Решение № 69 от 22.01.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Бургас, 22.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Нася Ив. Япаджиева

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско дело № 20232100501821 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба подадена от “Фератум България“ ЕООД против Решение № 351/16.08.2023г. постановено по гр.дело № 1139/2022г. по описа на РС гр.Несебър с което съдът е осъдил от “Фератум България“ ЕООД да заплати на З. Ц. Ц. сумата в размер на 99,88 лв. представляваща платена без основание такса за банкова гаранция към фирма-партньор по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 711071 от 23.01.2019г., сключен между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и З. Ц. Ц., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.10.2020г. до окончателното й изплащане. С решението НРС е осъдил „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 200599406, да заплати на З. Ц. Ц. сумата в размер на 50 лв. (петдесет лева), представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение и да заплати на адвокат Десислав Веселинов Михайлов – АК Пловдив, сумата в размер на 400 лв. (четиристотин лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.

Въззивникът изразява недоволство от решението, като моли съдът да го отмени.

Твърди, че решението е неправилно, като на първо място сочи, че съдът неправилно е приел, че договорът е нищожен на основание чл. 10, ал 1 от Закона за потребителския кредит и не е изложил мотиви защо таксата за гарант следва да се включи в ГПР. Излага становище, че сключването на договор за гаранция с „ Фератум Банк“ ЕАД е допълнителна услуга, която не е задължително условия за получаване на кредит и не подлежи на включване в год.процент на разходите. Сочи, че договорът за гаранция е сключен между въззиваемият и „ Фератум Банк“ ЕАД, дружество което е партньор на „Фератум“, но е самостоятелно юридическо лице и няма никакъв скрит за потребителя разход или заблуждаваща търговска практика. Моли решението да бъде отменено и 1 предявения иск да бъде отхвърлен.

Въззиваемата чрез пълномощника адв. Д.Михайлов в срока по чл. 263 от ГПК представят отговор като оспорват изцяло въззивната жалба, като счита решението на НРС за правилно и законосъобразно. Счита че правилна е преценката на съда, че задължението към поръчителя следва да се включи в общия размер на разходите по кредита. По отношение разноските сочи, че са налице предпоставките сочени в чл. 38, ал.1 и ал.2 от ЗА. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендират разноските за настоящото производство.

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и отговаряща на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл. 269, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Бургаският окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред РС Бургас, З. Ц. Ц. е предявила иск против " Фератум България"ЕООД, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД .

В исковата молба се твърди, че на 23.01.2019 г. ищцата-З. Ц. Ц. въззиваема в настоящото производство, сключила договор за потребителски кредит № 711071 с " Фератум България" ЕООД, по силата на който й била отпусната сумата от 400 лева, при уговорена лихва от 20.12лв. при ГПР 49.06%, ГЛП – 5.03%. Сумата, която следвало да върне била в размер от 420.12лв. платима на две вноски. При справка на интернет страницата на кредитора ищцата установила че следва да заплати и 99.88лв. такса за банкова гаранция към дружеството партньор, като твърди, че никъде в договора не било посочено, че дължи тази такса. З. Ц. погасила изцяло сумата по сключения договор, а именно сума в общ размер от 525лв. от който 400лв. – главница, 20.12лв. – лихва и 99.88лв.- такса банкова гаранция към фирма партньор. Твърди се, че договорът за потребителски кредит бил недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, като таксата банкова гаранция била в противоречие с чл.10аот ЗПК, липсвала и ясно разписана методика на формиране на ГПР, като таксата банкова гаранция следвало да се разглежда като елемент от общия разход по кредита.

Налице било заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и било нарушено изискването ГПР да не бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

С подадения от "Фератум България"ЕООД отговор на исковата молба искът е оспорен като неоснователен. Сочи, се, че исковата молба съдържала бланкетни и голословни твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, като същата била лишена и от конкретика по отношение на извършени плащания, възникнали облигационни правоотношения, суми и проценти. Твърденията в исковата молба за нарушение разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП) били необосновани, недоказани и противоречащи на обективната истина, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) и Закона за 2 електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Не ставало ясно как ищецът достига до извода за размерите на посочените проценти на ГПР и лихва и за твърдените от него като надплатени суми нито от къде черпи подобна информация.

