Решение № 173 от 13.10.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Ботевград, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Д. С. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от П. Д. С. Гражданско дело № 20221810100546 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225 от КТ.

Ищецът- Р. И. Г. от гр. Ботевград твърди, че съгласно Допълнително споразумение от 04.01.2022 г. към Трудов договор No 2/24.09.2012 г. е работел при ответника на длъжност “Шофьор, лек автомобил до 9 места, той и машинист на изкопно строителни машини”, с място на работа: С., като трудово правоотношение е прекратено с Акт за прекратяване No *-Изх.- 63 на Ръководител *, с посочено правно основание “чл. 328, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда, считано от 28.02.2022 г., поради „спиране на работата за повече от 15 дни, на основание Заповеди No * г., No БТГ-9204- 39/17.02.2022 г.“ Твърди, че уволнението е незаконно. Заповедта за уволнението е подписана от неоправомощено лице без представителна власт - от Началник С. - инж.

Т.Н., който не е лицето, представляващо ответното дружество съгласно регистрацията му. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е немотивирана. Не е изрично посочено тези повече от 15 работни дни, касаещи спиране на работата, за кой период от време се отнасят, което нарушава правото му на защита. Сочи, че уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ трябва да се извърши докато трае спирането на работата, а не след като спирането на работата е възстановено, което изискване в случая не е спазено. Поддържа, че не е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ - „спиране на работата за повече от 15 дни”, а именно временно преустановяване работата на цялото предприятие или работата на отделно негово поделение или самостоятелно структурно звено. В случая транспортната дейност на отдела е продължила да се осъществява от оставените на работа шофьори, но в намален обем, което сочи на фактическо намаляване на обема на работата на това звено на предприятието, но не и спиране на цялата транспортна дейност на звеното по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ и извършеното уволнение на това основание е незаконосъобразно. Излага, че в периода преди уволнението му дори и не е обявяван в 1 престой, а му било казано от работодателя, че с оглед на противоепидемичните мерки и намаляването на обема на работа ще работи дистанционно, като трябва да бъде на разположение на работодателя и при повикване да се яви в дружеството за изпълнение на трудовите си задължения. И в претендирания от работодателя период, в който се твърди, че е било налице спиране на работата, продължил да изпълнява трудовите си задължения, но по реда на чл. 139, ал. 5 от КТ - като в посочения период е бил на разположение на работодателя извън територията на предприятието. Сочи, че поголямата част от работниците и служителите на отдел „Автотранспорт” на С., продължили да изпълняват трудовите си функции и да работят, извършвайки курсове с поверените им автомобили и машини, и следователно дейността на отдел

„Автотранспорт” на *, към който се числи заеманата от него длъжност, не е преустановявана изцяло нито за ден в периода, в който се твърди от работодателя, че е имало „спиране на работата”. Поддържа, че е налице е т.нар. “подмяна на уволнението”, като в случая предприетите от работодателя действия - възлагането на няколко работници, вкл. и на него, да работят дистанционно, като бъдат на разположение на дружеството извън територията на предприятието, сочи на основание за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ „поради намаляване обема на робата”, при което основание обаче е необходимо становище от ТЕЛК, за разлика от основанието по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ - спиране на работата за повече от 15 дни. Излага, че с ЕР на ТЕЛК No 40 от 10.02.2022 г. е постановено, че се ползва от предварителна закрила по чл. 333 от КТ, и вместо да преодолее тази закрила, изисквайки разрешение от Дирекция „Инспекция по труда”, работодателят е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, поради което т.нар. подмяна на уволнението е свързана със заобикаляне на закона, която опорочава извършеното прекратяване на ТПО. На следващо място заявява, че уволнението е извършено в нарушение на чл. 8, ал. 1 от КТ единствено с цел да се прекрати конкретно трудовия му договор, като се заобиколи предварителната му закрила по чл. 333 от КТ, в която хипотеза е налице злоупотреба на работодателя с правото му на прекратяване на трудовото правоотношение на работника или служителя.

Твърди, че в резултат на незаконното уволнение е лишен от трудово възнаграждение, като за времето, през което не получава такова, претендира обезщетяване за шест месеца, считано от 28.02.2022 г. до 28.08.2022 г., в размер на сумата от 18 000.00 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за незаконно и отмени уволнението, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъдите ответника да му заплати сумата от 13 488.00 лв., представляваща обезщетение по чл. 225, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателно плащане . Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

Ответникът- “Б.” ЕАД, гр. София в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез пълномощника си оспорва предявените искове като неоснователни.

Твърди, че Акт за прекратяване No *-Изх. 63/28.02.2022 г. е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма и при правилно приложение на материалния закон.

Сочи, че е налице представителна власт на Т.Н., ръководител РЗ С., заемащ длъжност „Ръководител Регионално звено С.”, като същият е упълномощен от В.М., Изпълнителен директор на „Б.” ЕАД на основание чл. 32, ал. 2 от Устава на „Б.” ЕАД, 2 да представлява “Б.” ЕАД при сключване и прекратяване на трудови договори, включително да осъществява дисциплинарно производство при спазване разпоредбите на Кодекса на труда и Колективния трудов договор на работници и служители с място на работа регионално звено С., както и да прекратява трудови договори от името на “Б.” ЕАД на работници и служители с място на работа регионално звено С., и др.

