Решение № 200 от 02.06.2026, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. К., 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря ЙоА. М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20235320100029 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба В. Х. К., ЕГН: **********, М. М. Х., ЕГН ********** и А. М. К., ЕГН **********, всички от **, представлявани от адв. М. Р., против Т. Д. Я., ЕГН **********, от **, съдебен адрес: ***, чрез адв. С. С..

Ищците молят съда да осъди ответницата:

- да им предаде следния нает недвижим имот: ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №6, с площ от 29 кв. м., което по документ за собственост – Нотариален акт №34а, том II, дело №488а по описа на КРС представлява Таванска стая №6, с редуцирА. площ от 29 кв. м., при съседи: от север: таванска стая №5 – собственост на П.Д.Ц, от юг: таванска стая №7 – собственост на М.А.К.., от запад: коридор, от долу: ап. №7 – собственост на Х.М.А., която таванска стая се намира на пети етаж на ЖСК „В” в гр. К., обл.

П., построена върху държавна земя, представляваща парцел VIII, в кв.36, на ***;

- да им заплати сумата от общо 9500 лева, представляваща дължими и неплатени наемни вноски за ползването на недвижим имот – ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №6, с площ от 29 кв. м., което по документ за собственост – 1

Нотариален акт №34а, том II, дело №488а по описа на КРС представлява Таванска стая №6, с редуцирА. площ от 29 кв. м., при съседи: от север: таванска стая №5 – собственост на П.Д.Ц, от юг: таванска стая №7 – собственост на М.А.К.., от запад: коридор, от долу: ап. №7 – собственост на Х.М.А., която таванска стая се намира на пети етаж на ЖСК „В” в гр. К., обл.

П., построена върху държавна земя, представляваща парцел VIII, в кв.36, на ***, за периода 20.07.2017 г. – 31.10.2022 г., от които: на В. Х. К. – 6333.34 лева, на М. М. Х. – 1583.33 лева и на А. М. К. – 1583.33 лева.

Претендират се и разноските по делото.

С последващи определения към настоящото производство са съединени производствата по:

- гр. д. № 2206/2023 г. по описа на на РС К. – по иск за заплащане на наемни вноски за процесния имот за периода 10.10.2022 г. до 14.12.2023 г., в размер на общо 2100 лева, законна лихва от 200 лева за периода от 10.10.2022 г. до 14.12.2023 г., ведно с лихвата за забава от постановяване на решението до окончателното плащане;

- гр. д. №1859/2024 г. по описа на на РС К. – по иск за заплащане на наемни вноски за процесния имот за периода 05.04.2024 г. до 17.10.2024 г., в размер на общо 1070 лева, ведно с лихвата за забава от постановяване на решението до окончателното плащане;

- гр. д. №542/2023 г. по описа на РС К. – по отделен насрещен иск на Т.

Д. Я. срещу ищците за заплащане на извършени от нея подобрения в имота.

Така общо претендирА.та сума за неплатени наемни вноски възлиза на 12 670 лева за период от 82 месеца, а по насрещния иск се претендират 14 223.70 лева.

Ищците твърдят, че са съсобственици на следния недвижим имот, а именно: ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ №6, с площ от 29 кв. м., което по документ за собственост – Нотариален акт №34а, том II, дело №488а по описа на КРС представлява Таванска стая №6, с редуцирА. площ от 29 кв. м., при съседи: от север: таванска стая №5 – собственост на П.Д.Ц, от юг: таванска стая №7 – собственост на М.А.К.., от запад: коридор, от долу: ап. №7 – собственост на Х.М.А., която таванска стая се намира на пети етаж на ЖСК „В” в гр. К., обл. П., построена върху държавна земя, представляваща парцел 2

VIII, в кв.36, на ***.

Твърдят, че това таванско помещение №6 е прилежаща част, придадено към Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *** по КККР на гр. К., одобрени със Заповед №РД-18-52/16.11.2011г. на Директора на АГКК, с адрес на имота: гр. К., ***, ет.4, ап.3, представляващ Жилище, Апартамент, с площ от 106.08 кв.м.

