Решение № 95 от 28.03.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Пловдив, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000080 по описа за 2025 година

С решение № 302/03.09.24 г., постановено по т.д. № 28/23 г. на ОС Стара Загора, ЗД ”Б. И.”АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на И. К.

С. ЕГН **********ЕГН 80 000 лв.– частично от общо претендирани 200 000 лв, представляващи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, търпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания при настъпило ПТП на 18.08.2022 г., ведно със законната лихва от 29.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 80 000 лв. до претендирания размер на частичния иск от 100 000 лв., както и за законна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 28.08.2022 г. исковете са отхвърлени като неоснователни.

ЗД ”Б. И.”АД е осъдено да заплати на адвокат П. К. адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищеца в размер на 3 388, 80 лв. съразмерно с уважената част от иска, а по бюджета на съдебната власт – 3200 лв ДТ и 640 лв. разноски за експертизи, платени от бюджета на съда.

И. К. С. е осъден да заплати на ЗД ”Б. И.”АД 1 912 лв. разноски за първа инстанция съразмерно с отхвърлената част от иска.

1

С определение № 923 от 29.10.2024 г, постановено по същото дело, е оставена без уважение молба на адв. К. за изменение на решението в частта за разноските като неоснователна.

Въззивна жалба против горното решение е подадена от ЗД ”Б.

И.”АД, като дружеството го обжалва в осъдителната му част за разликата над 50 000 лв. до присъдения размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва от 29.08.2022 г. до окончателното изплащане. Иска се в тази част решението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което в тази част искът за присъждане на обезщетение за нешмуществени вреди се отхвърли като неоснователен ведно с произтичащите от това последици относно законната лихва и разноските. Претендира разноски за двете инстанции по представен списък на разноските.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна от И. К. С. , която моли в обжалваната част решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на процесуалния представител на страната адв. К..

Частна въззивна жалба е подадена от И. К. С. против определение № 923 от 29.10.2024 г., постановено по т.д. 28/23 г. на ОС Стара Загора. Иска се определението да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което се уважи молбата за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските, като се увеличи определеното възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред първа инстанция със сумата 4915.20лв.

Частната жалба се оспорва като неоснователна от насрещната страна ЗД ”Б. И.”АД.

Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи, намира за установено следното:

Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от И. К. С. против ЗД ”Б. И.”АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца вследствие на ПТП, настъпило на на 18.08.2022 г. около 08:30 ч. в гр. С. З., на ул. „Г. С.“, на кръстовището с ул. „С. С.“, виновно причинено от Н. Н. Г. като водач на л.а марка „М.“, модел „****“ с рег. № ** **** **, като същият е блъснал пресичащия пешеходец И. К. С., в резултат на 2 което последният е получил телесни увреждания.

Прието е, че в случая са налице условията за ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество предвид наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на увреждащия автомобил по з.п. № **/**/************ със срок на валидност една година, считано от 23.01.2022 г. до 22.01.2023 г., /безспорно обстоятелство между страните/, както и на виновно и противоправно поведение на водача лекия автомобил марка „М.“, модел „****“ с рег. № ** **** **, като извод е основан на изводите в заключението на САТЕ за това, че причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка са субективните действия на водача на л.а.

М., който не е пропуснал пресичащия по пешеходната пътека пешеходец да премине през коридора на движение (широчината) на автомобила на безопасно странично разС.ие и едва тогава да продължи движението си напред. Прието е, че водачът на л.а. М., модел „****“ с рег. № ** **** ** е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, където е посочено, че при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, като поведението му е в пряка причинна връзка с настъпилите телесни увреждания на И. К. С..

Във въззивната жалба се излагат се излагат оплаквания, че първоинстанционният съд необосновано е приел за установен фактът, че процесното ПТП е настъпило по вина на Н. Г., че е налице негово виновно и противоправно поведение, което като пряк и непосредствен резултат е довело до телесни увреждания на ищеца. Излагат се съображения, че за водача на лекия автомобил инцидентът имал характер на случайно деяние, което изключва вината му.

Доводите за това, че липсва виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, която липсва изключва изцяло отговорността на застрахователното дружество, не могат да бъдат разглеждани по същество в настоящето въззивно производство.

Първо, осъдителното решение се обжалва частично, като същото е влязло в сила по отношение присъденото застрахователно обезщетение до размер на 50 000 лв. В тази част решението се ползва със сила на пресъдено нещо между страните, включително и по въпроса за наличие на основание за ангажиране застрахователната отговорност на ответника и този въпрос не може да бъде пререшаван на основание чл. 299, ал.1 от ГПК.

Второ, пред въззивната инстанция е прието като доказателство одобрено споразумение по нохд № ************** на РС Стара Загора от 3

22.07.24 г., с което Н. Н. Г. е признат за виновен в това, че на 18.08.22 г. в гр.

