Решение № 138 от 04.10.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Велико Търново, 03.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224000500146 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 432 от КЗ.

С Решение № 260060/ 24.11.2021 г., постановено по гр.д. № 31/ 2020 г. по описа на Габровския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177, със седалище в гр. София, да заплати на ищеца К. И. А., ЕГН **********, от с. Славейково, Община Дряново, сумата 30 000 лева, на основание чл. 432, ал. 1 и чл. 497 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на претърпяно ПТП, ведно със законната лихва, считано от 05.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата 944,80 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП на 09.02.2020 г.; ОТХВЪРЛИЛ е иска на ищеца срещу ответника за обезщетение за неимуществени вреди над 30 000 лева до претендираната сума от 50 000 лева, като неоснователен и недоказан; ОСЪДИЛ е ответника да заплати на адвокат Х. К. от АК – гр.

1

Велико Търново сумата 1 458,80 лева – адвокатски хонорар, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗА, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт – по сметка на Габровския Окръжен съд, сумата 2 144,80 лева, представляваща държавна такса за настоящото производство и 5 лева при служебно издаване на Изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал.

6 от ГПК; ОСЪДИЛ е ищеца да заплати на ответника сумата 1 368 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението е постановено при участието на А. Р. А., ЕГН **********, от с. Голям извор, община Стамболово, област Хасково, в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника.

Недоволен от постановеното Решение в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 30 000 лева до претендирания размер от 50 000 лева, или за разликата от 20 000 лева, ищецът К. И. А., ЕГН **********, от с. Славейково, Община Дряново, чрез пълномощника си адвокат Х. К. от АК – гр. Велико Търново, е подал въззивна жалба. Оплакването е за порочност на съдебния акт, в обжалваната част.

Навеждат се доводи за неправилност и необоснованост поради противоречие с материалния закон и съдебната практика. Твърди се и че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Излагат се съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от въззивния съд да отмени решението, в обжалваната част и да постанови Решение по съществото на спора, като уважи изцяло иска за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.06.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомени, от насрещните страни отговор е подал ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177, със седалище в гр. София, чрез пълномощника адвокат Т. Т. от АК – гр. София. В него е изразено становище за бланкетност и неоснователност на въззивната жалба, като са изложени доводи в тази насока. Иска се от въззивния съд да остави без уважение жалбата. Претендират се разноски.

Въззивна жалба е подадена и от ответника ЗАД „ОЗК

ЗАСТРАХОВАНЕ“ срещу решението, в осъдителните му части, с които съдът е присъдил обезщетение за неимуществени вреди над 15 000 лева до присъдените 30 000 лева и е определен момента, от който е присъдена законна 2 лихва върху обезщетението. Навеждат се доводи за наличието на съпричиняване от страна на пострадалия ищец; за липсата на причинна връзка между ПТП и получените от ищеца увреждания; за неполагане на грижи от страна на ищеца за здравословното му състояние след ПТП, в резултат на което процесът на възстановяване е продължил по-дълго време от обичайното; за прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като са изложени съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени решението в обжалваната част.

В законно-определения срок, редовно уведомени, насрещните страни не са подали отговор на жалбата.

Настоящият състав на въззивния съд като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на съдебния акт, в обжалваните части, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и са процесуално допустими, поради което следва да се разгледат по същество.

Пред Габровския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 1523/ 02.06.2020 г., от ищеца К. И. А., ЕГН **********, от с. Славейково, Община Дряново, чрез пълномощника си адвокат Х. К. от АК – гр. Велико Търново, срещу ответника ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177, със седалище в гр. София, с правно основание – чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД и с цена – 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 944,80 лева – обезщетение за имуществени вреди. В исковата молба ищецът твърди, че на 09.02.2020 г., около 16,30 часа, в с.