По силата на покупко-продажба, обективирА. в нотариален акт №34а, том II, дело №488а/1993г. на КРС, В. Х. К., заедно със съпруга си М.А.К.., придобили таванското помещение по време на брака си в режим на СИО. След смъртта на М. К. на 13.09.2022г., тримата ищци, като негови наследници, стА.ли обикновени съсобственици на имота, при квоти: за първия ищец – 4/6 ид.ч. от имота, като приживяла съпруга и по 1/6 ид.ч. за всеки един от двамата други ищци, като негови деца.

Процесния имот – Таванско помещение №6, бил отдаден под наем на ответницата по силата на неформален договор за наем, сключен през месец януари 2017 г. между М.А.К.. и В. Х. К., от една стрА., и ответницата – от друга. Съгласно договора, те предоставили на ответницата таванското помещение за временно ползване като наемател, със задължението същата да го върне.

Шест месеца преди отдаването на процесния имот под наем, на 28.06.2016 г. М. К. и ответницата Т. Я. сключили предварителен договор за покупко-продажба на имота. За това обстоятелство ищците разбрали няколко месеца след сключването на предварителния договор. Ищцата В. Х. К. твърди, че като съсобственик на имота не била давала съгласие, а като разбрала, била категорично против.

По силата на чл.2 (1) от предварителния договор, страните се задължили в срок от 6 месеца да сключат окончателен договор за продажба на тавА. по нотариален ред, но само в случай, че продавачът е променил предназначението на имота в самостоятелен обект Ателие. Тоест сключването на окончателен договор било поставено под условие. Тъй като това условие не се сбъднало и предназначението на процесното таванско помещение не било променено в ателие или каквото и да било друго в този 6 месечен срок /нито до настоящия момент/, то по силата на чл.7 от същия договор той се прекратявал по право и продавачът дължал връщане на дадения от купувача аванс от 1000 лева 3 незабавно. След като стА.ло ясно, че на процесното таванско помещение няма да може да се промени предназначението, то в началото на януари 2017 г. ищцата В. Х. К. и съпругът й М. К. разговаряли с ответницата и постигнали съгласие същата да остане и да продължи да ползва имота като наемател за неопределено време, докато си намери жилище, като сумата от 1000 лева, която е заплатила като капаро по предварителния договор, да се прихване за наемни вноски зА.пред, след което, ако продължи ползването на таванското помещение, ще заплаща наем по 150 лева месечно. След като М.ла повече от една година от сключване на този договор за наем на таванското помещение, ищцата продължавала да го ползва, но не заплащала наемните вноски за същия. В. Х. К. поставила въпроса на съпруга си М. К., но той казал, че нямало проблем и той щял да се оправя с нея. На общи събрания на входа първо се поставял въпросът от съкооператори, които питали на кого са натрупаните вещи по стълбището и коридора на таванските стаи, които пречели и следвало да се премахнат. Ищците обяснявали, че са на ответницата, която била тяхна квартирантка и обещавали да й кажат да ги премахне. Домоуправителят поставил въпроса за плащането на таксата за поддръжка на входа от наемателя, щом живеел там и ползвал общите части. М. К. заявил, че той ще плаща тази такса, за да не се карат със съседите. Това плащане било факт и всеки месец ищците заплащали както по десет лева за техния апартамент, така и десет лева за наетото от ответницата таванско помещение. Това обстоятелство можело да се удостовери от домоуправителя, в когото се намирали кочаните с квитанциите за заплатени суми за такса поддръжка на входа. Други съкооператори поставяли въпроса за разликата в общия водомер, която се разделяла между собствениците на всички апартаменти, а тези наематели живеели там и ползвали вода, която се отчитала на общия водомер – плащали я собствениците на жилища, а наемателите нищо не плащали. Ето защо през м. декември 2018 г. ищците поставили отделен водомер за таванското помещение. Също поставили и електромер за таванското помещение, който да отчита точно ползването на ел. енергия от наемателите, защото дотогава плащали когато и колкото решат.

