Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 407 от 20.03.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 7034/2023
Вид
Решение № 407
Подписан
20.03.2024
В сила
23.04.2024
Състав
Димитър Василев Кацарев

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.33 · Закон за движението по пътищата
  • §6, т.63 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Пловдив, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър В. Кацарев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно наказателно дело № 20235330207034 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. С. А. от гр.П., ЕГН ********** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6665749 на ОДМВР Пловдив с който на жалбоподателката А. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

С жалбата се правят конкретни възражения за незаконосъобразност на издадения ЕФ, както и че е издаден в противоречие на материалния и процесуалния закон. Отрича управление на МПС посочено в ЕФ на датата 08.11.2022г. По отношение на конкретното нарушение се твърди наличие на предпоставките за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С жалбата се прави искане за отмяна на обжалвания ЕФ, издаден и връчен на 04.12.2023г. като неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Прави се искане за предоставяне възможност за представяне на писмени доказателства и допускане един свидетел в режим на довеждане, удостоверяващи факти и обстоятелства от значение за делото. Прави се искане за присъждане на разноски.

Жалбоподателката С. А. редовно призована, в съдебно заседание се 1 явява и лично участва в производството по делото. Поддържа жалбата и искане за отмяна на издадения ЕФ. Представя писмени доказателства.

Ангажира събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетел, в режим на довеждане. В пледоарията си представя доводи в подкрепа на искането си за отмяна на ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.

ОД на МВР гр.Пловдив като въззиваема страна редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. Преди даване ход на делото, с административната преписка представя писмено становище с което счита жалбата за неоснователна и представя доводи за законосъобразно и правилно издаден ЕФ. Моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди издадения ЕФ.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Против жалбоподателката С. С. А. е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 6665749 от ОДМВР Пловдив за това, че на 08.11.2022г. в 11:50 часа в гр.Пловдив, ул.Васил Левски 236, посока север с МПС ПОРШЕ КАЙЕН ДИЗЕЛ вид лек автомобил рег.№ **** е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 № 120сса8 и отчетен толеранс от – 3 км./ч. в полза на водача. разрешена скорост - 50 кm/h.; установена скорост – 63 кm/h.; превишение на разрешената скорост – 13 кm/h. В издадения ЕФ е посочено че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3198924. За описаното в електронния фиш нарушение на Е.Ю.А. е наложено на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Към издадения електронен фиш, в административно наказателната преписка са приложени снимково изображение (един брой снимка) на заснето нарушение с АТСС, копие от Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Протокол от проверка № 114-СГ-ИСИС/14.09.2022г. на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S, Справка от Централна база КАТ относно собственост на посоченото в ЕФ моторно превозно средство, Протокол за използване на АТСС от 10.11.2022г., Снимково изображение на разположение на АТСС, Справка от АИС АНД – списък с намерени фишове и за издаване на ЕФ на 30.11.2022г., Справка нарушител/водач, Становище относно жалбата на С. А..

В хода на съдебното следствие се представиха от жалбоподателката А. медицински документи удостоверяващи преживян психотравматичен шок от 2

ПТП с фатален край за нейни родственици, довело до мотивирано поведение за неуправление на МПС от жалбоподателката.

По искане на жалбоподателката се допусна и изслуша като свидетел К.Ш.Ш. която заяви, че е дъщеря на жалбоподателката, както и че след преживан психошок от смъртта на родственици не е управлявала МПС от 2017 година. Свидетелката посочи, че семейството притежава посоченото в ЕФ МПС, но не се управлява от жалбоподателката. Посочи се че същото се управлява от други членове на семейството, както и че се предоставя за управление на техни родственици. Поради не наличие на основания съдът кредитира показанията на свидетелката Ш. като обективни и потвърждаващи се от другите приети по делото доказателства.

При така установеното от фактическа страна съдът приема следното от правна страна:

Съгласно легалната дефиниция, дадена в §6, т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства и системи. Безспорно е, с оглед приложените от АНО писмени доказателства, че в случая движението на управлявания от жалбоподателя лек автомобил на посоченото място и в посоченото време е заснето с техническо средство за измерване – мобилна система за видеоконтрол тип ARH CAM S1№ 120сса8. Това фактическо обстоятелство е съществено, доколкото е свързано с преценка относно възможността при установяване и заснемане на нарушенията на правилата за движение по пътищата чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи да се издава електронен фиш по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС, или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините на доброволно й заплащане.

Според правното основание изложено в ЕФ за налагане на административното наказание Глоба, нарушението е извършено при условията на повторност. Жалбоподатеката А. е санкционирана на основание чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП предвижда, че когато нарушението по ал.1, т.1-5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 – предвидената за съответното нарушение 3 глоба в двоен размер и лишаване от право де се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца.

Съгласно §6, т.33 от ДРЗДвП, повторно е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Съгласно посоченото в обжалвания ЕФ, наказанието наложено на жалбоподателката е за това че е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3198924.

От приетите по делото доказателства - справка за нарушител/водач по отношение на жалбоподателката се установи в настоящето производство, че на 28.11.2019. от ОД на МВР Пазарджик е съставен ЕФ серия К с № 3198924, който е връчен на 23.06.2023г. и който ЕФ е отменен.

От така установеното съдът обоснова заключение, че към датата на извършване на нарушението посочено в ЕФ а именно 08.11.2022г., нито към датата на издаване на ЕФ - 30.11.2022г. НЯМАМЕ влязъл в сила ЕФ серия К3198924, която дата да предхожда датата на извършеното нарушение, поради което и нарушението не правилно е вменено във вина от АНО при условията на повторност.

В случая констатираните пороци при описание на фактическа страна на съставомерните признаци на допуснатото нарушение няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Да се процедира по обратния начин означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са съставомерните фактически положения, за които се наказва и действителните правни рамки на повдигнатото му обвинение едва от акта на въззивната инстанция, след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Не на последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, без те да са надлежно индивидуализирани в ЕФ, то същия би влезнал в непреодолимо противоречие с контролно-отменителните си правомощия в производството по чл.63 от ЗАНН и на практика недопустимо би иззел и встъпил в правомощия на наказващия орган.

В тази връзка следва да се отбележи, че чл.53, ал.2 от ЗАНН допуска издаването на НП и ако при съставянето на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните правила на наказваното лице. Доколкото обаче в случая е издаден ЕФ, който съчетава функциите както на АУАН, така и на НП, тоест той представлява едновременно процесуалния документ, с който се повдига административно обвинение и акт, с който се налага наказанието, този ред за саниране на пороците в административния процес е неприложим.

Поради изложеното съдът счита че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен.

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателката А..

4

Същата въпреки направеното искане в жалбата си, не е доказала реалното заплащане на адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, поради което и съдът не дължи произнасяне с решение.

Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на юристконсултско възнаграждение, което искане съобразено с изхода на спора е неоснователна.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че същото е неоснователно.

На основание изложеното и чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К № 6665749 на ОДМВР Пловдив с който на С. С. А. от гр.Пловдив, ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване с касационна жалба на основанията, посочени в НПК, по реда на Глава ХІІ от АПК пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5