Решение № 1465 от 21.11.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1465 гр. Варна, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско дело № 20223100501883 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.259 от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ, ЕИК 200299615, София, чрез ю.к.А. С. срещу решение №906/04.04.2022г., постановено по ГД №15067/2021г. на 33 състав на ВРС, с което е уважен изцяло предявения от ищеца С. Р. П. иск срещу застрахователното дружество като последното е осъдено, на основание чл.432 ал.1 от КЗ да заплати в полза на С. Р. П. ЕГН **********, с адрес: ****** , сума в размер на 4 773,30 лв., представляваща, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на: задна броня, заден багажен капак, долен спойлер задна броня, десен стоп на 5 врата, ляв стоп на 5 врата, десет заден стоп, ляв заден стоп, предна броня, лява лайсна в предна броня, дясна лайсна в предна броня, ляв фар, калник преден ляв, лява конзола PVC на задна броня, дясна конзола PVC на задна броня, основа греда задна броня, маска задна, десен панел над стоп, колона задна дясна, ляв панел под стоп, колона задна лява, под багажник, панта врата отзад, ключалка врата отзад, полица над багажник тапицирана, основа калник заден десен и уплътнител на врата отзад, причинени на собствения на ищцата л.а.„Р.

М.", с peг.№* **** ** в резултат на реализирано на 21.09.2021г. ПТП в гр.Варна, по бул.

1

„Вл. Варненчик", по вина на водача на л.а. „Нисан Терано", с per. № * **** **, застрахован по договор за Гражданска отговорност при ответното дружество, застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 18.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението.

С решение от 27.07.2022г., постановено по реда на чл.247 ГПК, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението относно сумата на присъдените в полза на ищеца разноски, в размер на сумата от 1063.34 лева.

В жалбата се излага, че постановеното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира частичната му отмяна при обжалваем интерес за сумата от 3 382.56 лева. Решението се обжалва за разликата над 1 390.40 лева до пълния уважен размер от 4 773.30 лева както и в частта за присъдените законни лихви върху сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението както и относно присъдените на ищеца разноски.

В жалбата се излага, че сумата от 4773.30 рева, за която искът е уважен се явява прекомерна и не съответства на действително настъпилите материални щети по автомобила на ищцата. Поддържа се, че предвид уврежданията на автомобила и неговата възраст /над 10 години към ПТП/, обезщетението следва да се определи въз основа на Наредба №24 за задължителното застраховане. Твърди се, че ищецът не е ангажирал доказателства за състоянието на автомобила преди ПТП, съотв. дали са извършвани промени в интериора му, които да налагат отремонтиране с оригинални части. Не са представени доказателства за извършване отремонтиране на увредения автомобил. Въззивникът претендира, че ако съдът възприеме, че обезщетението следва да се определи не по Наредбата, а по средни пазарни цени, то тогава установената от СТЕ сума от 5833.50 лева се явява силно завишена. Твърди се също, че посочената цена за нормочас по средни пазарни цени е силно надценена и не отговаря на средната цена на автосервизите в гр.Варна. Твърди се, че посочените три сервиза съобразно заключението са официални сервизи на доставчици на автомобилите с марки Нисан, Р. и Опел като тези сервизни цени се прилагат при гаранционни автомобили и не могат да бъдат отнесени към процесния автомобил, който към датата на ПТП е бил експлоатиран повече от 10 години. Въззивникът сочи, че ищецът следвало да установи, че автомобилът му е гаранционен, за да обоснове приложението на тези цени за ремонт. Въззивникът твърди, че останалите три сервиза Елит ауто, Колор профи и Технокар са посочили адекватни цени, които следва да бъдат взети предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Прави се довод, че съдът следва да вземе предвид или Наредба №24/2006г., или средна пазарна цена за труд от 16.34 лева с ДДС, посочена при калкулация на последните три сервиза. /а не посочената от 30 лева/час с ДДС. Според въззивника найсправедлива и адекватна би се явила цена, определена въз основа на приложимата Наредба №24/2006г. – сумата от 2 450.94 лева.

С ВЖ въззивникът представя платежен документ за заплатена сума в размер на 1 465.30 лева, от която 1390.74 лева – разлика между извънсъдебно платените 1 060.20 лева до определимата по Наредбата в размер на 2 450.94 лева както и сумата от 74.56 лева – лихви, 2 считано от 18.10.2021г. /предявяване на иска/ до 28.04.22г. /датата на платежния документ, приложен към ВЖ/

Съобразно дадени указания от въззивния съд, въззивникът е уточнил, че не претендира изменение на решението в частта за разноските, а претендира отмяната му съобразно уважаване на жалбата и като последица от това.

В срока за отговор е постъпило становище – отговор на жалбата от насрещната страна С. П. чрез адв.Й.А., за неоснователност на жалбата. Поддържа се довод, че обезщетението за понесените имуществени вреди по застраховка ГО на виновното за ПТП лице, следва да се определи съобразно средните пазарни цени за части и труд, или в размера, посочен от заключението, на 5 833.50 лева. Не се спори, че застрахователят е изплатил извънсъдебно сума 1060.20 лева, която следва да бъде приспадната, поради което се поддържа, че искът е уважен в установения размер. Поддържа се, че при разрешаване на спора съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, тъй като в противен случай не биха били отстранени действително претърпените вреди. Претендират се сторените във въззивното производство разноски.

