Решение № 365 от 17.04.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……………….

София, …...04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ШЕСТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на осемнадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЛИЦА

МАНОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия

ПЕТЪР

СТОИЦЕВ

ИВА

НЕШЕВА в присъствието на прокурора Иван Аврамов, и при участието на секретаря Галина Иванова, като разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА въззивно наказателно дело от общ характер /в.н.о.х.д./ № 439 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивни жалби на конституирания като граждански ищец и частен обвинител Б.К.К. и защитника на подсъдимия адв. А.З. срещу присъда от 21.05.2018 г., постановена по наказателно дело от общ характер (н.о.х.д.) № 18664/2016 г., с която подсъдимият А.П.З. е бил признат за виновен в това, че на 31.05.2016 г. за времето от около 08.00-09.00 ч. в гр. София, на бензиностанция ОМВ посегнал да изблъска с ръце Б.К.К., като направил рязко движение надолу с ръцете си, в резултат на което извил пръста на К. назад, с което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на проксималния край на средната фаланга на трети пръст на лявата ръка, което реализира медико-биологичния признак на трайно затруднение на движението на горния ляв крайник за период от повече от 30 дни, като деянието е извършено по отношение на длъжностно лице - чл. 93, т. 1, буква „Б“ от НК /работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице/ при изпълнение на службата му –Б.К.К. е назначен на длъжност административен секретар във фирма „Ф.**“ ЕООД, с трудов договор №

1/01.12.2012 г. и длъжностна характеристика към него, като по силата на допълнително споразумение към трудовия договор, следва да изпълнява задълженията си свързани с длъжността в предприятието на работодателя, намиращо се в гр. София, ОМВ - Мусагеница, като на основание чл. 54, ал. 1 във вр. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години.

На основание чл. 304 от НПК подсъдимият е признат за невиновен по обвинението за това, че с деянието си причинил увреждане на здравето на Б.К.К., което е реализирало медико биологичния признак постоянно разстройство на здравето неопасно за живота и за това, че деянието е извършено спрямо длъжностно лице по повод изпълнение на службата му.

Подсъдимият А.З. е осъден да заплати сумата в размер от 7000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, като гражданският иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 20 000 лева.

С подадената от частния обвинител и граждански ищец жалба се оспорва първоинстанционната присъда в оправдателната част, както и в частта, с която е определено наказанието. Оспорва се и частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил гражданския иск за разликата над 7000 лева до пълния предявен размер от 20 000 лева.

С жалбата на А.З. – защитник на подсъдимия А.З. - се оспорва присъдата в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и му е наложено наказание, като незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива. Оспорва се и частта, с която частично е уважен приетият за разглеждане в рамките на наказателното производство граждански иск за сумата от 7000 лева. В жалбата и допълнението към нея се твърди, че в хода на производството не са събрани достатъчно доказателства, установяващи деянието и авторството по несъмнен начин. Излагат се доводи за противоречие на показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното и досъдебното производство. Според жалбоподателя от събраните гласни доказателства може да се направи обоснован извод, че в случая се касае за съпричиняване или самонараняване от страна на пострадалото лице следствие на неговите телодвижения. По-нататък се излагат доводи, че съдът неправилно е кредитирал показанията на пострадалото лице Б.К., който е дал противоречиви данни досежно предишни конфликти с подсъдимия, както и интензитета на удара по ръката в хода на съдебното и досъдебното производство. Излагат се и доводи, че нито един от разпитаните свидетели не е бил пряк очевидец и не дава информация за удар, причинил твърдяното увреждане. Като недостатък на обжалвания съдебен акт се изтъква и, че първоинстанционният съд не е обсъдил изявлението на подсъдмия, че поради травма на дясната ръка, причинена от срязване на сухожилие, подсъдимият не може да свива пръстите си.

Излагат се и доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че от доказателствата по делото, се установява наличие на субективния елемент от състава на престъплението, за което е повдигнато обвинението. Сочи се още, че наложеното наказание не е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца. Поради изложените съображения моли за отмяна на присъдата в обжалваните части.

В разпоредително заседание, проведено на 26.02.2019 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи или ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание частният обвинител и граждански ищец, чрез своя повереник – адв. Д., поддържа въззивната жалба. Прави искане присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена като на подсъдимия бъде наложено по-тежко наказание. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че причинената на пострадалия телесна повреда има медико-биологичните характеристики на постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, което от своя страна е по-тежко увреждане и предполага налагане на по-тежко наказание. Посочва, че надлежно е повдигнато и по-тежко обвинение пред първоинстанционния съд. На следващо място, моли по граждански иск да бъде присъдено обезщетение в по-голям размер, тъй като причиненото на пострадалия увреждане е довело до нарушения във функцията на ръката, които ще останат за цял живот.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа жалбата на гражданския ищец и частен обвинител и оспорва жалбата, подадена от подсъдимия. Счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено по-тежко наказание, а предявеният граждански иск да бъде уважен в пълен размер.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия З. – адв. З., твърди, че в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд не са събрани доказателства, които да доказват повдигнатото обвинение.