Оспорва като неоснователно твърдението на ищеца, че процесният акт за прекратяване е непълен, немотивиран и страда от други пороци, както и твърденията, че работодателят е действал целенасочено към спиране на работа само на ищеца, с цел заобикаляне на закона или злоупотреба с право. Сочи, че с решение по т. 1.1 от Протокол от проведено заседание на 31.01.2022 г. на оперативния щаб за превенция, контрол и недопускане на разпространението на коронавирус 2019-nCov, създаден в „Б.” ЕАД, единодушно е взето решение, считано от 01.02.2022 г. временно да се спре работа и да се преустанови дейността на служители от различни регионални звена на „Б.” ЕАД, в т.ч. и на 11 служители от РЗ С., с което решение оперативният щаб на „Б.” ЕАД не е действал целенасочено към спиране на работа само на ищеца, с цел заобикаляне на закона или злоупотреба с право, а е спряна дейността на 36 служители от различни регионални звена, изпълняващи различни трудови задължения. На основание цитираното решение е издадена заповед No БТГ 92-04-30/31.01.2022 г., с която е спряна работата и преустановена дейността на 36 служители, като с последващи решения и заповеди е продължено спирането на дейността на множество служители, в т.ч. и на ищеца, включително спирането на работа е продължило след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Твърди, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на 01.03.2022 г. са изминали повече от 15 работни дни, през които работата е спряна, а през същия период на същото основание са прекратени трудовите правоотношения и с повечето от служителите, посочени в издадените заповеди. Изтъква, че с издадените заповеди изцяло е спряна работата и преустановена дейността за длъжността, заемана от ищеца, като същият е преминал в престой и на основание чл. 267а от КТ по време на престоя е получавал брутното си трудово възнаграждение. Сочи, че основните трудови задължения съгласно длъжностната характеристика за длъжността, която заема ищецът, е невъзможно да се изпълняват от разстояние (дистанционно), като работата от разстояние за ищеца означава във всички случаи спиране на работа /преустановяване на конкретната дейност.

Ответникът оспорва като неоснователни и твърденията на ищеца относно това, че работата не е действително спряна, а се е изпълнявала от други служители.

Поддържа, че след получено в дружеството експертно решение No 0382 от 030/15.04.2021 г., и предвид посочените противопоказани условия на труд и след предоставено писмено становище от СТМ „Актива“ ЕООД, дейността на ищеца е спряна от 2021 г. по отношение на управление на изкопно-строителни машини (ИСМ), същият не управлява ИСМ и няма зачислени такива, в т.ч. няма издавани заповеди за извършване на дейности с ИСМ. На основание заповед No БТГ 92-06-25/19.08.2021 г. на изпълнителния директор на „Б.” ЕАД, за изпълнение на трудовите задължения, на ищеца са зачислени три автомобила - УАЗ с ДКН С 6079 PC, УАЗ с ДКН * и Форд с ДКН С 1200 ВА, като УАЗ с ДКН С 6079 PC не е управляван от 01.02.2019 г., УАЗ с ДКН * не е управляван от 01.01.2021 г., и Форд с ДКН С 1200 ВА не е управляван от 01.04.2020 г.

Твърди, че ищецът не попада в обхвата на чл. 333 от КТ. По отношение на претенцията по чл. 225 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на сумата от 3

18 000.00 лв. оспорва същата и по размер. Сочи, че последният пълен отработен месец за ищеца е месец септември 2021 г., като брутното трудово възнаграждение за този месец е в размер на 2098.75 лв. При условията на алтернативност прави възражение за прихващане с претендираната от ищеца сума със сума в размер на 12676.44 лв., представляваща сбор от изплатено обезщетение по реда на чл. 220, ал. 1 от КТ за 21 работни дни в размер на 2182.69 лв. и изплатено обезщетение по реда на чл. 222, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 53, ал. 1 от Колективния трудов договор от 2022 г. в размер на 10493.75 лв., последната представляваща сбор от пет месечни брутни трудови възнаграждения, съобразно постигнатите договорености по чл. 53(1) от КТД/2022 г.

Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

По делото не се спори между страните, че са били в сочената от ищеца трудовоправна връзка, като трудовото им правоотношение е било прекратено с Акт за прекратяване No *-Изх.- 63 на Ръководител * от 28.02.2022 г.

Видно и от Допълнително споразумение от 04.01.2022 г. към трудов договор No 2/24.09.2012 г., със същото е изменен трудовия договор между страните, по силата на който ищеца заема длъжността “Шофьор, лек автомобил до 9 места, той и машинист на изкопно строителни машини” в “Б.” ЕАД, С., считано от 01.01.2022 г., като е определено ново основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1748.00 лв. С Допълнително споразумение от 08.01.2021 г. към трудовия договор на ищеца е било определено трудовото възнаграждение в размер на 1632.00 лв., считано от 01.01.2021 г.

С Акт за прекратяване No *-Изх.- 63/28.02.2022 г. на ръководител * Т.Н. за работодател, трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от 01.03.2022 г. В заповедта е посочено, че причини за прекратяването на правоотношението са поради спиране на работа за повече от 15 дни, на основание Заповеди No * г., No * г. и връчено предизвестие No *-Изх. – 62/24.02.2022 г. на 28.02.2022 г. Със заповедта е предвидено на лицето да се изплатят обезщетения по чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за времето до 01.03.2022 г., както и на основание чл. 220, ал. 1 от КТ - брутното трудово възнаграждение за 21 работни дни (за неспазено предизвестие). От направеното отбелязване върху заповедта се установява, че същата е връчена на ищеца на 28.02.2022 г.