Решение № 7248 от 09.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7248 гр. София, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20211110167540 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Д” ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: град София С, представлявано от Адвокатско дружество „Б“, peгистрирано по ф.д. № ......... г. по описа на СГС, код по БУЛСТАТ: .........., със седалище и адрес на управление: град С, чрез адв. А. Д. Съдебен адрес: гр. С против ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С, ЕИК ..........., представлявано от ............. изпълнителни директори.

Ищецът твърди, че на 01.01.2021 година, в град Бургас, на кръстовището на ул. „........“ и ул. „А“ е реализирано пътнотранспортно произшествие с участието на автомобил „Д“ с peг. № ........, управляван от Г, и лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № ........, управляван от М, в резултат на което са нанесени вреди на лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № .........

Твърди се, че за настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.01.2021 г. от дежурен ПТП при ОД на МВР Бургас.

Сочи се, че лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № ........ е застрахован при „Д” ЕАД по автомобилна застраховка “Каско+”, застрахователна полица № 440120241007678 от 03.12.2020 година, със срок на действие от 05.12.2020 г. до 04.12.2021 г.

Твърди се, че с оглед на настъпилото събитие, на 05.01.2021 г. до дружеството е подадено Уведомление за щета и е образувана щета № 44010212100027. Сочи се, че автомобилът не можел да се движи на собствен ход и се наложило извозването му до автосервиз с пътна помощ на СБА. Описва се, че е бил извършен оглед на автомобила, опис 1 и оценка на щетите. Твърди се, че е била установена тотална щета на автомобила.

Твърди се, че ищецът е заплатил на застрахованото лице А с преводно нареждане от 15.3.2021 година застрахователно обезщетение в размер на 2870,00 лева, като са били приспаднати 30 % от запазените части от общата стойност от 4100,00 лева.

Твърди се, че виновен за настъпването на ПТП-то е водачът на застрахования при ответника автомобил.

Твърди се, че при отправена покана до ответника за заплащане на сумата от общо 3081,84 лева, ответникът е заплатил на ищеца частично сумата от 2426,16 лева и е останало да дължи сумата от 670,68 лева.

Твърди се, че от датата на поканата ответникът е изпаднал в забава за пълния размер на неплатеното – за периода от 15.5.2021 година до 25.11.2021 година.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ЗК „Л” АД, със седалище и адрес на управление: гр. С, ЕИК ..........., представлявано от ............. изпълнителни директори да заплати на „Д” ЕАД, ЕИК ......., със седалище и адрес на управление: град София С, представлявано от Адвокатско дружество „Б“, peгистрирано по ф.д. № ......... г. по описа на СГС, код по БУЛСТАТ: .........., със седалище и адрес на управление: град С следните суми:

- сумата от 670,68 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 44010212100027, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба – 26.11.2021 година до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 36,33 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, дължима за периода от 15.5.2021 година до 25.11.2021 година.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени, законоустановения срок отговор на исковата молба. като ответникът е депозирал в

С отговора на исковата молба ответникът твърди, че е заплатил на ищеца 2199.32 лева, сума равна на действителната стойност на вредите по горецитирания автомобил действителната стойност на автомобила при определена тотал щета и изчислен коефициент на тотал — 75%. Твърди се, че сумата, която ищецът претендира в настоящото производство и която надхвърля възстановеното от ответното дружество обезщетение, е недължима.

С отговора на исковата молба е заявено възражение за надзастраховане на процесното МПС - лек автомобил марка „Ауди”, с per. № ........, като се твърди, че сумата в размер на 2199.32 лева, която ответникът е изплатил е съобразена с реалната стойност на автомобила 2 към датата на ПТП-то.

Твърди се от ответника, че експертите на ЗК „Л” АД са определили застрахователно обезщетение в размер на 2199.32 лева с включени в цитираната сума и ликвидационни разходи в размер на 15.00 лева /петнадесет/ лева и с платежно нареждане сумата е заплатена на ищцовото дружество. Твърди се, че тази именно сума съответства на действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с осъществяване механизма на произшествие от 06.10.2019 г. по лек автомобил марка „Ауди”, с peг. № ........ и покрива в цялост разноските по възстановяването им. Ответникът моли съда да приеме плащането на сумата в размер на 2199.32 лева като факт ненуждаеш се от доказване.

С отговора на исковата молба се оспорва и претенцията за лихва за забава, като се твърди, че доколкото главният иск е неоснователен, то неоснователен е и акцесорният такъв.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, се явява упълномощен процесуален представител, който поддържа заявения иск, сочи доказателства, претендира разноски, за които е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Ответникът редовно призовани, се представлява в съдебно заседание от процесуален представител, който поддържа заявените възражения, сочи доказателства и претендира разноски, за които представя списък на разноските по чл.80 от ГПК В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства, като е допуснато и прието заключението по допуснатата и назначена съдебно автотехническа експертиза. Въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност, съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

На 01.01.2021 година, около 16:42 ч., в град Бургас, М управлявала лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № ........, като се движела по улица „........“. В същото време идващият от ул.

„А“ автомобил „Д“ с peг. № ........, управляван от Г, й отнема предимството, вследствие на което е настъпило ПТП. Водачът Г не е съобразил поведението си с пътен знак Б1 (пропусни движещите се по пътя с предимство), като не пропуска лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № ........, в резултат на което са нанесени вреди на това МПС.