Излага доводи, че свидетелските показания са били противоречиви, а свидетелите - заинтересовани от изхода на делото. Посочва, че по делото не се установява нито авторството, нито механизма на деянието, а освен това подсъдимия не би могъл да причини увреждането за което е обвинен, поради травма на дясната му ръка. В заключение, моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена в частта, с която подсъдимият е бил оправдан, но да бъде изменена в частта, с която подсъдимият е бил признат за виновен и да бъде оправдан изцяло. Пледира за отхвърляне на предявения граждански иск.

Подсъдимият поддържа аргументите на защитника си. Твърди, че не може да си свива пръста и не би могъл да извърши деянието, за което е обвинен. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Подсъдимият

А.П.З. е роден на *** ***, с ЕГН: ********** и адрес: ***. Той е българин с българско гражданство, с висше образование, неженен, неосъждан, безработен.

Към

31.05.2016 г. Б.К.К. изпълнявал длъжността

„административен секретар” при работодателя „Ф.**” ЕООД въз основа на сключен трудов договор №1 от дата 01.12.2012г. Въз основа на допълнителното споразумение към посочения трудов договор от дата 01.03.2014 г. служителят Б.К. се задължил да изпълнява задълженията си, свързани с длъжността, в предприятието на работодателя в гр.София, ОМВ Мусагеница в дванадесет часови работни смени. Видно от длъжностна характеристика за заеманата длъжност изпълняващият длъжността координира и отговаря за дейността на бензиностанцията. В обекта Б.К. е отговарял за доставките и съхранението на стоките, отчитането на финансовите средства. Изпълнявал е функцията на материалноотговорно лице, ръководство и контрол върху работата на работниците и служителите в обекта, отговорност за повереното му имущество - материална и финансова отговорност за качеството на извършваната работа и за рекламации от страна на клиенти.

На

31.05.2016г. за времето от 08:00 до 09:00 часа пострадалият К. се намирал в търговския обект бензиностанция „ОМВ” с адрес гр.София, бул. „Г.М.Димитров” №55 в изпълнение на функциите си като „административен секретар”. В салона на бензиностанцията от вечерта се намирал подс. З., който е бил редовен клиент в бензиностанцията. Докато бил в бензиностанцията З. употребявал алкохол и сутринта на 31.05.2016 г. бил повлиян от употребата на алкохол с обикновено просто алкохолно опиване към тежка степен. По време на престоя си като клиент на обекта, З. пуснал силно музика от мобилния си телефон, което създавало дискомфорт на останалите клиенти, с оглед съчетанието й с музикалния фон от озвучителната система на салона. Подсъдимият правил и фамилиарни забележки на лицата от женски пол и се опитвал, въпреки несъгласието им, да провежда разговори с тях. Поведението на подсъдимия било прието с възмущение от клиенти на бензиностанцията, за което помолили управителя пострадалия К., да му направи забележка.

К., в изпълнение на функциите си, направил забележка за силната музика на подсъдимия, който обаче отвръщал с пренебрежителни забележки към личността му.

Обръщал се към него използвайки обръщения за лице от женски пол и с умалителното „управителче”, заплашвал го с избиване на зъбите и побой. Въпреки забележките от страна на св. К., подс. З. не преустановил действията си.

След разговора с подсъдимия св. К. продължил да изпълнява останалите си служебни задължения, като често посещавал офиса на бензиностанцията, намиращ се в близост до салона, до който се стигало по тесен коридор от салона, преминавайки през последния. В случаите, когато посещавал офиса, подсъдимият З. се опитвал да го последва и го подканвал към саморазправа навън. Свидетелката К.-Д., служител на бензиностанцията успяла няколко пъти успешно да спре подсъдимия да влезе в офиса на управителя.

В един от случаите на посещение на офиса свидетелката не успяла да спре подсъдимия, като последният последвал в коридора св. К.. През това време свидетелите К.и Я., служители на бензиностанцията, които също били наясно с отношението на подсъдимия към пострадалия, за да го защитят от евентуално нападение, последвали подсъдимия З. в коридора. Последният настигнал пострадалия и след като същият се обърнал, за да му каже да преустанови действията си, подсъдимият го блъснал в гърдите, в резултат на което пострадалият се ударил в стената зад себе си. Очаквайки да последва нов удар от страна на подсъдимия К. вдигнал ръцете си пред гърдите си към лицето си, за да се защити. Подсъдимият З. реагирал, като хванал с дясната си ръка лявата ръка на пострадалия за средния пръст и направил рязко движение надолу с ръцете си, в резултат на което извил пръста му в обратна на посоката на сгъването му - назад, при което му причинил дислокация на проксимална интерфалангеална става на трети пръст на лявата ръка с фрактура в проксимален край на средна фаланга. Виждайки случилото се свидетелите К.и Я. извели подсъдимия от коридора, който останал в салона на бензиностанцията, твърдейки, че нищо не бил направил на пострадалия, а същите подали сигнал на тел. 112. К., мислейки че пръстът му е изкълчен, помолил св. Д.И.да му издърпа пръста, но същата отказала. На подадения сигнал се отзовали служителите на МВР – И.А.и Н.И..

След инцидента К. потърсил медицинска помощ в Окръжна болница, където пръстът му бил прегледан и се установило счупването му. Първоначално била извършена имобилизация на пръста с поставяне на шина.