 лв. е минималният размер издръжка, а от 1.01.20г. МРЗ е 610 лв., т.е. 152,50 лв. е минималният размер издръжка. СРС правилно е определил издръжка за минало време в минималния размер, а именно по 140 лева месечно и сумарно я е присъдил в размер на 1680 лева за период от 1 година преди предявяване на иска – от 23.01.2019г. до 22.01.2020г./.

По делото липсват доказателства ответникът да е заплащал издръжка за детето през този период. Правилно СРС е приел, че неговите обяснения и показанията на водените от него свидетели са противоречиви и непоследователни, а и от тях се налага извод, че за 5 години назад той е дал общо средства на детето, които биха покрили нуждите му за около половин година. Настоящата инстанция се солидаризира с довода на съда, че от заявеното от самия ответник, че е давал пари за памперси и пюрета на детето може да се съди, че тези суми са заплащани непосредствено в периода след раздялата, но не и в последната 1 година преди предявяване на иска, който период е меродавен в случая.

Не се спори по делото, че и към настоящия момент бащата все още не е започнал да заплаща издръжка на детето.

Предвид изложеното до тук, решението по исковете за издръжка за минало време и за бъдеще време следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.

Съобразно изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените от нея деловодни разноски пред СОС, възлизащи на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, видно от находящия се на стр. 21 от въззивното дело договор за правна защита и съдействие.

МОТИВИРАН от гореизложеното,

Силистренският окръжен съд

Р

Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение № 392/07.08. 2020 г., постановено по гр. дело № 87/2020 год. по описа на СРС.

ОСЪЖДА З.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на Е.П.В. , с ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин лева/ - направени от последната разноски пред СОС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред

ВКС при условията на чл.