С. З. при управление на л.а. М., модел „****“ с рег. № ** **** **, е нарушил правила за движение по пътищата: чл. 20, ал.1 от ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват, чл. 20, ал.2 от ЗДвП – водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, чл. 116 от ЗДвП – водачът на ППС е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено … и към престарелите хора, чл. 119, ал.1 от ЗДвП – при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне .. преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И. К. С., изразяваща се в счупване на костите на лявата подбедрица, причинило трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник за срок по дълъг от 30 дни с възстановителен период 7-8 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по чл.

343, ал.3, предл.последно, б. „а“, предл.второ вр. чл. 343, ал.1, вр. чл. 342, ал.1, предл. трето от НК.

Одобреното споразумение има последиците на влязла в сила присъда относно въпросите извършено ли е деянието, виновен ли е деецът, наказуемо ли е деянието, съгласно чл. 413, ал.3 вр. ал. 2 от НПК, и респективно съгласно чл. 300 от ГПК има задължителна сила за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици от престъплението по отношение на това извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Т.е. в случая наличието на противоправно и виновно поведение на водача на увреждащия автомобил, както и на получената средна телесна повреда на ищеца като пряк и непосредствен резултат от деянието, е безспорно установено с цитираното споразумение. Наведените оплаквания във връзка с установяване на конкретния механизъм на настъпване на ПТП следва да се преценяват във връзка с поддържаното възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице.

По делото е прието заключение на САТЕ, което е възприето от първоинстанционния съд като компетентно изготвено и неоспорено от страните, въз основа на което е приет за установен следният механизъм на настъпване на ПТП:

На 18.08.2022 г. около 08:30 ч в гр. С. З. по ул. „Г. С.“ в посока от запад на изток се е движил лек автомобил М. **** с рег. № ** **** **, управляван от Н. Н. Г., в светлата час от денонощието, при нормална видимост. Участъкът от пътя в района на ПТП е прав и хоризонтален, като на 10 м преди приетия в протокола за оглед ориентир - "**", има изградена изкуствена неравност на пътя. Имало е колона от автомобили пред л.а. М., поради което водачът е спрял пред изкуствената неравност. След изтегляне на 4 колоната от автомобили, водачът е потеглил, движил се е на първа предавка.

Скоростта на движение на л.а. М. е била 18 км/ч, а опасната му зона за спиране - 8 м. В същото време, по обозначена пешеходна пътека, намираща се западно от кръстовището с ул. „С. С.“, пешеходецът И. К. С. е предприел пресичане на платното за движение на ул. „Г. С.“ в посока от юг на север.

Водачът е възприел пресичащия пешеходец, който е носил куче в скута си, но не го е изчакал да премине напълно през коридора на движение на автомобила и на около 3,45 м западно от ориентира "**" и на около 3,15 м северно от южната граница на платното за движение е настъпил удар между МПС и пешеходеца. Мястото на удара се намира в южната пътна лента на платното за движение върху пешеходната пътека. За л.а. М. ударът е настъпил в челните му леви състави, в областта на овалния ляв край на предната броня, а за пешеходеца - в долния ляв крайник. В резултат на удара, тялото на пешеходеца е отхвърлено напред и наляво и е изпаднало на пътната настилка. Установило в покой там, където е посочено от водача и нанесено в мащабната скица. След удара водачът е установил автомобила в покой така, както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната скица. В резултат на ПТП на пешеходеца са насени травматични увреждания.

Причините за възникване на ПТП от техническа гледна точка са субективните действия на водача на л.а. М., който не е пропуснал пресичащия по пешеходната пътека пешеходец да премине през коридора на движение (широчината) на автомобила на безопасно странично разС.ие и едва тогава да продължи движението си напред. Мястото на удара се намира в южната пътна лента на платното за движение, на обозначена с пътна маркировка пешеходна пътека. Водачът на лек автомобил М. **** е имал техническата възможност да предотврати ПТП при скоростта си на движение от 18 км/ч, при бавен, при спокоен и при бърз ход на пешеходеца, като намали скоростта си движение или спре, тъй като отС.ието на автомобила към момента на навлизане на пешеходеца върху платното за движение е по- голямо от дължината на опасната му зона за спиране. Водачът на лек автомобил М. **** е възприел движещия се отдясно наляво спрямо посоката му на движение пешеходец и е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като намали скоростта си движение или спре и го пропусне да премине през коридора на движение (широчината) на автомобила на безопасно странично разС.ие и едва тогава да продължи движението си напред.

Прието е, че в процесната пътна ситуация не е налице внезапно навлизане на пешеходеца на платното за движение. Пешеходецът е изминал 3,15 м от платното за движение към момента на удара от л.а. М.. В този смисъл от техническа гледна точка той правилно е преценил, че скоростта и разС.ието на приближаващия се от лявата му страна автомобил са достатъчни за да предприеме пресичане на платното за движение по обозначена с пътна маркировка и с пътен знак пешеходна пътека. ПТП не би възникнало ако водачът на автомобила пропусне пешеходеца безопасно да премине, като напусне изцяло коридора му на движение (широчината на автомобила), като 5 намали скоростта си на движение или спре.