За да се произнесе по спора въззивният съд прецени, че производството по делото е било образувано по искова молба на С. Р. П. срещу ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве, за осъждане на застрахователя да заплати обезщетение за понесени от ищеца имуществени вреди по собствения автомобил Р. М. с ДК №* **** **, резултат от виновното поведение на трето лице С.М. при управление на л.а.Нисан Терано с ДК №* ** ** **, реализирано на 21.09.2021г. в гр.Варна, които се претендират в съвкупност от 5 800 лева, предявени частично за сумата от 100 лева. В исковата молба се излагат съществените за предявения иск обстоятелства, вкл. наличието на валидна застраховка ГО за третото лице причинило ПТП, образуването на щета при ответното дружество и изплащането на сумата от 1060.20 лева от застрахователя като обезщетение за понесените вреди. Претендира се осъждане на застрахователя да заплати 100 лева частичен иск от общо 4 739.80 лева. /след редукция на изплатената сума/. Посочени са конкретните увредени детайли по автомобила на ищцата Р. М. Допълнително, ищцата е направила изявление за увеличение размера на иска от 100 лева на сумата от 4773.30 лева, присъдени в пълен размер от първоинтанционния съд.

В срока за отговор застрахователят е оспорил основателността на претенцията. Не се оспорва настъпване на вредите, наличието на валидна застраховка на гражданската отговорност на виновния водач, изплащането на сумата от 1060 лева като обезщетение за вредите на ищеца С. П.. Оспорва се вината на водача на л.а.Нисан Терано, съотв. изключителния му принос за настъпване на ПТП, евентуално при наличие на принос и на ищцата; оспорва се механизма на настъпване на ПТП, съотв. съставения за произшествието Констативен протокол за ПТП; оспорва се размера на претендираната сума като се твърди, че обезщетението следва да бъде определено въз основа на Наредба №24 за задължителното застраховане. Твърди се, че претендираното обезщетение е прекомерно и не съответства на действителните вреди по автомобила. Оспорва се съответно и акцесорния иск за законните 3 лихви.

Страните не се явяват в съдебно заседание пред въззивния съд, но са депозирали молби със становище. Пред въззивния съд застрахователят поддържа жалбата си спрямо размера на определеното от РС обезщетение за имуществени вреди като твърди, че същото е прекалено завишено. Евентуално, акцентира на включената в обезщетението цена за нормочас труд като завишена. Желае отчитане на извършените извънсъдебно плащания.

Въззивникът представя доказателства за изплатено на ищцата на посочена от пълномощника адв.А. банкова сметка, през април 2022г., допълнително обезщетение в размер на общо 1465.30 лева, от които 1390.74 лева – разлика над платеното вече 1060.20 лева до получената по Наредба №24 в размер на 2450.94 лева както и 74.56 лева – лихви от 18.01.2021г. до 28.02.22г.

Въззиваемата страна поддържа отговора и неоснователността

Претендира разноските за производството с писмена молба. на жалбата.

Въз основа на събраните доказателства, твърденията, възраженията и доводите на страните, в пределите на въззивното обжалване, съдът намира за установено следното:

При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е постъпила срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, чрез редовно упълномощен проц.представител на застрахователя, в преклузивния срок /видно от пощенско клеймо на плика, придружаващ пратката/. Производството по жалбата се явява допустимо.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му в обжалваната част. По отношение правилността на решението съдът е обвързан от направените с жалбата оплаквания.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, а по отношение правилността му съдът се придържа към посоченото във въззивната жалба. Същата ограничава въззивната проверка единствено до обжалваемия интерес за разликата над 1390.74 лева до присъдените 4773.30 лева /т.е. за сума 3382.56 лева/ на обезщетението по чл.432 КЗ.

Страните не правят нови доказателствени искания и не сочат допуснати от първата инстанция процесуални нарушения.

По същество в жалбата не са налице оплаквания от възприетата от съда фактическа обстановка.

Съдът приема, че с приключване на първоинстанционното производство страните не спорят относно настъпване на ПТП на 21.09.21г. в гр.Варна, по описания в САТЕ механизъм, наличието на валидна застрахователна полица с покритие към датата на събитието, отговорността на застрахователя на ГО на деликвента. Не се спори, че своевременно е била заведена щета при ответното дружество и на 06.10.2021г. заплатено на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 1060.20 лева преди предявяване на иска. Не се спори относно конкретните увредени детайли по автомобила.

Не се оспорва и заключението на изслушаната и приета по делото Съдебно автотехническа експертиза /на л.53 по делото/ и посочените в същата стойности на 4 действителните вреди /т.е. на разходите, необходими за отстраняване вредите на автомобила/, с изключение на възприетата за релевантна от съда стойност за нормочас труд, която се твърди за силно завишена. Спори се относно размера на обезщетението за репариране на вредите, при това за размера надхвърлящ признатата от застрахователя и изплатена на увредения стойност, определена по Наредба №24/2006г. и Методиката, прилагана от застрахователя. Въззивникът твърди, че дължимата сума се изчерпва с тази оценка от 2 450.60 лева, изплатени изцяло на увредения.

Съгласно САТЕ, цените на автомонтьорски и бояджийски услуги са изследвани в автосервизи без и със сертификат за качество ISO 9001:2008 и са посочени като осреднена стойност от 30 лева/час с ДДС. Съгласно въпрос 15 от заключението, ако вещото лице вземе предвид единствено автосервизите без европейски сертификат, то среднопазарната цена на труда възлиза на 16.30 лева/час с ДДС. В таблица към този въпрос е посочена стойността на действителните вреди от общо 5334.97 лева. /при изчислени 64.96 часа труд по 16.30 лева, или 1058.85 лева за труд/ При приспадане от тази стойност цената за нов ляв фар се получава крайна стойност от 4943.55 лева. По отношение на фарът не е повдиган въпрос с жалбата.