В началото на лятото на 2022 г., когато тримата ищци се били събрали у тях по някакъв повод, попитали М. К. дали ответницата си плаща наема. Той заявил, че не е заплащала досега, но имал уверението й, че ще се издължи наведнъж. Тогава поискали от него да разговаря с нея и да я помоли да 4 освободи имота, след като не плаща наем, а и още повече, че гледали възрастната му майка в апартамента и имало нужда да я преместят да живее в таванското помещение. За съжаление скоро след това М. К. починал. Тъй като ищците били взели майката на наследодателя си да я гледат и се налагало да я насТ.т в тази таванска стая, решили ищцата В. Х. К. да изпрати нотариална покА., с която да уведоми ответницата, че предварителният договор за продажба на процесния имот е прекратен по право още преди шест години, че прекратяват договора за наем и я поканват да освободи помещението и да предаде владението му в срок до 19.10.2022 г., както и че им дължи месечни наемни вноски за ползването на имота в размер на 10 800 лева, като се приспаднат тези 1000 лева дадени по предварителния договор и усвоени като част от наемните вноски.

Въпреки това, до настоящия момент ответницата нито освободила процесното таванско помещение, нито заплатила дължимата сума за наеми за периода от 6 години, считано от началото на м. януари 2017 г. до подаване на исковата молба. Към настоящия момент същата продължавала да ползва имота на ищците без тяхно съгласие, което обуславяло правния интерес от предявяване на настоящите искове.

Ответницата, представлявА. от адв. С. С., оспорва всички твърдения на ищците, описани в обстоятелствената част на исковата молба. Твърди, че с наследодателя на ищците М.А.К.., сключили на 28.06.2016 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 6, подробно описано по кадастрален статут в абзац първи на исковата молба. Владението на процесното таванско помещение й било предадено от продавача въз основа именно на този предварителен договор, годен да я направи собственик на имота. Два месеца преди това, ответницата и сестра й продали съсобственото си жилище на петия етаж в същата кооперация, в която се намирало и процесното таванско помещение и това бил начинът да се устрои жилищно.

Ответницата твърди, че тя и съпругът й Д. А.ов Я. завладели имота – предмет на договора, като с част от парите от продажбата на съсобственото със сестра й жилище, те го превърнали от необитаемо таванско помещение в имот, годен за живеене и понастоящем живеели в него. Всичко това се случило със знанието и без противопоставянето на наследодателя на ищците.

5

Ответницата и съпругът й извършили всичко това със съзнанието, че това е в техен интерес, като бъдещи собственици на имота и вложили много средства и труд, без да допускат, че продавачът няма да изпълни основното си задължение по чл.4, ал.1 от предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот. При многобройните разговори с наследодателя на ищците, включително и в началото на месец септември 2022 г., той заявил, че просто няма време да задвижи процедурата по промяна на предназначението на таванското помещение в ателие, но до края на годината ще го направи.

Смъртта му обаче настъпила още същия месец.

Невярно било твърдението на ищците, че процесният недвижим имот й бил отдаден под наем по силата на неформален договор за наем, сключен между наследодателя им и нея през месец януари 2017 година. Ответницата твърди, че нито тя, нито съпругът й били сключвали нито формален, нито неформален договор за наем на владения от тях процесен недвижим имот.

Оспорва изцяло твърденията на ищците, че след като стА.ло ясно, че на процесното таванско помещение няма да може да се промени предназначението, в началото на месец януари 2017 г. провели разговор с първата ищца и съпругът й М. К. ответницата да остане да ползва имота като наемател, докато си намери жилище и че сумата от 1000 лева – капаро по предварителния договор, били прихвА.ли за наемни вноски, както и че ако продължи да ползва таванското помещение, се разбрали да заплаща наем по 150 лева месечно. Никога ответницата или съпругът й не били провеждали такива разговори – нито с първата ищца, нито с нейния вече покоен съпруг, като твърденията на ищците в тази част изцяло не отговаряли на истината. С оглед на това и при липсата на сключен договор за наем, изпратената от първата ищца В. К. „покА. за прекратяване на договора за наем“ била без предмет и ответницата не дължала връщане на процесното таванско помещение на основание прекратен договор за наем. Всичко гореизложено ответницата посочила в отговор на нотариална покА. рег. № 4711, том 2, акт 31/19.10.2022 год. на нотариус Т.Р. - рег. № 517 по регистъра на НК, с район на действие - Районен съд - град К., връчена лично на 24.10.2022 г. на първата ищца, като подател на нотариалната покА. до ответницата.