Решение № 11000 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11000 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. Г. като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20231110158224 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

05.06.2026 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Г.

1 като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова гражданско дело номер 58224 по описа за 2023 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „....” АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ...., против Р. Й. И., с ЕГН **********, от гр. ...., за осъждане на ответницата да плати на ищеца сумите, както следва: 1. сумата от 992,59 лв., представляваща главница, дължима по Договор за кредит „Violeta“, предоставен под формата на кредитна линия, от 15.12.2021 г., 2. сумата от 0,79 лв. - договорна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 15.12.2022 г., 3. сумата от 103,28 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.12.2022 г. до 23.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 24.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 15.12.2021 г. между страните бил сключен Договор за кредит „Violeta“, предоставен под формата на кредитна линия, по силата на който ищецът предоставил кредит на ответника в размер на 1 000 лв. при срок на погасяването му до 30 дни от усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит срокът тече от датата на усвояване на целия кредитен лимит, а при усвояване на части – от датата на първото частично усвояване. Преди подписване на договора на кредитополучателя бил предоставен стандартен европейски формуляр, в който били описани всички условия по договора. При подписване на договора кредитополучателят избрал да ползва допълнителен пакет от услуги „VIP обслужване“ и такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие, за което му била предоставена тарифа. Твърди, че на 15.12.2021 г. кредитополучателят усвоил сумата от 1 000 лв., поради което договорът е изтекъл на 15.12.2022 г. По договора били извършени плащания в общ размер от 791,65 лв. в периода от 20.01.2022 г. до 15.12.2022 г., описани подробно в уточнителна молба, със заплащането на които суми били погасени: главница в размер на 7,41 лв., договорна лихва в размер на 147,21 лв., такса ангажимент за фиксиран лихвен процент в размер на 248,53 лв., неустойка за непредоставено съгласие за директен дебит в размер на 235,08 лв., неустойка за непредоставено удостоверение по ДОПК в размер на 60,35 лв., неустойка за непредоставено удостоверение за настоящ адрес в размер на 6,35 лв., законна лихва за забава, начислена върху всяка от забавените вноски в общ размер на 3,22 лв., такси по Тарифата за извършени действия по ограничаване на негативните последици от просрочие /напомнителни писма, обаждания, SMS известяване/ в размер на 29,50 лв. Излага твърдения, че задълженията по кредита са в общ размер на 993,38 лв., от които: сумата от 992,59 лв. – главница и сумата от 0,79 лв. – лихва. Излага подробни съображения относно договорени неустойка за липса на удостоверение, такса ангажимент за фиксирана лихва, последната включена в ГПР, удостоверение за липса на задължения и такса за забава. Изложени са подробни съображения за размера на погасените и непогасените суми, дължими по договора. Ангажира доказателства.

2

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р.

Й. Димитрова.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не ангажира доказателства.

Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 9 от ЗПК, и чл. 33 от ЗПК. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от Договор за кредит „Violeta“ от 15.12.2021 г. се установява, че „....“ ООД е предоставило на Р. Й.

Димитрова кредит в размер на 1 000 лв., като договорът е бил сключен за срок от една година, при договорен фиксиран годишен лихвен процент от 15 %, договорен дневен лихвен процент от 0,042 %, такса ангажимент в размер на 0,07 % на ден, годишен процент на разходите от 49,32 %, като договорът е сключен от разстояние, при общи условия. Като доказателство по делото е приета и справка погасителен план по Договор за паричен заем № 5762152 от 15.12.2021 г.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните по делото, което съдът приема като обективно и безпристрастно, се установява, че на 15.12.2021 г. на ответницата е бил предоставен кредит в размер на 1 000 лв., който е бил усвоен еднократно и в пълен размер, както и че изплатената сума от ответницата е в общ размер на 791,65 лв., а плащането е разпределено по следния начин: погасена главница в размер на 7,41 лв., погасена договорна лихва – 147,21 лв., погасена такса ангажимент за фиксиран лихвен процент – 248,53 лв., погасена неустойка за непредоставено съгласие за директен дебит – 235,08 лв., погасена неустойка за непредоставено удостоверение по ДОПК – 60,35 лв., погасена неустойка за непредоставено удостоверение за настоящ адрес – 60,35 лв., погасена законна лихва за забава в размер на 3,22 лв. и погасена такса по тарифа относно извършени действия по ограничаване на негативни последици от просрочие – 29,50 лв. Вещото лице също така установява, че последното плащане по кредита в размер на 52,07 лв. е било извършено на 15.12.2022 г., при крайна падежна дата по погасителен план 10.12.2022 г. Неплатеният остатък по процесния договор вещото лице определя на 992,59 лв. за главница и 0,79 лв. за договорна лихва за периода от 15.01.2022 г. до 15.12.2022 г., а размерът на мораторната лихва върху дължимата главница от 992,59 лв. за периода от 10.12.2022 г. до 24.10.2025 г. – 105,02 лв.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

3

По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за кредит „Violeta“ от 15.12.2021 г. се установява, че между „....“ ООД и ответницата е възникнало облигационно отношение – договор за потребителски кредит, който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента на сключване на договора между страните. Не се спори, че „....“ ООД е предоставило на ответницата кредит в размер на 1 000 лв., която сума е била усвоена от ответницата. Не се спори, че договорът е сключен в изискуемата по закон форма, при общи условия, породил е своето правно действие, ответницата е платила част от дължимата сума. Спори се за дължимостта на претендираните суми.

Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.

Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора от 15.12.2021 г., същият е сключен като срочен за една година, като падежът е на 15.12.2022 г. Към датата на предявяване на иска – 24.10.2023 г. е изтекъл крайният срок за погасяване на задължението.

В съответствие с новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обнародвана в ДВ, бр. 100 от 2019 г., съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В конкретния случай не е необходимо да бъде направено възражение от потребителя по образуваното производство, но съдът намира, че следва да се произнесе по клаузи от общите условия към процесния договор във връзка с настъпилата предсрочна изискуемост и уведомяването на длъжника.

Преди произнасяне по претендираните от ищеца суми съдът следва да се произнесе относно договорените клаузи от договора във връзка с дължими такси и неустойки.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза се установява, че с извършеното от ответника плащане извън дължимите главница и лихва, са били погасени следните суми: погасена такса ангажимент за фиксиран лихвен процент – 248,53 лв., погасена неустойка за непредоставено съгласие за директен дебит – 235,08 лв., погасена неустойка за непредоставено удостоверение по ДОПК – 60,35 лв., погасена неустойка за непредоставено удостоверение за настоящ адрес – 60,35 лв. и погасена такса по тарифа относно извършени действия по ограничаване на негативни последици от просрочие – 29,50 лв.

По отношение на събраната сума от 248,53 лв. - погасена такса ангажимент за фиксиран лихвен процент, съдът намира следното:

По аргумент на противното от чл. 10, ал. 2 от ЗПК кредиторът може да изисква и да събира от потребителя такси, свързани с договора за кредит, които са предвидени в сключения договор за потребителски кредит. В чл. 4, ал. 1, т. 2.2 от процесния договор кредиторът се е задължил да не променя лихвения процент по договора и договорът да бъде сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, за което кредитополучателят заплаща на кредитора такса ангажимент, която такса ангажимент е с 4 определен размер от т. 2.3 в размер на 0,07 % на ден върху усвоената и непогасена главница, като същата се начислява ежедневно и се дължи в края на всеки тридесетдневен период от усвояване на главницата. Съдът намира, че така договорената такса е в прекомерен размер и заедно с размера на договорената лихва от 49,32 %. надхвърля 50 % от размера на отпуснатия кредит и по този начин заобикаля закона. Клаузите на чл. 4, ал. 1, т. 2.2 и т. 2.3 от процесния договор, с която се начислява такса за запазване на фиксирания лихвен процент от страна на кредитора, и чийто размер цели обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, като заобикаля закона и като такава е нищожна, поради което за съда се налага извод, че е недължима. Така събраната сума от 248,53 лв., представляваща погасена такса ангажимент за фиксиран лихвен процент е неправилно приспадната от кредитора.

По отношение на събраните суми от 235,08 лв. - погасена неустойка за непредоставено съгласие за директен дебит, 60,35 лв. - погасена неустойка за непредоставено удостоверение по ДОПК и 60,35 лв. - погасена неустойка за непредоставено удостоверение за настоящ адрес, съдът намира следното:

В чл. 15, ал. 1 от процесния договор е предвидена неустойка в размер на 2 % от усвоената, но непогасена главница, за непредоставяне на съгласие за директен дебит по банковата сметка на потребителя за целия срок на договора, като неустойката се начислява ведно с текущото месечно задължение в края на тридесетдневен период. В ал. 2 и 3 на същия член е разписана процедура по предоставяне на директен дебит. Същевременно в чл.

13 от договора са предвидени няколко начина за погасяване на задълженията. Обвързването на потребителя да погаси по точно определен начин дължимите думи е в противоречие с предоставената възможност в чл. 13 от договора за погасяване на задължението по един от предвидените способи. В чл. 15, ал. 4 от процесния договор е предвидено задължение за потребителя да удостоверение за липса на задължения за липса на задължения по чл. 87 от ДОПК, като неизпълнението на така възложеното задължение е обвързано с начисляване на неустойка в размер на 0,5 % от общия размер на усвоената и непогасена главница, като в ал.

5 и 6 от същия член е разписана процедура по предоставяне на посоченото удостоверение.

Събирането на преддоговорна информация относно кредитната задлъжнялост на потребителя не може да бъде възлагано в тежест на потребителя, доколкото право и задължение на кредитора е да събере такава информация. Нещо повече обвързването на потребителя с неизпълнението на задължението на кредитора води до неоснователно обогатяване за кредитора.

Разпечатката съдържа 47 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae209d3a-3823-49ff-93f8-c998c215992e