Решение № 15020 от 27.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15020 гр. София, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110124933 по описа за 2025 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД от Г. С. Н. срещу Н. Н. Н. и С. П. Н., с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в условията на разделност при квоти Н. Н. Н. – 1/2 и С. П.

Н. – ½ от сумата от 2863.20 евро, представляваща обезщетение за периода от 29.09.2024 г. до 02.05.2025 г., за ползване от ответниците без основание на недвижим имот собственост на ищцата, а именно апартамент № 18, находящ се в ****************.

Ищцата твърди, че заедно с Ю. С.ов Н. са собственици на процесния недвижим имот, който е придобит по време на брака им. Твърди, че между нея и Ю. С.ов Н., от една страна, и ответниците по делото, била постигната договореност да разменят ползването на жилищата си, като в процесното жилище останали да живеят ответниците. Твърди, че след развода с Ю. С.ов Н. й било присъдено ползването на семейното жилище, а именно жилището на ответниците. Посочва, че живяла там, заедно с децата си, докато по време на нейна командировка в чужбина и предвид отсъствието й ответниците и бившият й съпруг сменили бравата и последният се е нанесъл да живее там.

Посочва, че ответниците останали да живеят в съсобствения й апартамент без правно основание, което я принудило да живее, заедно с децата си, на свободен наем. Посочва, че с нотариална покана, получена от ответницата Н.

Н. Н., поканила последната и ответника С. П. Н. да освободят имота й.

Твърди, че отправената покана е останала без отговор. Моли за уважаване на предявените искове. Пред съда процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба, прави уточнение на исковата молба с молба от 02.03.2026 г. и претендира разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, в който оспорват предявените срещу тях искове като неоснователни.

Признават, че ищцата е придобила процесния имот по време на брака си с Ю.

С.ов Н., както и че е била постигната договореност за размяна на апартаментите им. Оспорват да са създавали пречки на ищцата да владее своята ½ ид.ч. от процесния имот. Твърдят, че считано от декември, 2025 г., не владеят имота. Молят за отхвърляне на предявените искове. Претендират разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

С определение № 9194 от 06.03.2026 г., постановено по настоящото дело е прекратено производството по гр.д. № 24933/2025 г. по описа на СРС, I ГО, 39 състав, поради оттегляне на иска, в частта по предявените искове по чл. 108 ЗС от Г. С. Н. срещу Н. Н. Н. и С. П. Н., с който се иска да се признае за установено спрямо ответниците, че ищцата Г. С. Н. е собственик на ½ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************, самостоятелен обект 18, находящ се в сграда 31, разположена в поземлен имот с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастър с предназначение на имота - жилище - апартамент № ***, находящ се в **************** с площ от 48.18 кв.м., състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, при съседи:от изток - зелена площ, от запад-апартамент 17 държавен с идентификатор *************, от север- разделна стена с вход „Б“, от югапартамент № ****- собственост на М. С. с идентификатор ************, от горе апартамент № ***-собственост на Я.Т. с идентификатор ************** и от долу - апартамент № ****-държавен с идентификатор **************; заедно с избено помещение № 11 с площ от 2.67 кв.м. при съседи: изтокзелена площ; запад ПРУ; север-коридор; юг-улица; ведно с 2.434% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на процесния имот.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата е съсобственик на недвижим имот, находящ се в *****************. Горното се установява и от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29 от 23.03.2010 г., том I, рег. № 2196, дело № 27 от 2010 г.

Представена е нотариална покана от ищеца чрез нотариус М. Г., с район на действие СРС, рег. № 622 в НК, адресирана до ответниците, с която последните са уведомени, че от момента на получаване на поканата следва да опразнят имота на адрес ***************** и да се явява на 06.11.2024 г. в 15:30 часа, при нотариус М.Г. за предаване на ключовете и владението на процесния имот, както и заплащане на обезщетение в размер на 550 лв. месечно за лишаване от право на ползване на процесния имот. От представените разписки е видно, че поканата е била връчена на 30.10.2024 г.

2

По делото е представен и констативен протокол от 06.11.2024 г. от нотариус М.Г., с район на действие СРС, съгласно който на 06.11.2024 г. в кантората на нотариуса се явило лицето Г. С. Н., като е отбелязвано, че от 15:30 часа до 16:00 часа в кантората на нотариус М.Г. не се явили Н. Н. Н. и С.

П. Н..

Представено е решение № 260135 от 30.10.2019 г., постановено по гр. д.

№ 80777/2018 г., по описа на СРС, 91 състав, съгласно което се прекратява с развод на основание чл. 49, ал. 1 СК сключеният на 20.10.2007 г. между Ю.

С.ов Н. и Г. С. Н. граждански брак, за който е съставен акт за граждански брак № 532/20.10.2007 г. на Столична община – район „Оборище“, като дълбоко и непоправимо разстроен. С решението се предоставя на основание чл. 56, ал. 3 СК ползването на семейното жилище ап. 16, находящо се в *********, собственост на трети лица, на жената и непълнолетните деца Н. Ю. Н. и Д. Ю.

Н. за срок от 1/ една/ година. На решението е направено отбелязване, че същото е влязло в сила на 21.11.2019 г.

Представено е и решение № 11338 от 11.06.2024 г. постановено по гр. д.