Твърдението на ищеца че не било посочено по какви пера е съставена общо дължимата сума и че не е посочен погасителен план, не отговаряло на действителността, тъй като в чл. 3 от договора за кредит ясно било посочено, че общата сума, която следва да бъде върната от ищеца е в размер на 420.12лв. включваща главница в размер от 400 лева и лихва в размер от 20.12 лева, като връщането на заемната сума, ведно с лихвата било разписано в погасителния план.

Относно надлежното формиране на ГПР по договора за кредит и правомерното невключване на таксата за предоставяне на гаранция в ГПР по договора за кредит се сочи, че се касае за услуга предоставена от трето лице / Фератум Банк/, която не е задължителна но в случай, че потребителят избере Фератум Банк като поръчител системата автоматично показва таксите дължими на Фератум Банк за избраната услуга. Посоченият ГПР от 49, 06% в договора за кредит бил в съответствие с чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като не бил по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута.

Пред районния съд е представено заверено копие от договор № 711071 за предоставяне на потребителски кредит от 23.01.2019г., по силата на който на въззиваемата е предоставен заем в размер от 400 лева, платим на две вноски първата от които на 23.02.2019г., с уговорена възнаградителна лихва в размер от 20.12 лева и ГПР от 49, 06 %; общи условия на "Фератум България"ЕООД; преддоговорна информация, погасителен план. Не се спори по делото и се установява, от представените 2бр. разписки, че ищцата е платила сумата от 525лв. на „Фератум България“ ЕООД.

Не се спори и че в ГПР не е включена таксата за предоставяне на гаранция.

С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, при споделяне на правните изводи на съда на осн. чл. 272 ГПК.

В тази насока следва да се отбележи, че съдът споделя изложените аргументи в исковата молба за недействителност на процесния договор за потребителски кредит на особените основания по ЗПК. Изрично в чл. 5 от Договора за кредит се посочва, че заемът се обезпечава с поръчителство от "Фератум Банк" в полза на кредитора. Поради това възнаграждението за предоставяне на поръчителство реално представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски кредит и общата дължима сума по същия. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. § 1, т. 1 не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които се включват в общия разход по кредита. Те са формулирани най- общо като 3

"всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати". Възнаграждението по договора за поръчителство, макар и формално да не се дължи на кредитодателя, значително оскъпява кредита и следва да се включи в общите разходи по същия.

Освен това следва да се отбележи, че възнаграждението за поръчителя въобще не е упоменато в сключения между страните договор, и това опорочава коректността на цялото съдържание на договора относно приложимия лихвен процент, ГПР и общите разходи по кредита, което дава достатъчно основание да се приеме, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК. Съобразно с разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, недължими се явяват всички платени от въззиваемата суми над чистата стойност на кредита.

По изложените съображения съдът приема, че разходите по обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по кредита и да се включат в общата дължима сума и като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на крайната сума, която следва да плати по договора - тя не е в размер на 420.12 лв., защото същата се завишава с възнаграждението за поръчителство в размер от 99.88лв. В тази връзка и без ползването на специални познания е видно, че посочения в договора годишен процента на разходите от 49, 06 % не съответства на действително приложимия между страните. Това налага извода за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл. 22 ЗПК. Доколкото договорът за кредит се намира за недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, то по силата на чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че сумата от 99.88лв. е договорена и платена в полза на "Фератум банк" и заемодателят не дължи връщането й. Тази сума е платена по сметка на "Фератум България"ЕООД, не се установява основание за плащането и поради това тя се явява недължимо платена. Съответно обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Страните са отправили искане да им бъдат присъдени направените по делото разноски. С оглед изхода, такива се дължат на ответната страна по въззивната жалба – З. Ц.

Ц. и следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. По делото във въззивната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие сключен между адвокат Десислав Михайлов и З. Ц., по силата на което адвокат Д.Михайлов се е съгласил да осъществи правна помощ и процесуално представителство по отношение на З.Ц. без да се дължи възнаграждение за това на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА – оказана безплатна адвокатска помощ на материално затруднено лице. След като е постигнатото съгласие, че учредената с пълномощното процесуална представителна власт за адвокатска защита ще бъде предоставена безплатно и това обстоятелство е установено от договора за правна защита и съдействие, то той обвързва съда и не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза

С оглед на изложеното и предвид чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящата инстанция намира, че на адвокат М. следва да бъде присъдена сума в размер от 480лв. с ДДС като възнаграждение за адвокат, оказал безплатна адвокатска помощ, съобразно с изхода на 4 делото.