За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 01.01.2021 г. от дежурен ПТП при ОД на МВР Бургас.

Лек автомобил „Ауди АЗ“ с peг. № ........ е застрахован при „Д” ЕАД по автомобилна застраховка “Каско+”, застрахователна полица № 440120241007678 от 03.12.2020 година, със срок на действие от 05.12.2020 г. до 04.12.2021 г.

3

На 05.01.2021 г. до ищцовото дружество е подадено Уведомление за щета и е образувана щета № 44010212100027, тъй като автомобилът не можел да се движи на собствен ход и се наложило извозването му до автосервиз с пътна помощ на СБА. След извършен оглед на автомобила, опис и оценка на щетите е установена тотална щета на автомобила.

Ищецът е заплатил на застрахованото лице А с преводно нареждане от 15.03.2021 година застрахователно обезщетение в размер на 2870,00 лева, като са били приспаднати 30 % от запазените части от общата стойност от 4100,00 лева.

По делото не бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят механизма на ПТП, поради което съдът приема, че процесното ПТП се е осъществило по описания в протокола начин и виновен за настъпването на ПТП-то е водачът на застрахования при ответника автомобил.

Отправена е покана до ответника на 14.04.2021 г., за заплащане на сумата от общо 3081,84 лева, като ответникът е заплатил на ищеца частично сумата от 2426,16 лева и е останало да дължи сумата от 670,68 лева, а от датата на поканата ответникът е изпаднал в забава за пълния размер на неплатеното – за периода от 15.5.2021 година до 25.11.2021 година - видно от приложения отговор от ЗД „Л“ до ЗАД „ ..........“ -.....“ ЕАД, ведно с справка за задължения на ЗК“ Л“ АД към ЗАД „..........“ /л. 43 от делото, № на щета 6/ Ответникът е заплатил на ищеца лева, сума равна на действителната стойност на вредите по горецитирания автомобил - действителната стойност на автомобила при определена тотал щета и изчислен коефициент на тотал — 75%.

Експертите на ЗК „Л” АД са определили застрахователно обезщетение в размер на 2199,32 лева с включени в и ликвидационни разходи в размер на 15.00 лева /петнадесет/ лева и с платежно нареждане сумата е заплатена на ищцовото дружество.

По делото се установи, видно от приложените по делото доказателства - в справка за задължения на ЗК“ Л“ АД към ЗАД „..........“ /л. 43 от делото, № на щета 6/, че ЗД „Л“ от 15.06.2021 г. е платило на ЗАД „ ..........“ -.....“ ЕАД, сума в размер на 2426,16 лева, а не както се твърди в отговора на исковата молба сума в размер на 2199,32 лева.

По делото е прието заключение на съдебно автотехническа експертиза, според което стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Ауди А3“ с peг. № ........ изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 8894,29 лева, действителната (средна пазарна) стойност на процесния автомобил към датата на настъпване на ПТП е 4690 лева, стойността на обезщетението за уврежданията на лек автомобил „Ауди А3“ с peг. № ........ , определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части е 3283 лева, а действителната стойност на процесното МПС към датата на сключване на застрахователния договор е 4730 лева.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от доказателствата, които приема за безпротиворечиви и взаимодопълващи се.

4 анализа на

Въз основа на сторените от съда фактически констатации се налагат следните правни изводи:

В настоящето производство са заявени обективно съединени осъдителни искови претенции, както следва:

- искова претенция с правна квалификация чл. 411, ал. 1, изр. 2 от Кодекса за застраховането и иск за обезщетение за забава с правна квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Заявените искови претенции са допустими, като предявени пред местно и родово компетентния съд, от лице, което твърди и доказва правен интерес и следва да бъдат разгледани по същество.

По същество

При установеното от фактическа страна съдът е мотивиран да приеме от правна страна, че предявеният осъдителен суброгационен иск е основателен, при следните аргументи:

В настоящето производство е предявен осъдителен суброгационен иск с правна квалификация чл.411 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите – за заплащане на сумата от общо 707.01 лева, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.11.2021 година до окончателното изплащане на вземането, която сума представлява изплатено от ищеца застраховател на трето лице обезщетение за имуществени вреди, причинени от застрахован при ответника водач на моторно превозно средство, ведно със сторените ликвидационни разноски.

Правоотношението, по силата на което застрахователят е платил на увреденото лице, произтича от застрахователния договор по имуществено застраховане, т.е. то е договорно по своята правна същност, докато правоотношението, въз основа на което застрахователят придобива суброгационно право (право да встъпи в правата на удовлетворения кредитор (застрахован) е извъндоговорно и по-точно деликтно правоотношение. Това положение изрично е прието и анализирано от Съда на Европейския съюз по съединени дела С-359/14 и С-475/14 в решение от 21.1.2016 г. по повод на преюдициални запитвания, направени на основание чл. 267 ДФЕС, подадени от Районен съд на град Вилнюс, Литва и Върховния съд на Литва на 15. 7. и 8.10.2014 г. Практическото значение на правното разграничение е свързано с приложението на Регламент (ЕО) 593/2008 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17.6. 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения, известен още като Рим I1 и Регламент (ЕО) 864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11.7.2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни задължения, известен като Рим II2.