№ 55094/2023 г. на СРС, 36 състав, съгласно което е осъдена на основание чл.

59 ЗЗД Г. С. Н., да заплати на Н. Н. Н. и С. П. Н., сумата от 1211,72 лева (по 605,86 лева на всеки), ведно със законна лихва, считано от 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за лишаване от ползване без основание на недвижим имот, представляващ ап.16, находящ се на адрес **********, за периода от 05.07.2023 г. до 06.10.2023 г., като е отхвърлен иска за разликата над 2051.39 лева до пълния предявен размер от 24 500 лева и за периода от 21.11.2020 г. до 04.07.2023 г. като неоснователен и недоказан и за разликата над уважения размер от 1211.72 лева до 2051.39 лева като погасен чрез съдебно прихващане с вземане на ответника Г. С. Н., за сумата от 839.67 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване без основание на недвижим имот, представляващ ап. 18. находящ се в *********** за периода от 05.07.2023 г. до 06.10.2023 г.

Разпитван е свидетелят Х.Б., която посочва, че познавала ищцата и ответниците, тъй като живеели на един етаж в *********. Ищцата живяла в този апартамент месец август - септември 2024 г. Твърди, че ищцата била в командировка, когато дошли ответниците и сменили патрона на вратата, това го знаела, тъй като ответниците я били потърсили, за да питат кой бил домоуправител на блока и казали, че ще извикат полиция, защото не можели да влязат в жилището. Ответниците не живеели в този апартамент, те живеели в друго жилище в „Люлин“. Свидетелката посочва, че ищцата и Ю. Н. по време на брака им били закупили друго жилище, като след като се родили децата им си разменили жилищата с ответниците, тъй като жилището на ищцата било по-малко. След месец септември 2024 г. не била виждала ищцата да живеела в жилището в бл. 351, а в началото на февруари месец тази година била видяла пред блока и ответницата, която казала, че те се връщали да живеят там.

Разпитван е свидетелят К.М., чийто показания съдът цени по реда на чл.

172 от ГПК, доколкото живеел с ищцата на семейни начала. Посочва, че познавал ответниците. Ищцата живяла в ******** до края на септември месец 2024 г., като свидетелят бил помагал с багажа и оттогава живеела при него.

Твърди, че ищцата имала уговорка с бившия си съпруг да си разделят жилищата след развода, но незнаел защо не се било случило. Посочва, че ответниците били живели в ********* до края на месец януари 2025 г., като 3 ищцата го била помолила да отидат до апартамента, като стигнали до блока тя му показала прозорците на пети етаж, които светели, като пред блока също така бил паркиран автомобил „Форд Фиеста“, който бил на ответниците.

Ищцата нямала достъп до жилището в *********, тя никога не била притежавала ключ от този апартамент, като от октомври 2024 г. ищцата няма и достъп до жилището в ж********.

По делото е разпитван и свидетелят Ю. Н., чийто показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото се явява син на ответниците и бивш съпруг на ищцата. Посочва, че заедно с ищцата притежавали съсобствен апартамент в *********, бл. 513, ап.18, като до декември 2025 г. неговите родители живеели в имота. Предполага, че ищцата притежавала ключ от съсобствения им апартамент. Ищцата живеела с партньор на друг адрес.

Ищцата била сменила патрона на жилището на ответниците, което било установено от свидетеля, като това станало докато ищцата била в командировка. Свидетелят се обадил на родителите си, извикали ключар, домоуправителя, като и голямата им дъщеря била там, като нямало нередности и багажът на ищцата и децата бил изнесен. Свидетелят заедно с голямата си дъщеря останал да живее в апартамента от месец септември 2024 г. Не с и спомнял да са водили комуникация за размяна на апартаментите преди 2024 г.

По делото е приета съдебно-оценителна експертиза, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че стойността на пазарния наем за апартамент № 18, находящ се в гр************* за целия процесен период от 29.09.2024 г. до 02.05.2025 г. бил 2253.16 евро, а за ½ част от него била в размер на 1126.58 евро.

Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД е налице в случаите, когато лице- несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без правно основание за това и препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има.

Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем/ на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти ползването без правно основание от несобственика- ответник на собствения недвижим имот/вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.

Фактическият състав на предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД обхваща елементите: 1. / ищецът да е собственик на имота /вещта/, 2. / ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3. / размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че в хода на съдебното производство е доказан основният правопораждащ факт в хипотезата на предявен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, че ищцата е собственик процесния недвижим имот. По делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, а и от представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 29 от 4

23.03.2010 г., том I, рег. № 2196, дело № 27 от 2010 г. се установява, че ищцата и Ю. Н. са придобили в режим на СИО недвижим имот, находящ се в ***************. Не се спори, че с решение № 260135 от 30.10.2019 г., постановено по гр. д. № 80777/2018 г., по описа на СРС, 91 състав се прекратява с развод на основание чл. 49, ал. 1 СК сключеният на 20.10.2007 г. между Ю. С.ов Н. и Г. С. Н. граждански брак. С оглед на което може да се направи обоснован извод, че през процесния период от 29.09.2024 г. до 02.05.2025 г. ищцата е притежавала ½ ид. ч. от процесния недвижим имот.