Езерово, област Пловдив, водачът А. Р. А., при управление на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № Х 07****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, блъска умишлено правомерно движещият се пешеходец К. И. А., като му причинява средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване на десен глезен. За времето от 09.02.2020 г. до 12.02.2020 г. пострадалият ищец е бил лекуван в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив чрез поставяне на гипсова имобилизация. Ищецът е бил 3 приет наново в болницата за периода 25.02.2020 г. – 02.03.2020 г., като му е направена операция и са му били поставени импланти. В исковата молба се твърди, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил множество травми: Фрактура на дясна подбедрица с множествени счупвания; Вторична операция за поставяне на метални остиосинтези; Кръвонасядания по дясна и лява ръка, по дясна част на гръден кош, в областта на тила; Травма на носа;

Сътресение на мозъка; Пост-оперативни белези от ляво и дясно на десен глезен, около 10-12 см. от двете страни. При получаването и лечението на травмите ищецът е претърпял болки и страдания, инцидентът е довел до стрес и безпокойство у ищеца, продължаващо и до днес. Дълго време той страда от безсъние, тревожност, липса на желание за социални контакти, страх от непредвидена смърт. Походката на ищеца се променила с дълбоко накуцване и ограничен обем на движение на десен долен крайник. Ищецът е бил в невъзможност да практикува професията си като „секач на дървен материал“, което го е поставило в крайно лошо финансово състояние и загуба на доходи.

Пострадалият ищец е направил разноски за престой в болничното заведение и за закупуване на метална плака общо в размер на 944,80 лева. Подадена е била писмена застрахователна претенция пред застрахователя, с посочване на банкова сметка, по която е била образувана щета № 0411-630-0004-2020, като не е било направено плащане от страна на застрахователя. Ищецът претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 944,80 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на деликта – 09.02.2020 г. до окончателното им изплащане.

Претендират се и разноски.

Пред Габровския Окръжен съд е образувано гр.д. № 31/ 2020 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 14.05.2021 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат К. е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото е поискал от съда да уважи исковете, като в представената писмена защита е изложил доводи за основателността им.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил основателността и размерът на исковете, включително и началният момент на претенцията по акцесорните искове, навеждайки и довод за съпричиняване от страна на 4 пострадалия ищец. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника – адвокат А. от АК – гр. София е поискал от съда да отхвърли исковете, като в представената писмена защита е изложил доводи за тяхната неоснователност и недоказаност.

Третото лице А. Р. А. – привлечено да подпомага ответното застрахователно дружество, чрез адвокат В. Г. е подало отговор на исковата молба, оспорвайки основателността на исковете.

От фактическа страна се установява следното:

С влязла в сила на 05.03.2021 г. Присъда № 53/ 07.07.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 907/ 2020 г. по описа на Пловдивския Окръжен съд, изменена с Решение № 260002/ 21.02.2020 г. по в.н.о.х.д. № 383/ 2020 г. по описа на Пловдивския Апелативен съд, подсъдимият А. Р. А. е бил признат за виновен в това, че на 09.02.2020 г., в с. Езерово, община Първомай, област Пловдив, на ул. „1-ва“, при управление на МПС – лек автомобил/ микробус „Форд Транзит“, с рег. № Х 07****, е нарушил правилата за движение по пътищата в ЗДвП, при което умишлено е причинил средна телесна повреда на К. И. А., изразяваща се в счупване на костите в долна трета на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник.

С исковата молба ищецът е представил писмо на ответното застрахователно дружество, от съдържанието на което се установява, че пред него е постъпила писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ, въз основа на която е била образувана щета № 0411-630-0004-2020, като липсват данни по нея да е било изплатено застрахователно обезщетение.

След извършена служебна справка съдът е констатирал, че е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество за периода от 04.02.2020 г. до 03.02.2021 г. на МПС с ДКН Х 07****.

С оглед оспорване механизма на ПТП съдът е допуснал извършването на съдебна авто-техническа експертиза /САТЕ/. В заключението си вещото лице инж. М. И. Х.в е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 26.10.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, отговорило е на поставените от страните въпроси, заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

5

Във връзка с изясняване получените от ищеца травматични увреждания, съдът е допусна извършването на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/. В заключението си вещото лице д-р Н. М. В. е отговорило на поставените му задачи. В о.с.з. на 14.05.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, отговорило е на въпросите на страните, заключението не е било оспорено от страните и е прието от съда.

До разпит е бил допуснат един свидетел.

С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно и допустимо.

Спорът между страните пред въззивната инстанция е относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лева, като ищецът претендира присъждане на предявения размер от 50 000 лева, а ответното застрахователно дружество – до сумата 15 000 лева, поради което въззивният съд приема за безспорно между страните наличието на деликт, на валидно застрахователно правоотношение и отправена писмена застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество, т.е. наличието на предпоставките за уважаване на иска.

Съгласно Постановление № 4/ 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния съд, размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи от съда по справедливост, след преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства по делото, които при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. – изброяването е примерно.